Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
17.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2369/2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „П.К.К.Инк“, търговско дружество, регистрирано в Охайо, САЩ,
Ч.Е.Г. и В.Б.Г. – граждани на Израел, с която срещу Л. Т.К., адвокат от Пловдивска адвокатска колегия, са предявени
следните искове:
- искове по чл.284,
ал.2, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 107 000
евро, от които 53 500 евро – дължими на „П.К.К.Инк“
и 53 500 евро – дължими на Ч.Е.Г. и В.Б.Г., която сума представлява изпълнение
по отчетна сделка по договор за поръчка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- искове по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 32 578,16
евро, от които 16 289,08 евро – дължими на „П.К.К.Инк“
и 16 289,08 евро – на Ч.Е.Г. и В.Б.Г., която сума представлява лихва за забава
върху посочената по-горе главница за периода от 20.11.2017 г. до 19.11.2020 г.
Ищците
твърдят, че в периода октомври 2014 – януари 2015 г. са превели парични
средства по банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата, които средства
били предназначени за извършване на непреки инвестиции в български дружества. Сумите
били преведени чрез 5 отделни парични превода на обща стойност от 147 662
щатски долара и 62 500 евро. Ищците твърдят, че през 2017 г. взели решение
да преустановят инвестициите си и да получат обратно онази част от преведените
средства, неизползвани за целите на дейността на българските дружества. Сочат,
че поискали информация от ответницата, която им съобщила, че по сметката й са останали
107 000 евро. За връщането на средствата в края на 2017 г. и в началото на
2018 г. ищците подписали и изпратили на ответницата две изготвени от нея
споразумения, но въпреки това парите на са им върнати. В писмените си бележки
ищците твърдят, че парите са предоставени на ответницата „на съществуващо
правно основание“ – твърдят, че е възникнало правоотношение между тях,
ответницата и А.Л.(трето за процеса лице), по силата на което ответницата е
получавала банкови преводи от ищците, след което средствата били разходвани
съобразно инструкции на ищците и А.Л.. Позовават се на признание на
правоотношението и размера на задължението чрез изходяща от ответницата
кореспонденция по електронна поща, както и чрез фактическия акт на изготвяне на
споразумения (от 2017 г. и 2018 г.), които да бъдат подписани от ищците и което
да съдържат декларация, че инвеститорите нямат претенции към получателя –
доверител адвокат К. по отношение на изпълнение на поръчката. Претендират лихва
за забава, като твърдят, че считано от получаването на първото споразумение на
19.11.2017 г. ответницата е изпаднала в забава за връщане на процесната сума.
Ответницата
оспорва исковете. Твърди, че не е страна по правоотношение с ищците и че същите
не са й възлагали изпълнението на каквато и да е дейност. Посочва, че има
правоотношение по договори за поръчка с трето за спора лице А.Л.(А.Л.или Н.В.–
трите имена се отнасят до едно и също лице). Признава, че е получила от ищците
процесните суми, но твърди, че същите е получила от името и за сметка на
клиента си А.Л.и ги е разходвала съобразно разпорежданията, дадени от клиента й
Л.. Позовава с на изтекла погасителна давност относно вземането.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По
приложимото право:
Налице е
спор с международен елемент, тъй като ищци са търговско дружество със седалище
в САЩ и израелски граждани, а ответницата е български гражданин с обичайно
местопребиваване в България. Съгласно чл. 4, т. 1 КМЧП българският съд е
международно компетентен да разгледа спора. Приложимо право към договорните
отношения е българското (чл. 94, ал. 2 КМЧП).
По правната
квалификация на иска:
Ищецът се
позовава на квалификация по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – връщане на даденото на
отпаднало основание, като твърди, че ищцата е получила сумата на валидно правно
основание, което е отпаднало с обратна сила. Посочената разпоредба намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне
на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие,
когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи (виж ППВС
№1/1979 г.). В случая обаче ищците не се позовават на порок на волята/разваляне/прекратяване
на договор, а от фактическите им твърдения следва, че по повод възложена
поръчка от ищците на ответницата за извършване на инвестиции в български
дружества са останали неразходени средства от преведените по сметка на
ответницата, които средства претендират да им бъдат върнати. От изложеното
следва, че правната квалификация на иска е по чл.284, ал.2 ЗЗД – за отчетна
сделка по договор за поръчка, за изпълнение на задължението на довереника да
отчете на доверителя всичко, получено при изпълнение на поръчката, в това число
да върне неразходваните средства, които са му били предадени за изпълнение на
поръчката. По тези съображения съдът не приема предложената от ищеца правна
квалификация, а счита че тази, посочена в доклада по чл.146 ГПК, е правилната и
същата не следва да бъде променяна с решението.
По иска по
чл.284, ал.2 ЗЗД:
По делото
няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства и приетата
счетоводна експертиза, че ответницата е получила по банковата си сметка в УниКредит
Булбанк АД с IBAN: ***и от ищците както следва: 1) 31 662 щатски долара с
равностойност 48 340,79 лева, получени от „П.К.К.Инк“
на 24.10.2014 г.; 2) 25 000 евро с равностойност 48 750 лева, получени
от В.Г. на 27.10.2014 г.; 3) 84 980 щатски долара с равностойност 144 533,98
лева, получени от „П.К.К.Инк“ на 28.01.2015 г.; 4) 30 985
щатски долара с равностойност 51 686,08 лева, получени от „П.К.К.Инк“ на 22.01.2015 г.; 5) 37 500 евро с
равностойност 73 125 лева, получени от В.Г. на 22.01.2015 г. Не се
установява ищцата Ч.Е.Г. да е извършвала преводи към ответницата.
Установява
се от представените от ответницата 5 бр. договори за поръчка, сключени между
нея и А.Л.(в някои документи А.Л., а също и с българско име Н.В.В.), действащ лично и в качеството му на пълномощник на български
търговски дружества („П.Д.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „Самостоятелна медико-техническа
лаборатория по образна диагностика Б.“ ЕООД, „Медицински център Н.“ ЕООД, „И.Ф.“
ЕООД), че са възникнали правоотношения между ответницата, третото лице А.Л.и
дружествата, чиито пълномощник е последният. Съгласно уговорките в договорите,
на ответницата е възложено да получава суми от инвеститори – чуждестранни
физически лица, които да превежда в посочени от доверителя дружества, „като
спазва указанията на доверителя относно валутата и банковите срокове за
отчетните преводи“ (чл.3 и чл.4 от договорите). Уговорено е още ответницата
да действа като косвен представител съгласно чл.292, ал.2 ЗЗД, като довереникът
действа от свое име, правата и задълженията от сделките с трети лица възникват
за нея, а в отношенията си с доверителя и дружествата, които получават
паричните преводи, правата се смятат за права на доверителите. Уговорено е също
така, че извън предмета на договорите за поръчка между ответницата и А.Л.остават
вътрешните отношения между последния и инвеститорите.
Ответницата
е представила извлечения от аналитичните дневници на част от горепосочените
дружества („П.Д.“ ЕООД, „Самостоятелна медико-техническа лаборатория по образна
диагностика Б.“ ЕООД, „Медицински център Н.“ ЕООД), от които е видно, че е
превеждала или внасяла на каса суми с основание „отчитане на средства“. Банковите
преводи могат да се проследят в представеното по делото извлечение към банково
удостоверение от „УниКредит Булбанк“ АД (л. 154 от делото на ОС-Пловдив) за движението
по сметката на ответницата за периода 01.10.2014 г. – 01.13.2015 г. В полза на
„П.Д.“ ЕООД са преведени/внесени на каса общо 108 458 лв. В полза на
„Самостоятелна медико-техническа лаборатория по образна диагностика Б.“ ЕООД са
преведени общо 11 000 лв. В полза на „Медицински център Н.“ са преведени
общо 23 024 лв.
Във връзка с
отношенията си с „И.Ф.“ ЕООД ответницата твърди, че е била натоварена да
извърши преводи от името и за сметка на дружеството към „С.Ф.Г.“ ЕООД. В
подкрепа представя договор за заем от 25.03.2013 г. (л. 169 от делото на
ОС-Пловдив), по който „И.Ф.“ ЕООД е заемополучател, а
„С.Ф.Г.“ – заемодател. Като основание на преводите към „С.Ф.Г.“ ЕООД се сочи
договора за заем (чл. 5.1, който се отнася до връщане на заема), като в един от
преводите фигурира името на дружеството – „И.Ф.“. Общо са преведени
223 000 лв.
От
изложеното съдът приема, че са възникнали правоотношения по договори за поръчка
между ответницата и трети за спора лица – А.Л.и търговски дружества, като
пълномощник на които действа последният. По повод посочените правоотношения ищцата
е получавала по своя сметка парични средства, сред които парични преводи от
двама от ищците, които преводи се основават на вътрешните отношения между А.Л.и
инвеститорите. Впоследствие ищцата е извършвала банкови преводи и касови
плащания с паричните средства съгласно указанията на своя доверител А.Л..
Ищците
твърдят да е възникнало правоотношение между тях и ответницата - също по
договор за поръчка, в изпълнение на което твърдят да са извършили банковите
преводи и по силата на което за ответницата като довереник е възникнало
задължение да отчете паричните средства, останали след изпълнение на инвестиции
съгласно указанията на доверителите. При възникване на правоотношението не е
съставен нарочен писмен договор, но за съдържанието на уговорките между
страните ищците се позовават на обстоятелството, че банковите преводи са
извършени и част от сумата е инвестирана съгласно указанията на доверителите, а
за остатъка от сумите и задължението на ответницата да я върне, ищците се
позовават на признание от страна на ищцата, съдържащо се в две съставени от нея
писмени споразумения, представени за подписване на ответниците. Писмените
споразумения се съдържат в кореспонденция по електронна поща между ищците и
упълномощени от тях адвокати с ответницата. За наличие на твърдяното
правоотношение ищците се позовават и на съдържанието на посочената кореспонденция.
Договорът за
поръчка по правило е неформален. Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че възникването на мандатно правоотношение може да се установи от
наличието на упълномощителна сделка и извършването на действието от страна на
пълномощника, за което е учредена представителната власт – това обосновава
извод за възлагане и приемане на поръчката за извършване на конкретното
действие (така Решение №338 от 27.03.2018 по гр. д. №706/2017 на ВКС, IV г.о. и
др.). В настоящия случай са налице банкови преводи от страна на част от ищците
по сметка на ответницата и влагане на получените парични средства в български
дружества, за които са били предназначени. При липса на друго основание за ответницата
да приеме получените парични средства и да ги предостави на търговските
дружества, би могло да се обоснове извод за наличие на мандатно правоотношение.
В настоящия случай обаче се установява, че ответницата има друго основание да
получи сумите – била е натоварена от трето за спора лица да получава от свое
име и за негова сметка паричните средства, предоставени от негови контрагенти,
както е имала и възлагане от третото лице – доверител да предостави средствата
от свое име, но за негова сметка на конкретни юридически лица. Това опровергава
извода за неформално мандатно правоотношение между ищците и ответницата.
Представените
две споразумение – от 2017 г. и 2018 г., изготвени от ответницата и подписани
от ищците, не са годни да установят наличието на твърдяното мандатно
правоотношение. На първо място защото ищцата не е страна по споразуменията – в
тях не са обективирани нейни изявления, които да я обвързват юридически. Фактът
на изготвяне на споразуменията също не може да бъде тълкуван като извънсъдебно
признание на неизгодни за ищцата обстоятелства, от които се установява
наличието на договор за поръчка. Текстът в споразуменията, предвиждащ, че „към
момента всички указания са изпълнени и поради това инвеститорите нямат никакви
претенции към адвокат Л.Т.К. относно изпълнението на дадените нареждания“
не може да бъде тълкуван като доказващ договор за поръчка. Това е така, защото
безспорно по делото се установява участие на ответницата в правоотношение, по
което страна са ищците, доколкото същата е била адресат на правни действия
(извършени плащания по банков път), но това й участие е в качеството й на
довереник на третото за спора лице А.Л.. Т.е. участието на ответницата в
правоотношението не е като страна, а като пълномощник (адвокат) на страна.
Тези изводи
се потвърждават и от представената от ищците кореспонденция по електронна поща,
водена между ищците и техни адвокати и ответницата. Например на л. 80 от делото
на ОС-Пловдив е приложен имейл от Т.Т.в качеството му
на довереник на ищците, до ответницата, със следното съдържание: „В продължение
на разговора ни отпреди няколко минути, в приложение ви изпращам писмените
указания на клиента ви А.Л.за връщане на остатъчната сума в размер на
107 000 евро на лицата, указани в споразумението от 2018 г.“. Като
доказателство по делото са приложени и цитираните писмени указания (л. 75), в
които изрично се посочва, че ответницата има качеството на довереник на А.Л.,
като същият й нарежда да заплати 107 000 евро по банкови сметки, посочени
в споразумение от 2018 г. От изложеното следва, че ищците и адвокатите им са водили
кореспонденция с ответницата в качеството й на адвокат на А.Л.(в няколко писма
последният се обозначава като „Вашия клиент“ и „клиента Ви“). От посочения
изказ не може да се направи извод, че ищците третират ответницата като свой
довереник или адвокат, а като такъв на третото лице А.Л.. Това навежда на
извод, че целта на кореспонденцията е уреждане на отношения между А.Л.и ищците,
при което ответницата действа като представител на Л., а не на ищците.
В допълнение
следва да се посочи, че съгласно представените с исковата молба споразумения и
кореспонденция по електронна поща не се установява исковата сума да е дължима
на ищците. В имейл на Х.Р.от 07.12.2017 г. (л. 52 от делото на ОС-Пловдив) се посочва,
че 107 000 евро подлежат на връщане на лицата И.Г., Ш.Г.и Ю.А.. Същите
фигурират и в проекта за споразумението от 2017 г. (л. 59 от делото), наред с Е.Ф.,
като текстът на споразумението посочва, че от превежданите от тях на
ответницата суми е налице остатък от 107 000 евро, подлежащ на връщане.
Същевременно като „инвеститори“ – страни по споразумението са посочени И.Г., „П.К.К.Инк“, В.Б.Г. и М.А.. В споразумението от 2018 г. (приложено
на л. 69) се посочва, че преводите са извършвани само от Е.Ф. и В.Г., от които
суми са останали 107 000 евро. Като „инвеститори“ – страни се сочат отново
И.Г., „П.К.К.Инк“, В.Б.Г. и М.А.. И в двете
коментирани споразумения е записано, че половината от сумата следва да се
преведе на Ч.Е.Г. и В.Б.Г., а другата – на „Ф.Р.Е.ЛЛС“ (а не на „П.К.К.Инк“, както сочат ищците в исковата молба). Представено е
и споразумение, отново от 2017 г. - на л. 45, в което като страни фигурират
само „П.К.К.Инк“ и В.Б.Г., на които се дължи сумата
от 107 000 евро. В покана, адресирана до ответницата и приложена на л. 87
също е записано, че сумата следва да бъде възстановена на „Ф.Р.Е.ЛЛС“, Ч.Е.Г. и
В.Б.. Посоченото е допълнителен аргумент, че от представените от ищците писмени
доказателства – кореспонденция и споразумения от 2017 г. и 2018 г. не може да
се направи еднозначен извод, че твърдяното вземане е възникнало именно в полза
на ищците.
По
изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява да е
възникнало правоотношение по договор за поръчка между ищците и ответницата, по
силата на което ответницата да дължи като отчетна сделка връщане на останали
неразходени средства от преведените по сметката й суми. Банковите преводи от
част от ищците в полза на ответницата се установиха по делото, както и се
доказа основанието, на което са извършени тези преводи – по силата на отношения
между ищците и трето за спора лице А.Л., чиито довереник е била ответницата и
от чието име и по чието възлагане е получила средствата. Установи се и
разходване на средствата съгласно указания, дадени от А.Л.на ответницата. По
тези съображения и поради липсата на установена договорна връзка между ищците и
ответницата, съдът приема, че за последната не е възникнало договорно
задължение за плащане на исковата сума и предявените искове се явяват
неоснователни.
По исковете
по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Исковете за
лихви за забава са акцесорни на главното вземане – на иска за по чл.284, ал.2 ЗЗД. Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на исковете за
главница, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и исковете за лихви.
По
разноските:
Право на разноски в пълен размер има ответницата. Тя е
претендирала адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лв. с включен ДДС.
Представен е договор за правна помощ и доказателство за заплатен по банков път
хонорар. Процесуалният представител на ищците изрично е заявил, че не възразява
за размера на разноските на ответницата, ето защо следва да се присъди цялата
сума.
По
изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.К.Инк“, търговско дружество,
регистрирано в Охайо, САЩ, с федерален идентификационен код на САЩ №
31-1793765, с основно местоположение в Парма, Окръг Куиахога, представлявано от
изпълнителния директор И.Ф., Ч.Е.Г.,
гражданин на Израел, родена на *** г., с международен паспорт тип P, код ISR, № ******,
и В.Б.Г., гражданин на Израел, роден
на *** г., с международен паспорт тип P, код ISR, № ******,
срещу Л. Т.К., ЕГН **********, искове
както следва:
искове с
правно основание чл.284, ал.2, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 107 000 евро, от които 53 500 евро
– дължими на „П.К.К.Инк“ и 53 500 евро – дължими
на Ч.Е.Г. и В.Б.Г., която сума представлява изпълнение по отчетна сделка по
договор за поръчка;
искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 32 578,16 евро, от които 16 289,08 евро – дължими на „П.К.К.Инк“, а останалите 16 289,08 евро – на Ч.Е.Г. и В.Б.Г.,
която сума представлява лихва за забава върху посочената по-горе главница за
периода от 20.11.2017 г. до 19.11.2020 г.
ОСЪЖДА „П.К.К.Инк“, търговско
дружество, регистрирано в Охайо, САЩ, с федерален идентификационен код на САЩ №
31-1793765, с основно местоположение в Парма, Окръг Куиахога, представлявано от
изпълнителния директор И.Ф., Ч.Е.Г.,
гражданин на Израел, родена на *** г., с международен паспорт тип P, код ISR, № ******,
и В.Б.Г., гражданин на Израел, роден
на *** г., с международен паспорт тип P, код ISR, № ******,
да заплатят на Л. Т.К., ЕГН **********,
, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 8400
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: