№ 17008
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.А
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110122579 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. В. Т. за заплащане на сумите,
както следва: сумата от 362,27 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.,
ведно със законна лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва, начислена върху вземането на топлинна енергия в размер на
61,90 лв. за периода от 01.10.2019г. до 05.08.2022г., сумата от 7,16 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от
26.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, начислена върху
вземането за дялово разпределение в размер на 5,72 лв. за периода от
01.10.2019г. до 05.08.2022г.След дадени от съда указания по реда на
чл.415,ал.1,т.2 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
1
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. В. Т. е депозирал отговор на
исковата молба, в който заявява, че процесните вземания са погасени чрез
плащане в хода исковото производство – на 18.08.2023г.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
оспорва предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в
процесния обем, като в тежест на ответника е възникнало задължение за
заплащане на цената в посочения размер. Безспорно, а и от приетите по
делото като писмени доказателства 2 броя фискални бонове от 18.08.2023г. се
установява, че ответникът е погасил изцяло претендираните от ищеца
вземания за заплащане цената на топлинна енергия в размер на 362,27 лв.,
потребена в топлоснабден имот – апартамент №35, находящ се в гр.София,
ж.к. Люлин, бл. 333А, вх. А, ет. 5, аб. № **********, за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2021г., мораторна лихва, начислена върху вземането за
топлинна енергия в размер на 61,90 лв. за периода от 01.10.2019г. до
05.08.2022г., сумата от 7,16 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г., мораторна
лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение в размер на 5,72
лв. за периода от 01.10.2019г. до 05.08.2022г., както и законна лихва,
начислена върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение в
общ размер на 40,71 лв. за периода от депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 26.08.2022г. до плащането – 18.08.2023г., поради което и на основание
чл.235 ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца са погасени изцяло в хода
на процеса, с оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето
на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като
2
отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи
бездействие на длъжника въпреки изпадането му в забава, довело до
пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на
процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно
дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, същият
следва да бъде осъден да заплати сторените разноски. Дължимите разноски,
направени в производството по чл.410 ГПК са в размер на 75 лв.,
представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски в размер на 275 лв., представляваща
заплатена държавна такса в размер на 175 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по чл.78, ал.8
ГПК. Видно от приетия по делото фискален бон от 18.08.2023г. ответникът е
погасил съдебни разноски в размер на 250 лв., с което съдът приема, че са
погасени изцяло направените от ищеца разноски в производството по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 46274/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и
платената държавна такса в настоящото производство, поради което дължими
са разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лв. за
исковото производство, които следва да се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Б. В. Т., ЕГН **********, искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Б. В. Т., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 362,27 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент №35, находящ се в гр.София,
3
ж.к.Люлин, **********, аб. № **********, за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2021г., сумата от 61,90 лв., представляваща мораторна лихва, начислена
върху вземането за топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до
05.08.2022г., сумата от 7,16 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г., както и
сумата от 5,72 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 05.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. В. Т., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4