Решение по дело №172/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 202

гр. Видин, 18.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

втори ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

172

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин против решение № 114 / 25.06.2020г. по АНД № 266/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 0001050 от 24.02.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.416,ал.5, вр. с чл.413,ал.2 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил всички събрани доказателства по делото. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно потвърдено НП.

Ответната по делото страна, в писменото си становище, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава, тъй като обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Установено е, че на 12.11.2019г. е извършена проверка на обект : „изпълнение на физически монтаж на оборудване на обект с идентификационен номер 2016“, намиращ се на път I – 1 при км 0 + 340, находящ се в гр.Видин, във връзка с настъпила трудова злополука на същата дата. При проверката е констатирано, че обектът е на „ИТА Инженеринг“ ООД, гр.София, като работникът, с когото е станала трудовата злополука е бил нает от тях като „електромонтьор“. Органите на ИТ извършили проверка във връзка със спазването на трудовото законодателство и условията на труд в същия обект, предвид станалата трудова злополука. Според проверяващите от дружеството, в качеството си на работодател, не са предприети всички необходими мерки за осигуряване безопасността и здравето на работещите съобразно спецификата на работа, с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с подвижна работна площадка – модел SNAKE 179 с рег. № 818 nc 1118, монтирана на шаси ИВЕКО ДЕЙЛИ 35.8 с рег. № ВН3835АК, на обекта. Не става ясно в какво точно се изразява бездействието на работодателя с оглед осигуряването на необходимите мерки за безопасността и здравето на работниците, както и на коя дата или за какъв период от време не са осигурени, респ. предприети те.

От дружеството са изискани документи във връзка със спазването на здравословните и безопасните условия на труд, като те са представили такива, под опис, видно от съдържащите се в административната преписка доказателства, в това число документи във връзка с оценка на риска и програма за намаляване на риска на работните места, договор за консултиране и подпомагане от Служба по трудова медицина, застраховки на служителите, книги за инструктаж, програми за обучение по БЗР, както и документи за преминати обучения, списък със зачислено оборудване и работно облекло, инструкции за безопасна работа и др.

Резултатите от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка от 29.11.2019г., с който са отправени и задължителни предписания, на основание чл.404,ал.1 от КТ.

Проверяващите приели, че е налице нарушение на чл.3,ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и съставили срещу ООД АУАН № 05 – 0001050 / 10.01.2020г. Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП, с което на ООД била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като приетата фактическа обстановка се основава на тях.

Правилно районния съд е приел, че при установяване на нарушението и налагането на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както в АУАН, така и в НП се сочи, че от страна на дружеството не са предприети всички необходими мерки за осигуряване на безопасността и здравето на работещите, съобразно спецификата на работа с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с подвижна работна площадка - модел SNAKE 179 с рег. № 818 nc 1118, монтирана на шаси ИВЕКО ДЕЙЛИ 35.8 с рег. № ВН3835АК, на обекта при изпълнение на физически монтаж на оборудване на обект с идентификационен номер 2016, намиращ се на път I – 1 при км 0+ 340, в гр.Видин.

Според разпоредбата на чл.3,ал.1 от ЗЗБУТ осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица.

Никъде, нито в протокола за извършената проверка, нито в АУАН, нито в НП, не е конкретизирано какви са всички здравословни и безопасни условия на труд, които е следвало да осигури работодателя в конкретния случай, нито е посочено каква е спецификата на провежданата дейност, както и изискванията на техническото, технологичното или социалното развитие, за да се защитят живота, здравето и работоспособността на работещите лица. Следва да се посочи, че видно от АН преписка работодателят е предоставил на проверяващите многобройни писмени доказателства, от които е видно, че той се е опитал да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите в дружеството лица. Доказателствата обаче не са анализирани от наказващия орган / или поне не става ясно за това по делото /, за да може да се извърши преценка дали предприетите мерки са достатъчни или не. Никъде не е споменато какво точно не е направено от работодателя, кое точно задължение не е изпълнено от него, за да може да се приеме, че от негова страна е извършено нарушение. Не е конкретизирано и неспазването на кои изисквания във връзка със спецификата на работата не са изпълнени, респ. не са спазени при извършването на работа с подвижна работна площадка като описаната, при изпълнение на въпросния физически монтаж на оборудване. Не става ясно точно в какво се състои въпросния физически монтаж, какви са действията, които е следвало да бъдат извършени или не, характера и начина на работа, работа на определена височина или друга такава, за да може да се прецени дали е спазен алгоритъма на работа или не. Не става ясно дали са спазени / нарушени едно или повече изисквания. Правилно е посочено и от въззивната инстанция, че така както е описано нарушението и съответно са посочени нарушените правни норми няма как да се предположи какво точно е имал предвид наказващия орган, респ. кое точно изискване не е изпълнено, каква точно необходима мярка не е била предприета. Очевидно е, че са касае за едно бланкетно обвинение, от което не става ясно в какво точно е обвинен нарушителя, за какво нарушение става въпрос – за неизпълнение само на някое от изискванията или за повече от едно от тях, тъй като това не е посочено, нито в АУАН, нито в НП. Самите норми, посочени като нарушени, са бланкетни и общи такива и определено не могат да бъдат категорично съотнесени към фактите, приети като установени от проверяващите и наказващия орган, поради което и не става ясно какво точно е нарушено. Неяснотата в правната квалификация на деянието и несъответствието й с формулировката му в АУАН и НП води до невъзможност да се прецени отново какво точно е имал предвид наказващият орган.

При издаване на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва такава фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е едно бланкетно обвинение. На практика има посочени правни норми без да са приведени към хипотезите на тези правни норми, установените от обективната действителност факти, още повече, че нито в АУАН, нито в НП са конкретизирани коректно действителните правни норми, които са нарушени, не е посочено какво точно е нарушено и кое от всички изисквания не е изпълнено.

За действителната фактическа обстановка съдът не може да направи дори и предположение, тъй като не са ангажирани и достатъчно доказателства в тази насока. Както вече бе посочено нито в АУАН, нито в НП не са посочени обстоятелствата във връзка с необходимите мерки, които не са били взети, както и със спецификата на работата, която е извършвана, за да може да се извърши преценка за спазването им или не и т.н. За тези обстоятелства не са представени доказателства и в съдебното производство. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, съобразно която следва да са посочени законовите разпоредби, които са нарушени виновно. Разпоредбите, чиито изисквания се твърди, че са нарушени, не са достатъчно конкретизирани, както в АУАН, така и в НП, както бе вече посочено.

Без да е налице фактическа обстановка, съдържаща момента на извършване на нарушението, както и какво точно е нарушението в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неконкретизирането на нарушените правни норми и неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващия орган, както в АУАН, така и в НП, водят до незаконосъобразност на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени, са предмет на доказване по делото. Още повече, че едва когато нарушението е коректно и правилно описано, включително и е посочена нарушената правна норма, едва тогава нарушителят би могъл да организира адекватна защита и съответно да ангажира доказателства. В противен случай е налице нарушаване на правото му на защита, което от своя страна е категорията на съществените такива, които не биха могли да бъдат санирани от която и да било съдебна инстанция и при наличието, на които обжалваното НП подлежи на отмяна.

Административният съд намира, че това е нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, тъй като на практика е довело до невъзможност за нарушителя да реализира и изгради адекватна защита, което пък нарушава правото на защита на касатора и е абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на НП.

В тази връзка следва да се посочи и факта, че не е обсъдено и направеното от касатора възражение при връчването на АУАН на 14.01.2020г. Това обстоятелство води до незаконосъобразност и на НП. Въпреки направеното от касатора възражение при връчването на АУАН, именно във връзка с представените множество писмени доказателства, не е обсъдено от наказващият орган и съответно не е взето предвид при издаването на НП. Нарушена е разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. Горното не е извършено. Макар и да няма задължение за възражение от страна на нарушителя, то при положение, че е направено такова, наказващия орган има задължението да го обсъди. Според разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да прецени възраженията, като може да извърши разследване на спорните обстоятелства. Видно от множеството писмени доказателства, представени от работодателя именно във връзка със спазване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в дружеството, е ясно, че са били налице спорни обстоятелства, които не са разследвани. Липсата на преценка на направеното от касатора възражение и представените доказателства още преди съставянето на АУАН също води до необоснованост на НП.

Липсата на подробно описание на извършените действия или неизвършването на такива от нарушителя прави невъзможна преценката на съда дали е осъществен състава, който се твърди, че е нарушен, респ. има ли нарушение или не. Описаното по – горе не дава възможност на съда да разгледа и спора по същество именно поради липса на такова описание, както и поради липса на доказателства в тази насока. И в производството пред районния съд тези факти са останали неизяснени. Всичко посочено по – горе сочи и на недоказаност на нарушението и съответно води до незаконосъобразност на издаденото НП.

Предвид множеството процесуални нарушения, допуснати при издаването на НП, които водят до нарушаване на правото на защита на нарушителя и по съществото си са съществени такива, както и недоказаността на нарушението, според настоящият състав на АС – Видин водят до незаконосъобразност на НП, което правилно е отменено от районния съд, поради което и решението следва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно неправилността на решението на ВРС. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. По делото липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението на наказващия орган за извършване на нарушението, каквито се твърди в касационната жалба, че съществуват и го доказват по категоричен начин. В случая са налице съществени процесуални нарушения при издаването на НП, които няма как да бъдат санирани в съдебното производство. ВРС е обсъдил достатъчно подробно наличието и на други процесуални нарушения, които са допуснати от административно - наказващия орган, които са налице и според АС – Видин, но които настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда, тъй като описаното по - горе е достатъчно за обосноваване на незаконосъобразността на НП и съответно правилността на решението на районния съд.

Следва да се отбележи, че нарушителят не е длъжен да доказва неизвършването на нарушението, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за неговото извършване от нарушителя, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху наказващия орган. Преди да издаде НП обаче, той не е сторил това. Доказателствата за извършването на нарушението, ако има такива, следва да бъдат представени и по делото, за да може и решението на съда да бъде съобразено с тях, тъй като то не може да почива на предположения и да се основава на твърденията, на която и да е от страните. Преди това обаче нарушението следва да бъде конкретизирано по достатъчно точен и ясен начин, като бъдат посочени и съответно нарушените разпоредби.

Според съда посочената норма на ЗЗБУТ, обхващаща, както спецификата на провежданата дейност, така и техническото, технологичното и социалното развитие, се явява прекалено обща, за да е възможно да конкретизира правно в достатъчна степен определен административнонаказателен състав. Посочването на разпоредбата на чл.3,ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с конкретно нарушени нормативни разпоредби, не би съставлявало съществен процесуален порок. Непосочването обаче на материалноправни норми, вменяващи конкретни задължения за работодателя, неизпълнени от последния, обосновава извод за висока степен на непълнота на правната квалификация, което без съмнение рефлектира върху правото на наказаното лице да организира своята защита. В процесния случай отговорността на дружеството е ангажирана само на основание вменено неизпълнение на разпоредбата на чл.3,ал.1 от ЗЗБУТ, без нормата да е поставена във връзка с каквато и да било друга такава. Следователно изводът за непълна правна квалификация е правилен, което безспорно води до съществен порок на производството.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението, както и липсата на процесуални нарушения.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и частично основателно, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като Дирекция „ИТ“ Видин следва да бъде осъдена да заплати в полза на „ИТА Инженеринг“ ООД, част от сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция, по отношение на чийто размер е направено възражение за прекомерност от насрещната страна. Съобразявайки направеното възражение съдът намира, че той е прекомерен предвид разпоредбата на чл. чл.18,ал.2 във връзка с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакцията след изменението с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 година, в сила от 15.05.2020 година, която е относима по време към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Според съда сумата, която следва да бъде присъдена на страната за направените разноски следва да е в размер на 600 лева, с ДДС, т.е. отново над минималния размер, изчислен съобразно посочените разпоредби от Наредбата и съобразен с правната и фактическа сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                       Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114 / 25.06.2020г. по АНД № 266/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 0001050 от 24.02.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „ИТА ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, гр.София е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.416,ал.5, вр. с чл.413,ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин да заплати в полза на „ИТА ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, гр.София сумата от 600 /шестстотин/ лева, с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                    2.