РЕШЕНИЕ
Номер 117021.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20203100501880 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба И. Г. П. срещу решение № 83 от 26.03.2020г.,
постановено по гражданско дело № 1801 по описа за 2019 г. на Районен съд – Провадия, в
частите, с които е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата И. Г. П. , детето
Г.И.Г., придружавано от своята майка П. И. К. или упълномощено от нея лице, да пътува до
Великобритания неограничен брой пъти през периодите на училищните ваканции и
почивните дни, като се съобразява с режима на лични контакти, определен за бащата в
решение №86/24.04.2017г. по гр.д. № 11/2017г. по описа на РС Провадия, както и да
преминава транзитно през Сърбия, както и да бъдат издадени лични документи –
задграничен паспорт на детето Г.Г., на основание чл.127а, ал.2 СК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно
е възприета фактическата обстановка по делото, като не са обсъдени всички доводи на
страните и представените доказателства, не са обсъдени ноторно известни факти относно
настоящата епидемиологична обстановка в света и конкретно във Великобритания, поради
което съдът е достигнал до неправилни изводи. Твърди, че не е в интерес на детето то да
може да бъде извеждано извън границата на страната по усмотрение само на единия родител
и за неограничен срок, както и, че при постановяване на решението и преценка на интереса
на детето, съдът не е извършил анализ на фактите. Посочва, че възможността на държавите
да налагат различни ограничения за пътуване в условията на усложнена епидемилогична
обстановка, по всяко би могло да затрудни и осуети изпълнението на режима за лични
контакти на детето с бащата. Моли за отмяна на обжалваното решение. Въззивникът
1
заявява, че не възразява детето да пътува с майка си за определени периоди от време, както
и да даде съгласие за конкретно пътуване на детето с майката до Великобритания и при
условие, че това пътуване не представлява опасност за неговия живот и здраве. Счита също,
че не е в интерес на детето, то да пътува придружено от упълномощено от майката лице.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата П. И. К. , с писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението на РС, като правилно и
законосъобразно.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС Провадия е образувано по предявени от П. И. К. , като
законен представител на детето Г.Г. срещу И. Г. П. , искове за даване на разрешение,
заместващо съгласието на бащата за издаване на документи на детето Г.И.Г., с ЕГН ..........,
за пътуване в чужбина и разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува в
страни от ЕС и до Англия, както и транзитно през Сърбия, придружавано от майка си или
упълномощено от нея лице.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са бивши съпрузи, като от
брака си имат родено едно дете – Г.И.Г.. С решение №86 от 24.04.2017г. на ПРС е прекратен
брака на страните, като упражняването на родителските права по отношение на детето Г. е
предоставено на майката П.К., при която е определено и местоживеенето му; определен е
режим на лични отношения на детето с бащата. Ищцата излага, че от края на 2018г.
започнала работа в гр.Лондон, Обединено Кралство Великобритания, където се установила
да живее. Връщала се в България по време на отпуски, като обсъждала с детето
възможността то да й гостува в Лондон и то мечтаело да пътува до там за да посети
забележителностите в града. Ответникът отказал да даде съгласие, детето да пътува в
чужбина.
С писмен отговор ответникът е оспорил предявените искове, като неоснователни.
Излага, че след като е заминала за Англия, ищцата е оставила детето на грижите на майка
си. Оспорва твърденията на ищцата, че тя работи в Англия и твърди, че не е налице
основание за даване на разрешение, заместващо неговото съгласие за пътуване на детето в
чужбина и за издаване на лични документи, тъй като искането било за неограничен брой
пътувания, като липсват изключителни и извънредни обстоятелства, които да налагат това.
Твърди, че даването на съгласие за такива пътувания не е в интерес на детето.
Дирекция „Социално подпомагане”– Провадия, в писмени становища по делото
посочват, че към момента за детето се полагат добри грижи и за него не съществува риск. В
интерес на детето е да се поддържа емоционалната връзка между него и всеки от двамата
родители. Детето е споделило, че желае да пътува извън страната, но само през ваканции,
почивни дни и празници. Бащата е заявил положителни нагласи, относно бъдещи пътувания
на детето в чужбина и издаване на необходимите документи за целта, но за срок от една
2
година и само за ваканции, празнични и почивни дни, с цел да се осигури възможност за
регулярно осъществяване на режима на лични контакти, като не се нарушава емоционалната
връзка между него и детето.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата, инциирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок от надлежно
легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му в обжалваните части. При изпълнение на задълженията,
вменени с разпоредбата на чл.269 и чл.270 ГПК, настоящият състав намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск по чл.127а СК за издаване на документи за самоличност и разрешение за
пътуване на детето Г. извън пределите на Р България до държавите-членки на ЕС,
Великобритания и транзитно преминаване през Сърбия, за неограничен брой пътувания и за
срока на валидност на паспорта, придружавано от ищцата, като негова майка или
упълномощено от нея лице.
Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са родители на детето Г.И.Г., р. на
27.03.2006г. – в тази насока е и удостоверението за раждане на детето.
Бракът на родителите е прекратен с решение №86/24.04.2017г., постановено по гр.д.
№ 11/2017г. на ПРС, като упражняването на родителските права е предоставено на майката,
при която е определено и местоживеене на детето. Определен е режим на лични контакти на
детето с бащата, който съгласно заявеното от него, при извършеното социално проучване се
спазва. Не се спори между страните, а и при извършеното проучване, социалните работници
при ДСП Провадия са констатирали, че към настоящият момент основните грижи за детето
се полагат от бабата на детето по майчина линия. Майката работи в Лондон /Англия/. Детето
е записано като ученик в седми клас през учебната 2019г./2020г. в ОУ“Христо Смирненски“,
гр.Провадия.
От представенитие по делото социален доклад и писмени доказателства – договор за
наем, писмо от 16.03.2019г. относно получаване на национален осигурителен номер на
ищцата в Англия, писмо за самоначисляване на данък от данъчна и митническа
администрация на Обединеното кралство се установява, че ищцата се установила да живее
и работи в Лондон. Същата, заедно с друго лице на 01.09.2019г. е сключила договор за наем
на жилище за срок от 12 месеца, има издаден осигурителен номер във Великобритания и е
лице, което си самоначислява данък.
При изслушването му в съдебно заседание детето Г. е заявило, че знае английски език
3
и има желание да пътува до Англия, където работи майка му за да разгледа
забележителностите, както и, че ако му хареса може да реши да учи там.
От показанията на свидетелите Н. и И. се установява, че детето Г., живее при баба си
по майчина линия. Майката на детето от около една година живее и работи като масажистка
в Лондон. Майката се грижи за детето, изпраща средства за издръжката му, обажда му се по
няколко пъти на ден, поддържа връзка с учителите му. Според свидетелите майката има
необходимите, за пребиваване на детето условия в жилището си в Лондон. Детето има
желание да пътува и да отиде да гостува на майка си.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
В случая родителите на детето Г. не са постигнали такова съгласие, като във
въззивната жалба бащата е заявил, че не възразява детето да пътува с майка си за определени
периоди от време и да даде съгласие за конкретни пътувания на детето до Великобритания,
при условие, че такова пътуване няма да представлява опасност за живота и здравето на
детето. Установено е също, че детето живее и се отглежда в България от баба си по майчина
линия, като майката от една година работи и живее във Великобритания. Детето е изявило
желание да пътува до Великобритания, с цел да гостува на майка си и туризъм.
Ограничаването на детето от пътувания до страната, в която временно се е установила да
работи и живее, ограничаването на възможностите му за посещение на други държави по
същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от
закона, поради което в настоящия случай, съдът намира, че в интерес на детето е то да може
свободно да пътува с майка си до Великобритания. Целта на закона е да защити в
максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможностите за
злоупотреба с права на децата, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни
актове срещу тях. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито
опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с неговата майка до
Великобритания, доколкото тази държава не е място на размирици или временно не е
препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за живота,
здравето или сигурността на гражданите.
В този смисъл с постановеното решение, правилно първоинстанционният съд е
разрешил пътуване на детето до Великобритания, като е съобразил разрешението с режима
на лични контакти на детето с неговия баща, като датите на извеждане на детето извън
страната, да не съвпадат с датите на определения режим на лични отношения. В този
смисъл обжалваното решение е съобразено с Тълкувателно решение №1/03.07.2017г. на
4
ВКС по тълк.д.№1/2016г. на ОСГК.
Наличието на несъгласие от страна на бащата по въпроса за пътуванията на детето
във Великобритания, както и опасенията на бащата, че това ще доведе до ограничаване на
режима на лични контакти, не е основание да бъде отказано осъществяването на такива
пътувания. При противоречие между интересите на децата и интересите на родителя,
предимство трябва да намерят интересите на децата. В настоящият случай, липсват
доказателства, че желанието на майката детето да пътува в чужбина е обусловено от стремеж
за осуетяване на личните контакти с бащата. Даденото разрешение касае краткосрочни
пътувания, поради което възможността от възникване на конфликт между правото на детето
да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори да възникне
такъв, ако пътуването на детето е в негов интерес, то родителят следва да търпи това
временно ограничаване на правата си.
Предвид възрастта на детето Г. – 14 години, даденото разрешение за пътуване реално
е със срок четири години – навършване на пълнолетие от страна на детето. Ето защо и в
защитим интерес на детето, настоящият състав счита, че следва да бъде разрешени на детето
да пътува до Великобритания, придружавано от своята майка, без съгласието на бащата, без
ограничения в броя на пътуванията, при спазване нае определения режим на лични контакти
с бащата за периода до навършване на пълнолетие на детето. В настоящия случай не се
установяват обстоятелства от изключителен характер, които да налагат определяне на по-
кратък срок за разрешението за пътуване.
Неоснователно е и възражението, че във връзка с възникналата епидемилогична
обстановка, може да се затворят граници, тъй като ограничителните мерки са временни и
динамични и не би могло да се приеме, че същите са пречка за даване на разрешение за
пътуване. С дадено разрешение за пътуване или без него, ако има забрана за влизане или
излизане от страна, тази забрана ще важи за всички граждани. Предвид констатациите в
представения по делото социален доклад, като и останалите събрани по делото
доказателства, не са налице съмнения относно родителския капацитет на майката, като
съдът не намира основание да се съмнява, че тя би могла да вземе решение, което не е в
интерес на детето, в това число и в усложнената пандемична обстановка, в която
евентуалните ограничения за пътувания се отнасят за всички граждани и тяхното спазване е
приоритет не само на родителите на детето, но и на Държавата.
В тези части обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Съдът намира за основателни наведените в жалбата оплаквания, че решението в
частта, с която е дадено разрешение детето да пътува транзитно през Сърбия е необосновано
и неправилно. Предвид липсата на изложени причини обосноваващи интерес на детето, не е
дадено разрешение то да пътува до страните от ЕС. В исковата молба и в решението не са
изложени мотиви относно наличие на причини, обосноваващи даване на разрешение, детето
да пътува и да преминава транзитно през Сърбия при пътуване до Великобритания. В тази
5
част решението следва да се отмени като неправилно.
Поради изложеното съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена, като се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на
документи за самоличност на детето Г., както и той да напуска страната и да пътува във
Великобритания заедно с майка си П. И. К. многократно, при спазване на определения
режим за контакти на детето с бащата И. Г. П. и съобразяване с училищните ангажименти
на детето.
Решението, в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата,
детето Г. да пътува и преминава транзитно през Сърбия следва да се отмени като
неправилно.
Предвид изхода от спора, разноските следва да останат за всяка от страните, така както се
направени..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 83/26.03.2020 год., постановено по гр. дело № 1801/2019 год.
по описа на Районен съд-Провадия, в частта, с която е постановено детето Г.И.Г., ЕГН ........
да преминава транзитно през Сърбия, придружавано от своята майка или упълномощено от
нея лице, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ искането на П. И. К. , като майка и законен представител на детето
Г.И.Г. ЕГН ......... за даване на разрешение по реда на чл.127а СК, заместващо съгласието на
бащата И. Г. П. , детето Г. да пътува и преминава транзитно през Сърбия
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83/26.03.2020 год., постановено по гр. дело №
1801/2019 год. по описа на Районен съд-Провадия, в частите, с които е постановено даване
на разрешение, заместващо съгласието на бащата И. Г. П. , ЕГН **********, детето Г.И.Г.,
ЕГН ........... да пътува неограничен брой пъти до Великобритания, през периодите на
училищните ваканции и почивните дни, като се съобразява режима на личен контакт с
бащата, определен с решение №86/24.04.2017г. по описа на ПРС и е да бъдат издадени
лични документи – задграничен паспорт на Г.И.Г., с ЕГН .................
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7