Р Е Ш Е Н И
Е
№ ............
гр. София, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от
младши съдия М. Малоселска в.гр.дело № 9651 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 106440 от
03.05.2019 г., постановено по гр. д. № 16168 по описа за 2016 г. на СРС, 68 състав,
е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от „ДЗИ
О.З.“ ЕАД против З. „Б.И.“ АД осъдителен иск по чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ
/отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по
риска "Гражданска отговорност" да заплати на ищеца сумата от 489,10
лв (четиристотин осемдесет и девет лева и десет стотинки), представляваща сбора
от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (474,10 лв.) по риск
"Каско +" по щета № 44012131426630 за имуществените вреди, причинени
при реализираното на 20.08.2014 г. в гр. София пътно-транспортно проишествие, и
т. нар. ликвидационни разноски (15 лв). В тежест на ищеца СРС възложил и
сторените от ответника в хода на производството разноски.
Недоволен от така
постановеното решение останал ищецът „ДЗИ О.З.“ ЕАД, предвид което и в срока чл. 259, ал.
1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В същата
се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение. Въззивникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд
е отрекъл материалната легитимация на ищеца, като е приел, че не е доказано
съществуването на застрахователно правоотношение между ответника и виновния за
настъпване на ПТП водач, тъй като ищецът не представил застрахователна полица
за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между посочените лица. Иска
от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и с решението си да уважи
предявения иск, както и да присъди на дружеството сторените в двете съдебни
инстанции разноски.
Ответникът по жалбата
„З.Б.И.“ АД не е депозирал отговор в законоустановения двуседмичен срок. С
молба, вх. № 63856/03.07.2020 г., въззивникът представя договор за правна помощ
и претендира присъждането на разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд,
IV-Д въззивен състав,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, като съображенията за
това са следните:
Производството пред първата инстанция е
образувано по предявен от „ДЗИ О.З.“ ЕАД против З. „Б.И.“ АД осъдителен иск с
правно основания чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 489,10
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско +” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.08.2014 г. в
гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба ищецът твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило събитие
– пътнотранспортно произшествие, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахованото имущество на стойност 474,10 лв. Поддържа, че е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер, репариращо
действителните вреди, на правоимащото лице,
отстранило настъпилите в резулат от инцидента увреждания /въз основа на
издадена за ремонтните дейности от „Г.А.В.“ ЕООД фактура № 2765/25.08.2015 г.
на стойност 474,10 лв. било извършено плащане на 02.09.2015 г./. Твърди, че
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за
автомобила, чийто водач виновно и противоправно причинил произшествието. С
оглед изложеното счита, че е възникнало регресно вземане спрямо ответното
дружество за платеното обезщетение и обичайните ликвидационни разноски за
определянето му в размер на 15 лв. - т.е. претендира общо сумата от 489,10 лв. Ответникът
не погасил задължението, въпреки отправената от ищеца на 07.09.2015 г. покана.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявения иск. Сочи, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му, тъй като не съществувало валидно облигационно правоотношение
между застрахователя ответник и сочения за виновен за настъпване на
произшествието водач. Навежда, че ищецът не доказва противоправност на деянието
на соченото за делинквент лице, както и да е налице покрит риск за ищеца по
имуществената застраховка, по която е страна. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП, описан в представения с исковата молба протокол, като акцентира, че в
тази част същият има характеристиките на частен, а не на официален документ.
Прави възражение, че предявеният иск е завишен по размер и не отговаря на
действително настъпилите по застрахования автомобил щети.
По иска с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./
в тежест на ищеца е да докаже по делото, че в срока на застрахователното покритие
на сключен договор за имуществено застраховане, страна по който е ищецът,
вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за
което ответникът е поел застрахователния риск, както и че в изпълнение на свое договорно
задължение ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер, възлизащ на
действително възникналите от събитието вреди.
По механизма
на настъпване на пътнотранспортното произшествие:
Съгласно представения в производството пред СРС
двустранен констативен протокол ДКП 112-24/20.08.2014 г. участниците в процесното
произшествие Х.А., като водач на лек автомобил „БМВ 320“,
рег. № *******, и Р.К., като представител на собственика на лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № ******* Д.С., са удостоверили, че на
посочената дата е реализирано ПТП, при което водачът на лекия
автомобил „БМВ 320“, рег. № ******* е ударил паркирания лек автомобил „Сеат
Ибиза“, рег. № *******, при което са
били увредени задна броня и заден ляв панел на паркирания автомобил.
За установяване механизма на процесното ПТП в
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Р.К.. От показанията на този свидетел става ясно, че
докато лекият автомобил „Сеат Ибиза“ се е намирал в паркирано състояние,
свидетелката била във вътрешността на същия и усетила удар – водачът на другия
лек автомобил при паркиране реализирал ПТП в задната част на автомобила, в
който К.се намирала. Обадили се на тел. 112 и съставили двустранен констативен
протокол за инцидента.
Този механизъм се потвърждава и от изготвената
съдебно-автотехническа експертиза, изслушана в хода на съдебното дирене пред
СРС. Съгласно заключението на експерта автомобилен инженер, описаните в опис
заключението и предявени пред застрахователя ищец щети по застрахования
автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания в протокола
механизъм на реализиране на произшествието.
По изложените съображения и предвид липсата на
събрани други доказателства, съдът приема, че вина за настъпване на процесното
ПТП има водачът на лекия автомобил „БМВ 320“, рег. № *******, доколкото застраховният
при ищеца автомобил „Сеат Ибиза“, рег. №
*******, е бил паркиран на паркинг и
обективно не е имало възможност водачът на този автомобил да е допринесъл за
настъпване на събитието. Възражението на ответника за липса на вина за
причиняване на щетите по застрахованото имущество и липса на противоправност в
поведението на водача на лекия автомобил „БМВ 320“ е неоснователно по
изложените вече съображения и доколкото писмените доказателства по делото
кореспондират едни с други, като от съдържанието на никое от тях не се
опровергава заключението на съда, че произшествието е настъпило по причина
поведението на този водач, който не е спазил вменените му с разпоредбата на чл.
25, ал. 1 ЗДвП задължения.
По
застрахователното правоотношение по договора за имуществена застраховка:
От приетата като писмено доказателство в
производството пред СРС застрахователна полица за застраховка „Каско +“ № 44010303266
от 04.09.2013 г. се установява, че на посочената дата между ищеца и Д.К.С.е
сключен договор за имуществено застраховане с предмет лек автомобил „Сеат
Ибиза“, рег. № ******* със срок на действие 09.09.2013 г. – 08.09.2014 г.
Доколкото по делото липсват доказателства действието на договора да е било
преустановено в срока на застрахователно покритие, съдът приема, че процесното
ПТП е настъпило по време на действие на договора за имуществено застраховане,
сключен между застрахователя ищец и собственика на лекия автомобил.
По делото са представени още общите условия на
застраховката, уведомление за щета от 25.08.2014 г., опис на уврежданията от
26.08.2014 г., възлагателно писмо до „Г.А.В.“ от 26.08.2014 г.,
приемо-предавателен протокол от 25.08.2015 г. за предаване на автомобила след
извършен ремонт, фактура № 2764/25.08.2015 г. на стойност 474,10 лв., ликвидационен
акт от 26.08.2014 г., с който ищецът е определил застрахователно обезщетение в
размер на 474,10 лв., както и нареждане за групово плащане от 02.09.2015 г. В
първоинстанционното производство е изслушано и прието заключението на
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което на 02.09.2015 г. от банкова
сметка ***, разкрита при „Си Банк“ АД, е извършен банков превод на сумата от
474,10 лв. по процесната фактура, издадена от „Г.А.В.“ ЕООД за ремонт на
застрахования при ищеца автомобил.
От съвкупната преценка на посочените писмени
доказателства и заключението на вещото лице съставът на въззивния съд намира,
че за ищеца е налице покрит съгласно условията на имуществената застраховка
риск, като в изпълнение на договорното си задължение да репарира причинените в
резултат настъпилото застрахователно събитие за собственика на автомобила
имуществени вреди, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 474,10 лв.
Относно
качеството на ответника на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“:
В производството пред СРС не е представена
застахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника за лек автомобил „БМВ 320“, рег. № *******. С отговора на исковата молба ответникът
изрично е оспорил това обстоятелство. Предвид последното и с проекта на доклада
по делото /по реда на чл. 140 ГПК/ съдът е възложил в доказателствена тежест на
ищеца установяване на твърдяния правнорелевантен факт за наличието на такова
правоотношение, като не му е указал, че не сочи доказателства за същия. Въпреки
това в първото по делото съдебно заседание ищецът е представил справка от
информационния масив на Гранционен фонд, съгласно която за лек автомобил с рег.
№ ******* към 20.08.2014 г. е бил действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със З. „Б.И.“ АД, номер на застрахователната полица 02114001702803
от 25.06.2014 г. и прекратен, считано от 10.10.2014 г. Следователно до посочената
дата същият е бил действащ и застрахователят е носил риска от настъпването на
застрахователно събитие, за което застрахован при него водач носи гражданската
отговорност за причинени вреди.
Съгласно чл. 260, ал. 2 КЗ /отм./ при неплащането
на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да
прекрати договора по реда на чл.202, ал. 2, като се прилага и ал. 4 на същия член. Съгласно чл. 202, ал.1 КЗ /отм./ „при
неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят
може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати“.
По делото не са представени никакви доказателства, че ответникът е упражнил
правото си да прекрати сключения застрахователен договор преди 10.10.2014 г. поради
неплащането на вноска от застрахователната премия. Съгласно т.3 от Тълкувателно
решение № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК на ВКС договорът за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на
известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл.
260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ /отм./, независимо дали застрахователят е
изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ /отм./ да впише прекратяването на
договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се
освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение. В този смисъл
невписването на прекратяването на застрахователната полица към датата на
застрахователното събитие не освобождава ответникът от отговорност пред ищеца,
доколкото последният се явява трето за правоотношението лице.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът не е доказал по делото пълно и главно съществуването на
облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
за процесния автомобил, за който ответникът при настъпване на застрахователно
събитие да носи риска, доколкото по делото не е представена застрахователна
полица. Настоящият съдебен състав не се съгласява с така направения извод,
доколкото на първо място не е налице основание препис от този договор да се
намира у ищеца и за него да е налице обективна възможност да го представи по
делото. От друга страна, ответникът е оспорил качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на събитието, т.е. безпредметно
би било ищецът да прави доказателствено искане по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК за
представяне на същата. Същевременно представената и приета като писмено
доказателство по делото справка от Информационната система на Гаранционен фонд в
достатъчна степен установява оспореното от ответника качество на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
лекия автомобил „БМВ 320“, рег. № ******* към процесната дата. Аргументи в
подкрепа на този извод на настоящия съсатв на съда могат да бъдат почерпени
както от цитираното по-горе Тълкувателно решение 1/23.12.2015 г. ОСГТК, ВКС,
така също и от казуалната съдебна практика на ВКС, постановена при сходна
фактическа обстановка /Определение № 673 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
3423/2014 г., I т. о., ТК/. Съгласно
същите удостоверените в публичния регистър на Гранционния фонд от оправомощени
и натоварени за това длъжностни лица, по нормативно установените форми и ред
данни от договорите за застраховка „Гражданска отговорност“, включително
относно съществуването на конкретен договор за застраховка, неговите
идентифициращи белези (№ на застрахователна полица), застраховано МПС, и период
на валидност, следва да се считат установени по делото чрез представената и
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, извадка от
електронния регистър, като установени с официален свидетелстващ документ,
обвързващ съда с материалната си доказателствена сила. Оборването на тази
доказателствена сила тежи върху страната, която ги оспорва, в случая – върху
ответника, което не е сторено в хода на производството.
Предвид
изложеното, съдът намира за установено по делото, че ответникът е имал
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
увреждащия автомобил към датата на настъпване на процесното ПТП. Ето защо
въззивният състав приема, че в срока на застрахователно покритие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият
водач на лек автомобил „БМВ 320“, рег. № *******, е осъществил виновно
противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е
платил обезщетение в размер на процесната сума. Изготвената в хода на съдебното
дирене пред районния съд автотехническа експертиза установява, че всички вреди,
за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното произшествие. Следователно искът е доказан по своето основание.
По
размера на предявения иск:
За определяне размера на регресния дълг съдът
съобразява съдебната практика на върховната инстанция по граждански и търговски
дела, постановена по реда на касационния контрол /напр. решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК/, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента
на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на
действително причинените вреди, но не може да надхвърля размера на задължението
на застрахователя по застраховка „Каско”, както и размера на действително заплатената
сума. В случая размерът на действителните вреди възлиза на 702,47 лв., т.е.
повече от размера на платената като застрахователно обезщетение сума – 474,10
лв., поради което и регресното право е възникнало за размера от 474,10 лв. Съдът
намира искът за основателен и за сумата от 15 лв., представляваща обичайните
разноски на застрахователя за определяне на застрахователното обезщетение.
По изложените съображения и с
оглед несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно, а предявеният иск да бъде уважен в пълния размер за сумата от
489,10 лв.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него в хода на първоинстанционното производство разноски. Искане
за това е своевременно направено /още с исковата молба/, между кориците на първоинстанционното
производство се съдържат доказателства за извършването на разходите, като за
улеснение на съда е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 86 от
гр.д. № 16168/2016 г. на СРС/. Същите възлизат в размер на 700 лв., от които 50
лв. държавни такси, 50 лв. депозит за възнаграждение на свидетел, 95 лв.
депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, 85 лв. депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, 300 лв. договорено и заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, както и 120 лв. заплатено
допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото разглеждането на делото пред
СРС е протекло в три отркрити съдебни заседания.
В тежест на въззиваемия следва
да се възложат и разноските за въззивното производство в размер на 385 лв., от
които 25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС възнаграждение за адвокат.
Искането на въззиваемия за
присъждане на разноски е неоснователно с оглед решаващите изводи на съда по
съществото на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 106440 от 03.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 716168 по описа на СРС за 2016, 68 състав, с което е
отхвърлен предявеният от „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
съдебен адрес:***, чрез адв. Т.М., против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
съдебен адрес: ***, чрез адв. М.Г., осъдителен иск по чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ
/отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по
риска "Гражданска отговорност" да заплати на ищеца сумата от 489,10
лв (четиристотин осемдесет и девет лева и десет стотинки), представляваща сбора
от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (474, 10 лв.) по риск
"Каско +" по щета № 44012131426630 за имуществените вреди, причинени
при реализираното на 20.08.2014 г. в гр. София пътно-транспортно проишествие, и
т. нар. ликвидационни разноски (15 лв.), включително и в частта за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, съдебен
адрес:***, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 489,10
лв. /четиристотин осемдесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща
регресно вземане за
изплатено от ищеца по застраховка „Каско +” застрахователно обезщетение за вредите
от застрахователно събитие, настъпило на 20.08.2014 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2016 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
съдебен адрес: ***, да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, съдебен адрес:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща сторени разноски
от ищеца в производство по гр.д. № 16168/2016 г. на СРС, 68 състав, както и
сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща разноски
за производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.