Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260107/7.10.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на пети октомври 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2718/2019г. по опИ. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

 

Искова молба от С.Х.Ю., ЕГН : ********** и Е.М.И., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 55 ЗЗД и цена от 4944 CHF и 12390 лева главница.

Ищците сочат, че множество клаузи на потребителски договор /кредит за покупка на недвижим имот от 20.08.2007г./, били неравноправни, съответно нищожни. Част от тях определяли правила за лихвите по кредита, поради което ищците заплатили на банката сумата от 4944 CHF,  представляваща сбор от разлика между лихви, част от месечни анюитетни вноски, за периода 10.09.2014г. – 10.09.2019г., в първоначално уговорен размер и едностранно определен от банката. Друга част определяли правила, според които, в тежест изцяло на кредитополучателя бил валутния риск от възможни разлики в курса на валутите на кредита, усвояването и погасяването му, поради което ищците заплатили сумата от 12390 лева на кредитора в повече от дължимата. Поради това, че не съществувало правно основание за получаване от кредитора на сумите, иска осъждането му, да им ги заплати, като получени без основание и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Признава получаването на сумите, но твърди, че няма задължение за връщането им, защото посочените клаузи били индивидуално уговорени и при изключенията на чл. 144 ЗЗП. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, като с определение от открито заседание е допуснато изменение на исковете, чрез увеличаване на размера им /за разлика между първоначално договорена и едностранно изменена лихва/, като се претендира осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците половината от сумата от 5672,43 CHF, или по 2836,22 CHF.  

 

Така предявените искове са допустими, разгледана по същество са  основателни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства и ССЕ установяват твърдените в исковата молба факти – получаване от ответника, по негова сметка на суми посочени в исковата молба. Били заплатени от ответниците и трети лица за погасяване месечни анюитетни вноски, по договор, за кредит, за покупко-продажба на недвижим имот № НL 26203/20.08.2007г. и поредица анекси и допълнителни споразумения. Според него, банката предоставяла на ищците – кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 84600 лева, 70000 от тях за закупуване на опИ.ния в договора недвижим имот и 14600 за други плащания, по курс „купува“ за швейцарски франк на банка, в деня на усвояване. Твърдените за неравноправни, съответно нищожни клаузи на чл. 3, ал. 1, 3 и 5 и чл. 12, ал. 1 от договора определяли размера и възможността за изменение на годишната лихва дължима от кредитополучателите за усвоения кредит, а чл. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 20 и 22 от договора, съответно предмета му начина на усвояване на кредита, погасяването му във валутата на разрешаването и деклариране яснота за възможността от повишаване размера на дължимата сума, поради разлики в курса на кредитната валута и местната.

Приетите заключения по ССЕ, сочат, че 13067,77 лева е сумата резултат от курсови разлики, изчислени върху реално постъпили суми от 29540,69 CHF, за погасяване на кредита, с приспадане на сумата от 7600 CHF, внесени от тях, или формирани от сумата 21880,69 CHF. Разликата между договорените към датата на сключване на договора и реално заплатени суми за лихви по договора, за процесния период възлизали на 5672,43 CHF. Базовия лихвен процент на банката бил сбор от не само пазарно определяеми компоненти, като рисковата премия, включена в него се определяла едностранно от банката /л. 257/. От сключване на договора до момента БЛП на банката се променил пет пъти, от които само един път в низходяща посока/л.205/.   

 

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД – Ищците обосновават задължението за връщане на получени от ответника сума, при начална липса на основание, поради нищожност на посочените клаузи от Договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот № НL 26203/20.08.2007г., поради неравноправност. Твърдението е вярно само за малка част от посочените клаузи. Според този състав, договорките в чл. 3, ал. 1, чл. 1, чл. 2 и чл. 6, ал. 2, изр. първо от договора са действителни и не водят до някакво, още по малко значително неравновесие в правата и задълженията на потребителите и банката.

Според формираната по реда на чл. 290 ГПК константна практика на ВКС, обективирана в решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /посочено в т. 12 от изложението/, решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, за да се определи договорна клауза като неравноправно следва да са налице следните предпоставки :  клаузата да не е индивидуално уговорена; да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя. Основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–уместния начин. По смисъла на посочените съдебни актове уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП. В случая уговорките на чл. 3, ал. 5, във вр. с чл. 12 от договора отговарят на посочените условия, давайки възможност на банката едностранно да променя базовия лихвен процент, като елемент на уговорената годишна лихва, без договора да съдържа разбираема методология с която потребителя е предварително запознат и се е съгласил, като същевременно крайната му стойност е сбор от не само пазарно определяеми компоненти. Останалите уговорки имащи отношение към лихвата по кредита – чл. 3, ал. 1, като определящи конкретен, ясно разпИ.н размер на годишната лихвата, не са неравноправни. Независимо, че към датата на сключване на договора, тя също е формирана от посочения базов лихвен процент и надбавка, то потребителите подписвайки договора са имали възможност, запознали са се и са се съгласили с посочения в него размер на лихвата, включително и в частта и за БЛП, тогава 4,5%. Поради това, а не защото договорите за банков кредит били принципно възмездни и при обявяване за неравноправна на уговорката определяща размера на лихвата, се променяла същността на договора, посочената, не е неравноправна.

Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 67/12.09.2019г. по ТД № 1392/2018г., ТК, I т.о., „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики положение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.“. На тези условия отговарят само клаузите на чл. 6, ал. 2, изр. 2, чл. 20 и 22 от договора. С уговорката от чл. 22, ал. 1 от кредитния договор, кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразен в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени. В ал. 2 на чл. 22 декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. При липсата на данни, че към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута му е била предоставена цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си, уговорката не може да се прецени като ясна, като само се посочи възможност за промяна в курсовете. Както сочи и вещото лице, не е било възможно да се прогнозира курса на кредитната валута, за периода на договора, при сключването му, но банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Не предоставяйки тази информация банката е лишила потребителите от възможност да преценят икономическите последици от сключване на договора. Това и акцента в уговорката, че потребителите напълно приемат да носят риска от възможните промени в курса, я правят неравноправна, съответно недействителна. Във връзка с ответните възражения следва да се отбележи, че действително винаги при сделки във валута съществува валутен риск. От икономическа гледна точка рискът винаги се плаща, или се застрахова, което по същество е негово предварително плащане. Правилно ответникът смята, че рискът се носи/плаща от него при поевтиняване на кредитната валута спрямо местната, но това, не е намерило отражение в договора, напротив когато това се случи няма уговорки които да определят автоматично по нисък размер на вноската, но е уреден въпроса при повишаване на курса и при липса на постъпления във валута, по отношение левовите ресурси на кредитополучателите. Заради това, а не защото кредитът, не бил предоставен във валута, а следвало да се погасява в такава уговорките са неравноправни. Като сочи и ССЕ кредита е усвоен в посочената в него валута, която е преведена по сметка на единия кредитополучател, от където и суми са превалутирани съобразно уговорките във валутата нужна за плащане по договора за покупко-продажба на имот. Затова и не са неравноправни уговорките от чл. 1, чл. 2 и чл. 6, ал. 2, изр. първо от договора. Както е видно и от исковата молба ищците са водили преговори и са искали да сключат договор за кредит в швейцарски франк, поради ниската лихва, което обстоятелство, според този състав е определило преценката им за икономическите последици от договора, а не възможностите на т.нар. среден потребител споменати в цитираните, в посоченото решения на СЕС.

Неоснователно е ответното възражение, че всички твърдени за неравноправни клаузи от договора са индивидуално уговорени. Не са посочени и представени каквито и да е доказателства в тази насока. Само подписването на договора, не означава индивидуално уговоряне.

Така предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в заявените размери.      

При този изход на спора ответникът, следва да заплати на ищеца сумата от  2557,55 лева разноски в производството.

На основание чл. 77 от ГПК, ответникът е останал задължен за разноски – възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева, които следва да заплати по сметка на ШРС.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на С.Х.Ю., ЕГН : ********** и Е.М.И., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, разделно, на всеки от тях сумата от 2836,22 CHF, представляваща сбор от разлика между лихви, част от месечни анюитетни вноски, за периода 10.09.2014г. – 10.09.2019г., в първоначално уговорен размер и едностранно определен от банката и 6195 лева, сбор от курсови разлики за периода 10.09.2014г. – 10.09.2019г., при погасяване на месечни анюитетни вноски в CHF, вследствие повишаване курса CHF/BGL, риска от което се носел от кредитополучателя,  в едно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на С.Х.Ю., ЕГН : **********,  с адрес ***, сумата от  2557,55 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 300 лева разноски, за които е останала задължена.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :