№ 647
гр. София , 13.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело №
20211100203538 по описа за 2021 година
Съдебното производство е по чл.306, ал.1, т.1 НПК.
Образувано въз основа на молба от упълномощен защитник на Н.П. – адв.
Ю. С. с приложено по делото пълномощно, в която са наведени доводи за
определянето на едно общо, най-тежко наказание измежду наложените с
присъда по съкратено съдебно следствие № 86/2015г. на Централен следствен
съд № 5 към Националния съд в гр. Мадрид, влязла в сила на 18.12.2019г. и
съдебно решение № 35/2016 от 30.03.2016г., постановено по съкратена
процедура 65/2015г. от Областния съд в Барселона, пети състав, по
предварително производство № 4984/2013г. на Следствен съд № 13 в гр.
Барселона, Кралство Испания, в сила на 15.04.2016г., с които на българския
гражданин е било наложено наказание „лишаване от свобода“, съответно в
размер на три години и шест месеца, както и в размер на четири години.
Наказанието, наложено с присъда Централен следствен съд № 5 към
Националния съд в гр. Мадрид е изтърпяно на територията на Кралство
Испания. Наказанието, наложено съдебно решение № 35/2016 от
30.03.2016г., постановено по съкратена процедура 65/2015г. от Областния съд
в Барселона, пети състав, по предварително производство № 4984/2013г. на
Следствен съд № 13 в гр. Барселона, Кралство Испания, е частично
изтърпяно, като с определение на СГС, НО, 10 състав от 26.05.2021г. по НЧД
№ 946/2021г. това съдебно решение в процедура по чл. 457 НПК е прието за
изпълнение на територията на Република България.
След влизане в сила на посочените съдебни актове, с които българският
гражданин Н.П. е осъден на територията на Кралство Испания, с влязло в сила
на 13.10.2020г. протоколно определение на Окръжен съд – Благоевград по
НОХД 670/2020г. е одобрено споразумение № 2896/13.10.2020г., като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца.
Съдът, след като съобрази материалите в приложеното НЧД 946/21г. на
СГС, НО, 10 състав, намира, че не е компетентен да се произнесе по молбата
за групиране на наказания „лишаване от свобода“ по следните съображения.
Съгласно чл. 39, ал. 1 НПК, когато трябва да се определи общо наказание
за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от
1
различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил последната
влязла в сила присъда. В настоящия случай последният влязъл в сила съдебен
акт е този, който е постановен от Окръжен съд – гр. Благоевград. Вярно е, че
една от чуждестранните присъди е приета за изпълнение от Софийски
градски съд с определение, влязло в сила на 20.07.2021г. Това обстоятелство
обаче няма правно значение при определянето на последния влязъл в сила
съдебен акт ( Определение № 91/16.09.2020г. по КЧД 529/20г. на ВКС, ІІ
Н.О.) Съдебната практика приема, че е недопустимо смесването на два
несъвместими правни института – този, свързан с признаването и
изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд (по Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС) и този по съобразяването на
последиците от такава присъда (по Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета
на ЕС).
Съгласно Рамково решение 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008г. за
прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или
мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз, следва да се проведе процедура за признаването и
изпълнението на съдебни решения по наказателни дела на държавите членки
на ЕС, тъй като изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на
присъдата. Вярно е също така, че съгласно чл. 4, ал. 2 от НПК влязлата в сила
чуждестранна присъда, която не е призната по реда на българското
законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република
България. От друга страна обаче Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета
от 24 юли 2008 година, което е транспонирано в чл.8, ал.2 НК, предвижда да
бъдат взети предвид присъдите, постановени в държавите-членки на
Европейския съюз и в случаите, в които не е била проведена процедура по
признаване, но следва да бъдат съобразени техните вторични правни
последици. Така съгласно РР 2008/675/ПВР последиците, произтичащи от
присъда, постановена в друга държава-членка, следва да са равностойни на
последствията от едно национално решение както в досъдебната фаза на
наказателното производство, така и по време на съдебното производство и по
време на изпълнение на присъдата. Отделно от това, с оглед решението от
21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г. на Съда на ЕС – Т.Б./Софийска районна
прокуратура при решаване на въпросите, свързани с изпълнение на
наказанието, следва да се приеме, че чуждата присъда поражда същите
правни последици като присъда, постановена от национален съд и в този
смисъл процедурата по признаване няма правно значение при решаване на
въпросите по чл. 25 НК, респективно няма правно значение и датата, на която
е влязло в сила определението, с което СГС се е произнесъл по чл. 457 НПК.
Следователно, във връзка с Рамково решение 2008/675/ПВР и с оглед
задължителната сила на цитираното по-горе решение на СЕС
компетентността на българския съд да съобрази правните последици от
наложените наказания със съдебни актове, постановени от чуждестранен съд
на Кралство Испания, произтича пряко от чл. 8, ал.2 НК, а не от
определението на СГС по НЧД № 946/2021г., с което е прието за изпълнение
2
съдебно решение № 35/2016 от 30.03.2016г., постановено по съкратена
процедура 65/2015г. от Областния съд в Барселона, пети състав по
предварително производство № 4984/2013г. на Следствен съд № 13 в гр.
Барселона.
В настоящия случай подсъдността на СГС не може да се ангажира и на
основание чл. 37, ал.1, т.2 НПК. Вярно е, че постоянното местоживеене на
българския гражданин е в район на Столична община – гр. Нови Искър, но
съдебните актове, цитирани в молбата на защитника, не са единствените,
които следва да бъдат съобразени при решаване на въпросите по чл.25, ал.1
НК. В настоящия случай е установено, че българският гражданин е осъждан и
със съдебен акт на национален съд, който е влязъл в сила след датата, на
която са влезли в сила решенията, постановени в Кралство Испания. Ето защо
в този случай следва да намери приложение правилото на чл.39, ал.1 НПК, с
което се определя специалната подсъдност при определянето на едно общо
наказание по няколко присъди. Това означава, че във всички случаи
компетентен да се произнесе е съдът, постановил последния влязъл в сила
съдебен акт, независимо дали този съд е такъв по местоживеене на лицето или
различен от него. От приложена по делото справка за съдимост е видно, че
актовете на чуждестранния съд са влезли в сила съответно на 15.04.2016г. и
18.12.2019г. В този смисъл последният влязъл в сила съдебен акт се явява
влязлото в сила на 13.10.2020г. протоколно определение на Окръжен съд – гр.
Благоевград, с което на Н. Д. П. е наложено наказание „лишаване от свобода“.
С оглед изложеното
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство, образувано по НЧД 3538/21г.
по описа на СГС, НО, 10 състав по чл.306, ал.1, т.1 НПК.
Делото да се изпрати по компетентност на Окръжен съд – гр. Благоевград.
Да се изготви копие от удостоверение на Окръжен съд – гр. Барселона,
издадено от съдебна администрация на Каталуня (л. 144, л.145 от НЧД 946/21
на СГС), от определение от 26.05.2021г. по НЧД 946/21г. на СГС и справка за
съдимост от 23.02.21г., издадена от РС – Ловеч, които да се приложат към
НЧД 3538/21г. на СГС, НО, 10 състав.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3