№ 36
гр. Габрово, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20214210100829 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2020г. ответникът в качеството си
кредитополучател, сключва с ищеца, в качеството на кредитодател, Договор за предоставяне на
кредит от разстояние №288102.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна
на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен
съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът
получава писмо на електронен адрес, в което се съдържа преддоговорна информация за условията
на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт на сайта. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на електронния си адрес Договор и общи условия за писмено
потвърждаваме, чрез електронно подписване. Електронният адрес, който е посочил ответникът
е: ruma **@***.**. Активиращият код е 0357. На посочения от клиента мобилен номер
********** е осъществен договор със същия, който е записан, за което кредитополучателят е
уведомен. Целта на този разговор е да се потвърди устно волята на страните за сключване на
договорни отношения помежду им. По този начин кредитополучателят сключва договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща електронно писмо, с което
го уведомява, че паричните средства са преведени в посочената от него банкова сметка.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат
кредит е в размер на 600лв., която сума е преведена на ответника по посочен от него начин, а
именно: на каса на „Изи пей” АД.
Видно от чл.4,ал.3,т.2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 600лв. за
вноска за 04.03.2020г. Няма плащания по главницата. Поради това дължима е вноската за
04.03.2020г. в размер на 600лв.
При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва. Тя е фиксирана и не подлежи на изменение през целия
период на договора. Начислява се еднократно върху цялата главница. Съгласно чл.2,ал.1,т.3
от него годишният лихвен процент е в размер на 40.15%. Няма плащания по лихвата.
Поради това дължимата възнаградителна лихва е за периода 04.03.2020г.-03.04.2020г, като е в
размер на 19.80лв..
1
Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен
план, а именно:03.4.2020г. Същият не е погасен. Поради наложения мораториум е посочена
начална дата на обезщетението за забава края на мораториума-15.07.2020г.. За периода от тази
дата до 20.12.2020г. тече лихвата за забава. Затова се претендира лихва за забава в размер на
26.50лв. за периода 15.07.2020г.- 20.12.2020г.
Предвид така създалата се ситуация, ищецът прави опити за уреждане на отношенията
между страните по извънсъдебен ред, но тъй като същите остават без успех и ответникът не
погасява задълженията си съгласно договореното, ищецът депозира пред Районен съд - гр. Габрово
заявление по реда на чл,410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.528/2021г. По същото е издадена заповед
за изпълнение, но Р. ИВ. М. депозира възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
ИСКА СЕ, съдът да признае за установено, че ответницата Р. ИВ. М. дължи на
„Изи Финанс” ЕООД сумата от 646.30лв., представляваща: главница- 600лв.; договорна
лихва за периода 04.03.2020г.-03.04.2020г. в размер на 19.80лв. и лихва за забава за
периода 15.07.2020г.-20.12.2020г. в размер на 26.50лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението-18.02.2021г. до изплащане на
вземането.
Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски в исковото, и в
заповедното производство.
Ответницата във възражението по чл. 414 от ГПК и в отговора си признава фактите,
че е сключила договора за предоставяне на кредит от разстояние и че е получила
договорената сума от 600 лв. Прави възражение, че не дължи процесните суми, тъй като е
била въведена в заблуждение от лице, с което е запознала по интернет, че има спешна нужда
от лечение, за което му е предоставила получената сума. Уговорката между тях била той да
поеме вноските по кредита.
По делото са събрани писмени доказателства.
От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№528/2021г. на Габровски районен съд е издадена Заповед
№271/23.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се
разпорежда длъжникът Р.И. М. да заплати на “Изи Финанс” ЕООД следните суми:
сумата 600лв.- главница ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до окончателното й
изплащане; сумата 19.80лв.- договорна лихва за периода 04.03.2020г.- 03.04.2020г.; сумата
26.50лв.-обезщетение за забава за периода 15.07.2020г.- 20.12.2020г..
В указания срок длъжникът е депозирал възражение с вх.№1480/09.04.2021г.
срещу издадената заповед за изпълнение.
С определение №228 от 13.04.2021г. съдията- докладчик е указал на заявителя, че
може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и
дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение,
получено на 22.04.2021година.
Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителни
искове срещу длъжника на 13.05.2021г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.
Касае се за искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е
подадено в срок, съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си ,
2
като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск
е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен
интерес, тъй като вземането му е оспорено от ответника.
По делото са представени: договор за предоставяне на кредит от разстояние №
288102 от 04.03.2020 г.; Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние; платежни
нареждания за извършени плащания от страна на „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, кореспонденция
по повод сключване на сключване на договор за кредит от разстояние; дискове със записани
текстовете на договора за кредит и общите условия - с доказателствената стойност на чл.
184 от ГПК - 2 бр.; диск със записания разговор, в който ответника потвърждава
сключването на договора за кредит; снимана лична карта и образци за сравнение; както и
справка за движението на ДП № 58/2020 г. по описа на ОСлО при ОП- Габрово с вх.
№5076/15.10.2021 г., заверено копие - разписка № 0700010566492114 от 04.03.2020 г.
16:59:52 ч. удостоверяваща изплащането на паричен превод на стойност 600 лв. нареден от
Изи Финанс ЕООД в полза на Р. ИВ. М., от които се установява следната фактология:
Безспорно между страните по делото и от гореописаните писмени доказателства се
установява, че е сключен договор за кредит от разстояние №288102/04.03.2020г., по
силата на който ищецът „Изи Финанс” ЕООД е предоставило на ответницата Р.И. М.
кредит в размер на 600лв. Тя е получила в брой сумата от 600лв. на 04.03.2020г. на
каса на „Изи пей” АД, за което е издадена разписка с №0700010566492114.
Съгласно чл.2,ал.1,т.3 от договора годишният лихвен процент е в размер на 40.15%.
Възнаградителната лихва е определена в размер на 19.80лв., като общата дължима сума по
кредита е в размер на 619.80лв., съгласно чл.2,ал.1,т.4 от договора.
В чл.7 от договора е предвидено, че при забава плащането на някоя от погасителните
вноски, потребителят дължи на кредитора законната лихва за всеки ден забава. В случай,
че потребителят забави плащането на погасителна вноска с повече от пет календарни дни,
кредиторът ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в
изпращането на писма и електронни съобщения, както и в провеждането на телефонни
разговори.
Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен
план, а именно на 03.04.2020г.. Същият не е погасен. Поради наложения мораториум е посочена
начална дата на обезщетението за забава края на мораториума- 15.07.2020г.. За периода от тази
дата до 20.12.2020г. е начислена лихвата за забава в размер на 26.50лв..
По делото няма данни ответникът да е погасявал задълженията си по процесния
договор. В отговора си възразява, че е предоставил получения кредит в размер на 600лв.
на трето лице, с което е имал уговорка да поеме вноските по кредита. Техните отношения
не са предмет на установяване в настоящото производство, поради което са неотносими
към предмета на спора. Сключеният договор за предоставяне на кредит от разстояние с
№288102/04.03.2020г. пораждат права и задължения само за страните по заемното
правоотношение, които са: дружеството ищец:” Изи и Финанс” ЕООД в качеството на
кредитор и ответника Р. ИВ. М., в качеството на потребител.
3
По изложените съображения, възраженията на ответницата за недължимост на
процесното вземане са неоснователни.
Уважаването на иска за главница е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за
кредит от разстояние, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а
ответникът - на кредитополучател; 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на
падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4/
неизпълнение на това задължение.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, че между него и ответника Р. ИВ. М. е налице облигационна връзка,
възникнала по силата на сключен между тях договор за предоставяне на кредит от
разстояние №288102/04.03.2020г., с включен в него погасителен план, и общи условия към
него, по силата на които ищецът, като кредитор, е предоставил на ответника, като
потребител, кредит в размер на 600 лева, със срок на кредита – 30 дни, а
кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на три месечни погасителни
вноски, всяка една с падеж и размер, определени съгласно погасителен план в два варианта,
подробно описани в чл. 4, ал. 3 от договора. Тези факти се установяват от приложените
писмени доказателства, цитирани по-горе, които удостоверяват по безспорен начин и
изложените от ищцовата страна твърдения относно сключването на процесния договор за
предоставяне на кредит от разстояние №288102/04.03.2020г. между страните по делото чрез
използване на средства за комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР.
От приетата по делото разписка с №0700010566492114, издадена от „Изи Пей” АД,
съдът намира за установен по делото факта, че ищецът – кредитор е изпълнил задължението
си да предаде предоставения от него потребителски кредит в размер от 600лв., която сума
ответникът е получил в брой на 04.03.2020г..
Предвид изложеното, се налага извода, че за ответника Р. ИВ. М. е възникнало
задължение, по силата на така сключения договор, да погасява предоставения
потребителски кредит в сроковете и при условията, посочени в договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 288102/04.03.2020г. , погасителния план, подробно изложен в чл. 4,
ал. 3, т.1 и т.2 от този договор, както и съгласно ОУ към договора. Кредитополучателят не е
заплатил нито една от дължимите три месечни вноски, посочени в погасителния план по чл.
4, ал. 3 от договора за предоставяне на кредит от разстояние, вкл. и до приключване на
съдебното дирене не са ангажирани доказателства за плащане, като падежът за заплащане на
последната вноска е настъпил на 03.04.2020г..
Процесния договор за кредит съдържа и подробна информация за общия размер на
кредита и условията за усвояването му, срока на договора за кредит, лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му, размера, броя и периодичността на погасителните
вноски, дължими от потребителя, годишния процент на разходите, пояснен чрез
представителен пример, общата сума, дължима от потребителя, годишния процент на
4
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит.
По изложените съображения, съдът приема, че искът за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 600лв., представляваща незаплатена главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние №288102/04.03.2020г. е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва в размер на 19.80 лв. за
периода 04.03.2020г. – 03.04.2020г. следва да се посочи, че основателността на това искане е
предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/
съществуването на уговорка, постигната между ищеца /кредитодател/ и ответника
/кредитополучател/, като страни по процесния договор за кредит от разстояние, за
дължимост от страна на кредитополучателя на възнаградителна лихва за ползване на
кредита в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на тази лихва и 3/ липса на изпълнение от страна на
последния.
Между дружеството ищец и ответника, в рамките на процесния договор за
предоставяне на кредит от разстояние, е била постигната и уговорка за това, че
кредитополучателят ще дължи лихва за ползване на кредита в общ размер на 19.80 лв., като
тази лихва се явява възнаграждение за кредитодателя във връзка с предоставената от него на
кредитополучателя главница по договора. Съгласно погасителния план по кредитната сделка
на 03.04.2020г. е настъпил крайният падеж на всички задължения по кредита, в това число и
на задължението, касаещо лихвата за неговото ползване. Установено е, че до приключване
на съдебното дирене по делото ответникът не е извършвал никакви плащания в изпълнение
на задълженията си по горепосочения договор, включително и за възнаградителна лихва.
Поради това, искът относно вземането за договора лихва за периода 04.03.2020г.-
03.04.2020г. подлежи на уважаване размера, в който е предявен от ищеца.
В съответствие с гореизложеното, съдът приема, че искът относно вземането за
обезщетение за забава в размер на 26.50лв. за периода 15.07.2020г.- 20.12.2020г. за също
е основателен и доказан, поради което следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство общо в размер на 62.59лв., от които:
20.86лв.-държавна такса и 41.73лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
исково производство, както следва: за държавна такса- 125лв.; за юрисконсултско
възнаграждение - 50.00лв., което е определено от съда, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във
вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ или общо в размер на 175лв.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.И. М.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********” №10 ДЪЛЖИ на „ИЗИ ФИНАС”
ЕООД, ЕИК201196810, седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша” №17, партер, ап.1, представлявано от БОРИСЛАВ ИВАНОВ
НИКОЛЧЕВ, с пълномощник: юрисконсулт Александър Сашев Г., следните суми: сумата
600лв./шестотин лева /-главница, ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до
окончателното й изплащане; сумата 19.80лв./деветнадесет лева и осемдесет ст./-договорна
лихва за периода 04.03.2020г.- 03.04.2020г. и сумата 26.50лв. /двадесет и шест лева и
петдесет ст./- обезщетение за забава върху главницата за периода 15.07.2020г.- 20.12.2020г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№271/23.03.2021г. по ч.гр.д.№528/2021г. по описа на РС- Габрово, на основание
чл.422,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.И. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********” №10 да
заплати на „ИЗИ ФИНАС” ЕООД, ЕИК201196810, седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша” №17, партер, ап.1,
представлявано от БОРИСЛАВ ИВАНОВ НИКОЛЧЕВ, с пълномощник: юрисконсулт
Александър Сашев Г., направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№528/2021г.на РС-Габрово в размер на 62.59лв. /шестдесет и два лева и петдесет и
девет ст./
ОСЪЖДА Р.И. М.,ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********” №10 да
заплати на „ИЗИ ФИНАС” ЕООД, ЕИК201196810, седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша” №17, партер, ап.1,
представлявано от БОРИСЛАВ ИВАНОВ НИКОЛЧЕВ, с пълномощник: юрисконсулт
Александър Сашев Г., направените разноски в исковото производство в размер на
175лв./сто седемдесет и пет лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6