Решение по дело №12753/2013 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

гр.***, 26.11.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ Х състав, в публичното заседание на 06.11.2014 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***

 

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия КАРАГЬОЗОВА гр.д. № 12753/2013 год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от С.С.Д. с ЕГН ********** *** срещу Е.Г.С. с ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от по 85.71 лв. месечно, представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните имот, находящ се в гр. ***, ***, представляващ едноетажна жилищна сграда с ид. № 10135.5506.44.1, със застроена площ от 45 кв.м., състояща се от две стаи, антре и маза под етажа и сумата от по 142.85 лв. месечно, представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните имот, находящ се в гр. ***, ***, представляващ дворно място с ид. № 10135.5506.44, с площ от 286 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 43, 42, 41, 45 и 105, съобразно притежаваните от тях права в съсобствеността по 1/2 ид.ч. за ищцата и 1/2 ид.ч. за ответницата, вследствие едноличното ползване на общите имоти от ответницата в периода от 23.04.2012г. до 23.08.2013г.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са съсобственици на описаните жилищна сграда и място. Съсобствеността между тях по отношение на жилищната сграда е възникнала, както следва: ищцата, наред с дъщеря си *** Г.Д. е наследник на съпруга си ***, п. на 10.12.2003г., който от своя страна е наследил баща си ***, п. на 09.10.1976г. Приживе, на основание писмен договор за покупко-продажба от 16.07.1957г. наследодателят е придобил от продавача *** собствената му къща, находяща се в гр. *** на ***. След смъртта си наследодателят е бил наследен от съпруга ***, син *** и дъщеря Е.Г.С.. С Удостоверение № 22 от 24.08.1984г. издадено от ВРС последната се е отказала от наследството на баща си. С алеаторен договор оформен в НА № 144/16.12.2010г. *** прехвърлила на Е.С. собствените й 1/2 ид.ч. от къщата, срещу задължение за гледане и издръжка, по време на брака й с ***. Съсобствеността по отношение на дворното място е възникнала, както следва: с договор № 696/23.07.1998г. *** е купила от Държавата ¼ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 275 кв.м., съставляващо парцел І VІІІ-1612, кв. 129 по РП на 29-ти микрорайон. С договора по НА № 144/16.12.2010г. *** е прехвърлила така придобитите права на Е.С.. С договор № 697/23.07.1998г. *** е купил от Държавата ¼ ид.ч. от дворното място, която след смъртта му е била наследена от ищцата – негова съпруга и дъщеря му *** Д.. В рамките на исковия период от време ответницата е ползвала еднолично общите имоти, вследствие на което ищцата е била лишена от ползването на частта си. На ответницата е отправила нотариална покана, получена от нея на 27.06.2013г., с която поканила съсобственицата си да й заплати обезщетение за лишаване от ползването на общите имоти. До настоящият момент ответницата не е изпълнила задължението си за плащане на дължимото обезщетение, поради което моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата оспорва изцяло насочените срещу нея искове. Оспорва заявените от ищцата равни квоти в съсобствеността на сградата и мястото. Твърди, че с договора по НА № 144/2010г. *** й е прехвърлила 8/16 ид.ч. от собствеността върху сградата, които тя е придобила в режим на СИО с ***. *** е починала на 20.04.2012г. По наследяване на последната Е.С. е наследила 1/16 ид.ч., а *** Д., съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗН по заместване на починалия си баща *** е наследила 1/16 ид.ч. С НА № 106/22.08.2013г. *** Д. дарила на Е.С. съответно 3/16 и 1/16 ид.ч. от собствените й права върху сградата. Понастоящем съсобствеността по отношение на сградата съществува между: Е. – 9/16 ид.ч.; *** – 4/16 ид.ч. и С.Д. – 3/16 ид.ч. По отношение на дворното място – след прехвърлителната сделка по НА № 106/09.08.2013г. съсобственост понастоящем съществува между следните лица: Държавата – 8/16 ид.ч.; Е. – 3/16; *** – 2/16 и С.Д. – 3/16. Оспорва твърденията на ищцата, че в рамките на исковия период от време е ползвала еднолично имота. Твърди, че от 01.09.2013г. е сключила договор за наем, по силата на който е отдала временното ползване на имота на трети лица, за което обстоятелство ищцата е уведомена надлежно. Моли за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба от 16.07.1957г. (л.5) *** е придобил от продавача *** собствената му къща, находяща се в гр. *** на ***, състояща се от един етаж, две стаи и антре, мазе под етажа със същото разположение, странична кухня, баня и тоалет. По време на сключване на договора приобретателят е бил в брак с ***, сключен на 04.05.1949г.

След смъртта му на 10.10.1976 г. приобретателят *** е бил наследен от съпруга ***, син *** и дъщеря Е.Г.С. (л.15).

С Удостоверение № 22 от 24.08.1984г. издадено от ВРС Е.Г.С. се е отказала от наследството на баща си *** (л.6).

По силата на договор № 696/23.07.1998г. *** е купила от Държавата ¼ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 275 кв.м., представляващо парцел VIII-1612, кв.129 по РП 29 микрорайон, находящо се в гр.***, ***(л.44).

По силата на договор № 697/23.07.1998г. *** е купил от Държавата ¼ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 275 кв.м., представляващо парцел VIII-1612, кв.129 по РП 29 микрорайон, находящо се в гр.***, ***(л.45).

След смъртта на ***, починал на 11.12.2003г.(л.16), като негови наследници по закон се легитимират ищцата С.С.Д. (съпруга) и *** Д.Д. (дъщеря)

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 79/15.12.2010г. (л.47), *** е прехвърлилa срещу задължение за гледане и издръжка на Е.Г.С. собствените си 1/2 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с ид. № 10135.5506.44.1, с адм. адрес гр.***, *** с площ 45 кв.м, заедно с ¼ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляваща имот с ид. № 10135.5506.44, с площ от 286 кв.м. Договорът е сключен по време на брака на приобретателката с ***, сключен на 15.03.1981г.(л.49)

С договор за дарение, обективиран в НА 75/09.08.2013г. (л.51), *** Д.Д. е дарила на Е.Г.С. 3/16 ид.ч. процесната жилищна сграда.   

С договор за дарение, обективиран в НА 116/22.08.2013г. (л.52), *** Д.Д. е дарила на Е.Г.С. 1/16 ид.ч. процесната жилищна сграда.   

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2014г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че между С.С.Д. и Е.Г.С. е налице съсобственост по отношение на процесните недвижимите имоти представляващи: едноетажна жилищна сграда с ид. № 10135.5506.44.1, със застроена площ от 45 кв.м., състояща се от две стаи, антре и маза под етажа и дворно място с ид. № 10135.5506.44, с площ от 286 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 43, 42, 41, 45 и 105, находящи се в гр. ***, *** възникнала по твърдяния в исковата молба и отговора й начин, при следните квоти: за ищцата С.С.Д. - 3/16 ид.ч. от дворното място и 3/16 ид.ч. от жилищната сграда, а за ответницата Е.Г.С. - 3/16 ид.ч. от дворното място и 9/16 ид.ч. от сградата, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.

С нотариална покана per. № 3226/2013г. на нотариус ***, per. № 124 на НК, връчена на адресата на 27.06.2013г., ищцата С.С.Д. е поканила ответницата Е.Г.С. да й предаде ключовете за имота и да й заплати обезщетение за ползването на процесния имот за периода 23.04.2012г. и 23.06.2013г. (л.55).

В отговор с нотариална покана №3461/2013г. на нотариус Борис Велчев, ответницата е уведомила ищцата, че има готовност да й осигури достъп до имота, но не възнамерява да й предостави ключ поради липсата на взето решение от мажоритарните собственици за разпределение на ползването, както и поради необходимост от извършването на основен ремонт на сградата. (л.58).

Видно от протокол от 25.07.2013г., подписан и от двете страни, процесната сграда не се използва по предназначение и не се осъществява поддръжка. Помещенията не са ползвани от дълго време и са в лошо състояние, стените са напукани и има паднала мазилка. Ответницата е отказала да предаде на ищцата ключ за имота и предложила същият да бъде отдаден под наем. Ищцата е предложила разпределение на ползването. Страните не са достигнали до споразумение. (л.61)

С договор за наем от 01.09.2013г. Е.С. и *** са отстъпили за временно възмездно ползване процесната жилищна сграда срещу заплащане на наемна цена в размер на 160 лева за срок от една година. Ищцата е уведомена за сключения договор за наем с нотариална покана рег. №7942/09.09.2013г. на нотариус ***.

Видно от представената по делото справка от ***, за периора 16.03.2012г. – 13.08.2013г. консумацията на електроенергия в процесния имот е нулева с изключение на три месеца.

По делото е изготвена и приета СОЕ на вещото лице П.Д., съгласно което средномесечният пазарен наем за ползването на процесната сграда за периода от 23.04.2012г. до 23.08.2013г. е в размер на 1998 лева, а за ½ ид.ч. от дворното място за същия период е 402 лева. Дворното място има преобладаващо обслужващ характер спрямо сградите в имота и извън това предназначение не може да служи за самостоятелно ползване, поради което не може да бъде предмет на самостоятелно отдаване под наем. Поради обслужващия характер на терена, размерът на среднопазарния наем за постройката би следвало да е в общ размер на 2400 лева.

От заключението по допуснатата повторна СОЕ се установява, че пазарната наемна цена за процесния имот за периода от 23.04.2012г. до 23.08.2013г. е в размер на 2430 лева, в това число сграда 2041 лева и земя 389 лева. За квота 3/16 ид.ч. припадащата се част от наемната цена за посочения период е в размер на 455.63 лева. Дворното място има обслужващ характер спрямо сградата в имота и не може да служи за самостоятелно ползване. 

От показанията на свид. *** се установява, че ищцата никога не е била допускана в процесния имот, като първоначално достъпът е отказван от свекърва й ***, а след смъртта й от ответницата. Претенцията си да ползва имота ищцата заявила пред ответницата през м.март-април 2012г. Въпреки многократното настояване от страна на ищцата, ответницата изрично отказвала да й предостави ключ за имота. За да се извърши огледът от страните и техните адвокати, при който е съставен протокола, имотът бил отключен от ответницата. При многократни посещения в имота, свидетелят е виждал ответницата в двора.

От показанията на свид. Нанка Д. се установява, че след смъртта на *** преди около две години никой не е ползвал имота. Дъщеря й Е. заключила имота и идвала само да го наглежда. Никой не живее в къщата. *** Д. е идвала в имота само приживе на баба си ***, но нямала ключ.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Законът, с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС, установява, че когато общата вещ се ползва от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове (така ТР № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК). За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС, започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже твърденията в исковата молба за придобиване на процесния имот на годно правно основание, за личното ползване от страна на ответника на общата вещ, както и наличието на писмена покана за заплащане на обезщетение.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2014г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че между С.С.Д. и Е.Г.С. е налице съсобственост по отношение на процесните недвижимите имоти при следните квоти: за ищцата С.С.Д. - 3/16 ид.ч. от дворното място и 3/16 ид.ч. от жилищната сграда, а за ответницата Е.Г.С. - 3/16 ид.ч. от дворното място и 9/16 ид.ч. от сградата, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване при тази хипотеза е съсобственото имущество да се ползва лично от един от съсобствениците. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. Под „лично ползване” се има предвид не само непосредственото служене с веща съобразно нейното обичайно предназначение, но и предприемане на действия, ограничаващи достъпа на останалите съсобственици. Такава  хипотеза е налице в случаите, при които съсобственикът не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да я ползва съобразно с правата си, например като държи ключа. (така ТР 7/02.11.2012г. на ВКС, ОСГК)

От съвкупния анализ на ангажираните по делото гласни доказателства безпротиворечиво се установява упражняваното от страна на ответницата самостоятелно ползване върху процесния имот. Видно от показанията на двете групи свидетели, след смъртта на наследодателката й ответницата е заключила имота и периодично го посещава, като същевременно изрично се противопоставя на претенциите на ищцата за ползване. Последното се установява и от представените по делото изходящи от ответницата писмени доказателства (отговор на нотариална покана и протокол за оглед), които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като обективират неизгодни за издателя си факти. Обстоятелството, че сградата е негодна за обитаване, не освобождава владеещия съсобственик от задължението му да предостави достъп на останалите съсобственици при поискване. В този смисъл отказът на ответницата да допусне ищцата в имота и да й предостави ключ е неоправдан. Същевременно по делото нито се твърди, нито се доказа ответницата да е предложила на ищцата да ползва процесния имот съобразно правата й, чрез предоставяне на ключ или по друг начин, след писменото поискване и до настоящия момент. В този смисъл следва да се приеме, че упражняваната от ответницата фактическа власт представлява «лично ползване» съгласно даденото задължително тълкуване, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.31, ал.2 от ЗС.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. В разглеждания случай отправянето на писмено поискване за заплащане на обезщетение до ответницата се установява от представената по делото нотариална покана, редовно връчена на 27.06.2013г., тоест следва да се приеме, че ответницата е редовно поканена от съсобственика си да заплаща обезщетение. Непрецизната формулировка на претенцията като “пропуснати ползи” в нотариалната покана е вследствие единствено на неправилна правна квалификация, но не променя същността на упражненото с нея потестативно право. Писменото поискване действа занапред без ограничение във времето до настъпване на правопогасяващ факт, но не и с обратно действие.

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че са доказани предвидените от чл.31, ал.2 от ЗС предпоставки и съответно в правната сфера на ответницата е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на съсобствената вещ, считано от изтичане на тридневния срок за изпълнение, предоставен с нотариалната покана, а именно от 01.07.2013г. В този смисъл претенцията се явява доказана по основание единствено за периода 01.07.2013г. - 23.08.2013г. В останалата част – за периода от 23.04.2012г. до 30.06.2013г. и в размер на по 85.71 лв. месечно, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение размера на дължимото обезщетение за ползване на съсобствения имот за периода 01.07.2013г. - 23.08.2013г. съдът възприема заключението по допуснатата повторна съдебно-икономическа експертиза, доколкото същото е основано на по-детайлен оценъчен анализ на показателите. Доколкото допуснатите по делото две експертизи определят сходни размери на обезщетенията, съдът намира, че са налице основания да се приеме, че заключението на повторната СОЕ е обективно и компетентно дадено, поради което съдът го кредитира изцяло. Въз основа на посочените от вещото лице параметри, общият размер на дължимото обезщетение за ползване за периода 01.07.2013г. - 23.08.2013г., включващ 54 дни, възлиза на 270 лева (155 лв. за м.07.2013г. и 115лв. за м.08.2013г.). Посочените стойности представляват наемна цена за целия имот, в число сграда и дворно място. Стойността, отредена от вещото лице за терена, следва да бъде калкулирана в пазарния наем на сградата поради обслужващото му предназначение. Съдът съобрази, че претендираният за този период размер на обезщетението възлиза на 171.42 лева – по 85.71 лв. за м.07. и 08.2013г. С оглед диспозитивното начало доколкото претендираният размер за релевантния период не надвишава доказания, искът следва да бъде уважен до по-малката от двете стойности, а именно за сумата от 171.42 лева.

Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на дворното място се явява неоснователна в цялост на самостоятелно основание. Приетите по делото експертни заключения са категорични, че дворното място има преобладаващо обслужващ характер спрямо сградите в имота, поради което съдът намира, че извън това предназначение не може да служи за самостоятелно ползване, респ. не може да бъде предмет на самостоятелно отдаване под наем. По тези съображения не би могло да се приеме, че  е налице пропуск за увеличаване на патримониума на ищцата за сметка на обогатяването на ответницата. Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС урежда специален състав на неоснователното обогатяване, поради което за да е основателен предявеният на това основание иск, следва да бъде установено неоправдано имуществено разместване, каквото в случая не се доказа. Доколкото дворното място представлява принадлежност към сградата, за процесния имот се дължи само едно общо обезщетение, формирано от средния пазарен наем на сградата, ведно с прилежащия й терен, предназначен единствено за нейното облужване. Налага се изводът, че предявеният иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати сумата от 142.85 лв. месечно за всеки от месеците, включени в периода от 23.04.2012г. до 23.08.2013г., представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните имот - дворно място с ид. № 10135.5506.44, с площ от 286 кв.м., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Предвид изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от предявените искове в размер на 29.58 лв. от общо 631 лв., изразяващи се в заплатена държавна такса (128 лв.), депозит за вещо лице и преводна такса (153 лв.) и адвокатски хонорар (350 лв.), съобразно представените по делото писмени доказателства и списък по чл.80 от ГПК (л.153).

На ответника също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 571.88 лева от общо 600 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, съобразно удостовереното в представената по делото фактура плащане в брой.

По компенсация в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 542.30 лева.

Съдът намира, че следва да укаже на страните, че поради погрешно посочване в уточнителна молба от 15.10.2013г. на броя на месеците, включени в процесния период /14 вместо 16/, общият размер на претенциите е не 3200 лева, а 3656.96 лева, която сума съдът е взел предвид при изчисляване на разноските.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 ЗС Е.Г.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 171.42 лева /сто седемдесет и един лева и четиридесет и две ст./, представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните имот, находящ се в гр. ***, ***, представляващ едноетажна жилищна сграда с ид. № 10135.5506.44.1, със застроена площ от 45 кв.м., състояща се от един етаж, включващ две стаи и антре и маза под етажа, построена в дворно място с ид. № 10135.5506.44, с площ от 286 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 43, 42, 41, 45 и 105, за периода 01.07.2013г. - 23.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2013г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на по 85.71 лв. месечно за всеки от месеците, включени в периода 23.04.2012г. до 30.06.2013г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Д. с ЕГН ********** *** срещу Е.Г.С. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от по 142.85 лв. месечно за всеки от месеците, включени в периода от 23.04.2012г. до 23.08.2013г., представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните имот, находящ се в гр. ***, ***, представляващ дворно място с ид. № 10135.5506.44, с площ от 286 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 43, 42, 41, 45 и 105, вследствие едноличното ползване на общия имот от ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2013г., до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА С.С.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата от 542.30 лв. /петстотин четиридесет и два лева и тридесет ст./, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и по компенсация, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: