№ 71
гр. Велико Търново, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора С. Г. Ц.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600120 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема
предвид следното:
Настоящото производство пред Апелативен съд Велико Търново е
образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Т.
Д. К. чрез адв. М. за възобновяване на НОХД № 255/2023 г. по описа на РС
Тетевен, отмяна на постановеното определение, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав. Основанията, които се сочат в искането за
възобновяване са сведени до тези по чл. 348 ал.1 т. 1 и 2 от НПК.
В съдебно заседание осъденото лице Т. К. не се явява.
Неговият защитник адв. М. поддържа искането за възобновяване.
Излага съображения за противоречие на наложеното наказание с Директива
28/2002г. и Рамково Решение 946/2002, според които санкцията трябвало да
бъде във фиксиран размер. По силата на ал. 4 на чл. 281 от НК санкцията се
1
определяла от експерт, нямало нито минимум, нито максимум. Оспорва се
също обвинението - така както е формулирано, не било ясно защо се приема,
че лицата са незаконно пребиваващи. Иска се да бъде възобновено
наказателното дело.
Представителят на ВТАП заема становище, че искането е
неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение.
Великотърновският апелативен съд, в настоящият си състав, след
като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
С определение от 05.10.2023 г. по НОХД № 255/2023г. състав на РС
Тетевен е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за
решаване на делото между прокурор от РП Тетевен и защитника на
подсъдимия Т. К. – адв. Ш.. Със споразумението Т. Д. К. се е признал за
виновен в извършването на престъпление по чл. 281 ал.2 т.1, 4 и 5 вр. ал.1 от
НК. За така извършеното престъпление подсъдимият Т. К. се е съгласил при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да изтърпи наказания една година и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева. На основание чл.
66 от НК изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено за
срок от три години. Приспаднато му е времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от
свобода. На основание чл. 281 ал.4 от НК му е наложена глоба в размер на
6 600 лв., представляваща пазарната стойност на МПС – рено Мастер с
френски регистрационни табели, собственост на С. Х.. Възложени са на Т. К.
разноските по делото.
Определението на РС Тетевен по НОХД № 255/2023 г. е влязло в сила
на 05.10.2023г., а искането осъдения К. за ревизията му по реда на
възобновяването е получено на 08.04.2023г., но изпратено по ЕКОНТ на
05.04.2023 г., поради което настоящият състав намира, че е допустимо -
подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК,
срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в
законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в
сила на атакуваното определение.
Разгледано по същество, искането на осъдения К. е неоснователно.
От съдържанието на искането за възобновяване става ясно, че
2
осъденият е недоволен от наложените му наказания, за които твърди, че били
несъвместими с европейските ценности. Освен това оспорва се и
квалификацията на престъпната му дейност и липсата на доказателствена
обезпеченост, с оглед на което оспорва законността на проведената
процедура за решаване на делото със споразумение по реда на Глава двадесет
и девета от НПК. В този смисъл твърденията му по същество могат да бъдат
обобщени като доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК.
В разглеждания случай съдебното производство по НОХД №
255/2023 г. по описа на РС Тетевен е било образувано по внесено постигнато
още след приключване на ДП споразумение между представител на РП
Тетевен и защитника на осъдения К. за извършено престъпление по 281 ал.2 т.
1, 4 и 5 вр. ал.1 от НК, подписано от лицата, посочени в чл. 381, ал. 6 от
НПК, включително и от подсъдимия К.. Този писмен акт съдържа детайлно
отразено съгласие по всички визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК въпроси. В
частност, по чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК деянието, в извършването на което
осъденият Т. К. се е признал за виновен, е стриктно индивидуализирано по
време, място, начин на извършване, словесно описание на правната
квалификация и цифрово изписване на приложимия наказателен закон. По т.
2 на чл. 381, ал. 5 от НПК - наказанията, които осъденият е приел да изтърпи
са точно посочени - една година лишаване от свобода и глоба, като при
индивидуализацията им е използвана привилегията на чл. 381, ал. 4 от НПК
да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и без да са
налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. На
основание чл. 281 ал.4 от НК на Т. К. да бъде наложена и глоба в размер на
6 600 лв, представляваща пазарната стойност на лекият автомобил, използван
за извършване на деянието. Писменото споразумение е скрепено с подписа на
обвиняемият К., както и на неговият защитник.
Видно от протокола на проведеното на 05.10.2023 г. съдебно
заседание, съдът е разяснил правата на страните на основание чл. 274 ал. 1 и 2
и чл. 275 от НПК. Подсъдимият Т. К. изрично е заявил, че се признава за
виновен по предявеното му обвинение; че е постигнато споразумение и го
поддържа като моли да бъде разгледано. След изрично запитване от съда
желае ли по този ред, със споразумение да бъде разгледано делото, К. е
заявил, че желае именно по този ред да се разгледа делото. Съдът е
3
констатирал техническа грешка в споразумението, касаеща едното наказание
– глобата, която цифрово била изписана като 1500лв., а словом изписана три
хиляди лева и е предложил на основание чл. 382 ал.5 от НПК промени в
споразумението - глобата и цифром и словом да се чете 3 000/три хиляди/ лв.
Предложил е също лишаването от свобода да бъде увеличено от една година
на една година и шест месеца. Страните са приели предложените от съда
промени по отношение на тези две наказания. И в този размер определените
наказания са останали при условията на чл. 55 от НК. Изрично съгласие е
заявил и подсъдимия К.. След като са приети от страните предложените
промени повторно съдът е запитал подсъдимия, а той е декларирал, че
разбира обвинението, че се признава за виновен, че му е прочетено
споразумението, че доброволно го е подписал и моли същото да бъде
одобрено. Заявил е също, че е наясно, че споразумението има стойност на
влязла в сила присъда.
На основание чл. 382, ал. 6 от НПК в съдебния протокол е било
вписано съдържанието на споразумението и е било подписано от прокурора,
защитникът и подсъдимия Т. К..
При тези данни апелативният съд намира, че процедурата по Глава 29
от НПК в хипотезата на чл. 382 от НПК е протекла законосъобразно. Личните
волеизявления на осъдения К., че е съгласен със споразумението и се отказва
от разглеждане на делото по общия ред, са направени в изискуемата форма и
при стриктно спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които
гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на
съответните правни последици. При осигурени гаранции за независимостта и
свободата на лично изразената от осъдения суверенна воля за провеждане на
диференцираната процедура с ясното разбиране за последствията от това,
отказът на осъденото лице да спори по фактите на обвинението, да участва
непосредствено в събирането и проверката на доказателствата и да оспорва
присъдата по реда на редовния инстанционен контрол, е окончателен.
Твърденията на защитникът на осъдения, че наложените наказания са
в противоречие с европейската регламентация не намират опора цитираните
Директива 28/2002г. и Рамково решение № 946/2002г. Съгласно чл. 1. от
Директива 28/2002г. на ЕО е предоставена възможността - Всяка държава-
членка да приеме подходящи санкции по отношение на:
4
а) всяко лице, което умишлено подпомага друго, което не е гражданин на
държава-членка, да влезе или премине транзитно през територията й в
нарушение на законите на държавата, в която се осъществява влизане или
транзитно преминаване на чужденци. Изцяло подобно е съдържанието и на
чл. 1 Наказания от Рамково Решение 946/2002г. , в който допълнително е
дадена възможност за конфискация на МПС и забрана за упражняване на
професионална дейност. Санкциите, които българският законодател е
предвидил са посочени в разпоредбите на чл. 280 и 281 от НПК. Видно е, че
разпоредбата на чл. 281 ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от
свобода в диапазон две до десет години и кумулативно наказание глоба в
размер на 5 000 до 20 000лв. И двете наказания съгласно разпоредбата на чл.
55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК са определени под предвидения от закона минимум.
Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 281 ал.4 от НК като е
наложена глоба в размер на пазарната стойност на автомобила, използван за
извършване на деянието, тъй като същият не е бил собственост на Т. К.. И
към момента на сключване на споразумението и към настоящият момент
последно цитираната правна уредба е действаща и материалният закон е
приложен правилно. Не е налице произнасяне по направеното искане на ВКС
за обявяване на противоконституционна разпоредбата на чл. 281 ал. 4 от
НПК. Липсва и противоречие на посочената разпоредба с Директива
28/2002г. на ЕО или Рамково Решение 946/2002г.
Също неоснователни са твърденията, касаещи формулировката на
обвинението и липсата на доказателствена обезпеченост досежно въпроса
защо било прието, че се касае за лица, които били незаконно пребиваващи,
както и твърдения /без всякаква конкретика/ за допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила на ДП.
Приключването на делото със споразумението представлява
диференцирана процедура, при която се съкращава доказателствения процес
в производството пред първата инстанция или не се провежда съдебна фаза на
процеса, когато споразумението е сключено на досъдебната фаза. Съдебната
практика е изяснила, че правните и фактически рамки на обвинението срещу
обвиняемия или подсъдимия се предопределят от обвинението, предмет на
споразумението. В тези рамки съдът е длъжен да упражни правомощията си
по чл. 382, ал. 7 НПК, след като констатира, че обвиняемият е дал
положителен отговор на въпросите по чл. 382, ал. 4 НПК. Съдът одобрява
5
споразумението, ако то не противоречи на закона и морала, но извършва
преценка в тази насока само в рамките на постигнатото съгласие между
страните по споразумението относно въпросите, залегнали в чл. 381, ал. 5
НПК, без да навлиза в анализ на доказателствата, от които се установяват
фактите, приети в споразумението. В противен случай би се стигнало до
обезсмисляне на ролята на споразумението като способ за приключване на
наказателното производство по съкратена процедура, при която съдът не
изготвя мотиви и не прави достояние на страните своята оценъчна
доказателствена дейност. Поради това, след като страните, сключили
споразумението, са постигнали съгласие по въпросите, визирани в чл. 381, ал.
5 НПК, съдът не прави проверка дали тези въпроси се обосновават от
доказателствата по делото. Отразените в протокола от съдебно заседание на
05.10.2023 г. изявления на осъдения К., че се признава за виновен, разбира
условията и последиците на споразумението, сочат на валидно и доброволно
формирана воля у осъдения за признаване на вина по конкретно въздигнатото
му обвинение и за съгласие с условията на споразумението, включващи и
вида и размера на наказанието. Поради така изложеното, недоволството на
искателя по повод на това, че не е установено лицата дали били незаконно
пребиваващи, няма как да бъде обсъждано от настоящия състав в рамките на
настоящото производство, защото тези оплаквания влизат в колизия с
избраната от осъдения процедура за приключване на делото. Ако молителят
се е считал за невиновен, или пък е имал съмнение по някой от
доказателствените източници, не е трябвало да сключва споразумение, а е
следвало да реализира правата си в рамките на съдебното състезателно
производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Д. К. за
възобновяване на НОХД № 255/2023 г. по описа на РС Тетевен.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7