Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№ 641/7.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
Като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1336/2021 год., по описа на Административен
съд – Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 176 АПК.
Образувано
е въз основа Определение № 9571/12.10.2023г., постановено по адм.дело №
3939/2023г., по описа на ВАС, Осмо отделение, с което производството е прекратено и делото изпратено на
Административен съд – гр. Пазарджик за постановяване на допълнително решение по
реда на чл.176 от АПК по жалбата на „Био Агро Корект“ ЕООД, срещу РА №
Р-16001321000456-091-001/13.08.2021 год., издаден от П.Д.С. – орган,
възложил ревизията и М.И.П. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 557 от 26.10.2021 год., издадено от Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, в частта на
установени задължения за корпоративен данък за 2019г. в размер на 42 847 лв. и лихви за
просрочие в размер на 4868,28 лева.
На
основание чл. 176 от АПК за служебно
констатираните обстоятелства за допълване на решението, е съобщено на страните, като в
законоустановения 7-мо дневен срок е постъпило писмено становище от ответника,
с молба РА в посочената част да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен, претендират се разноски, прави се възражение за прекомерност
на поискания адвокатски хонорар.
Административен
съд – гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ревизионното производство е образувано със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321000456-020-001 от 27.01.2021 г.,
издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от П.Д.С., на длъжност началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив (оправомощен със
Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив),
по отношение на „БИО
АГРО КОРЕКТ“ ЕООД, за
определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък и данък
добавена стойност за данъчен период от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. Заповедта
е връчена по реда на чл. 29, ал. 4, вр. чл.30, ал.6 от ДОПК, на 04.02.2021 г.
Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001321000456-020-002
от 29.04.2021 г., издадена от главен инспектор по приходите (оправомощен
със Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП –
Пловдив), срокът за приключване на производството е продължен до 04.06.2021 г.
Със ЗИЗВР № Р-16001321000456-020-003 от 03.06.2021 г.,
издадена от възложилия ревизията, срокът за приключване на производството е
продължен до 02.07.2021 г.
За резултатите от ревизията бил съставен Ревизионен
доклад (РД) № Р-16001321000456-092-001 от 16.07.2021 г., връчен на 16.07.2021 г.
От дружеството не е подадено възражение срещу РД по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизията приключила с издаването на РА №
Р-16001321000456-091-001 от 13.08.2021 г., от П.Д.С., на длъжност началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив – орган, възложил
ревизията, и М.И.П., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията. Същият бил връчен по
електронен път на 17.08.2021 г., и оспорен по административен ред пред
директора на ДОДОП – Пловдив, на основание чл. 152 от ДОПК.
Във връзка с жалбата било постановено Решение № 557/26.10.2021 г. от
директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с което РА бил потвърден. Решението е връчено по електронен път на 26.10.2021 г.
Съдът е пропуснал
да се произнесе по обжалвания РА в частта му относно установени
задължения за корпоративен данък за 2019г.
в размер на 42 847 лв. и лихви за просрочие в размер на 4868,28
лева. Установената по делото фактическа обстановка е непроменена и описана в
постановеното Решение 91/23.02.2023г., поради съдът не намира за нужно да я
повтаря, като намира, че следва да допълни следното:
В
оспорения ИАА данъчните органи приели,
че с ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2019г., ЗЛ е декларирало финансов
резултат – данъчна печалба в размер на 147124,81 лева и корпоративен данък в
размер на 14712,48, който е внесен. При проверка на представените първични
счетоводни документи и регистрите на
хронологичните и аналитични счетоводни записвания по счетоводни сметки за
2019г. проверяващите установили, че са налице суми, с които счетоводния
финансов резултат в размер на 147 124,81 лв. / положителен / следва да
бъде преобразуван за данъчни цели, с общо увеличение на финансовия резултат –
462 772,10 лева, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, вр. чл.10 от ЗКПО с
разходите, които не са документално обосновани общо в размер на 434 190
лева. Като разход през 2019г. по счетоводна сметка 601-Разходи за материали,
РЛ осчетоводило фактурите издадени от
„Радо Гранит Строй“ ЕООД, в общ размер на 315 220 лева, под №№ **********;
**********; **********; *********; 20000018; *********; *********-223;
*********-227; *********; *********-244; *********-264; **********-589;
*********-569; 00000262; *********-602; **********; **********-293; ********* /
всички от 2019г./, като една от тях - № **********/19.07.2019г., на стойност
5720 лева е заведена в счетоводството на
дружеството-жалбоподател по сметка 304-Стоки, за което заявили, че счетоводната
операция е грешна, тъй като закупения
амбалаж не е стока, а разход.
Като разход по счетоводна сметка 601-Разходи за материали РЛ осчетоводило фактури, издадени от „Крис
Груп“ ЕООД, в общ размер на 113 250 лева, №№ *********-6; *********;
*********-14 / всички от 2019г./.
Предвид
облагането по ЗДДС, данъчната администрация приела, че фактурите, издадени през
2019г. от „Радо Гранит Строй“ ЕООД и „Крис Груп“ ЕООД, не удостоверяват реално
осъществени доставки, при липса на документална обоснованост на същите, въз
основа на което били установени и допълнително задължения за 2019г. по
ЗКПО в общ размер 42 847 лв. и прилежащи лихви 4868,28 лв.
С
цел изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство е
назначена съдебна-счетоводна
експертиза (ССчЕ). От заключението на вещото лице е видно, че плащанията,
включително дължимия ДДС по 40 бр. фактури, издадени от „Радо Гранит Строй“
ЕООД за м.06-10.2019 г., са осчетоводени като извършени в брой, съгласно
направени вноски по сметка на доставчика; Плащанията по 13 бр. фактури,
издадени от „Крис Груп 2017“ ЕООД за м.10-12.2019 г., са осчетоводени като
платени по банка, съгласно налични по делото банкови извлечения. Експерта посочва,
че процесните фактури притежават изискуемите се реквизити, съгласно Закона за счетоводството и
ЗДДС, респ. материалите по тях са отчетени в независимата икономическа дейност
на жалбоподателя, като разходи за материали.
По ЗКПО за 2019г. е налице увеличение на счетоводния финансов резултат
по посочените в заключението фактури, издадени от „Радо Гранит
Строй“ ЕООД и „Крис Груп“ ЕООД, както и намаление на счетоводния финансов
резултат – 465 лв. като признат разход за амортизация на данъчен амортиризуем
актив – „косачка“ и 525,60 лева осчетоводени погрешно по кредита по сметка
304-Стоки, вместо по Сметка 702- приходи от продажба на стоки по издадено
кредитно известие **********/31.01.2019г. ВЛ посочва, че при признаване на
доставките на „Радо Гранит Строй“ ЕООД / без погрешно осчетоводената
фактура по сметка 304- Стоки/ и „Крис
Груп“ ЕООД допълнително начисления данък
по ЗКПО за 2019г. ще се намали до 836,02 лева, с прилежащи лихви за
периода 01.07.2020г. – 13.08.2021г. в
размер на 94,99 лева.
Съдът
кредитира изцяло заключението на ССчЕ, като обосновано и компетентно, прието и
неоспорено от страните по т.4.
При липса на документална обоснованост на сделките би била
приложима разпоредбата на чл. 26, т.2 от ЗКПО, съгласно която не се
признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон.
Поставените от ЗКПО изисквания ограничават признаването на някои счетоводни
разходи в зависимост от това, доколко разходът е документално обоснован;
извършването му е пряко свързано с предмета на дейност; доколко обслужва
стопанската дейност на данъчно задълженото лице; какъв е характерът му; налице
ли е съпоставимост на приходи и разходи, разходът пряко относим ли е към
отчетния период, за които е намален финансовия резултат и други. Принципът за
документална обоснованост е основен, както за счетоводното отчитане на
стопанските операции, така и при формирането на данъчния финансов резултат за
целите на определянето на задълженията за корпоративен данък по реда на ЗКПО.
По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч,
отразяващ вярно стопанската операция. С разпоредбата на чл. 2 от ЗСч изчерпателно
са посочени лицата, които са предприятия и са задължени да спазват изискванията
на счетоводното законодателство в предвидените от закона ред, организация и
форма на документи.
Доставката на услуга представлява фактическо
извършване на определени дейности, които имат стойност и реалното им
осъществяване би могло да бъде доказано с всякакви счетоводни и/или търговски
документи, съдържащи конкретни данни относно извършената дейност в изпълнение
на договорите. Законодателството въвежда само общ критерий за наличие на
доставка, чиято реалност следва да се преценява с оглед легалната дефиниция
по чл. 9 от ЗДДС. Преценката за реалност на
доставката е винаги конкретна, като следва да бъдат преценени в съвкупност
всички доказателства, относими към разглежданата доставка. Терминът „документална
обоснованост на доставката“ не се съдържа в ЗДДС, но съдържанието му може да
бъде изведено от аналогичните разпоредби на Закона за счетоводството. Принципът на документалната
обоснованост на доставката е пряко свързана с т. нар. „данъчни измами с
нереалност на доставката“. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на
основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като
спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство. Не е налице документална обоснованост, когато е използван
неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ,
които обстоятелства са установени със съдебен акт, както и когато е използван
документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от
съответния публичен регистър или от лице, което осъществява търговска дейност
без регистрация в Националната агенция за приходите, какъвто не е настоящия
случай. Съдът намира, че чрез анагажираните писмени доказателства – договори,
фактури, протоколи, така и от гласните доказателствени средства се установи
документална обоснованост на доставките, както и, че дружеството-жалбоподател е
ползвало тези доставки за дейността си. Също така видно от заключението на
вещото лице за всяка от процесните доставки е налице приемо-предавателен
протокол, а за тези, извършени от „Радо Гранит Строй“ ЕООД и товарителница за
обществен автомобилен превоз, закупените от двете дружества стоки не са
заведени по материална сметка, а са осчетоводени като директен разход. За
наличието на реалността на доставката на стоки от страна на „Радо Гранит Строй“
ЕООД, съдът прави извод и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели С.и Р.,
които кредитира изцяло, като обективни и вътрешнонепротиворечиви, установяващи извършване доставката
на стоки, както и последващата им
употреба в стопанската дейност на дружеството - жалбоподател.
По отношение констатациите на ревизиращите органи,
относно „видимите разлики“ в положените подписи в относимите към спорните
доставки документи, следва да се подчертае, че субективните възприятия на
органите по приходите не могат да имат доказателствена
сила, доколкото подобни твърдения и
хипотези следва да бъдат установени в производството с допустимите
доказателствени средства, по реда и начина предвиден в ГПК, приложим в
съответствие с разпоредбата на чл.144 от АПК.
Съдът не споделя, виждането на решаващия орган, че
представените приемо-предавателни протоколи не са доказателство за фактически
осъществило се предаване на стоки. Съгласно трайната съдебна практика правото
на приспадане може да бъде отказано само, когато данъчният орган установи, въз
основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало
да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по
веригата на доставки, независимо дали има печалба или не от препродажбата на
стоките (Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, Решение от 06.07.2006 г. по обединени дела С-439/04 и
С-440/04, Решение от 13 февруари 2014 година, дело C-18/13, EU: C: 2014: 69, т. 26).
Обстоятелството, че доставената на получателя услуга
не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от
негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с
необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били
оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не
са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не
е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане, което претендира
получателят по доставката, освен ако не са изпълнени следните две условия -
посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на
обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че
данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от тази измама (Решение от 13 февруари 2014 година, дело C-18/13).
Настоящия съдебен състав приема, че механизмът на
доставките е изяснен, като от събраните доказателства еднозначно се установява
реалното предаване на фактурираните стоки на ревизираното лице и съответно
прехвърляне правото на разпореждане с тях по смисъла на Директива 2006/112/ЕО, като основно изискване на
законосъобразното възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че представените частни
свидетелстващи документи, а именно приемо-предавателни протокол, са допустими в
обсъждания казус на основание чл. 49 от ДОПК за фактите, описани в тях, доколкото последните не са
били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Съдът намира за неправилни доводите на ревизиращите
органи, свързани с липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчика. Следва
да се има предвид, че ревизираното лице не може да бъде държано отговорно за
извършени от доставчика нередности и нарушения, включително и на трудовото
законодателство. В своите решения СЕС многократно е подчертавал, че не се
допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае
на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за
предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези услуги
или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и
персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за
услугата в счетоводната им документация са неоправдавани или в някои документи
липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз
основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел
злоупотреба (С-80/11 и С-142-11, С-324/11 и С-18/13). Ако поради нередности,
извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и
посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е
действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без
да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е
длъжен да прави – че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че
сделката е част от измама с ДДС. В случая спрямо процесните фактури няма
обективни данни, че сделките са белязани с измама или злоупотреба, което наред
с установеността на материалноправните и формални предпоставки за възникване и
упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по тях, мотивира извод за
незаконосъобразност на РА в частта му относно установените задължения по ЗКПО
за 2019г.
В обобщение
съдът намира, че данъчните органи неправилно са приели, че са налице
предпоставките на чл.26, т.2 от ЗКПО и
не са признали доставките от „Радо
Гранит Груп“ ЕООД / без погрешно
осчетоводената фактура по Сметка 304-Стоки / и „Крис Груп“ ЕООД,
вследствие на което начисления
данък по ЗКПО за 2019г. ще се намали до
836,02 лева, с прилежащи лихви за периода
01.07.2020г. – 13.08.2021г. в размер на 94,99 лева / за които жалбата е
оттеглена и производството в тази му част е прекратено /.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че ревизионен акт в оспорената част се явява неправилен и
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на спора, на ответника не се дължат
разноски по настоящото решение, а жалбоподателя не е претендирал такива.
Така мотивиран и на основание чл. 176 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 91/23.02.2023г., като навсякъде се ЧЕТЕ, и:
ОТМЕНЯ по жалба на „БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******** Ревизионен акт №
Р-16001321000456-091-001/13.08.2021 год., издаден от П.Д.С. – орган,
възложил ревизията, и М.И.П. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 557 от 26.10.2021 год., издадено от Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, в частта, с която на
„БИО АГРО КОРЕКТ“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за
2019г. в размер на 42 847 лв. и
лихви за просрочие в размер на 4868,28 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ: