П Р И С Ъ Д А

№ ……………..

гр.Крумовград ....12 .06. 2018 год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КРУМОВГРАДСКИЯТ районен съд ...............................................................................……

На дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година…...................................…........

В публично съдебно заседание, в следния състав :

                                                                                    Председател : И. ЙОРДАНОВ

                                                                                          Членове :

  1.М.М.

                                                                     Съдебни заседатели :

                                                                                                         2. А.Д.

Секретар Емилия Василева ….........…...….....…………………………..................…….........

Прокурор Петя Чотрова........................….….………....………..….......….……………….…...

като разгледа докладваното от съдията Йорданов…………………………………..........…

наказателно дело №  ОХ № 9…............ по описа  за 2018 год. ………....…..…..………….

 

П    Р    И    С    Ъ    Д    И    :

 

ПРИЗНАВА Н.Х.Б. - роден на *** ***, с постоянен  адрес и адрес ***, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше  образование, търговски представител при „Б., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2017 г., около 11, 10 часа в гр. Крумовград на кръстовището, образувано между  ул.”Христо Ботев” и ул.”Съединение”, по посока на движението от ул.”Христо Ботев” по ул.”Съединение”, при управление на лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с рег. № *** ***, , собственост на „Б.” ООД, с Булстат № *** ***, , седалище: гр.София, ж.к.”Овча Купел”, ул.”М” **нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, задължаващи водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачите на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат и пo непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Я.А.К. ***, изразяваща се в открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4 - 5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 от ЗДвП - "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, поради което и на основание чл.343, ал.3, предложение последно, буква “а”, във връзка чл.343, ал.1, буква “б”, във вр. с чл.342, ал.1, предложение трето, във връзка с чл. 55, ал.1 т.1 от НК, му налага наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години .

На основание чл. 343 г, във връзка с чл. 343, ал. 3, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК налага на Н.Х.Б., с ЕГН ********** административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА Н.Х.Б. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР – Кърджали разноски по делото за вещи лица в размер на 963, 59 (деветстотин шестдесет и три лева и петдесет и три стотинки) лева и по сметка на Районен съд – Крумовград разноски по делото за вещи лица в размер на 250 (двеста и петдесет) лева и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист .

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Кърджалийския окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес .

                                                                      

                                             Районен съдия :

 

 

                                       Съдебни заседатели : 1.

 

 

                                                                    

                                                                      2.

МОТИВИ ПО НОХД № 9 / 2018 година

 

Обвинението против подсъдимия Н.Х.Б., с постоянен  адрес и адрес за призоваване - гр.К.., бул.“Б.“ № *** ***, обл.К.. е за престъпление по чл. 343, ал.3, предложение последно, буква “а”, във връзка чл.343, ал.1, буква “б”, във вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК, за това, че на 14.02.2017 г., около 11, 10 часа в гр. Крумовград на кръстовището, образувано между  ул.”Х.” и ул.”С.”, по посока на движението от ул.”Х.” по ул.”С.”, при управление на лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с рег. № *** ***, , собственост на „Б.” ООД, с Булстат № *** ***, , седалище: гр.София, ж.к.”Овча Купел”, ул.”М” **нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, задължаващи водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачите на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат и пo непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Я.А.К. ***, изразяваща се в открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4 - 5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 от ЗДвП - "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

В съдебно заседание прокурора поддържа обвинението така както е предявено. Счита, че фактическата обстановка е безспорно установена по време, начин и място на извършване от събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, от които се установява, че настъпилото травматично увреждане на пострадалия К. е в причинно – следствена връзка с нарушаване правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП от подсъдимия Б. при управление на моторно превозно средство на 14.02.2017 г. в гр.Крумовград, тъй като визираните разпоредби задължават водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Прокурорът акцентира и върху това, къде е настъпило пътно – транспортното произшествие, което било видно от протокола за оглед на местопроизшествие и авто – техническата експертиза и това според него се е случило на 5, 50 метра от ъгъла на аптека „М.“, почти в средата на пътното платно, като разсъждава дали е възможно пешеходецът К. да се е намирал на тротоара, заедно със свидетеля К. и да е предприел внезапно пресичане, непосредствено пред автомобила, което да е препятствало възможността за реакция на подсъдимия, но заключава, че предвид скоростта, с която се е движел водачът – под 28 км/ ч. и условията на много добра видимост, при предприето от пострадалия пресичане на пътното платно, подсъдимият е следвало да спре и да го пропусне, преди да предприеме маневра по завиване на дясно към ул.“С.“, но тъй като той не го е направил, траекториите на движение на автомобила, чиято скорост в този момент е била 12, 11 км/ч., действително много ниска скорост, и на пешеходеца са пресекли, при което свидетелят К. е бил блъснат със задната странична дясна част на лекия автомобил с предаване на допълнителна сила на тялото му и бил изведен от стабилно равновесие, като се е завъртял и падайки, се е подпрял на ръцете си, при което е настъпила средната телесна повреда - открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4 - 5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Прокурорът освен това счита, че механизмът на посоченото травматично увреждане подробно е бил изяснен от съдебномедицинската експертиза по делото и от вещото лице, което изслушахме в съдебно заседание и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК:“ правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на пешеходна пътека, която е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Освен това счита, че движейки се по познат маршрут, подсъдимият лекомислено е предположил, че би могъл да реализира маневрата по завиване преди свидетелят К. да завърши преминаването си по пешеходната пътека и затова именно бутането е от задната странична част на лекия автомобил, като неправомерното поведение на подсъдимия е довело до настъпилото пътно – транспортно произшествие, което е могло да бъде избегнато при спазване на съответните разпоредби на ЗДвП, като св. К. не е попадал в опасната зона, както се изясни и от трите автотехническите експертизи. Не на последно място счита, че лекият автомобил се е намирал на разстояние, в първия случай който  следва да се приеме за  релевантен 36, 38 метра, когато пострадалият е предприел пресичане и е следвало да бъде спрян, за да се предотврати престъпният резултат, като второто заключение според него не следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като то се базирало на субективните възприятия на двама свидетели, без да бъдат извършени точни измервания. Накрая сочи, че престъплението е било осъществено от субективна страна при форма на вината – непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, и по конкретно - престъпна небрежност, тъй като подсъдимият не е целял пряко и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на задължението си по чл. 119, ал.1  от ЗДвП, което не е сторил.

Пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен по повдигнатото му обвинение и с оглед личността му, обстоятелството, че не е осъждан, че е с положителни характеристични данни е и че е трудово ангажиран, предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения от закона минимум, а именно за срок от 6 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.343г от НК предлага да му бъде наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 10 месеца, считано от влизане на присъдата в сила и направените по делото разноски да се възстановят от подсъдимия по сметка на ОД на МВР – К...

Частният обвинител Я.А.К. се представлява от адв. В.Т., който пледира, че от събраните по делото доказателства се разкрила фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт и обвинителната реч на Районна прокуратура -  Крумовград и безспорно се установило, че  от обективна и субективна страна подсъдимия Н.Х.Б. е извършил деянието за което му е повдигнато обвинение и затова моли за осъдителна  присъда.

Процесуалният представител на Н.Х.Б. пледира, че на 14.02.2018 г. в гр.Крумовград неговия подзащитен се е движил по улица „Х.“ към кръстовището с улица „С.“, управлявал е служебен автомобил и се е случило това, което се твърди в обвинителния акт, като държавното обвинение твърди, че неговия подзащитен е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, който  посочва общите задължения на водачите на МПС и се твърдяло, че той е нарушил задължението си да контролира МПС, т.е. че е загубил контрол и е нарушил чл.119 от ЗДвП, така твърди прокуратурата, като при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал стъпилите на пътеката пешеходци, в случая пострадалия К.. След това твърди, че на нито едно място в настоящото досъдебно и съдебно производство, извън показанията на пострадалия, не се говорело, че към момента на съприкосновението, или към момента на приближаването на МПС, управлявано от подсъдимия Б. той е стъпил и е тръгвал да пресича, като безспорно е било установено, че ударът и съприкосновението между управлявания от Б. автомобил и  пострадалия К. е в задната дясна част на автомобила. На следващо място твърди, че по делото била извършена съдебномедицинска експертиза, която посочвала два вероятни механизма и пред настоящия съдебен състав бил цитиран единия механизъм, но имало обаче и втори механизъм, настъпило нараняване вследствие на притискане крака на пострадалия, негова реакция, дърпане, усукване при въртелив момент, който може да доведе до въпросното счупване, като ясно и категорично вещото лице го е посочил, защитил го и в съдебна зала. По – нататък сочи в пледоарията си, че е необходимо да се обсъдят доказателствата, на които се базирало повдигнатото обвинение и на първо място то се базирало на един протокол за оглед, който бил съставен значително време след настъпването на местопроизшествието, като при него не били открити обективни находки, въз основа на които да се определи мястото на удара, там където автомобила е ударил пешеходеца. Още по – нататък в пледоарията си твърди, че обикновено при настъпване на такова произшествие на мястото оставали т.нар.  микроследи, т.е. мънички миниатюрни частици от фарове, броня, капки кръв, люспи от боя, косми и др.телесни течности, по които можело да се определи, къде точно е настъпило съприкосновението между автомобила и пострадалия, но в настоящото досъдебно производство представено пред съда и послужило за образуване на НОХД няма в огледния протокол нито една такава находка и въпреки това обаче в огледния протокол се правело твърдение за мястото на удара, т.е извършилият огледа служител приема, че определено място е такова, без обаче това да е подкрепено с някаква следа, като се твърдяло, че мястото на удара било определено от свидетеля полицейския служител Н.. Не на последно място твърди, че в разпита в съдебно заседание безспорно се установило, че Н. не е присъствал на местопроизшествието и самото място на удара не било възприето и от другия полицейски служител С., който бил пряко и непосредствено  на място, тъй като към момента на удара той гледал в друга посока и служебните му задължения са били да охранява шествието по случай Трифон Зарезан, като в крайна сметка така и не станало ясно и не се установило кой точно е посочил мястото на удара. Това място било от изключително значение защото мястото на удара фиксирано като точка, измерена спрямо съответните ориентири, съпоставена с мястото на което  е било намерено спрялото МПС давало началните данни за извършването  на автотехническата експертиза, т.е вещото лице пресмятайки формулите и уравненията, които изпълват експертизата било обвързано от няколко простички числа, на какво разстояние се е намирал автомобила след неговото спиране от няколко ориентира и на какво разстояние се е намирал автомобила от така нареченото място на удара. После сочи, че след като мястото на удара не било фиксирано по обективен начин, а е било определено в резултат на преценка и съждение на човешко същество, каквото бил служителя извършил огледа, можем ли да твърдим, че мястото на удара било фиксирано с абсолютна точност. Той след това сочи, че такова фиксиране нямало и било човешко да се греши, но наказателния процес не можел да работи с грешки и  предположения и не можело вината и отговорността да почиват на предположение, не можел извода за виновно поведение да почива на нечии субективни възприятия, които дори не били обосновани по някакъв начин със свидетелски показания или друго средство, каквото било например следствения експеримент, като нямало пречка в хода на разследването да бъдел повикан г-н К., той да покажел това което смятал, да бъдел повикан обвиняемия, той да покажел това което смята, да се прецени кой от двамата давал по - достоверна информация, да се изложел един извод, защо се вярвало на този или на онзи, кое било по - достоверно, кое било по-обвързано с минималния процент събрани обективни данни по делото. Още по – нататък сочи в пледоарията си, че не можело да послужи за определянето на такова място и за обосноваване на някакво виновно поведение и АУАН, тъй като бил съставен от лице което не било пряк очевидец  на нарушението, в него не били описани нито гласни, нито писмени доказателства на базата на които той бил съставен, още повече, че бил връчен на подзащитния му в момента, когато той бил в шоково състояние, на никой не му било приятно, най- малкото на нормално човешко същество да причини това, което се е случило на г-н К., причинено му е било изключително тежко нараняване на крайник, но големия въпрос в настоящото дело бил дали това е в резултат на вината на това младо момче или е в  резултат на нещастно стечение на обстоятелствата. Все в своята пледоария още твърди, че в хода на разследването били събрани доказателства, противоречиви за два факта които също били от значение за правилното решаване на делото, дали от едната страна на улицата, по която се е движил неговия подзащитен е имало паркирани автомобили и този въпрос възникнал след като делото първоначално е било прекратено от държавното обвинение, потвърдено било от настоящата съдебна инстанция от друг състав и е отишло в по-горната инстанция, където решаващия съдия е отменил прекратяването и е указал да бъдат събрани доказателства относно този факт за да бъде пълно и всестранно разследването на случая, като след това указание на съда започнало събирането на нови гласни  доказателства, което водело до странни промени в показанията на свидетелите. В тази връзка в пледоарията си той още сочи, че ще фиксирал вниманието на последния свидетел, чийто показания били прочетени поради неговото здравословно състояние, който свидетел първоначално заявява, че не можел да си спомни рег.№ и марка на автомобила, малко след това, два пасажа по-надолу, същият свидетел е цитирал  буквално  и  марката, и автомобила и държавния рег.№, като по този начин и при това снемане на показания на свидетел е влязъл в категорично противоречие с твърдяното по-горе и възниквал въпроса доколко изобщо можело да се приемат достоверни показанията  дадени след връщането на делото за ново разследване и дали те  не били повлияни от това, че делото е било върнато, дали са събирани обективно, дали свидетелите са имали вече възможност и спомен да твърдят факти, които са възприели или по някакъв начин са се повлияли, че са били викани още един път. Пак в своята пледоария още сочи, че смята, че трябвало да се съсредоточим върху показанията дадени при първоначалното разследване, тъй като категорично, ясно и точно спътникът на г-н  К. бил заявил, че там имало спрени автомобили, което се установило и в съдебно заседание, но тук възниквал първия въпрос тази редица от спрени автомобили дали е попречила на подзащитния му по някакъв начин да възприема ясно обстановката от по-далечно разстояние и второ, се установило безспорно, че на ъгъла между двете улици е имало струпана група от хора, които са гледали преминаващото шествие и също така се установило безспорно, че пострадалия и неговия спътник, свидетеля К. са се движили покрай сградите, по тротоара, по улица „С.“, в посока центъра на Крумовград и са преминали на фона на тази въпросна група от хора, като при тези три безспорно установени факта алогично и извън правилата на формалната логика било да се очаква от водача на МПС да възприеме някой, като тръгнал да пресича, да не говорим изобщо да може да го отдели или отличи от хората, спрени в близост до бордюра наблюдаващи шествието. В тази връзка в пледоарията си още сочи, че задачата на водача в такъв случай била да възприема всеки един от застаналите  на тротоара, да се съобразява с неговото поведение като пешеходец, да контролира МПС и нормално, логично и човешко е това да ставало по ред на фигурите, които възприемал, както вещото лице го обяснил, като не на последно място, се твърдяло от прокуратурата, че неговия подзащитен бил нарушил задължението си да пропусне стъпилите на пътеката пешеходци, но ако един водач се движел право напред и предстояло да завие надясно и пешеходеца стъпи, не би ли било възможно удара да бъдел в задната дясна част на автомобила и не било ли по- логично удара да бъдел в предната част, пешеходеца да бъдел качен на капака или да бъдел ударен с преден десен калник  и отхвърлен. По – нататък в пледоарията си още сочи, че ако автомобила вече е бил предприел маневрата, започнал е лекия завой надясно и пешеходеца е бил направил  двете фатални  крачки и крака му е бил попаднал между двете  автомобилни  колела, това не ни ли обяснявало  механизма на причиняване на средната телесна повреда, като пита дали има задължения пешеходеца в крайна сметка и отговаря, че имал, колкото и да било странно българския законодател бил предвидил пешеходеца да има определени задължения, написани в чл.113 от ЗДвП, само че нито в досъдебната фаза, нито в настоящата съдебна фаза спазването на тези задължения на другата страна от ПТП не било изследвано, а при пресичане на платното за движение пешеходците  били длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат в платното за движение да се съобразят с приближаващите се ППС. В тази връзка в пледоарията си още сочи, че дали това е направил, и дали е бил изследван този въпрос, дали пострадалия К. се е огледал, спрял, съобразил, преценил движението на автомобила, не бил направен, а напротив, свидетеля К. в своите показания категорично казал, че той бил тръгнал без да се огледа, и че  се е опитал да го спре, за да не се получи това което се е получило и всъщност точно това се било случило, на 14.02.2018 г. в гр.Крумовград, правилно движещия се автомобил, управляван от подсъдимия Б. е пресичал кръстовището и се е готвил да започне маневра надясно, но неправилно пресичащия пешеходец бил направил двете фатални крачки, без да се огледа и пострадалия му крайник бил попаднал в съприкосновение със задната дясна гума на автомобила управляван от Б.. Не на последно място в пледоарията си още твърди, че там била конфликтната точка, там бил удара и там било съприкосновението между  двамата участници и сега, когато трябвало съда да вземе решение, той моля внимателно да прецени, може ли да се вмени на водача вина след като другия участник не бил изпълнил съществено свое задължение, като участник в движението пешеходец не се бил съобразил с движението на автомобила, който е идвал, не се бил съобразил със задължението си изобщо да се огледа и да възприеме движещите се превозни средства и в крайна сметка се било стигнало до причиняване на средна телесна повреда и той знаел че било изключително трудно да се вземе такова решение, водачът на автомобила винаги бил виновен и затова пита, дали може с чисто сърце да се каже, че в конкретния случай Б. е нарушил  правилата за движение, че е загубил контрол, т.е  колата му е връхлетяла върху  група от хора и там е прегазил някого, тъй като такова нещо нямало по делото, напротив, автомобилът е бил контролиран през цялото време включително и след удара, или че не е бил изпълнил да пропусне стъпилия и вече пресичащ пешеходец, като това не било установено и нямало как да бъде установено.

Иска от съда да признае неговия доверител за невиновен по така повдигнатото му обвинение, защото не било нарушено нито едно от неговите нормативни задължения като водач, като се бил движил с изключително ниска скорост, внимателно, съобразявайки се с пътната обстановка, контролирайки през цялото време автомобила и не била негова вината, че при пресичането са били направени двете фатални крачки от пострадалия и нямало и как да му го вменим към вина, тъй като водачът възприемал пред себе си и леко настрани, но човешкото тяло възприемало определен сектор от това, което се случвало пред него и той нямало как да предвиди какво се случва отзад, затова имало огледала, но те се използвали при маневри на заден ход или при извършване на изпреварване. В тази връзка пледира още, че нямало как Б. да е виждал и да е възприел пешеходеца, който бил направил двете крачки и още повече, че същия се бил намирал в  група от хора за които е трябвало да следи непрекъснато. След това пледира,че пред нас е един много млад човек, чието бъдеще е пред него и работата му е такава, че зависи от управление на автомобил, а и той самия бил преживял лична трагедия,  като бил загубил сестра си в подобна ситуация, в  ПТП и затова пита дали смятаме, че той би бил безотговорен или пък би се държал по начин по който да изисква неговото осъждане, но инстинктът от древни времена изисквал, тогава когато имало пострадал да имало виновен, но понякога нещата се случват  и без да имало вина, без да имало виновен или този, който неволно го бил направил да носи такава отговорност.

Накрая моли съда да се  съобрази с всички факти по делото и аргументите, които изложил и да отхвърли това обвинение и да го признае за невиновен по така повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, предл. последно, буква „а“, във връзка с чл. 343, ал.1, буква „б“, във връзка с чл.342, ал.1, предл.трето от НК.

В съдебно заседание подсъдимият Н.Х.Б. не се признава за виновен. В обясненията си твърди, че на 14.02.2017 г. бил по работа в гр.Крумовград, който познавал добре и тъй като трябвало да иде до Е. да му остави един телефон за поправка, паркирал колата на улицата отдясно, до заведението, защото нагоре имало паркирани коли и отишъл до него, свършил си работата и като тръгвал вече било започнало въпросното шествие. След това в обясненията си твърди, че отишъл до колата, тръгнал, карал изключително бавно и можел да каже, че като стигнал до кръстовището нямало никакво движение на пешеходци и дал десен мигач и в момента вече в който започнал да завива, чул удар в  задната дясна част на колата и инстинктивно дал волана наляво, спрял, слезнал от колата и видял, че човекът седи  до гумата на колата и се държи за крака. По- нататък в обясненията си твърди, че го попитал го „как е“, а той казал „боли ме“ и тогава дошли двама човека и го преместили на тротоара, като имало полицай и патрулка на кръстовището, но всички погледи били насочени към шествието, което вървяло нагоре. Пак в обясненията си твърди, че карал изключително бавно и внимателно и че съжалявал много за пострадалия, но ако имал и най-бегла представа какво ще се случи, би го предотвратил. В отговор на зададените му въпроси твърди, че когато спрял колата, пострадалия се намирал на не повече от 1,5 метра от тротоара и че полицаите го извикали за да го задържат в районното управление и бил толкова притеснен, че не знаел какво да пише и те му казвали някои работи, които да напише, но не му задавали въпроси и той ги питал какво да пише, тъй като не бил в състояние сам да пише и че не бил местил автомобила, останал така както го спрял. На следващо място в отговорите си твърди, че когато предприел маневра завиване надясно, гледал да няма някой  да пресича пътното платно и че видял шествието още преди да тръгне от мястото, на което бях паркирал и като тръгнал шествието бил нагоре. Пак в тях твърди, че полицаят бил отляво и гледал към шествието, а той гледал да няма хора на пътното платно и в момента, в който дал десен мигач и тръгнал да завива нямало абсолютно никакви хора на пътното платно и ако имало, той естествено щял да спре. Не на последно място в тях твърди, че бил сигурен, че непосредствено след ПТП не бил говорил с никой, не бил посочвал мястото на полицая и че никой не го е питал за мястото на удара и категорично заявявал, че не бил посочвал мястото на удара и че полицаите нищо не били го питали, както и че чул удар в задната част на колата. Още в отговорите си твърди, че не помнел, че бил в шок и много притеснен и не помнел дали при огледа на местопроизшествието светлинния сигнал бил включен, не бил сигурен, но бил сигурен, че е подал десен мигач, но при рязко движение мигачите се изключвали и не можел да каже, тъй като  гледал да няма хора на пътното платно. По – нататък в отговорите си твърди, че  момента в който дал десен мигач и тръгнал да завива нямало никой на пътното платно и че не помнел, бил в шок и много притеснен и че като чул удара инстинктивно завих рязко наляво и че нямал спомен какво отклонение се е получило в предната част на автомобила, както и че не било вярно, че бил помогнал да се определи мястото на автомобила, понеже бил в шок и се дръпнал настрани.  Накрая в отговорите си твърди, че спомнял, че му съставили акт и че го прочел преди да го подпише, но бил толкова притеснен и не помнел какво бил писал и че саморъчно го написал и подписал, но не си спомнял така ли било, както е заснето на снимките.

Иска от съда, да бъде признат за невиновен и да не му се налага наказание.

Съдът, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Подсъдимият Н.Х.Б. е роден на *** ***, с постоянен  адрес и адрес за призоваване - гр.К.., бул.“Б.“ № *** ***, обл.К.., български гражданин, неженен, неосъждан, с висше  образование, търговски представител при „Б., с ЕГН **********.

Подсъдимият Н.Б. *** работел като търговски представител при „Б.“ ООД – гр.София и тъй като работата му изисквала да бъде правоспособен водач на моторно превозно средство, той притежавал свидетелство за управление № *********, издадено на 10.09.2012 г. от ОД на МВР – К.., валидно до 10.09.2022 г. за категории “В, М, АМ“.

            Досъдебно производство № 14/2017 год. по описа на РУ – Крумовград е било образувано на основание чл.212 ал.2 от НПК - със съставяне на протокола за първото извършено действие по разследването, а именно: Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 14.02.2017 г., срещу Н.Х.Б. ***, за това, че на 14.02.2017 г., около 11, 10 часа в гр. Крумовград на кръстовището, образувано между ул. ”Х.” и ул.”С.”, при управление на лек автомобил марка „Форд Фиеста” с рег. № *** ***, , собственост на „Б.” ООД – гр.София, със седалище: гр. гр. София, ж.к. "Овча купел", ул. "М" **, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Я.А.К. ***, изразяваща се в открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл.343 ал.1 б."б", във вр. с чл.342 ал.1 от НК. На 22.06.2017 год. обвинението е било изменено и прецизирано, като Н.Х.Б. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 14.02.2017 год., около 11, 10 часа в гр. Крумовград на кръстовището, образувано между ул.”Х.” и ул.”С.”, по посока на движението от ул.”Х.” по ул.”С.”, при управление на лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с рег. № *** ***, , собственост на „Б.” ООД, с Булстат № *** ***, , седалище: гр.София, ж.к.”Овча Купел”, ул.”М” **нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, задължаващи водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачите на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат и пo непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Я.А.К. ***, изразяваща се в открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4 - 5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 от ЗДвП - "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение - престъпление по чл.343 ал.3, предложение последно, буква "а", във връзка чл.343 ал.1, буква "б", във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК.

Подсъдимият Н.Х.Б. във връзка с работата си на 14.02.2017 г., пътувал в гр.Крумовград с лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с рег. № *** ***, , собственост на „Б.” ООД – гр.София и около 11, 10 часа управлявал превозното средство по ул.“Х.“, с посока от МБАЛ „Живот +“ ЕООД – гр.Крумовград към църквата „Св.И. Рилски“ със скорост от 42, 19 км/ ч. Времето било ясно и слънчево, а пътната настилка – суха. От дясната страна в близост до кръстовището, което се получава от пресичането на ул. “Х.“ с ул.“С.“ нямало спрени или паркирани автомобили, като от центъра на гр.Крумовград към сградата на пощата преминавало празнично шествие. Свидетелят Я.А.К. *** вървял заедно със свидетеля С.И.К. ***, идвайки от района на пазара. Спрели на кръстовището с ул.“Х.“ с намерение да пресекат пътното платно срещу площад „България“. В същото време подсъдимият Н.Б. намалил скоростта на лекия автомобил под 28 км/ ч. и предприел маневра за извършване на десен завой към ул.“С.“ при много добра видимост. В този момент, след като се е огледал, свидетелят К. навлязъл на пътното платно, пресичайки по ул.“Х.“ по мисленото продължение на тротоарите на ул.“С.“, с посока от аптека „М.“ към площад „България“ и извървял 2, 90 метра по ул. „Х.“ от ъгъла на аптеката, почти в средата на пътното платно, траекториите на движение на автомобила, чиято скорост в този момент била 12, 11 км/ч. и на пешеходеца се пресекли, при което свидетелят К. бил блъснат със задната странична дясна част на лекия автомобил с предаване на допълнителна сила на тялото му и бил изведен от стабилно равновесие. Пострадалият се завъртял и падайки, се подпрял на ръцете си, при което усетил силна болка в левия крак и седнал на земята. В същото време свидетелят С.К. пресичайки улицата в един момент се обърнал към посока моста да види дали идва друга кола и когато се намирал на около един метър зад пострадалия, последния бил блъснат и той незабавно му се притекъл на помощ, като заедно със свидетеля З.С., който бил на местопроизшествието във връзка с охрана на обществения ред, преместили пострадалия на тротоара. След удара автомобилът спрял в кръстовището с предна дясна част, насочена към ул.“С.“. Подсъдимият Н.Б. веднага след пътно – транспортното произшествие слязъл и отишъл при свидетеля Я.К.. Свидетелят З.С. подал сигнал за случилото се в оперативно – дежурната част на РУ – Крумовград. На място пристигнал свидетелят В.Н. – инспектор „Пътен контрол“ при РУ – Крумовград, който извършил проверка на обвиняемия за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер – 7510“, с фабричен номер ARBB 0086, който отчел нулев резултат. Свидетелят Н. съставил акт за установяване на административно нарушение с бланков номер 961489 от 14.02.2017 г. за нарушение по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, с който бил иззет контролният талон на водача. На местопроизшествието пристигнал и екип на ФСМП – Крумовград и след извършен преглед, свидетелят Я.К. бил транспортиран и хоспитализиран в травматологично отделение при МБАЛ „ Д – р Атанас Дафовски“ АД – гр.К.. с диагноза: „Открито счупване на други части на подбедрицата“. Въз основа на талон за медицинско изследване № 0048009/ 14.02.2017 г. по описа на РУ – К.., в 13.10 часа на пострадалия била взета кръв за химичен анализ. Съгласно Протокол № 43/ 16.02.2017 г. от извършено химическо изследване в Научно – техническа лаборатория към ОД на МВР – К.. се установило, че в изследваната проба кръв на К. не е открито наличие на етилов алкохол.

            Съгласно заключение на съдебномедицинска експертиза **/ 25.02.2017 г. по писмени данни на Я.А.К. е било причинено: Открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало при блъскане от лек автомобил. Откритото счупване на двете кости на лявата подбедрица е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4 – 5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

            По досъдебното производство е била изготвена допълнителна съдебномедицинска експертиза **/ 20.05.2017 г., като нейното заключение е следното:

            На Я.А.К. е било причинено: Открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение.

Счупването на вътрешния малеол (на голямопищялната кост – тибията) и счупването на външния малеол (на малкопищялната кост – фибулата) са на различна височина. От повърхността на ходилото височината на счупването е от около 8-10 см. за вътрешния малеол до 16-20 см. за външния малеол. Височината на счупване на двете кости на лявата подбедрица няма значение за механизма и начина за тяхното причиняване. В случая се касае за индиректно счупване на двете кости, а не от директен удар от колата.

За да се изясни механизма и начина на причиняване на счупването на костите на лявата подбедрица на пострадалия в експертизата са представени снимки и схеми.

В резултат на въздействия на външна сила, ходилото застава в пронация и абдукция, което означава следното: Ходилото се измества настрани и навън, а неговият външен ръб се повдига нагоре (пронация), а подбедрицата се извива настрани и навътре (абдукция). В резултат на това се натоварват сухожилните връзки в областта на глезенната става. Вътрешната връзка (делтоидния лигамент) отчупва вътрешния малеол(глезена на голямопищялната кост) по отломъчен механизъм. Когато външното завъртане на ходилото продължава, настъпва частично или пълно разкъсване на сухожилните връзки между голямопищялната кост и малкокопищялната кост със счупване на малкопищялната кост (фибулата) по-високо в диафизарната й част.

В случая с пострадалия Я.К., лявата глезенна става е била подложена на тежка деформация, по-продължителна по време, довела до причиняване на разкъсно-контузна рана на кожата в областта на вътрешния глезен, през раната навън е била показана част от глезена на голямопищялната кост. При приемането в болницата, ходилото на пострадалия е било извито настрани и навън в т.н. валгусно положение. В дясната половина на фигура 3 на експертизата  е показана деформацията в областта на лявата глезенна става с извиване на ходилото и подбедрицата, с причиняване на счупване на двете кости. Деформацията в областта на глезенната става е в резултат на действието на силата от цялото човешко тяло, върху левия крак при фиксирано стъпало. Освен от позицията на ходилото и от посоката на деформиращата сила, видът костно-сухожилното увреждане е в пряка зависимост от възрастта на индивида, състоянието на костната система, големината на деформиращата сила и силата на натоварване по оста на крайника. Глезенните фрактури се наблюдават най-често в зрялата възраст (над 45-55 години). Със схемата на Фигура 3 и текста под нея се изяснява механизма на причиняване на увреждането на пострадалия, което е процеса на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания.

Начинът на причиняване на увреждането е съвкупността от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват медицински данни и такива от досъдебното производство. Цитирани са показанията на свидетели, въз основа на които вещото лице е базирало изводите си:

В показанията си пострадалият Я.А.К. съобщава следното: "...Вече бяхме навлезли върху платното за движение на разстояние 1-2,4 метра от тротоара, когато през стъпалото на левия ми крак премина гумата на лек автомобил. Веднага след това аз клекнах и седнах на место, защото усетих силна болка в областта на левия си крак... Колата премина с десните си гуми през стъпалото на десния ми крак, с който бях стъпил напред...."

В показанията свидетелят С.И.К., съобщава следното: „..К. беше минал на около един метър пред мен и когато се обърнах към него извиках и посегнах за да се спре и да се върне назад, за да предотвратя удара, но нямаше време за това. Видях как червената кола го удари със задна дясна страна. К. се завъртя, след което падайки се подпря на ръцете си по средата на платното за движение, на паветата. ...".

 В показанията си свидетелят А.Й.М., съобщава следното: „...Забелязах как К. и К. пресичат без да се оглеждат, със съсредоточени погледи към шествието. Посоченият червен автомобил се движеше бавно и когато беше преполовил К. и К., не чух нищо, но видях, че са близо до колата. След като колата подмина 2-3 метра, чух как К. извика и падна почти на средата на улицата...".

В своите показания пострадалият съобщава за прегазване от едното колело в областта на лявото ходило и/или от двете колела на лекия автомобил в резултат на което му е било причинено счупването в областта на левия глезен. Малко е вероятно пострадалият да е бил прегазен през стъпалото, тъй като би имало и допълнителни увреждания на кожата и костите от областта на ходилото, каквито не се откриват при прегледа на К. в болничното заведение.

 Въз основа на данните на свидетелите на инцидента, най-вероятно пострадалият при фиксирано ходило на левия крак е бил блъснат от странична част от лекия автомобил с предаване на допълнителна сила на тялото и извеждането му от стабилно равновесие с последваща тежка деформация (извиване) в областта на лявата глезенна става с причиняване на счупване на двете кости на лявата подбедрица.

            По делото са били назначени и изготвени четири автотехнически експертизи.

            От заключението на автотехническа експертиза № 45/ 07.04.2017 г. е видно следното:

1.От извършеният оглед, събраните материали по делото, изготвената скица на пътно – транспортното произшествие,  извършените пресмятания и анализ, е определено мястото на удара. Същото се намира  на кръстовището между ул. ,,Хр. Ботев" и „С.", на платното за движение. Координатите му са: на разстояние Х_у - 1,15 м, от мерната линия по посока на огледа и на У_у - 5,20, от БЛ към вътрешността на ул. ,,Хр. Ботев", (мерено перпендикулярно на оста на пътя).

2.Лек автомобил, марка „Форд  Фиеста" с рег. номер *** ***, , управляван от  Н.Б.,***, с посока от болницата към църквата. От дясната му страна е имало много паркирани автомобили. На кръстовището с ул.“С." е извършвал десен завой. Пешеходецът К. *** по мисленото продължение на тротоарите на ул.“С.",  с посока от аптека „М." към  площад „България". Траекториите  на движение  на  автомобил  и  пешеходец  са  се  пресекли  и автомобилът  със задното  си дясно колело е преминал през стъпалото на левия му крак. От  постъпателното   движение   на   автомобила,   затиснатият   крак   на пешеходеца е бил натиснат от задната дясна страница (калник). След удара автомобилът спрял в кръстовището с предна дясна част, насочена към ул.“С.“.

3.Максимално разрешената скорост за водачите на леки автомобили в този участък от пътя е 50 км/ч.

4.Водачите  са длъжни да  контролират непрекъснато  пътните  превозни средства, които управляват. Длъжни са при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с всички фактори - атмосферните  условия,  със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост и да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Тяхно задължение е да намалят скоростта, а в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретната ситуация безопасната скорост на автомобила е следвало да бъде под 23, 94 км/ч.

5. Скоростта на движение на лек автомобил, марка „Форд Фиеста", с регистрационен номер *** ***, , в момента на преминаването през крака на К. е била 12,11 км/ч. Преди завоя Б. е намалил скоростта на движение под 28 км/ч.    Преди намалението на скоростта, автомобилът се е движил с 42,19 км/ч.

6. Дължината на „опасната зона" за спиране на лек автомобил „Форд Фиеста", ******, в конкретната пътна ситуация е била 26,03 м.

7. Лек автомобил „Форд Фиеста", *** ***, , участвал в пътно – транспортното произшествие, към момента на пътно – транспортното произшествие е бил технически изправен. Не е имало технически неизправности по него, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.

8.  Взаимното разположение на автомобил и пешеходец в автопроизшествието е посочено в таблица към заключението на експертизата.

9. От техническа гледна точка, действията на водача Б. не са съобразени с изискванията за безопасност и тези на ЗДвП. Действията на пешеходеца К. също са били несъобразени с изискванията за безопасност и тези на ЗДвП. Той в значителна степен е допринесъл за настъпването на пътно – транспортното произшествие.

10. При възприемането на пешеходците на платното, които са вървели в права посока, Б. е следвало да намали скоростта и спре автомобила и осигури предимство на пешеходците.

11.Пешеходецът К. е следвало ла се убеди преди пресичането на улицата, че няма приближаващи се пътни превозни средства и да застраши безопасността на останалите участници. Бил е разсеян и не е реагирал адекватно на пътната ситуация. Сам се е поставил в тази ситуация.

12. До разстояние 12, 40 м. от мястото на удара, Б. е имал възможност със спирачки да спре автомобила и да не допусне настъпването на пътно – транспортното произшествие.

            Съгласно заключение на допълнителна автотехническа експертиза № 91/ 09.06.2017 г.:

            Разстоянието от долния край на задния десен калник на лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с рег. № *** ***, , собственост на „Б.” ООД, с Булстат № *** ***, , седалище: гр.София, ж.к.”Овча Купел”, ул.”М” **, управляван от Н.Х.Б., при празен автомобил и нормално налягане в гумите е 22 см. При понижено налягане на гумите разстоянието се намаля с 3 – 4 см., а при натоварване на автомобила – с 5 – 10 см.

Съгласно заключение на допълнителна автотехническа експертиза № 45/ 10.07.2017 г.:

            Пострадалият пешеходец Я.А.К. е попадал в „опасната зона“ за спиране на лек автомобил, марка „Форд Фиеста", с регистрационен номер *** ***, .  

Видно от определение **61 от 18.10.2017 г. по ВЧНД № 187 / 2017 г. на Окръжен съд - К.. с него е отменено определение № 39/30.08.2017 год., постановено по ЧНД № 78/2017 г. на Районен съд – Крумовград, с което е било потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.08.2017 г. на Районна прокуратура - Крумовград по досъдебно производство № 14/2017 г. по описа на РУ - Крумовград, водено срещу подсъдимия Б., за престъпление по чл.343 ал.3, предл.последно, б. "а", във вр. с чл.343 ал.1 б. "б", във вр. с чл.342 ал.1, предл.трето от НК, като отменя и последното и връща делото на Районна прокуратура - Крумовград за продължаване на съдопроизводствените действия по досъдебното производство като бъдат съобразени подробно изложените в определението съображения относно приложението на материалния и процесуалния закон.

Впоследствие от Районна прокуратура – Крумовград са изпълнени тези указания и е извършен повторен разпит на свидетелите Я.А.К., С.И.К., К.Ю.М., А.Й.М., В.Н.Н. и З.А.С., както й е назначена нова автотехническа експертиза.

От заключението на автотехническа експертиза № 176/ 20.11.2017 г. е видно следното:

При отсъствие на спрени или паркирани превозни средства по ул.“Х.“ видимостта, която Б. би получил към пресичащите пешеходци се увеличава. Пешеходецът не е попадал в „опасната зона“ пред лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** ***, . При тази ситуация и разстояние на видимост, водачът е имал възможност със спирачки да спре и предотврати настъпването на пътно – транспортното произшествие. Безопасната скорост за такава дължина на „опасната зона“ от 36, 38 метра е 53, 61 км./ ч.

            Вещото лице поддържа изводите от своето заключение № 45/ 07.04.2017 г. в останалата му част относно пресметнатите скорости на движение.

По доказателствата: 

Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателства - обясненията на подсъдимия, в които по същество същият прави частични признания – „Във въпросният ден бях по работа в гр.Крумовград.Трябваше да ида до Е. да му оставя един телефон за поправка. Паркирах колата на улицата отдясно, до заведението, защото нагоре имаше паркирани коли. Отидох до Е., свърших си работата и като тръгвах вече беше започнало въпросното шествие. Отидох до колата, тръгнах, карах изключително бавно….Инстинктивно дадох волана наляво, спрях, слезнах от колата, видях, че човекът седи  до гумата на колата и се държи за крака. Попитах го „как е“, той каза „боли ме“. Дойдоха двама човека и го преместиха на тротоара. Имаше полицай и патрулка на кръстовището… Полицаите ме извикаха за да ме задържат в районното управление… Не съм местил автомобила, остана така както го спрях…….Спомням си, че ми съставиха акт. Прочетох го преди да го подпиша………...Саморъчно го написах и подписах., подкрепящи се от доказателствената съвкупност, от показанията на пострадалия Я.А.К., свидетелите С.И.К., К.Ю.М., А.Й.М., З.А.С., В.Н.Н., на които съдът дава вяра като логични, последователни, кореспондиращи си помежду си и с останалите доказателства. В тази връзка, следва да се отбележи, че от показанията на пострадалия К.се установява, че със свидетеля С.И.К. били навлезли върху платното за движение на разстояние 1-2,4 метра от тротоара, когато през стъпалото на левия му крак преминала гумата на лек автомобил и веднага след това клекнал и седнал на място, защото усетил силна болка в областта на левия си крак, като той преминал с десните си гуми през стъпалото на десния му крак, с който бил стъпил напред. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля С.И.К., който сочи в тях следното: „..Когато се намирахме пред аптеката от където се канехме да пресечем от другата страна на улицата се чуваше музика от шествието за празника „Трифон Зарезан“. Тръгнахме да пресичаме и аз погледнах на ляво, където видях една идваща червена кола, мисля ,че имаше и паркирани коли от нашата страна в ляво. Не мога да посоча какви и колко са били паркираните коли вляво от нас на кръстовището, както и на какво разстояние са били от нас. Не съм сигурен може да е имало една или няколко коли, които са били паркирани за кратко. К. беше минал на около един метър пред мен и когато се обърнах към него извиках и посегнах, за да спре и да се дръпне назад, за да предотвратя удара, но нямаше време за това. Видях как червената кола го удари със задна дясна страна. К. се завъртя,след което падайки се подпря на ръцете си по средата на платното за движение на паветата. Отидох до него, К. ми каза ,че колата го е ударила лошо. Отсреща беше патрулната кола на полицията. Дойде полицая З.С. , който помогна да преместим К. от другата страна на тротоара. Не мога да посоча марката и модела на лекия автомобил. Помня, че беше със софийска регистрация и автомобила беше на дистрибуторската фирма „Горна баня“. Не мога да определя скоростта, с която се движеше автомобила, веднага спря и от нея слезна млад мъж, който не познавам. Веднага дойде при К. и го попита „чичо, как си, лошо ли си ударен“. Видях как К. пребледня, оплакваше се от силни болки в левия крак. Водачът на автомобила беше много изплашен. Полицаят се обади да повика помощ. На мястото дойде линейката и отведе К. ***. На мястото беше и А.М.. През цялото време след случилото се вниманието ми беше съсредоточено към пострадалия К.. След това не обърнах внимание на паркираните вляво от нас автомобили дали са останали на място или са потеглили, както и в частта в която сочи: К. като падна беше срещу входа на аптеката, с  лице към аптеката. Като го удари колата той се завъртя и се подпря на двете си ръце.“.

Пак в тази насока са и показанията на свидетеля К.Ю.М., в които сочи следното: „Помня, че беше преди обяд, имаше шествие за празника Трифон Зарезан, което премина през центъра на Крумовград и зави по улицата към сградата на пощата в Крумовград. След като мина шествието, малко след това видях една червена кола, която идваше от болницата в Крумовград и се канеше да завива по улицата под гимназията по транспорт в Крумовград. Не мога да посоча марка и модел на автомобила, нито регистрационния номер. Не мога да определя и скоростта с която се движеше автомобила, не караше бързо. Видях как червената кола удари със задна дясна част, пресичащ от тротоара пред аптеката пешеходец, към тротоара на който бях аз на паметника на Тракийката. Бях на разстояние около 20-30 метра от случилото се. След това видях, че пострадалия пешеходец е Я.К. ***…“

 Все в тази връзка в показанията си свидетелят А.Й.М., съобщава следното: „...Забелязах как К. и К. пресичат без да се оглеждат, със съсредоточени погледи към шествието…..Дали са погледнали наляво, дали идва превозно средство, не знам. Колата намали и аз отсреща видях, че двамата идват, като виждах само горната част на телата им и в този момент пак забелязах, че погледите им бяха насочени нагоре към пощата, но дали те се движеха или са спрели, не можех да преценя, защото това стана за миг. Преминавайки колата покрай тях, се чу някой как извика „ох“. През това време  колата беше започнала  маневра и леко се беше отклонила вдясно и водача спря колата. Ние се притекохме веднага на помощ, чух как К. каза „какво направи бе момче“. Забелязах, че С. беше на една крачка зад него. Вероятно с дясната гума е станало произшествието. Аз отидох при пострадалия веднага, обувката му  беше смачкана, но не мога да кажа коя обувка. Чувстваше болка. Тези хора бяха на тротоара на аптеката, стояха и  гледаха шествието. Спрени автомобили на улицата нямаше… Наблюдавайки колата видях, че пред нея нямаше спрени коли, само хора на тротоара….“Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която твърди следното: „К. беше паднал на около 2 метра от бордюра на страната на аптеката“, тъй като самия подсъдим заявява в показанията си следното: „Не съм местил автомобила, остана така както го спрях…….Спомням си, че ми съставиха акт. Прочетох го преди да го подпиша“, като към АУАН има приложена план – схема на ПТП- то изготвена от свидетеля В.Н., което е видно и от неговите показания, а впоследствие е изготвен и протокол за оглед на пътно- транспортно местопроизшествие, на които са нанесени съответните отстояния, в т.ч. и местоположението на пострадалия при удара, които са уточнени на място с подсъдимия при изготвяне на план – схемата към АУАН, и въз основа на които е изготвена  и автотехническа експертиза № 45/07 .04. 2017 г., в която е указано, че до мястото на удара пострадалия е извървял 2, 90 метра по ул. „Х.“ от ъгъла на аптека „М.“.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля З.А.С., в които сочи, че на 14.02.2017 г. бил на работа от 8 часа до 20 часа, като бил изпратен от оперативния дежурен да следи за шествието по случай Трифон Зарезан, което било на кръстовището на   ул. „Х.“ с ул. „С.“. В тях той сочи, че шествието идвало от площада и се движело по ул.“Х.“ и той бил застанал с лице към банка ДСК и когато чул силен вик, се обърнал и видял паднал човек по средата на пътното платно, до аптеката, но в този момент колегата с който бил на работа го нямало и бил сам. На следващо място в тях сочи, че веднага отишъл и със С.К. го изместили на тротоара до паметника, като се обадил на тел.112 за спешна помощ и колегата му проверил водача на автомобила с „Дрегер“ и мисли, че му бил съставен акт. Пак в показанията си сочи, че автомобила бил червен, с надписи за минерална вода, както и че съставил доклад по случая. Не на последно място в тях сочи, че лекият автомобил е ударил лицето при десен завой, движещ се по ул. „Х.“ в посока пощата със задната дясна гума, но нямал представа къде точно е ударен, тъй като бил с гръб в момента на удара и не е възприел дали автомобила е подал светлинен сигнал, като веднага се насочил към пострадалия, но не е присъствал на първоначалния оглед. Още по – нататък в показанията си сочи, че когато се обърнал с лице към пострадалия нямало спрени автомобили, а преди това имало, но разчистил платното защото щяло да има шествие и не знаел откъде ще дойде, като до пазара улицата била разчистена, нямало нито един автомобил. След това в показанията си сочи, че автомобила се е движил към шествието, от пазара на ул. „Х.“ към пощата и като го видял още не бил завил вдясно, като се обърнал когато извикал К.. Пак в показанията си сочи още, че в практиката, когато видят патрулния автомобил наблизо избягвали да спират и паркират автомобили, тъй като имало знак забранено паркирането и много често на тази улица имало нарушения и съставяли актове на водачите. Накрая в показанията си сочи, че когато се обърнал пред аптеката имало хора и преди да мине шествието изчистил спрените автомобили от пътното платно до кръстовището на пазара, пет минути преди това, а след това се съсредоточил върху шествието, наблюдавал и надолу, като в момента на удара гледал към шествието.

Съдът също така кредитира изцяло и показанията на свидетеля В.Н.Н., в които сочи, че на 14.02.2017 г. бил на работа в РУ – Крумовград, понеже тогава бил полицейски инспектор и контрольор, като към 11, 15 часа оперативния дежурен ги уведомил, че е възникнало ПТП в гр.Крумовград, на кръстовището на ул. „Х.“ и ул. „С.“, където е пострадал пешеходец и пострадалия е транспортиран. След това в показанията си сочи, че отишъл на място, там били колегата му С. и водача на автомобила, като колата била Форд „Фиеста“, червена на цвят. После в показанията си сочи, че се представил на водача, поискал му документите за проверка,  изпробвал го с „Дрегер“, който отчел нулев резултат, като пострадалият са го транспортирали в гр.К... На следващо място в показанията си сочи, че по данни на водача същия заявил, че е управлявал автомобила си по ул. „Х.“ и на кръстовището е предприел маневра завиване на дясно към ул. „С.“ и със задна  дясна гума е преминал през крака на пешеходеца, като на водача съставил акт за установяване на административно нарушение, същия нямал възражения. В тази връзка още в показанията си твърди, че на тази улица ежедневно са спирали автомобили и са санкционирали водачите им. После в показанията си твърди, че след като отишъл на място и изготвил план-схема забелязал, че по улицата до пазара нямало спрени и паркирани автомобили, улицата била чиста и тези неща били отразени в план – схемата, като мястото било посочено от водача, намирало се по към средата на пътното платно и той го отразил. Не на последно място в показанията си сочи, че на самата улица имало пътен знак, който забранявал паркирането на МПС и в практиката му на полицай бил забелязал, че когато има полицейска кола водачите избягвали да спират колите си на тази улица, като имало много нарушения на тази улица затова, че спирали автомобили и много санкционирани водачи за нарушение на правилата за движение. Пак в показанията си сочи, че на мястото където настъпило ПТП -то отишъл след 15 минути и първо говорил с  колегата си С., после и с водача на автомобила, като говорил и със С.К., който бил с пешеходеца, когато са пресичали. Още по – нататък в показанията си сочи, че водача бил видимо притеснен, както и че на самото място не намерил обективна находка, тъй като нямало никаква следа на мястото и при огледа на автомобила забелязал в задната дясна част само едно усукване, но не можел да си спомни точно какво и къде било, като след него дошла оперативната група. В показанията си още твърди, че времето било слънчево и външно автомобила не си спомнял дали бил чист. При предявяването на снимковия материал, план-схемата и АУАН твърди, че това е автомобила и го заварил в това положение и в долната част на задния десен калник имало забърсване и това, което бил отбелязал на план-схемата това било маркировката и пътните знаци, както и че това е акта, който бил съставил на водача.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Е.Б.Х. в частта им, в която сочи следното: „На 14.02.2017 г. бях на работа. С Н. се познаваме и преди обяд беше дошъл при мен. Около и след 11 часа ми се обади, че е направил ПТП пред банка ДСК. Отидох веднага при него защото беше много притеснен, да го успокоя…“В останалата част не ги кредитира, тъй като не е очевидец и показанията му не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия Н.Х.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.3, предложение последно, буква “а”, във връзка чл.343, ал.1, буква “б”, във вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК за това, че на 14.02.2017 г., около 11, 10 часа в гр. Крумовград на кръстовището, образувано между  ул.”Х.” и ул.”С.”, по посока на движението от ул.”Х.” по ул.”С.”, при управление на лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с рег. № *** ***, , собственост на „Б.” ООД, с Булстат № *** ***, , седалище: гр.София, ж.к.”Овча Купел”, ул.”М” **нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, задължаващи водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачите на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат и пo непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Я.А.К. ***, изразяваща се в открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4 - 5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 от ЗДвП - "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

От правна страна, деянието е съставомерно по следните признаци: От обективна страна - на 14.02.2017 г., около 11, 10 часа в гр. Крумовград на кръстовището, образувано между  ул.”Х.” и ул.”С.”, по посока на движението от ул.”Х.” по ул.”С.”, при управление на лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с рег. № *** ***, , собственост на „Б.” ООД, с Булстат № *** ***, , седалище: гр.София, ж.к.”Овча Купел”, ул.”М” **нарушил правилата за движение установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и в чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачите на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат и пo непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Я.А.К. ***, изразяваща се в открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4 - 5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 от ЗДвП - "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

В настоящото наказателно производство са събрани достатъчно доказателства, които в своята съвкупност обосновават извода, че настъпилото травматично увреждане на пострадалия К. е в причинно – следствена връзка с нарушаване правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП от подсъдимия Б. при управление на моторно превозно средство на 14.02.2017 г. в гр.Крумовград. Визираните разпоредби задължават водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие и автотехническата експертиза това се е случило на ул. „Х.“ на разстояние 2, 90 метра от ъгъла на аптека „М.“, почти в средата на пътното платно и е невъзможно пешеходецът К. да се е намирал на тротоара, заедно със свидетеля К. и да е предприел внезапно пресичане, непосредствено пред автомобила, което да е препятствало възможността за реакция на подсъдимия, както той твърди в обясненията си. Предвид скоростта, с която се е движел водачът – под 28 км/ ч. и условията на много добра видимост, при предприето от пострадалия пресичане на пътното платно, подсъдимият е следвало да спре и да го пропусне, преди да предприеме маневра по завиване надясно към ул.“С.“. Тъй като той не го е направил, траекториите на движение на автомобила, чиято скорост в този момент е била 12, 11 км/ч. и на пешеходеца са пресекли, при което пострадалият К. е бил блъснат със задната странична дясна част на лекия автомобил с предаване на допълнителна сила на тялото му и бил изведен от стабилно равновесие. Пострадалият се завъртял и падайки, се подпрял на ръцете си, при което е настъпила средната телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК - открито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната им трета, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4 - 5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Механизмът на посоченото травматично увреждане подробно е изяснен от съдебномедицинската експертиза по делото и от вещото лице, което изслушахме в съдебно заседание. Според Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК:“ правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на пешеходна пътека, която е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Безспорно в случая подсъдимият е предположил, че би могъл да реализира маневрата по завиване преди свидетелят К. да завърши преминаването си по пешеходната пътека и затова бутането е от задната странична част на лекия автомобил. В резултата на това неправомерно поведение на подсъдимия Б. е настъпило пътно – транспортното произшествие, което е могло да бъде избегнато при спазване на съответните разпоредби на ЗДвП, като свидетеля К. не е попадал в опасната зона, както се изясни и от трите автотехнически експертизи. Лекият автомобил се е намирал на разстояние 36, 38 метра, когато пострадалият е предприел пресичане и е следвало да бъде спрян от подсъдимия, за да се предотврати престъпният резултат. Второто заключение по последната САТЕ не следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като то се базира на субективните възприятия на двама свидетели, без да са били извършени точни измервания на място, каквито са направени по време на огледа и въз основа на които са изготвени предходните САТЕ.

Както бе посочено по-горе не издържа защитната версия на подсъдимия Б., че управлявания от него автомобил се е движил правилно и когато е пресичал кръстовището и се е готвил да започне маневра надясно, неправилно пресичащия пешеходец, без да се огледа навлязъл на уличното платно и пострадалия му крайник бил попаднал в съприкосновение със задната дясна гума на автомобила и паднал, тъй като се опровергава както от автотехническите експертизи описани по-горе, така и с категоричност от разпита на вещото лице В.Д., и от правилата на житейската логика, изключвайки възможността свидетеля К. сам да е блъснал крака си в гумата на автомобила. Деянието е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11,ал.3 от НК - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен по силата на закона и е могъл да ги предвид при конкретната пътна обстановка. По този начин обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343, ал.3, предложение последно, буква “а”, във връзка чл.343, ал.1, буква “б”, във вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК.

Относно съображенията на защитника на подсъдимия Б., че скоростта на движение на управлявания от неговия подзащитен лек автомобил е била съобразена с конкретната пътна обстановка, и не е извършил вменените му нарушения на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и в чл.119 ал.1 от ЗДвП, тъй като е налице нарушение и от страна на пострадалия на правилата за движение по чл.113 ал.1 т.т.1 и 2 и чл.114 т.т. 1 и 2 от ЗДвП и поради тази причина, не са правилни изводите на вещото лице по назначената САТЕ са несъстоятелни и представляват защитна теза. В тази връзка следва да се посочи следното: действително, правото на пешеходеца на пресичане е вид субективно право - гарантирана от закона възможност да премине през пътното платно, вкл. и пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на МПС)спазване на определено поведение. Безспорно това право на пешеходеца, обаче, не е абсолютно във всички случаи, като същият е длъжен да се съобразява с ограниченията и забраните по чл.113 ал.1 т.т.1 и 2 и чл.114 т.т. 1 и 2 от ЗДвП, поради което безспорно би било налице съпричиняване при несъблюдаване от страна на пешеходеца на посочените ограничения и забрани при пресичане на пътното платно извън определените за това места, или както е в настоящият случай - на пешеходна пътека по смисъла на §6 т.54 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства обаче не се установи безспорно, че е налице нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия, тъй като свидетеля А.Й.М. в показанията си сочи следното: „…Шофьорът на колата намали, понеже щеше да извършва маневра надясно, през това време, когато погледнах и гледам, че К. и С. тръгват да пресичат, но точно когато погледнах те излизат от навалицата напред с поглед  нагоре към шествието. Дали са погледнали наляво, дали идва превозно средство, не знам. Колата намали и аз отсреща видях, че двамата идват, като виждах само горната част на телата им и в този момент пак забелязах, че погледите им бяха насочени нагоре към пощата, но дали те се движеха или са спрели, не можех да преценя, защото това стана за миг….и по този начин косвено потвърждава показанията на пострадалия К., в които той сочи следното: “..На кръстовището на ул. „Х.“ , до аптеката се огледахме и тръгнахме да пресичаме пътното платно…“, както и показанията на свидетеля С.К., в частта им, в която твърди, че до аптеката пресичайки улицата в един момент се обърнал към посока моста да види дали идва друга кола.

Подсъдимият като водач на моторно превозно средство е бил длъжен да предвиди, че при усложнената пътна обстановка - на кръстовище, в населено място, при наличието на множество хора (вкл. преминаващо шествие по случай празника "Трифон Зарезан" и наблюдаващи шествието хора по тротоарите), който могат да слязат на пътното платно или да се насочат да го пресичат, може да се създаде опасност за движението и в тази ситуация той е следвало да изостри вниманието си, да предвиди логическото развитие на пътната ситуация и вземе съответните мерки за безопасност и при необходимост да спре, за да не настъпят съставомерните последици, а не продължава движението си и да извършва маневри с изменение на разположението си на пътното платно при преминаване на пешеходна пътека по смисъла на §6 т.54 от ЗДвП. В тази връзка, следва да се отбележи, че видно от показанията на свидетелите Я.А.К., А.Й.М., З.А.С. и В.Н.Н., същите са категорични, че в близост до горпесоченото кръстовище, не е имало спрени автомобили и с оглед на това твърдението на защитника на подсъдимия, че е имало спрени автомобили, които са пречели на видимостта на подсъдимия е неоснователно и представлява защитна теза, както и твърдението му, че наличието на много хора от двете страни в посоката на движение и факта, че пострадалия се е намирал в края на редицата от хора било сериозна и основателна причина да не го забележи и да реагира навреме. Липсата на посочената преценка на пътната обстановка от страна на подсъдимия е довела до допускане от него на горепосочените нарушения по ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, поради което законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по чл.343, ал.3, предложение последно, буква “а”, във връзка чл.343, ал.1, буква “б”, във вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК.

От всичко изложено по-горе се извежда и неоснователността на възражението на защитника на подсъдимия, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Както вече беше посочено в конкретния случай, подсъдимият Б. е могъл да предотврати удара, но сам се е поставил в невъзможност да го стори. Така подсъдимият сам със своето поведение се е поставил в невъзможност да действа адекватно, а това изключва и приложението на разпоредбата на чл. 15 НК. В този аспект, деянието му не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим. В един предходен момент той е могъл да стори необходимото да я предвиди като съобрази скоростта си на движение с пътната обстановка и своевременно да реагира и да спре, но той не е сторил това.

Престъплението е осъществено от субективна страна при форма на вината – непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, и по конкретно - престъпна небрежност, тъй като подсъдимият не е целял пряко и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на задължението си по чл. 119, ал.1  от ЗДвП, което не е сторил.

Предвид изложеното подсъдимият, следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, предл. последно, буква „а“, във връзка чл.343, ал.1, буква „б“, във вр. с чл.342, ал.1, предл. трето от НК.

По наказанието:

При определяне размера на наложеното наказание на подсъдимия Н.Х.Б. за извършеното деяние по чл.343, ал.3, предложение последно, буква “а”, във връзка чл.343, ал.1, буква “б”, във вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК съдът, като отчита обществената опасност на деянието и дееца, посочени в чл. 54 от НК, счита, че степента на обществена опасност на деянието е типична за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта и здравето на личността и е по – висока, докато дееца е с по – ниска такава, с оглед на чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, съдейства за разкриване на обективната истина. Разпоредбата на чл.343 ал.3 б."а" от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една  до шест години. За конкретния случай, като взема предвид обществената опасност на деянието и дееца, както и отчетените многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, близко към минимума по чл. 39, ал.1 от НК, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години тъй като са налице условията предвидени в чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото наложеното наказание лишаване от свобода е до три години, подсъдимият Б. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи ефективно наказанието.

На основание чл.343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, следва да му бъде наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Н.Х.Б., следва да  бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – К.. – разноски по делото за вещи лица в размер на 963, 59 (деветстотин шестдесет и три лева и петдесет и три стотинки) лева и по сметка на Районен съд – Крумовград разноски по делото за вещи лица в размер на 250 (двеста и петдесет) лева и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така наложеното наказание съдът намира, че е от вид и размер, да постигне целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия Б. като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и предупредително.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си .

 

                                     Районен съдия: