№ 81
гр. ******** , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20204440101160 по описа за 2020 година
В РС – ******** е постъпила искова молба от ******, със седалище: гр. София, ул.
“*************, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори *********в, чрез
адв. Я.А., със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. “************* срещу В. Н. Н., с ЕГН
********** от гр. **********, с която на основание чл.558, ал.7 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД се
иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 827.19 лв., както и законната лихва от деня на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства: Протокол за ПТП,
справка ИЦГФ, сл. бележка, уведомление по щета № 110028/07.01.2016г.; опис, заключение
на ВЛ ГФ, снимки; платежно нареждане, пълномощно; регресна покана с обр. разписка;
документ за платена държавна такса, пълномощно
Поддържа се още, че виновен за катастрофата е В.Н., който управлявайки телескопичен
товарач собственост на СД „*******“ гр. ******** при маневра заобикаляне на л.а.
„Мерцедес Е200“ с ДКН *********** не оставя достатъчно странично разстояние и го удря,
вследствие на което настъпва ПТП с материални щети.
В нарушение на чл. 260 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща
към часа на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди се още, че ответника е бил поканен да възстанови платената от ищеца сума, но
същия до датата на подаване на исковата молба не е погасил задълженията си.
1
Молят съда ответника да бъде осъден да заплати на ищеца по щета № 110028/07.01.2016г.;
сумата от 827.19 лв., представляваща платеното на пострадалото лице обезщетение, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.03.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът В. Н. Н., редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от
адв. Ц.А., който оспорва исковата молба, като твърди, че изнесеното в ИМ до известна
степен фактологията определяща датата и събитието и часът са действително така. В същото
време, счита, че не дължи сумата по ИМ, ПТП е настъпило на *****. и от тогава до сега са
изминали 5 години. Съгласно чл. 378 ал. 1 от КЗ вменява, че правата и задълженията по
застрахователния договор във връзка със застрахователно събитие се погасява с 3 годишна
давност от датата на настъпване, което е *****.. В с. текст ал. 2, е отразено, че правата и
задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователно обезщетение или
сума се погасяват с пет годишна давност от датата на настъпване на застрахователното
събитие и двата срока са изтекли от датата на събитието, а в същото време от приложеното
АНД е видно, че жалбоподателят няма вина, относно факта, за не сключена задължителна
застраховка ГО, която по това време към 2015 г. е била в задължение на собственика на
МПС, а не на лицето, което го управлява. Твърди, че НП е отменено от РС – ******** и в
тази връзка счита, че ГФ неправилно е насочил регресния иск, спрямо ползвателя на МПС, а
не спрямо неговият собственик.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Претендира се възстановяване на заплатеното от ищеца обезщетение на лице, чийто
автомобил е бил повреден на *****. при ПТП, предизвикано от ответника, който към
момента на пътно-транспортното произшествие е управлявал МПС, за което не е имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Предявен е иск от лице, имащо
правен интерес от защита, срещу надлежен ответник.
С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен
съд – гр. ********.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е регресен за заплащане на сумата от 827.19 лв с правно основание чл.
288, ал. 12 /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането КЗ/. В подкрепа на иска са
представени: Протокол за ПТП, справка ИЦГФ, сл. бележка, уведомление по щета №
110028/07.01.2016г.; опис, заключение на ВЛ ГФ, снимки; платежно нареждане,
2
пълномощно; регресна покана с обр. разписка; документ за платена държавна такса,
пълномощно.
От събраните по делото писмени доказателства, които не се оспорват от страните се доказва
следната фактическа обстановка:
Ответникът В. Н. Н. на 26.04.2015 г., управлявал телескопичен товарач JСВ 540-170 с
ДКН *********, собственост на СД „*******“ гр. ******** по ул. „23-тисептември“. При
маневра заобикаляне на л.а. „Мерцедес Е200“ с ДКН ********* не оставил достатъчно
странично разстояние и го удря, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети.
В резултат на същото са причинени щети на лекия автомобил. От протокол за ПТП и
Декларация от ответника се установява, че управляващия, причинилия ПТП-то лек
автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбите
на кодекса за застраховането ****** е изплатил на собственика на увреденото МПС
обезщетение в размер на 827.19 лв., Ищеца е отправил до ответника регресна покана за
внасяне на изплатената на увредените лица суми. Към датата на о.с.з. ответника не е
представил доказателства за направени плащания.
От правна страна
Разпоредбата на чл. 288, ал.12 /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането
постановява, че Гаранционният фонд изплаща по застраховка "Гражданска отговорност"
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите (арг.чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а"), като след
изплащането на обезщетението, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Съгласно общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от
ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез свои виновни действия
или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като в процесния
случай се установи по делото, че ответникът с поведението си е причинил ПТП, вследствие
на което е увредил автомобил, чийто собственик е сезирал Гаранционният фонд за
причинените имуществени вреди, тъй като деликвентът не е притежавал сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и са получили обезщетение от фонда.
3
Размерът на претърпените имуществени вреди вследствие настъпилото ПТП е безспорно
доказан от приложените писмени доказателства по цитираните щети и не се оспорва от
страните. С изплащането на обезщетение по силата на чл. 288, ал. 12 от КЗ фондът е встъпил
в правата на увредените, като е получил правото да му бъде възстановено платеното
обезщетение. За да предяви този иск е достатъчно ищеца да е погасил дълга на причинителя
на вредата чрез изпълнение. Ищеца е платил на увредените лица обезщетение.
Основанието за предявяване на регресния иск срещу причинителя на вредите, възниква от
момента на извършване на плащането от лицето, което отговаря за вредите – в случая ГФ, а
не от момента на настъпване на произшествието. За това изискуемостта на задължението
настъпва от този момент и възражението на ответника за изтекла давност е неоснователно.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за процесната сума,
представляваща вземане по чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането за изплатено обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 30.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените от последния разноски
– юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Както и по сметка на Районен
съд ******** ДТ за разглеждане на делото в размер на 33.09 лева
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. Н., с ЕГН ********** от гр. ********** ДА ЗАПЛАТИ на ******, със
седалище: гр. София, ул. “*************, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните
директори *********в, чрез адв. Я.А., със съдебен адрес: гр. ********* сумата от 827.19 лв.
/осемстотин двадесет и седем лева 19 ст./, в едно със законната лихва върху тази сума,
считано от деня на подаване на исковата молба – 30.11.2020г. до окончателното изплащане
на сумата .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 В. Н. Н., с ЕГН ********** от гр. ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ******, със седалище: гр. София, ул. “*************, ет.4, представляван
заедно от Изпълнителните директори *********в, чрез адв. Я.А., със съдебен адрес: гр.
Плевен, ул. “************* сумата от 150 лева, направени разноски по делото, за
адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА В. Н. Н., с ЕГН ********** от гр. ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
4
Районен съд ******** сумата от 33.09 лева – държавна такса за разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено пред Плевенски окръжен съд
Съдия при Районен съд – ********: _______________________
5