Р Е Ш Е Н И
Е
260135/27.10.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година,
в публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3902 по описа на
ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 327,
ал. 1 от ТЗ.
Ищецът
сочи в исковата си молба, че „НИКК.” ООД, ЕИК ***, е извършило по заявка на ответНика„А.-О.
МХ“ ЕООД, ЕИК ***„транспорт с товарен автомобил до 3.5 тона”. Стоката, която е
била транспортирана, е билки с бруто тегло 180 килограма, като същата е
натоварена на 14.01.2019г. в гр.В., Р.Б. и е предадена на получателя й в гр.Т.,
РУ. на 15.01.2019г. За така извършената транспортна услуга е издадена данъчна
фактура № 000000*** от 18.01.2019г. на стойност 360 лева с включен ДДС.По повод
извършването на транспорта, ответното дружество е подало заявка за транспорт №
02/2019, както и е изготвена международна товарителница /ЧМР/, удостоверяваща
фактическото извършване на транспортната услуга.Ищецът сочи, че до настоящия
момент, въпреки, че срокът за плащане на задължението на „А.-О. MX” ЕООД
отдавна е изтекъл, не е извършено плащане от страна на това дружество.
Моли
съда, за решение, с което ответН.ът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 360 лв. - незаплатено задължение по данъчна фактура № 000000***
от 18.01.2019г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 30.12.2019г ., до окончателното плащане.Претендира и деловодните разноски в настоящото производство.
Прилага писмени доказателства.
В
предоставения на основание чл. 131 от ГПК, срок, ответН.ът, уведомен по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба. ОтветН.ът не
изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата
молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото
заседание.
В
първо по делото съдебно заседание не се явява и представител на ищеца.
От събраните доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа
и правна страна:
Съдът приема, че между двете търговски дружества са
съществували търговски отношения, по силата на които ищецът е извършил по
заявка на ответното дружество „транспорт с товарен автомобил до 3.5 тона”.
От приложените по дело доказателства се
установява, че стоката- билки с бруто тегло 180 килограма е транспортирана,
като е натоварена на 14.01.2019г. в гр.В., РБ. и е предадена на получателя й в
гр.Т., РУ. на 15.01.2019г. Горното
обстоятелство съдът установява от представените по делото, от страна на ищеца,
писмени доказателства – Фактура
№ ***/18.01.2019г.; Международна товарителница – 14.01.2019г.; Заявка за товар
– 14.01.2019г. Съгласно константната
съдебна практика на ВКС, по чл. 290 от ГПК /решение
№ 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 96 от
26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, I т.о. и решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. ***46/2008 г. на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от
19.04.2010 г. по т. д. ***93/2009 г. на ВКС/, фактурата е годно доказателство за
установяване на договора за търговска сделка в случаите, когато съдържа
необходимите елементи от съдържанието на сделката. Фактурата
може да се приеме като доказателство, установяващо договор между страните.
Съобразявайки всички приложени по делото
доказателства, съдът приема, че е налице сключена между ищеца и ответното
дружество търговска сделка – договор за извършване на транспортна услуга.
Ищецът е изпълнил задълженията си, но ответН.ът не изпълнил основното си
задължение – не платил уговорената между страните цена за извършения транспорт.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответН.ът бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 360лв., представляваща паричен дълг по данъчна фактура № 000000***
от 18.01.2019г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
30.12.2019г. до окончателното плащане.
Въпреки направеното искане /в искова молба/ за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение, по делото не бяха представени доказателства за размера на претендираното
адвокатско възнаграждение. ОтветН.ът, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на 50лв., представляваща разноски за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
„А.-О. МХ“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „В. п.“ ***, ***, ***, ***,
представлявано от А. С. А., на основание чл.
327, ал.1 от ТЗ, да заплати на „НИКК.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Д., ж.к. Д., ***, ***, ***, ***, представлявано от К. Г. Г.,
чрез адв. К.КараН.олов при ДАК, сума в
размер от 360лв. (триста и шестдесет) лева, представляваща паричен
дълг по данъчна
фактура № 000000*** от 18.01.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
30.12.2019г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А.-О.
МХ“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „В. п.“ ***, ***,
***, ***, представлявано от А. С. А., на
основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, да заплати на „НИКК.“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. Д., ***, ***, ***, ***,
представлявано от К. Г. Г., сума в размер на 50,00лв. (петдесет) лева,
представляваща разноски, направени от ищеца за заплатена държавна такса.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен
съдия