Решение по гр. дело №11250/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 788
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20203110111250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 788
гр. Варна , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20203110111250 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „E. П. П.“ АД,
ЕИК ****, срещу ИЛ. ЗЛ. К., ЕГН **********, в качеството му на наследник на ЗЛ. СТ. К.,
ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
307,72 лв., от които 281,85 лв. – главница за консумирана ел. енергия по фактури за периода
от 13.02.2019г. до 22.02.2019г., както и мораторна лихва в размер на 25,87 лв., дължима
върху главницата за периода от падежа на всяка една фактура до 31.01.2020г., начислени за
потребление по кл. номер *****, с адрес в *****.
Твърди се в исковата молба следното: Наследодателят на ответника бил клиент на
ищеца във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с кл. номер *****, с
адрес в *****. Съгласно ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. Потребител,
който не изпълни своето задължение, дължи законна лихва за забава. Към момента на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда наследодателят на ответника имал
задължения в размер на 307,72 лв. от които 281,85 лв. – главница за консумирана ел. енергия
по фактури за периода от 13.02.2019г. до 22.02.2019г., както и мораторна лихва в размер на
25,87 лв., дължима върху главницата за периода от падежа на всяка една фактура до
31.01.2020г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. В него се сочи, че ответникът не познавал приживе своя баща. Научил за
задълженията му на 04.12.2020г., като веднага след това заплатил сумата в пощенски клон в
гр. Балчик.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
1
По делото е безспорно, че ЗЛ. СТ. К. е бил в облигационни правоотношение за
доставка на електрическа енергия с „E. П. П.“ АД, както и че ел. енергия е доставяна на
адрес на потребление в *****.
Видно от справката в НБД – Население З.К. починал на 22.10.2020г., т.е. след
подаване на исковата молба в съда – 11.09.2020г.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че И. З. К. е
наследник на починалия ЗЛ. СТ. К..
Представени са касови бележки, в които е обективирано заплащането на
задължението към ищеца от страна на Илия К. на 04.12.2020г.
В открито съдебно заседание представителят на ищеца признава за извършеното
плащане на задължения от страна на ответника, но претендира заплащане на разноски.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на
производството ответникът е погасил своето задължение към ищеца, поради което
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъда отхвърлени.
Въпреки това обаче ответникът дължи разноски в полза на „E. П. П.“ АД. Това е
така, защото безспорно се установи, че плащането е настъпило на 04.12.2020г., а исковата
молба е подадена в съда на 11.09.2020г. Т.е. плащането е настъпило след предявяване на
иска. Необходимо е да се посочи, че заявление да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение е подадено в съда на 07.02.2020г. Наследодателят на ответника е
починал на 22.10.2020г. Следователно към момента на смъртта на З.К. са били подадени
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба. Т.е. самият
наследодател с поведението е станал причина за образуване на производството и за
извършването на разноски от страна на ищеца. Ищецът не може да търси загуби поради
поведението на задълженото лице.
Съдът разбира възраженията на ответника, които са специфични по своя характер,
но няма как да ги уважи. При наследяване наследникът наследява правата и задълженията
на своя наследодател. Единствено при приемане на наследство по опис или при отказ от
наследство може да се избегне поемането на задължения от страна на наследника. В случая
не се събраха доказателства, че ответникът се е отказал от наследството на З.К., нито че
същият е приел наследството по опис. Следователно е наследил, както правата, така и
задълженията на своя наследодател. Именно поради това съдът не може да освободи
ответника от заплащане на разноски в производството. Противното би довело до неспазване
на закона. Макар и морално несправедливо според самия ответник, решението на съда се
явява законово справедливо.
С оглед на това И.К. следва да бъде осъден да заплати в полза на „E. П. П.“ АД
сумата от 210,00 лв., представляваща сторени разноски в настоящото исково и
предхождащото го заповедно производството по ч.гр.д. с номер 3243/2020г. по описа на
ВРС за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Следва да се посочи, че
дължимата сума е определена в законовия минимум, предвид фактическата страна на спора.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „E. П. П.“ АД, ЕИК ****, срещу ИЛ. ЗЛ. К., ЕГН
**********, в качеството му на наследник на ЗЛ. СТ. К., ЕГН **********, да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 307,72 лв., от които 281,85 лв. –
главница за консумирана ел. енергия по фактури за периода от 13.02.2019г. до 22.02.2019г.,
както и мораторна лихва в размер на 25,87 лв., дължима върху главницата за периода от
падежа на всяка една фактура до 31.01.2020г., начислени за обект на потребление по кл.
номер *****, с адрес в *****.
ОСЪЖДА ИЛ. ЗЛ. К., ЕГН **********, да заплати на „E. П. П.“ АД, ЕИК ****,
сумата в общ размер от 210,00 лв., представляваща сторени в настоящото и предхождащото
го заповедно производството по ч.гр.д. с номер 3243/2020г. по описа на ВРС разноски за
държавна такса и юрискосултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3