Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
21.02.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на тринадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор
Яна Николова при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа
докладваното от административен
съдия Х.Димитрова КАНД № 25 по описа
за 2023г. на Административен
съд - Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба
от Д.Д.А. ***.Стамболийски №8, срещу
решение № 401/01.12.2022г., постановено по АНД № 20223630201360
по описа за 2022г. на Районен
съд – Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К, № 5938782 на ОД на МВР - Шумен, с който
на Д.Д.А., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от .
Касаторът заявява, че е без
работа, без здравни осигуровки
и без пенсия. Наложената глоба
е непосилна за него, поради
което моли същата да бъде отменена.
Ответникът по касация
– ОД на МВР – гр.Шумен, представляван
в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител гл.юрисконсулт С., оспорва касационната жалба. Настоява, че предвид плащането на глобата по процесния електронен фиш са налице основания за приложението на чл.79б, ал.2 от ЗАНН и производството
да бъде прекратено. Алтернативно заявява, че жалбата е неоснователна и щом един субект има възможност да поддържа автомобил и си е
позволил да го управлява с превишена скорост, той трябва да понесе всички последици, независимо от това какви доходи получава. Въз основа на изложеното моли съдебното решение
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на
жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно
да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията
на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в
жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно
дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Районен
съд - Шумен се е развило по жалба
на Д.Д.А. срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К, № 5938782 на ОД на МВР -
Шумен, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от му е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 600
лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от . В електронния фиш е посочено, че на
09.05.2022г., в 17:45часа, в обл.Шумен, на път I-2, км 96+557 (разклона за гр.Лозница), посока на движение към гр.Шумен, при ограничение 60
км/ч, въведено с пътен знак
В-26 и отчетен толеранс от
-3км, е установено извършване на нарушение при управление на МПС лек автомобил «*********» с рег. № ******, с установена скорост на движение от
100 км/ч, при превишена стойност на скоростта 40 км/ч. Извършеното
нарушение е установено и заснето
с автоматизирано техническо
средство «АRН САМ S1». Нарушението
е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/4809496.
При направена
справка от централната база данни
КАТ било установено, че автомобилът
е собственост на Д.Д.А., поради
което спрямо същия е издаден процесният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.4 от на
лицето е наложено административно наказание «глоба» в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от .
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са
допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно
утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението,
за което е санкциониран Д.Д.А., е установено
по несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство, при липса на допуснати
съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и при
издаване на процесния електронен фиш. Съдът посочил,
че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно
наказателен състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП, предвид безспорните доказателства,
че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен
фиш № 4809496, връчен на неговия адресат на 21.09.2021г. и влязъл в законна
сила на 06.10.2021г., като размерът на наложеното наказание е определен в
параметрите, предвидени в санкционната разпоредба. По изложените съображения
съдът е потвърдил изцяло електронния фиш като правилен и законосъобразен.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.
С оглед
възражението на ответната
страна за недопустимост на съдебното
производство поради последващо
плащане на глобата, касационната инстация намира за необходимо да посочи,
че счита за правилни изложените от въззивния съд мотиви, обективирани
в протокол от съдебно заседание на 14.11.2022г., за неприложимост на разпоредбата на
чл.79б, ал.2 от ЗАНН по отношение на електронните фишове, доколкото електронният фиш по ЗДвП е
предвиден като акт, с който
може да се налага единствено наказание «глоба», без
възможност за прилагане на друго кумулативно наказание. От
внимателния прочит и анализ на разпоредбата на чл.79б от ЗАНН се налага извод,
че същата касае случаите на едновременно санкциониране на нарушителя с глоба и
друго наказание. Наред с това по отношение на електронните фишове по ЗДвП е налице
изрична и специфична уредба в чл.189, ал.9 от ЗДвП, която разпоредба също дава
възможност за заплащане на наложената глоба по фиша с намаление, при това в
различен размер от намалението по чл.79б от ЗАНН, в определен срок, но това
заплащане, за разлика от посоченото в чл.79б от ЗАНН, не съставлява съгласие с
установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. Въз основа на
изложеното касационният състав приема, че не са налице сочените от ответната
страна основания за прекратяване на съдебното производство.
При реализираната
проверка за съответствие на решението
с материалния закон, съобразно
възведеното касационно
основание, настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция.
Правилно въззивният
съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство – мобилна
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, заснемаща датата,
точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното
превозно средство, с което
е извършено нарушението. При
правилно тълкуване и прилагане на относимите към казуса законови разпоредби съдът е обосновал
извода, че към момента на извършване
на описаното нарушение на правилата
за движение по пътищата, деянията
от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш, както в резултат на използване на стационарни АТСС, така и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи
за контрол. В случая превишението
на скоростта е установено
посредством мобилна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, която освен датата и точния час на нарушението, документира и регистрационния номер на превозното
средство, с което е осъществено.
От приложения по делото протокол от проверка е видно,
че въпросната видео-радарна
система е одобрена и проверена.
Обоснован е изводът
на съда за установеност на нарушението предвид приобщените писмени и гласни доказателства и в частност на приетия по делото протокол по чл.10, ал.3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Въз основа на същия се установява мястото и времето на извършване на нарушението, конкретното автоматизирано техническо средство, което е използвано при отчитане скоростта на движение и заснемане
на автомобилите, превишили въведеното ограничение, мястото, където е било поставено мобилното АТСС и др. изисквания
по наредбата. Въпросният
протокол е надлежно попълнен
и е налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 60
км/ч. Същият е придружен със снимка на разположението на
АТСС, даваща визуална представа къде е поставено техническото средство,
с оглед преценката дали това място отговаря
на посоченото в протокола. В хода на съдебното производство по искане
на ответната страна от Областно
пътно управление – Шумен е изискана
и представена схема на процесния
пътен участък, от която се установява наличието на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта
до 60 км/ч. Посочените доказателства
са съобразени от районния съд и въз основа на установените с тях факти, обоснован се явява направения извод за законосъобразност на атакувания
ЕФ.
Атакуваният пред ШРС
електронен фиш е съставен
по утвърдения образец и съдържа
всички реквизити, регламентирани в разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП.
ЕФ е съставен
против настоящия касатор в качеството му собственик
на лекия автомобил, с който е извършено нарушението.
Предвид гореизложеното
касационният съдебен състав споделя направените от
въззивния съд изводи за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административно наказателен състав. От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че на
посочената дата и място, процесният автомобил се е движел със скорост
100 км/час при наличие на знак «В-26», ограничаващ максималната скорост на
движение на МПС до 60 км/ч. Нарушението е извършено при условията на повторност – в едногодишен срок
от влизане в сила на електронен
фиш Серия К №4809496, връчен на касатора
на 21.09.2021г. и влязъл в законна сила на
06.10.20219г. (посочен в процесния
ЕФ), поради което и на
основание чл.182, ал.4 от , вр.
чл.182, ал.2, т.4 от , вр.
§6, т.33 от ДР на ЗДвП на собственика
на лекия автомобил е
наложено административно наказание «глоба» в размер
на 600 лева, съставляващ двойният
размер на глобата, предвидена за същото
нарушение.
Горните изводи мотивират настоящата касационна
инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в съответствие с материалния
закон, поради което същото се явява валидно, правилно и обосновано и следва да
бъде оставено в сила.
Наведените в касационната жалба
оплаквания касаещи затрудненото материално положение
на касатора и липсата на
доходи, не съставляват основания за отмяна на съдебното решение и на електронния фиш. Очевидно е, че касаторът
разполага с финансова възможност да притежава и поддържа лек автомобил, както и упорито да управлява същия при неспазване ограниченията на скоростта, поради което следва да понесе административно наказателната
отговорност за извършените
от него нарушения на ЗДвП.
При този
изход на спора основателна
се явява претенцията на ответната страна за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение,
като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се
присъдят разноски в размер на 80
(осемдесет) лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401 от 01.12.2022г., постановено АНД № 20223630201360 по описа
за 2022г. на Районен съд –
Шумен.
ОСЪЖДА Д.Д.А.
с ЕГН ********** ***.Стамболийски №8 да заплати на ОДМВР - Шумен, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 21.02.2023 г.