РЕШЕНИЕ
№ 260354 /22.11.2021 година,
град Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пещерският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на
двадесет и втори октомври, две хиляди двадесет и първа година,
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов
секретар:
Евелина Генинска
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 1471 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Е.Г.С. и С.Г.У. против Р.А.Х., с която,
по повод претенция за поправка на твърдяна от ищците грешка в КККР на гр.
Пещера, се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, че
ищците са съсобственици на конкретна земна площ от 70 кв.м., разположена
погранично на съседни УПИ на страните по делото; както и да се приеме за
установено, че ответницата не е собственик на същата тази земна площ и
намиращата се върху нея сграда.
Твърденията на
ищците са, че те са две от собственичките на ПИ с идентификатор 56277.502.1018,
а ответницата има право на собственост върху съседния ПИ с идентификатор
56277.502.1028. Поддържа се, че при заснемане и отразяване в КККР на границата
между двата имота е допусната грешка, при която площ от 70 кв. м. от имота на
ищците е отразена като част от имота на ответницата. Твърди се, че реалната
граница между двата имота е тази – съгласно влязъл в сила регулационен план на
гр. Пещера, одобрен 1985г. и изменен със заповед № 60/09.09.1999г.
- със съображения, че при влезли в сила и приложени дворищнорегулационни
планове регулационните граници се считат за имотни.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК
отговор ответната страна оспорва исковете при твърдения, че ищците никога не са
имали право на собственост върху претендираната земна площ от 70 кв.м. и
построената върху нея сграда, а границата между двата съседни поземлени имота
преминава по външния заден зид на тази сграда.
Съдът,
като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са при условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване положителен установителен иск с правна
квалификация - по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал.2
от ЗКИР и отрицателен установителен иск - по чл. 124, ал.1 от ГПК.
Относно иска по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал.2 от ЗКИР – Въпреки че в исковата
молба и отговора й се говори за „западна граница“, спорът има за предмет
правото на собственост върху 70 кв.м. земна площ, намираща се погранично за
(географски) северен и южен поземлени имоти с различни собственици.
Ищците се легитимират като част от
съсобствениците на северния имот (с идентификатор 56277.502.1018) - посредством НА № 76, том I,
нот. дело №184/1972г., издаден от РС – Пещера,
и Удостоверение за наследници Изх. № АОР-14/11.01.2021г. на Община Пещера.
Всеки съсобственик може да води самостоятелно иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР за
целия имот по отношение на трети лица, тъй като съсобствениците не са
задължителни другари (Решение №
48/16.03.2015г. по гр. д. № 6047/2014г. I гр. о. на ВКС). Между
страните е безспорно, че ответната страна притежава право на собственост по
отношение на имота с идентификатор 56277.502.1028.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза и приложените копия от кадастрални и регулационни
планове, отнасящи се за имотите, се установява, че с плана от 1959г., чрез
промяна на дворищната регулационната граница, процесната площ от 70 кв. м. е
била „придадена“ от имота на ответницата (тогава с пл. № 777 в кв. 38) – към
този на ищците по настоящия спор (тогава с пл. № 776 в кв. 38) – (виж л.72).
Тази регулация, обаче не е била приложена.
С последвалия регулационен план – от
1985г. за процесната площ от 70 кв. м. предвиждането е било 50 кв. м. от нея да
се „придадат“ към имота на ищците, а останалата част – да остане в имота на
отвеницата (виж л.73). И тази регулация не е била приложена.
От първия благоустройствен
закон от 1898г. (Закон за благоустрояване на населените места в Княжество
България) до влизане в сила на изменението на ЗТСУ от ДВ бр.34/2000г. на
1.01.2001г. дворищнорегулационните планове са имали непосредствено отчуждително
действие (чл.39, ал.3 ЗПИНМ; чл.110 ЗТСУ). Това важи и за посочените планове от
1959г. и 1985г., касаещи процесните имоти.
Непосредственото отчуждително
действие означава, че собствеността върху придаваемите части преминава по
силата на самия план, но регулацията получава значение на безусловно
придобивно основание едва от деня, в който е реално приложена.
Съгласно ТР № 3 от 15.07.1993
г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС - дворищнорегулационният план следва да се
счита за приложен от момента, когато настъпи трансформация на регулационните
линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. За
настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни граници, и за
двете хипотези на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗТСУ, трябва: придадените имоти(части) да
са били заети по законоустановения ред; а за хипотезата по ал.1 –
кумулативно и владението върху тези имоти(части) да е продължило минимум 10
години.
Законоустановеният ред
предполага придадените части да са заети вследствие на: - доброволно отстъпване
по реда на чл. 111 ЗТСУ; или - чрез въвод във владение (след снабдяване с титул
за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик
след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по
давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ); или - чрез заплащане на паричното
обезщетение за тези части.
В процесния случай не се
доказва нито една от изброените алтернативи, ето защо регулацията по никой от
двата плана (обезсиления - от 1959г. и влезлия в сила - от 1985г.) не е била
приложена.
След влизането в
сила на ЗУТ (31.03.2001г.), на основание разпоредбите на § 8, ал.1 във вр. с §6,
ал.2 от ПР на същия закон отчуждителното действие на последно влезлия в сила
план от 1985г. се е прекратило автоматично (виж ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т.д.
№ 3/2010 ОСГК). Като последица от това - собствеността
върху дворищнорегулационените парцели с неуредени сметки по регулация се е
трансформирала в собственост върху поземлените имоти, за които са били отредени
тези парцели (виж л.72; I-776
и Х-777 в кв. 38), а процесната „придадена” част - от имота
на ищците „се е върнала“ към имота с настоящ идентификатор 56277.502.1028 и е останала собственост на тогавашния му собственик/ци.
С
оглед изложеното предявеният иск по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 54, ал.2 от ЗКИР
подлежи на отхвърляне като изцяло неоснователен.
Относно
отрицателния установителен иск (чл. 124, ал.1 ГПК)
- В исковата молба е изрично и безспорно посочено от самите ищци наличието на
титул за собственост на ответницата (Нотариален
акт по обстоятелствена проверка, с №4, том IV, нот. дело 431/08.06.2015г., издаден от нотариус с район на
действие РС-Пещера) по отношение на процесния имот. Съществуването на това
право на собственост конкретно за ответницата се потвърждава косвено и от
съдържанието на приложените по делото писма от Община Пещера (л.35 и л.36), в
които Р.А.Х. е упомената като собственик на сградата с идентификатор 56277.502.1028.4, построена върху спорните 70 кв. м. – видно и от скицата
на сградата (л.33). В контекста на гореобосновано приетия за неоснователен
положителен установителен иск, и при съобразяване разпоредбата на чл. 92 от
ЗС – преценката на настоящия състав е, че следва да се приеме за доказано,
че ответницата (явно наследница на А. Стоянов Сотиров) разполага с
право на собственост по отношение на сградата с идентификатор 56277.502.1028.4, което предпоставя отхвърлянето и на предявения по делото
отрицателен установителен иск.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, право на претендирани
деловодни разноски има само ответната страна. Същата ги е посочила в
списък по чл. 80 ГПК (л.77) – като два адвокатски хонорара от по 1000лв. – за
процесуално представителство и защита по всеки от двата иска, както и 50 лв. –
заплатен депозит за вещо лице. Реалното извършване на така описаните разноски
се установява от приложените по делото договори за правна защита и съдействие
(л.78 и л. 79), в които е отбелязано, че хонорарите са платени в брой, както и
от разписка (л.63), удостоверяваща плащането на депозит за експертиза.
Предявени
са два иска, размерите на всеки от които се определят съобразно разпоредбите на
чл. 71, ал.2 във вр. с чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Така за двата иска са
дължими две държавни такси от по 50 лв. По делото обаче е представена разписка
(л.14) за внесени от ищците 80 лв., вместо дължимите общо 100 лв. Ето защо – на
основание чл. 77 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да доплатят държавна такса
от 20 лв.
Така мотивиран Пещерският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г.С. с ЕГН **********,
и С.Г.У. с ЕГН **********, и двете с адрес: ***, иск за приемане за установено
по отношение на Р.А.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, че ищците имат
право на собственост върху реална част с площ 70 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 56277.502.1028, отразена с
червени защриховани линии на приподписаната от съда и представляваща неразделна
част от настоящото решение комбинираната скица на вещото лице Б.Г., намираща се
на лист 74 по гр. д. № 1471/2020 г. на РС-Пещера, и че при изработването на
кадастралната карта тази реална част погрешно е отразена в нея - като част от
ПИ 56277.502.1028, вместо като част от ПИ 56277.502.1018.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Е.Г.С. с ЕГН **********, и С.Г.У. с ЕГН **********, и двете с адрес: ***,
иск за приемане за установено, че Р.А.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, няма право на
собственост върху реална част с площ 70 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
56277.502.1028, отразена с
червени защриховани линии на приподписаната от съда и представляваща неразделна
част от настоящото решение комбинираната скица на вещото лице Б.Г., намираща се
на лист 74 по гр. д. № 1471/2020 г. на РС-Пещера, както и върху построената
върху тази реална част сграда с идентификатор 56277.502.1028.4.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Е.Г.С. с ЕГН **********, и С.Г.У. с ЕГН **********,
и двете с адрес: ***, да заплатят на Р.А.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата от 2050 /две хиляди и
петдесет/ лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 ГПК, Е.Г.С. с
ЕГН **********, и С.Г.У. с ЕГН **********, и двете с адрес: ***, да заплатят по сметка на
РС-Пещера дължима държавна такса по делото в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /