№ 53
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600041 по описа за 2022 година
Възивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, като се развива по реда
на Глава 22-ра от НПК
Образувано е по протест на ОП-Пловдив срещу определението от 13.01.22 г. по
н.о.х.д. № 2561/21 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително
заседание съдебното производство е било прекратено, а делото – върнато на прокуратурата
за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, на основание чл. 249, ал.
1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
В протеста, който не е просрочен, се обосновава виждане, че съдът не е бил прав да
счете, че е допуснато съществено процесуално нарушение при оформяне на обвинителния
акт. Протестиращият повтаря своите основни обвинителни твърдения и изразява мнение, че
между тях няма противоречие: (1) поддържаната от страна на обвиняемия скорост от около
75 км./ч. не била съобразена с конкретните условия на видимост, доколкото не му
позволявала да изпълни предписанието по чл. 20, ал. 2, пр.2 ЗДвП, като спре пред такова
предвидимо препятствие, каквото е представлявал блъснатият велосипедист, (2)
нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП било изпълнено, тъй като не предприел технически
действия за предотвратяване на сблъсъка, каквито не бил препятстван да предприеме, т.е. не
контролирал непрекъснато управляваното ППС. Претендира въззивната инстанция да
отмени протестирания акт и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия
по делото.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
съображенията в протестираното определение и в протеста, прие, че протестирането не е
основателно.
За да постанови прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно
1
дело и връщането му на първата процесуална фаза, съдът е открил порок при формулиране
на обвинителната теза. И е бил прав, доколкото в обвинителния акт са застъпени
взаимоизключващи се тези: (1) подсъдимият поддържал несъобразена скорост, поради което
не могъл да спре преди да настигне велосипедиста; (2) избраната скорост му откривала
възможност да го възприеме (от 70 метра на къси светлини на фаровете) и да предприеме
своевременно спиране, което той пропуснал да направи. Както беше посочено, в протеста
прокурорът повтаря своите тези и лансира несподелимото мнение, че са съвместими. Сетне
препоръчва на съда да оправдае подсъдимия за някое от двете инкриминирани нарушения
„движение с несъобразена скорост“ по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и „загуба на контрол“
по смисъла на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, ако все пак счете, че не могат да бъдат нарушени
едновременно.
Вижда се, че прокурорът неглижира проблема във връзка с твърдяното нарушение на
режима на скоростта. А проблемът е в това, че четецът не обвинителния акт не може да
схване идеята за причинната връзка между избраната скорост и настъпилия сблъсък: дали
сблъсъкът е настъпил, защото водачът на инкриминираното ППС не е можел да спре с
избраната скорост, преди да настигне велосипедиста, или е можел да спре, но не е сторил
това своевременно и сблъсъкът е настъпил заради забавянето.
Правомощието на съда да прецени коя част от обвинението да възприеме, не може да
освободи обвинителя от задължението да поясни своята позиция. Съдържащ противоречиви
и неясни постановки, настоящият обвинителен акт не може да изпълни своето
предназначение. Той не очертава рамка, в която да се развият процесуалните усилия и
решения на защитата, вкл. избор на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК.
С оглед на тези съображения апелативният съд е съгласен със становището на ОС-
Пловдив, че при изграждане на своята теза прокурорът е допуснал съществено и напълно
отстранимо при ново разглеждане на делото на досъдебното производство процесуално
нарушение.
В протеста прокурорът фиксира нова констатация – ако скоростта е била по-ниска,
обвиняемият е можел да спре (и така да избегне удара) дори при закъснителна реакция.
Оставяйки настрана липсата на пояснение относно обективната (експертна) база на
коментираната констатация, тя не може да се приеме за част от обвинителната теза. Това е
така, доколкото е отразена в протеста, който не е допълнение на обвинителния акт. Отделен
е въпросът, че ако става въпрос за окончателен извод, не се разбира защо се инкриминира и
нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Очевидна е необходимостта обвинителят да обмисли
всички гледни точки към казуса.
Сетне е властен да реши дали пак да внесе делото в съда. Ако вземе подобно решение,
трябва да изложи своята позиция в обвинителния акт ясно и безпротиворечиво.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 28/13.01.22 г. по н.о.х.д. № 2561/21 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което образуваното съдебно производство е прекратено и
делото е върнато на ОП-Пловдив за отстраняване на съществено процесуално нарушение на
основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3