Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 16.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 14.11.2018г. /Четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година / в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1326 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев, с която е предявен против В.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***, положителен установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на вземане присъдено в заповедното производство по ч.гр.д. № 808/2018г. по описа на Районен съд - Козлодуй, както следва: сумата 1223,11 лв., от които главница в размер на 1142,94 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м. 08.2016 г. до м. 07.2017 г., такса топлинно счетоводство в размер на 5.00 лв. лихва за забава, обезщетение по чл. 86 ЗЗД считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода м. 08.2016 до м. 07.2017 г. в размер на 75,16 лв., законна лихва от датата на подаване на заявлението 17.04.2018 г. до изплащане на вземането както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса, и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Претендират и направените разноски в настоящия исков процес.
Иска е с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В съдебно
заседание ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** се представлява от юрисконсулт Бисер Борисов, който поддържа претенцията на
дружеството.
Ответникът не участва в съдебно заседание, не
изразява становище по делото и в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор
на исковата молба.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства – справка извлечение от партидата на ответника; лицензии на
ищцовото дружество за обществен доставчик на топлинна енергия; покана за плащане;
данъчни фактури; договор при общи условия. Приложено е частно гражданско дело №
808/2018г. на Районен съд - Козлодуй и са приети писмени доказателства –
документи досежно дяловото разпределение и отчитането на доставената топлинна
енергия в жилището на ответника, както и
в сградата етажна собственост от топлиння счетоводител «Бруната» ООД, гр.София.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно приложеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията, ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** е с предмет на дейност използване на ядрената енергия за производство на електрическа и топлинна енергия, която дейност е основна за дружеството и се извършва при наличието и поддържането на валидна лицензия за извършване на производството на електрическа и топлинна енергия от определена в нея електропроизводствена мощност, валидни лицензии за експлоатация на ядрени съображения по смисъла на ЗБИЯЕ, издадени от Агенцията за ядрено регулиране /валидно разрешение за извършване на производствена дейност от Инспекцията по използване на ядрената енергия за мирни цели от определеното в него производствено съоръжение/. На дружеството са издадени лицензия за дейността „Производство на електрическа и топлинна енергия” № Л-049 от 11.12.2000 г. от ДКЕР и лицензия за дейността „Пренос на топлинна енергия” № Л-050 от 11.12.2000 г. от ДКЕР; като двете лицензии са валидни за срок от тридесет години.
Ответникът В.П.Д. е клиент на услугите на ищцовото дружество по силата на сключен между страните договор при общи условия /ОУ/ и по силата на чл.153 от ЗЕ като собственик на недвижим имот в гр.Козлодуй – жилище представляващо апартамент № 28 в блок №24 в режим на етажна собственост, за което има открита партида с абонатен № 17674. Става дума за исковия период от м. 08.2016г. до м. 07.2017г.. Видно от събраните по делото писмени доказателства – постановление за възлагане на недвижим имот е, че на 14.01.2014г. ответникът е придобил правото на собственост след публична продан върху жилището в гр.Козлодуй, бл.24, ап.28, т.е. за исковия период именно ответникът е собственик на жилището, за което ищецът претендира, че не му е заплатена стойността на доставена топлинна енергия и услуги и по арг. на чл.153 ЗЕ той следва да отговаря като страна по договора при ОУ.
Ищецът твърди, че в процесния имот за периода от м. 08.2016 г. до м. 07.2017 г. ответникът е ползвал топлинна енергия и топла вода и съгласно приложена към исковата молба справка – извлечение от партидата и извлечение от партидата за топлинна енергия, той дължи за посочения по-горе период стойността на потребената топлинна енергия и топла вода в размер на общо 1142.94 лв., както и сумата 50,00 лв., представляваща такса топлинно счетоводство. Претендира и обезщетение за забавено плащане на главницата от ответника за периода м.08.2016г. до м.07.2017г. в размер на 75.16 лв..
Тъй като ответникът не е изпълнил задължението с по договора с ищеца да му заплати в срок претендираните суми, на 22.05.2018г. в Районен съд - гр.Козлодуй от ищцовото дружество е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е образувано частно гражданско дело № 808/2018г. Съдът се е произнесъл по подаденото заявление и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с № 495 от 25.05.2018г., с която изцяло е уважил искането на заявителя.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е подал писмено възражение, с което е оспорил заповедта. По повод постъпило от ответника в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, съдът с определение е указал на заявителя, понастоящем ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия положителен установителен иск за признаване, че ответника му дължи сумите присъдени в заповедното производство.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. Не е изразил становище по делото, нито участва в съдебното заседание.
По делото са приети писмени доказателства от топлинния счетоводител „Бруната” ООД за факта, че за процесния период м. 08.2016г. до м. 07.2017г. в имота на ответника бл.24, ап.28 не е осигуряван достъп на представител на топлинния счетоводител и доставеното количество ел.енергия е начислено служебно. Това обстоятелство сам твърди и ответника във възражението.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1, във вр. чл.124,
ал.1 от ГПК и вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искът е допустим доколкото
е депозиран в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която
е подадено своевременно възражение от страна на длъжника. Разгледан по същество съдът намира, че е частично основателен и
доказан, и следва да бъде уважен отчасти, предвид на следните правни съображения:
Ищецът по делото „А.К.” ЕАД, *** и ответника през процесния период от м. 08.2016г. до м. 07.2017г. са били в облигационни отношения, като ищецът е обществен доставчик на топлинна енергия, на който е издадена Лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л- 049/ 11.12 2000 г. на ДКЕР, а ответника - потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ като собственик на имот в режим на етажна собственост - апартамент №28 в бл.24 в гр.Козлодуй и абонат с № 17674.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия. Съобразно нормата на чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Въведеният при това положение от закона принцип за формиране на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е, че независимо от обема на потреблението на топлинна енергия в даден имот, в това число и при липса на индивидуално потребление, се начисляват суми за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗЕ, според която топлинната енергия по ал.1 и ал.2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Правоотношението между ищцовото дружество и ответника възникнало по силата на закона и Общите условия и обвързва страните с въведените в тях права и задължения, както и уредбата дадена с Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. Разпоредбите на чл.153, ал.2 и ал.3 ЗЕ предвиждат, че за да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, да декларират писмено, че не желаят да бъдат такива. С оглед на действащата посочена по-горе нормативна уредба за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия, който е действителен и валиден и е породил правните си последици да заплаща на ищцовото дружество количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части преминаващи през процесният имот, топлинна енергия за топла вода и консумираната топлинна енергия. Касае се за презумирани от закона облигационни отношения между страните, в който смисъл е и постановената по реда на чл.290 ГПК практика, имаща задължителен характер за настоящия съдебен състав, обективирана в решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, решение № 457/01.11.2012 год. по дело № 1460/2011 год. и др. Нормата на чл.62 ЗЗП, в сила от м.07.2014 год., не може да обоснове обратния извод предвид действието й за напред.
По делото безспорно е установено и страните не спорят за това, че за процесния период от м. 08.2016г. до м. 07.2017г. топлинната енергия е доставяна от дружеството ищец на процесният имот в гр.Козлодуй, бл.24, ап.28 /дори само чрез сградната инсталация/ и съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ потребителите – ответникът като собственик на имота е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия и топла вода.
По делото е безспорно и страните не спорят за това, че видно от представените в настоящия процес писмени доказателства ищецът е изпълнявал точно задълженията си като доставчик на топлинна енергия и за процесния период е доставял топлинна енергия и топла вода за нуждите на имота – жилище /апартамент/ на ответника. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора спрямо ищеца и не е заплатил доставената топлинна енергия за процесния период съгласно издадените от ищеца справки по партидата към датата на предявяване на иска по чл.422 ГПК – главница в размер на 1 142.94 лв. за доставена топлинна енергия, сумата 5.00, представляваща такса топлинно счетоводство и сумата 75.16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода м.08.2016г. до м.07.2017г. С оглед на така изложеното, съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от ответника, което обуславя възникването на отговорността по чл.79 и сл. от ЗЗД за последния като неизправна страна по договора.
Както съдът изложи по-горе, съгласно чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, в каквато се намира процесното жилище на ответника, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.
Както обаче съдът изложи по-горе по силата на закона и правилата действащи между страните по повод договорните отношения между тях произтичащи от ЗЕ и ОУ и в частност Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването - чл.52, за дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, както следва: 1. индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни актове; 2. общ водомер за студена вода пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за битово горещо водоснабдяване към имотите на клиентите; 3. допълнителен контролен топломер, който служи за отчитане на енергията за отопление като част от общата енергия през отоплителния период, отчетена със средството за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; монтира се от топлопреносното предприятие след подгревателя за отопление в абонатната станция по искане и за сметка на етажната собственост и се уведомява лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Средствата по ал. 1 участват при определяне на дялове потребена топлинна енергия от отделните клиенти в сгради - етажна собственост, след средството за измерване за търговско плащане. Показанията на допълнителния контролен топломер се използват при изготвяне от лицето по чл. 139б ЗЕ на годишната изравнителна сметка.
Съгласно чл.70 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда-етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет, като редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. Съгласно чл.25 от ОУ, в случаите, когато в сградата има отоплителни тела без уреди за дялово разпределение, или уредите не са отчетени по причина на купувача, разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от търговеца, съгласно т.6.5 и т.6.7 от методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в СЕС – Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, т.е. служебно.
По делото безспорно се установи от писмените доказателства и сам потвърждава и ответника, че за процесния период не е бил осигурил достъп за отчет на измервателните уреди в жилището си, което е констатирано в протокол. Предвид на това обстоятелство на ответника по реда на чл. 69, ал. 2 и на т. 7.3.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба за потлоснабдяването, т.е. служебно чрез корекция е начислена топлинна енергия доставена в жилището му, която е осчетоводена за периода от м. 08.2016г. до м. 07.2017г.. в размер на общо 1142.94 лева. Именно тази сума съдът намира, че ответникът дължи на ищеца.
Ответникът следва да заплати и обезщетение за забавеното плащане на сумата, което е в размер на 75.16 лева, както и 5.00 лева такса топлинно счетоводство.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на иска, или в конкретния случай на всички направени разноски с оглед изцяло уважения иск, включително разноските направени в заповедното производство, а именно: платена държавна такса заповедното производство в размер на 25.00 лева и юристконсулско възнаграждение в заповедното производство в размер на 150.00 лева, както и платената държавна такса в настоящото исково производство в размер на 75.00 лева и юристконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Водим
от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК, Козлодуйски Районен
Съд, втори състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев, вземането присъдено в заповедното производство по ч.гр.д. № 808/2018г. по описа на Районен съд - Козлодуй, както следва: главница в размер на 1142,94 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м. 08.2016 г. до м. 07.2017 г., такса топлинно счетоводство в размер на 5.00 лв. лихва за забава, обезщетение по чл. 86 ЗЗД считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода м. 08.2016 до м. 07.2017 г. в размер на 75,16 лв. и законна лихва от датата на подаване на заявлението 17.04.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, гр.Козлодуй направените по делото разноски, както следва: направените в заповедното производство - платена държавна такса 25.00 лева и юристконсулско възнаграждение 150.00 лева и направените в исковото производство за платената държавна такса 75.00 лева и юристконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: