Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.
София, 01.03. 2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
При участието на секретаря Пенка Цанкова в
присъствието на прокурора Ася Николова, след като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.ч.д. № 143 по описа за 2021 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от 23.12.2020 г., постановено
по н.ч.д. №14501/2020г. на СРС, НО, 110-ти състав на осн. чл. 25, ал. 1 вр чл.
23, ал. 1 от НК е наложил едно общо най-тежко наказание на осъдения В.Т.А.,
измежду наложените му по НОХД №255/2018 г. по описа на РС-Своге, по НОХД
№281/2018 г. по описа на РС-Своге и по НОХД №32/2019 г. по описа на РС-Своге, а
именно: наказание „пробация“.
Със същото определение съдът е наложил и едно
общо най-тежко наказание на осъдения В.Т.А., измежду наложените му по НОХД
№60/2020 г. по описа на РС-Своге и по НОХД №14098/2020 г. по описа на СРС, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца. Същото е
увеличено по реда на чл. 24 от НК с четири месеца.
Против присъдата в законоустановeния срок е
постъпила жалба от осъдения, с която се релевират доводи за явна
несправедливост на наложеното общо наказание и в частност увеличението му по
реда на чл.24 от НК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт в тази част.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд защитникът на осъдения А. поддържа подадената жалба. С оглед здравословното
състояние и претърпяната операция от осъдения А. се моли за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е приложен чл. 24 от НК.
Представителят на държавното обвинение
застъпва становище за правилност на атакуваното определение, поради което моли
то да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
В правото си на последна дума осъденият А.
моли да не бъде увеличавано определеното общо най-тежко наказание, тъй като
трябва да се грижи за трите си деца. Твърди, че се е поправил.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
първоинстанционното определение съобразно изискванията на чл. 314 НПК, не
намира основания за неговото ревизиране, като основанията затова са следните:
За да постанови определението си, районният
съд е изпълнил задълженията си по изясняване на правното положение на осъдения,
изисквайки информация за предходната съдимост на А., както и справка от ГД”ИН”
относно изтърпяната част от наложените му наказания. Въз основа на така
събрания доказателствен материал относно престъпната деятелност на А. и
спазвайки разпоредбите на чл. 23-25 от НК, обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е преценил, че на групиране подлежат наказанията,
наложени на осъдения А. по пунктове от 7 до 11 от справката му за съдимост.
Правилно са формирани две съвкупности, които се явяват и най-благоприятни за
осъдения А..
Обосновано в първата от тях районният съд е
включил следните осъждания:
·
със
споразумение по НОХД №255/2018 г. по опис на РС- Своге, влязло в законна сила
на 25.10.2018 г., за престъпление, извършено на 02.10.2018 г., квалифицирано по
чл. 296, ал. 1 от НК, за което е наложено наказание „пробация“, със следните
пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от осем месеца, което да се изпълни с периодичност два пъти седмично;
-задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца;
-безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа годишно, положен за срок от една година.
·
със споразумение по НОХД №281/2018 г. по описа
на РС- Своге, влязло в законна сила на 06.12.2018 г., за престъпление,
извършено на 01.10.2018 г., квалифицирано по чл. 296, ал. 1 от НК, за което е
наложено наказание „пробация“, със следните пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година и три месеца, която да се изпълни чрез явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, при
периодичност - два пъти седмично;
-задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и три месеца.
·
със
споразумение по НОХД №32/2019 г. по описа на РС- Своге, влязло в законна сила
на 13.02.2019 г., за престъпление, извършено на 21.10.2018 г., квалифицирано по
чл. 296, ал. 1 от НК, за което е наложено наказание „пробация“, със следните
пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от дванадесет месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице - с периодичност два пъти седмично;
-задължителни периодични срещу с пробационен
служител за срок от дванадесет месеца.
Видно от трите осъждания – времето на
извършване на деянията и датите на влизане в сила на съответните съдебни
актове, с които осъденият А. е признат за виновен, обосновано и законосъобразно
първият съд е преценил, че трите деяния са извършени в условията на реална
съвкупност, преди той да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е
от тях. Поради това законосъобразно са групирани на осн. чл. 25, ал. 1 вр чл.
23, ал. 1 от НК наложените наказания с изброените по-горе три споразумения.
Правилно е преценено, че най-тежкото наказание „пробация“ се явява това,
наложено със споразумение по н.о.х.д. № № 281/2018 г. по описа на РС-Своге.
Следва да се отбележи, че наказанието „пробация“ е съвкупност от мерки за
контрол и въздействие, като първият критерий за определяне тежестта на
наказанието е продължителността на отделните пробационни мерки. Това е така,
тъй като съгласно чл. 231, ал. 1 от ЗИНЗС изпълнението на наказанието пробация
приключва след изтичането на срока на пробационната мярка с най-дълъг срок. В
конкретния случай именно пробационните мерки, включени в наказанието пробация,
наложено по н.о.х.д. № № 281/22018 г. по описа на РС-Своге, са с най-дълга
продължителност.
На следващо място, видно от справката от
ГД”ИН” осъденият А. е изтърпял наложеното му наказание по НОХД №255/2018 г. по
опис на РС-Своге изцяло, а наложените му наказания по НОХД №281/2018 г. по
описа на РС- Своге и по НОХД №32/2019 г. по описа на РС- Своге са били
групирани с определение по ч.н.д 40/2019 по описа на РС-Своге, като
определеното общо най-тежко наказание е изтърпяно частично. С оглед на така
изложените обстоятелства обосновано първоинстанционният съд е приспаднал на
осн. чл. 25, ал. 2 от НК времето, през което осъденият А. е търпял наказанието
„пробация“ по наказателните производства, включени в съвкупността.
По отношение на втората съвкупност въззивният
съд отново не констатира основания за ревизирането ѝ. Законосъобразно
първата инстанция на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл.23, ал. 1 НК е групирал
наказанията, наложени, както следва:
·
с
присъда по НОХД №60/2020 г. по описа на РС-Своге, влязла в законна сила на
21.08.2020 г., за деяние, извършено на 23.09.2018 г., квалифицирано като
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28,
ал.1 от НК, за което на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от осем месеца.
·
със
споразумение по НОХД №14098/2020 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на
23.10.2020 г., за деяние, извършено на 13.07.2020 г., квалифицирано като
престъпление по чл.198, ал. 1 от НК, за което на А. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от десет месеца.
Сравнявайки датите, на които са извършени
деяния, с датите на влизане в сила на актовете, с които осъденият А. е признат
за виновен, и въззивният съд намира, че така посочените две престъпления са
извършени в условията на реална съвкупност, преди той да е бил осъден с влязла
в сила присъда, за което и да е от тях. И за двете деяния е наложено наказание
„лишаване от свобода“, като по-тежкото е това с по-голяма продължителност, а
именно наложеното наказание по НОХД №14098/2020 г. по описа на СРС.
Настоящата инстанция споделя и решението на
районния съд за приложение на чл. 24 от НК. Възможността за увеличение на
определеното общо най-тежко наказание е способ за постигане на справедлива
оценка на общата престъпна деятелност на дееца и се прилага, когато съдът
констатира, че определеното наказание е несправедливо и не съответства на
съвкупността от престъпни деяния и на личната опасност на дееца. В конкретния
случай въззивният съд споделя изводите за завишена обществена опасност на
осъдения А. с оглед обремененото му съдебно минало. В съвкупността са включени
две деяния, който са тежки умишлени престъпления. Разгледани съвкупно, както и
на фона на цялостната престъпна деятелност на осъдения, настоящата инстанция
счита, че А. е личност с утвърдени престъпни навици. Същият е изградил
конкретен престъпен модел, който през годините е ескалирал, тъй като първите
реализирани от него престъпни прояви засягат единствено имуществената сфера на
пострадалите лица, а в последствие той осъществява и грабежи, които имат сложен
обект на посегателство. Следователно осъденият става по-дързък в своето
противоправно поведение. Междувременно той е осъждан няколко пъти, като
включително е изтърпявал и ефективно лишаване от свобода. Очевидна е липсата на
поправителен ефект и превъзпитание от последното, поради което осъденият А.
следва да бъде изолиран от обществото за по-продължителен период от време. Реализираната
спрямо него предходна наказателна репресия не само че не е постигнала корекционно-поправителната
и възпиращата си цел, а по-скоро е създала чувство за безнаказаност. Това е
така, тъй като по-голямата част от осъжданията на А. са посредством сключени
споразумения, при които поради признаването на вината от негова страна
наказанието е определяно по реда на чл. 55 от НК. Въпреки проявената
снизходителност към А., той е продължил да реализира престъпни посегателства,
считайки че отново ще му бъде наложено по-ниско наказание. С оглед изложеното
дотук въззивният съд счита, че осъденият А., макар и спрямо него да е
реализирано корекционно-превъзпитателно въздействие, не се е поправил, а неговото
изявление в тази насока следва да се разглежда за неискрено.
Не могат да бъдат споделени и доводите за
влошено здравословно състояние на осъдения, поради което да бъде отменено приложението
на чл. 24 от НК. В местата за лишаване от свобода може да се окаже медицинска
помощ на осъдения, както и при необходимост същият може да бъде транспортиран
до конкретно лечебно заведение с оглед оказване на специализирана медицинска
помощ.
По отношение наведените доводи, че
подсъдимият има три деца, за които иска да полага грижи, въззивният съд не
счита, че така посоченото от защитата е достатъчно основание за отмяна на
приложението на чл. 24 от НК. Подсъдимият е осъждан за това, че не е изпълнявал
заповед за защита от домашно насилие, което поставя под съмнение искреността на
желанието да полага грижи за семейството си. Отделно от това същият има трима
братя и една сестра, които могат да подпомагат майка му в грижите за децата,
доколкото той твърди, че тя е на 65-годишна възраст.
С оглед изложеното дотук въззивният съд
намира за обосновано и законосъобразно увеличението на общото най-тежко
наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като спрямо осъденият А. е необходимо
осъществяването на по-интензивна наказателна репресия, за да бъдат постигнати
корекционно-превъзпитателната и превантивната цел. Изолирането му в
пенитенциарно заведение е необходимо не само с оглед постигане на
индивидуалната превенция, но и на генералната такава. Общото най-тежко наказание е увеличено с 4
/четири/ месеца, като крайният размер на наказанието “лишаван от свобода” от 1
година и 2 месеца съответства както на престъпната деятелност на осъдения А.,
така и на неговата лична обществена опасност. Определеното общо най-тежко
наказание е справедливо и е от характер да постигне предвидените в чл. 36 от НК
цели.
Първостепенният съд правилно е приложил и
разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от НК и по отношение на втората
съвкупност.
С оглед гореизложените съображения,въззивната
инстанция счита атакувания съдебен акт за правилен,поради което осн. чл. 334,
т. 6 вр. чл.338 от НПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.12.2020
г., постановено по н.ч.д. №14501/2020г. на СРС, НО, 110-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.