Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 08.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12606 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №67836
от 18.03.2019г., постановено по гр.дело №80644/2017г. по описа на СРС, ГО, 66
с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С."ЕАД с ЕИК******** искове
с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Е.Г.Л. с ЕГН********** и М.И.Л. с ЕГН********** дължат на ищеца „Т.С.“ЕАД
солидарно: сумата от 20,91 лева- стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013г. до 14.11.2013г. в имот в гр.София, ж.к.„********, аб.
№154085, ведно със законната лихва от 09.06.2016г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 23,29 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2013г. до 16.05.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.06.2016г. по
ч.гр.д.№31370/2016г. по описа на СРС, 66 състав, като искът за мораторна лихва е
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 23,39
лева и за периода 30.06.2013 г.- 01.07.2013г., а искът за главницата е
отхвърлен за периода от 15.11.2013г. до 30.04.2014г. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК 74,83 лева разноски в
заповедното производството и 598,65 лева разноски в исковото производство, а
ищецът е осъден да заплати на ответниците на основание чл.78, ал.3 ГПК, на
всеки от тях по 0,68 лева разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „М.Е.“
ООД.
Срещу решението в
частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Е.Г.Л. и М.И.Л. чрез адв.П.К..
Жалбоподателите поддържат, че не са обсъдени и анализирани поотделно и в цялост
всички представени по делото доказателства. Исковете не били доказани по основание
и размер. Ответниците били собственици на имота през периода от 17.11.2020г. до
14.11.2013г., когато прехвърлили правото на собственост на трето за спора лице.
Не оспорват, че за периода от 01.05.2013г. до 14.11.2013г. са били потребители
на топлинна енергия в процесния апартамент. Не ставал ясен начинът, по който са
разпределени дължимите суми за топлинна енергия между ответниците и новият
собственик на имота от 14.11.2013г. Ето
защо молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове-
отхвърлени. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. В проведеното по делото
открито съдебно заседание процесуалният му представител оспорва жалбата като
неоснователна.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Не се спори по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Не се
спори, а се установява и от събраните по делото доказателства, че ответниците са
били съсобственици на процесния апартамент до 14.11.2013г. Не се оспорва и
качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла §1, т.2а от ДР на ЗЕ.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Въз основа на неоспореното
от страните заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният
съд правилно е приел, че делът на ответниците за сградна инсталация за процесния период е
бил изчислен в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. Със същото заключение е установена и частта от цената
на доставената топлинна енергия, дължима от ответниците съобразно периода, в
който са били собственици на апартамента и съответно- потребители на топлинна
енергия в същия. В
този смисъл неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че съдът не е
обсъдил и анализирал поотделно и в цялост всички представени по делото
доказателства. В обжалваното решение е съобразено и заключението на ССЕ относно
установените суми по изравнителна сметка за процесния период.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения. Доказателствената сила на счетоводните
книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването,
установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на
документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните
книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори редовността на
книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да бъде освободен
от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Ето
защо съдът не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от
сметка. Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото са събрани
доказателства – изравнителни сметки, документи за главен отчет и заключение на
вещо лице, въз основа които може да бъде преценено, че извършените от ищеца
вписвания в счетоводните книги са достоверни.
В този смисъл при
установено облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно в обжалваната му част.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №67836 от 18.03.2019г., постановено
по гр.дело №80644/2017г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „М.Е.“ ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/