Решение по дело №222/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 161

 

гр. ВРАЦА,30.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в

публичното заседание на 18.05.2018г.,  в състав:

 

Председател:Мирослав Досов

    Членове:Пенка Петрова

       мл.с:Светозар Георгиев

                                        

в присъствието на:

прокурора                      секретар Ирена Митова,

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова              

в.гр. дело N 222 по описа за 2018 година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от Т.П.И. ***,чрез пълномощник адв.И.П. ***, против решение на РС гр.Мездра от 19.12.2017г.,постановено по гр.д.№ 447/2017г.,с което е уважен предявен против него иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,и е отхвърлена претенцията му за извършени подобрения в имота,предмет на спора,и не е уважено искането му за признаване право на задържане върху същия имот.Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Поддържа се,че решението било и необосновано,тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.Иска се отмяна на решението,и вместо него постановяване на друго,с което бъде отхвърлен изцяло предявения от въззиваемите иск.Претендират се разноски за двете инстанции.

    Противните страни оспорват въззивната жалба.Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна.

    Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 вр.чл.537 ал.2 ГПК от П.Т.Ц. *** чрез адв.В.Н. ***,и С.Т.Ц. ***,поставена под пълно запрещение чрез назначения й настойник П.  Ц.,и чрез същия пълномощник адв.Н. против Т.П.И. ***-настоящия въззивник  за признаване за установено по отношение на въззивника,че въззиваемите са собственици  на основание давностно владение и наследство на по ¼ ид.ч. за всеки от тях или общо на ½ ид.ч. от УПИ Парцел І пл.№ 175 кв.26 по плана  на с.*** общ.Роман,обл.Враца,целият от 1 120 кв.м.,ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м.,както и всички останали подобрения и приращения.Иска се и да се отмени за частта над ½ ид.ч. нот.акт за собственост на недвижим имот,придобит по давностно владение и наследство № 145 т.1,рег.№ 687 н.д.№ 129/21.12.2015 год. на нотариус В.С.  с район на действие РС Мездра,с който въззивникът е признат за собственик на целия имот.Поддържа се в исковата молба,че страните по делото са наследници на П.И. ***,починал на 22.10.1986 година ,и оставил за свои законни наследници въззивника  Т.П.И. и дъщеря В.П. б.ж. на с.с., и оставила за свои законни наследници по делото въззиваемите С.Т. и П.Т..Излага се в исковата молба,че общият наследодател П.И. б.ж.,бил собственик на УПИ Парцел І пл.№ 175 кв.26 по плана  на с.*** общ.Роман,целият от 1 120 кв.м.,ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м.,както и всички останали подобрения и приращения. В началото на 2017 год. въззиваемите  направили справка в имотния регистър на Агенция по вписванията ,и констатирали,че въззивникът Т.П. се бил снабдил с нотариален акт  за собственост на недвижимия имот,придобит по наследство и давностно владение – нот.акт № 145 т.1 рег.№ 687 н.д.№ 129/21.12.2015 год. на нотариус В.С. с рег.№ 647  по регистъра на НК и район на действие РС- Мездра,поради което за тях се  породил правният интерес от завеждане на настоящия иск,с който да се признае за установено по отношение на въззивника,че  въззиваемите са собственици  на ½ ид.ч. от процесния имот,и се отмени цитирания нотариален акт в частта над ½ ид.ч.

   В срока по чл.131 от ГПК от въззивника,чрез пълномощника му адв.П. ***,е постъпил отговор,с който се оспорва изцяло предявения иск.Направено е искане по чл.72 от ЗС за задържане на имота  до заплащане от страна на ищците  на увеличената стойност на имота  в следствие направени от него подобрения,подробно изброени,с посочена в по-късен момент цена.Поддържа се,че липсват доказателства процесният имот да е бил собственост на общия наследодател,поради което и наследниците му не биха могли да го придобият на основание наследство и давностно владение.Излага се,че пряката наследодателка на въззиваемите никога не е имала претенции към процесния имот,не е упражнявала фактическа власт,не е желаела да се нанесе в имота след смъртта на съпруга и, и след покана от страна на въззивника.Същото се отнасяло и до преките и наследници – настоящи въззиваеми.

   По делото са събирани писмени и гласни доказат4елства.

   От представеното по делото удостоверение за наследници – стр.9,се установява,че П.И.В.,б.ж.,е починал на 22.10.1986г.,като след своята смърт е оставил за единствени и законни наследници страните по делото,въззивника – негов син,и въззиваемите – негови внуци,деца на починала на 14.08.2011г. на общия наследодател дъщеря В.П.И..Установено е от писмените доказателства по делото,че въззиваемата С.Т.Ц. е поставена под пълно запрещение с решение на ОС Ловеч по гр.д.№ 180/2001г.,като за неин настойник е назначен П.Т.Ц..Представен е с исковата молба н.а.за констатиране право на собственост по обстоятелствена проверка на въззивника по делото № 21,т.1н.д.№ 129/2015г.на нотариус В.С.,с район на действие РС Мездра.В КНА не е посочено основанието на което въззивникът е признат за собственик.На основание КНА въззивникът е вписан и се води като собственик на имота по регистрационния и кадастрален планове на с.К.поле,а също и в ДС при Община Роман.

   По делото са събирани и гласни доказателства.

   Св.С.С. заявява,че същият заедно с въззиваемия П.Ц. е ходил  до с.*** няколко пъти.Пред него въззиваемият Ц. му казвал,че има къща в селото.Не е влизал в имота,и не знае дали е имало хора.Споделя,че въззиваемият П. е ходил и на събори в с.***.Знае къде точно се намира къщата.Св.Ц.Т.,в роднински връзки с въззиваемите установява,че майка им е от с.***.Преди да се разболее си е ходила  в селото.Знае,че и П. е ходил в селото.Знае,че той има вуйчо в Южна България.П. ходил в Русия и докарал сестра си при вуйчо си в с.***,където той я гледал около седмица.Не знае за спорове между страните.Според св.В.М.,някъде около 2000 година въззивникът Т.И. ***.Преди живеел в гр.Велинград,но си идвал през лятото.Сега е постоянно в селото.Всичко е стегнал.Т. имал по-голяма сестра,но я е забравил,и не знае нищо за нея.Св.М.  установява,че знае имота,и е съседка.Според нея въззивникът е направил основен ремонт на къщата.Постоянно живее в с.*** от 12-13 години.Въззивникът имал по -голяма сестра.Идвала е на събори.През тази година въззиваемият П. оставил сестра си при въззивника за 10 дни да я гледа.Когато се разболяла  сестра му,въззивникът Т. ходил да я гледа.

   По делото е била допусната и назначена специализирана експертиза,която установява,че стойността на заявените от въззивника подобрения възлиза на 15 290.68 лв.без ДДС.

   При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения установителен иск за основателен и доказан и го уважил,излагайки подробни съображения.Настоящата инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

  Въззивната инстанция споделя извода на първата относно допустимостта на предявения иск.Налице е правен интерес от предявяване на иска,тъй като правата на въззиваемите – ищци в първата инстанция като наследници на общия наследодател са оспорени от въззивника след снабдяването му с КНА.Доколкото правото на иск има за за цел да удовлетвори нуждата и интереса на ищците от защита,то от тяхната преценка зависи в какъв обем да потърсят исковата защита,да преценят вида и интензитета й ,и в зависимост от това да предявят установителен или осъдителен иск.

   Неоснователни са доводите на въззивника,че спорният имот за когото наследодателят не се е възползвал от правото по чл.79 от ЗС ,е загубил наследствения си характер,и ищците-въззиваеми нямат права върху него.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че съгласно ТР №4/2012 година правото на ползване на придобивното основание по чл.79 от ЗС не е с оглед на личността,и не се погасява със смъртта на владелеца,а се включва в наследството му.Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния.Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 от ЗС срок,но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота,както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението.Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока,то при наличие на позоваване от страна на наследниците,ще се счита,че придобивното основание е осъществено.

   От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,че процесният имот е бил собственост и е останал в наследство от б.ж.на с.К.поле П.И.В.,починал на 22.10.1986 година,и оставил за свои наследници по закон страните по дело,съответни син и внуци-деца на починалата му дъщеря В.П. .Видно от данните по приложеното копие от нотариалното делото,че след смъртта на общия наследодател на страните,спорният имот е бил деклариран от въззивника и  майката на въззиваемите.

   Установено е също така от доказателствата по делото,че през последните 10-12 години преимуществено фактическа власт върху имота упражнявал въззивника.От доказателствата по делото,обаче, не може да се направи извод,че въззивникът е изменил основанието на владението си по отношение частите на въззиваемите,и е упражнявал фактическа власт върху целия имот като свой в срока по чл.79 ЗС.Той се явява владелец по отношение на своята идеална част,и държател по отношение частите на останалите наследници.

   Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост /или други вещни права/ върху имоти посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези права през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е определено в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.Действително намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС.В конкретния случай обаче,тази презумпция е оборена,тъй като,както се изтъкна,не е установено,че въззивникът е изменил основанието на своето държане по отношение частите на останалите наследници-въззиваеми.

    Настоящият състав приема,че от събраните по делото доказателства  са опровергани констатациите в цитирания по-горен нотариален акт и твърдението на въззивника,че е придобил по давност частите на съсобственика В.П. б.ж. ,респективно на наследниците й по закон  С. и П. Т. - ищци по делото и настоящи въззиваеми.Разпитаните свидетели установяват,че въззивникът ,заедно със съпругата си през 2017 год. е гледал въззиваемата С.Т.,а преди това и сестра си В.,както и че  наследодателката на въззиваемите В.П. е ходила в с.***, преди да почине.Събрани са писмени доказателства/в приложеното нот.дело/,че през 2001 год. въззивникът и наследодателката на въззиваемите В.П. б.ж. са декларирали  спорния имот на името и на двамата,с което последната е демонстрирала действия по приемане на наследството.Липсват доказателства между тях/брат и сестра/ да е  съществувала уговорка имотът да остане за въззивника,както и че въззивникът е демонстрирал пред въззиваемите своето намерение да свои техните части от имота като свои.От смъртта на В.П. б.ж.,починала през 2011 год. до снабдяване на въззивника с документ за собственост- констативен нотариален акт през 2015 год. не са изминали  10 години,за да се приеме,че същият е придобил имота по давност след смъртта на сестра си.Липсват и доказателства,че въззивникът е адресно регистриран в с.***.От доказателствата по делото не може да се приеме,че въззивникът е придобил процесния имот по давност.С оглед  изложеното  предявеният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се  явява основателен и доказан,и като такъв следва да бъде  уважен, като на въззиваемите се признае,че са  съсобственици на по ¼ ид.ч. или общо ½ ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство .С оглед  основателността на този иск  основателно се явява и искането на осн.чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна  издадения в полза на въззивника констативен нотариален акт в частта над ½ ид.ч.,до който извод е стигнал и първоинстанционният съд,при което правилно е приложил материалния закон и се е съобразил с доказателствата по делото.

   При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба в тази и част се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – в тази му част – потвърдено.

   С атакуваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск за заплащане на извършени подобрения и претендираното право на задържане.В тази му част настоящият състав намира решението за недопустимо,като постановено по непредявен иск.Иск за заплащане на извършени подобрения в имота не е предявяван – нито чрез възражение,нито чрез насрещна искова молба.Като се е произнесъл с решение по непредявен иск,първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение,което следва да се обезсили.

   Въззивникът е поискал единствено признаване право на задържане във връзка с извършени от него подобрения,но предявяване на такова възражение,без да е поискано заплащане на подобренията е недопустимо от една страна,и от друга – възражението за право на задържане е недопустимо да се предяви в установителен процес,а само – в осъдителен такъв.

   С оглед изложеното в тази му част решението се явява недопустимо,и като такова в тази му част следва да се обезсили и производството по делото в тази му част – да се прекрати.

   При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемите направените от тях деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лв.-адвокатско възнаграждение.

          Водим от горните съображения, ВОС

 

                                  Р   Е   Ш   И:

 

           

          ОБЕЗСИЛВА решението на Районен съд гр.Мездра от 19.12.2017г.,постановено по гр.д.№ 447/2017г.в частта,в която е отхвърлен предявения от  Т.П.И. *** иск против  П.Т.Ц. и С.Т.Ц. за заплащане на извършени подобрения в имота и  претендираното право на задържане като неоснователен и ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д.дело № 447/2017г.по описа на РС Мездра.в тази му част.

          ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Мездра в останалата му част.

          ОСЪЖДА Т.П.И. да заплати на П.Т.Ц. и С.Т.Ц. направените деловодни разноски пред въззивна инстанция в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение.

          Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението до страните, че е изготвено

 

 

 

                                                       

    Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                                 2..........