№ 395
гр. Ямбол, 18.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330101671 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Ищцата КР. СТ. В., редовно уведомена за днешно съдебно заседание от
предходно такова, се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. М. Г. от ЯАК, редовно упълномощена по делото от по-рано.
Ответникът Й. Д. Д., редовно уведомен за днешно съдебно заседание, се
явява лично и с процесуален представител по пълномощие - адв. А. Д. от
ЯАК с пълномощно, което се представя в днешно съдебно заседание.
Адв. Д. – Представям командирвочно, че доверителят ми е бил в гр. П.
на 18.04.2022 г. в *** болница на ***преглед.
Свидетелят СТ. К. АНГ., не се явява. изявл на
Адв. Г. – Отказваме се от този свидетел.
Свидетелката П. АНГ. ИВ., не се явява.
Адв. Г. – Отказваме се от този свидетел.
Свидетелят К. Гр. К. не се явява.
Адв. Г. – Отказваме се от този свидетел.
1
Свидетелят П. Г. Р. не се явява.
Адв. Г. – Отказваме се от този свидетел.
В с.з. се води свидетелката П. К. К..
Адв. Г. – Водим и друи сивдетели. М. Т. Г. и В. В. Б..
Свидетелката М. Ж. М., се явява, водена от ответника.
Адв. Д. – Водим и втори свидетел, който моля да бъде допуснат - А. Д.
П..
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ЗАЛИЧАВА СТ. К. АНГ., П. АНГ. ИВ., К.Г. К. и П. Г. Р., с оглед
направеното заявление на процесуалния представител на ищцата, че се
отказва от допуснатите свидетели.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и КОНСТИТУИРА водените от ищцата в с. з. свидетели,
чиято самоличност снема, както следва:
П. К. К. с ЕГН: **********, родена на: 12.11.1983 г. в гр. Я., българка,
бълг. гражд., неосъждана, без дела и родствени връзки със страните;
М. Т. Г. с ЕГН: **********, родена на 10.02.1988 г. в гр. Я., бълг. гражд.,
неосъждана, без дела и родствени връзки със страните;
2
В. В. Б. с ЕГН: **********, родена на 16.11.1969 г. в гр. Я., бълг. гражд.,
неосъждана, без дела и родствени връзки със страните;
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят
по чл.290 от НК.
Същите обещаха да говорят истината.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗВЕЖДА свидетелите от съдебната зала до разпита им в това им
качество.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и КОНСТИТУИРА водените от ответника в с. з. свидетели,
чиято самоличност снема, както следва:
М.Ж. М. с ЕГН: *************, родена на 31.12.1977 г. в гр.С., бълг.
гражд., неосъждана, без дела и родствени връзки със страните;
А. Д. П. с ЕГН: **********, родена на 09.04.1978 г. в гр. Я., бълг. гражд.,
неосъждана, сестра на ответника по длеото, без дела и съдебни спорове
помежду си;
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят
по чл.290 от НК.
Същите обещаха да говорят истината.
Свид. Петкова – Желая да свидетелствам.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗВЕЖДА свидетелите от съдебната зала до разпита в това им качество.
Адв. Г. – Уважаеми господин Председател, моля да бъде разпитана първа
свид. М. Т. Г., т. к. Е *** в ДГ и трябва да отиде на работа.
3
Адв. Д. – Господин съдия, не възразявам срещу реда.
На в-си на адв. Г., свид. Г. отговори:
– Рабоя в ДГ „***“- гр. Я. като „***“. Детето Д. Д. е при нас в група
„***“. Знам, че родителите са развдени. Преди да се разведат, детото беше
при нас. Още от първа група от 3-годишна възраст детето е при нас. След
развода на родителите, забелзах промяна в поведението на детето, това е от
началото на тази учебна година, а това е септември 2021 г. Д. започна да
посещава ДГ по-късно от останалите от 01.09. За погдотивлена група е прието
задължително, че започваме на 01.09, но при него беше по-късно след 15.09.
Ние се свързваме задължително с родителите при такива случаи, като с
приоритет се свързваме първо с майката. Чухме се с К.В. и тя обясни, че
детето е при баща си и няма как да го доведе на ДГ. Не помня точна дата, но
към каря на септември Д. започна да посещава ДГ, но беше видмно променен,
като беше стеснителен и не общуваше с децата, и дори почти не разговаряше
с другите деца, и единствено отговаряше на конкретно поставен въпрос,
свързан с учебния процес. Впоследствие, октомври или ноември той започна
да се отпуска и да приказва и отново да общува с децата, но започнаха да се
случват ежедневни неща в групата и той започна да изпада в пристъпи на
паника и рев. Като *** и майка и жена започвам да успокоявам детето и да го
питам какво се случва. Той ми обяснява. Един пример за такава ситуация.
Дойде 1 родител да си вземе детето. Той е полицай и е униформен. Дойде да
си вземе детето и Д. го видя и започна да плаче и аз по най-бързия начин
изпратих детето на баща му и те си тръгнаха, а аз започнах да успокоявам Д.,
защото плачеше. Първата ми асоциация беше, че му е станало мъчно, че не са
взели първо него, но той каза: „Искам да се прибирам вкъщи. Не искам
полицаи да ме взимат. Тати води полицаи вкъщи при мама да ме вземат“.
Това го притесни и може би от порядъа на 5-10 минути се успокоявахме. Аз
му обяснявах, че това е ситуацията, че той е приятел с В.. Това е името на
детето, чийто баща е полицай. Аз обясних, че това е таткото на другото дете и
че той идва да си го вземе. Друг случай за призанци за безпокойство у Д..
Децата на 5-6-годишна възраст дават дежурства в групата и слагат прибори,
чинийки и чашки, по масите, но те са деца и не винаги запомнят кой на кое
4
място стои. В конкретния ден на Д. бяха забравили да сложат прибори и
чашки, и той отново започн да плаче и аз не успях да разбера защо почна да
плаче дали го е бутнал някой, и не се сетих, че може да е за приобрите.
Попитах го защо плаче, а той не ми обясни и се налжи няколко пъти да задам
този въпрос, с прегръщане и успокояване, и на 3-4-ти път той отговори: „Тати
не ми дава да ям, когато не го слушам“. Друг случай при моята колежка, като
ние си предаваме смяната и тя ми каза за случая. А тя е *** и помощник
възпитател. Тя ми разказа, че в съня си Д. е имал кошмар, събудил се е
притеснен и ревящ и конкретно е казвал: „Лельо, ***, / така се казва ***/,
моля те не искам да ходя при тати“. Възпитателката се казва ***. Тя се
обадила на К.В. да й каже за случката и тя да прецени дали ще дойде да го
вземе веднага или малко по-рано, за да се успкой детето напълно. Може би
като конкретен въпрос, ако имам мога да разкажа и други случки, защото не
са само тези примерите. В един момент, като си всеки ден с тези деца и вече
ги познаваш като твои и знаеш техните навици и поведението им и се усеща
тази промяна видимо, когато не е прекарло почивните дни при майка си и
кога е било при баща си. Той е щастлив и весел. В случая водя разговор с
майката за поведението, когато има нещо, което ме притеснява в поведението
на което и да е дете. По принцип, майката не ми разказва, а казва за
конкретния случай, който беше за това с храненето, че ще го има напредвид и
ще говори с бащата, защото детето е било при баща си събота и неделя. Така
разбирам, че детето е било при бащата.
На в-си на адв. Д., свид. Г. отговори:
– С К. не мога да кажа от кога се познаваме. Заедно следвахме
магистратура с К.. Отдавна се познаваме. Тези случаи, които разказах се
случиха тази учебна година. Знам за отношенията между двамата по повод на
детето, доколкото аз отговарям за детето. Не знам до каква степен знам за
отношенията им, колкто тя преценя да ми каже.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката Г. от с.з.
ПОКАНИ в залата свидетелката П.К..
5
На в-си на адв. Г., свид. К. отговори:
– Познавм и 2-те страни по делото. Й.Д. го познавам от много години над
20 г. покрай Й.Д. познавам и бившата му съпруга К.. Първоначално, като
семейство първите години бяха много добре, но след това имаха проблеми и
битови скандали. Стигна се до ескалиране на нещата и тя си е обрала багажа,
защото той я е хванал за гушата. Това е пред детето. За режима на лични
контакти, първоначално след развода детето ходеше при баща си и беше леко
объркано, което е нормално, защото то е свикнало да вижда родителите си
заедно. Започна да казва за леличка, която го облича и му чете приказка, но
изведнъж след няколко месеца, рязко се промени поведението му. То започна
да казва, ако може този път да не отива и „Може ли след малко?“. Започна да
не иска да ходи при баща си. Разбра се, понеже има поток от информация
деца и родители двупосочен, и както се знае какво става в къщата на К., така
се знае какво става и в къщата на Й.Д.. Първо се говореше за леличка с бяла
коса, но вече е друга леличка с жълта коса и тя му е казвала какво ще стане и
че тя живее срещу майка му, и че ако каже какво става при баща му, тя
познава полицаи и полицаите взимат децата. Каката с жълта коса познава
полицаи. Аз се събирам често с майката и това ми го е казвало лично детето.
Често контактуваме и децата играят заедно. Дъщеря ми е в трети клас. Малко
по-голяма е от Д.ал и също е дете на разведни родители. Много си паснаха и
много си играят. Веднага след като детето се връща от бащата, те идват в нас
да играят, за да има положителна емоция за детето и то да се успокои. Като се
връща от баща си е умърлушено и не е много разговорлив. Ако го питаш
какво е правил и дали са играли при тати, той отговаря: „Ми, играхме“ и
изрежда много странни игри – „шамар зад врата“, „кой може повече да вика“.
Разказва как е бил при баба В. и дядо А., които не са родители нито на К.,
нито на Й.. Казва как са му дали да яде мляко и баница, в противен случай
какичката може да му даде да яде сладко по което време иска. Казвал е, че
баща му се е карал, но не казва защо бащ му се е скарал и по каква причина.
Страните са в постоянен идеален конфликт, защото тя се опитва да спазва
съдебното решение за виждане на детето точка по точка и до запетайката, а от
друга страна това дразни Й., защото се започват словестни нападки в чатове -
това ще стане, това ще направя, ще видиш полицята какво ще направи, детето
6
каот стане на 10 години как ще те заплюе. Чела съм целия чат от начало до
край. И аз не мога да разбера какво го дразни. Миналата година на 20.07 той
преди това писа, че няма да вземе детето, защото е на работа и същевременно
на 20-ти, когато пътуваме и му се полага и казва: „пред блока съм и идвам да
взема детето“, а трябва 2 дни преди това да уведоми майката дали ще вземе
детето. Чела съм го в решението. От моя гледна точка, не може да се постигне
споразумение между двамата. За мен лично, вината е в това, че К. си спазва
решението до точка, а Й.Д. иска да му се правят отстъпки, но той не е склонен
на остъпка. Това лято 20 дни не даде на бившата си жена да чуе детето по
телефона, когато детето беше при него. Само първия ден тя разговаря с детето
по телефона и то рева по телефона и той беше изключен. След това се
звънеше на личния телефон на Й. да го пита защо телефонът на детето е
изключен, и се даде да се чуят чак след 20 дни, и детето каза на майка си, че е
болно и едва тогава детео беше заведено на лекар. Детето има страх от
полицаите. Твърди, даже един път ходихме да го взмем от детската градина
заедно с К., когато минахме покрай РПУ-Т., детето кажа, че лелята работи там
и че е влизал вътре, а не е редно без съгласието на майката детето да се води
при трети лица. Смятам, че тези дрязги се отразяват зле на детето и намесата
на ***. Детето се води на ***лог, защото първо то отказва да се среща с баща
си и това наложи К. да се обърне към ***лог професионалист. Много пъти
сме говорили и тя е на мнение, че детето не трябва да прекъсва контакт с
баща си, само защото са разведени, а и е момче. Но отказът на детето и това,
което разказва как го е страх, че баща му го води на море и то не искало да
влиза в морето, баща му се е развикал и т.н. При разговор, като се опиташ да
говориш с детето за бащата, детето вече има тик и клепа с очите, с клепките.
Доколкото знам и ми е споделяла К., те ходиха при ***лози в „Закрила на
детето“ и там казаха, че тримата трябва да ходят на ***лог ги пратиха в „***“.
На вс-и на адв. Д., свид. К. отговори:
– Преди имах приятелски отношения с Й.Д., като и преди да се запознае
със съпругата си, пак са били само приятелски. Бащата връща детето малко
по-късно от 17 часа, например в 17.10 часа. Те идват по-късно на гости, но и
съм била там вечер. До минлата година се случваше да се вика полиция.
Бащата вика полиция за детето, когато е болно и му се казва, но той въпреки
това вика полиця. Нямам как да знам колко пъти бащата си е взел детето от
миналата година до сега.
7
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката К..
ПОКАНИ в залата свидетелката В. Б..
На в-си на адв. Г., свид. Б. отговори:
– Познавам К., а него /свидетелката посочва ответника/ само визуално.
Присъствала съм, по-точно съм била свидетел на конфликтна ситуация при
връщане на детето. Конкретно ноември месец миналата година имаше случка
при връщане на детето от бащата. Случи се конфликтна ситуация между тях и
детето се разстрои много и започна да казва: „Тате не викай! Моля ви се,
спрете! Извикайте полиция!“. Всъщност К. с майка си беше на паркинга пред
блока, в който живеем и бащата слезе от колата и каза на К.: „Искам да
говорим“. К. не знам какво му отговори и той пак каза: „Искам да разговарям
с теб“. Той викаше. То се чуваше. Й. викаше. К. се опита да си вземе детето.
Отиде към вратата, но явно видя, че няма да може да я отвори и мина от
другата страна на колата. Детето беше в колата. Майката на К. отвори
шофьорската врата, наведе се вътре и излезе с детето на врата, но в момента, в
който е наведена, Й. я дръпна за дрехата с думите: „Защо ми влизаш в
колата?“. Детето мина в ръцете на майката. Той се развика и детето разстрои.
Й. викаше на майката на К. защо влиза в колата. В този момент слезе бащата
на К. и попита Й.: „Защо блъскаш жена ми? Изчезвай!“. Бившият мъж на К.
му вика: „Кой си ти да ме гониш? Защо ми давате болно дете?“.
Адв. Д. – Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетеля
ПОКАНИ в залата свидетелката М. Ж. в с.з.
8
На в-си на адв. Д., свид. Ж. отговори:
– С Й.Д. се познавам от септември 2020 г.. а с В. не се познавам лично, а
само визуално. Тя е бившата му съпруга. Режима на контакти с детето знам от
бракоразводното им дело, и той е определен от съда, но от самото начало
контактите не се осъществяваха. Всеки контакт е бил с много уговорки, т. к.
майката не желае детето да има контакт с бащата. Обикновено се казва, че
детето е болно точно по това време. Живеем на семейни начала с Й. и вече
ходим заедно да вземем детето и заедно го връщаме. Предварително му се
отказва да вземе детето, като му се заявява, че то е болно и въобще няма да го
даде. По този повод многократно сме викали полиция за съдействие, защото
това е неспазване на съдебното решение, но вече не викаме. След като вземем
детето, то е весело и щастливо, но първоначално му трябва малко време за
адаптация, но в момента, в който минем в другата част на комплекса и майка
му няма как да види, че детето се държи добре с мен и баща си, то се отпуска,
а преди това се притеснява, дори поглежда нагоре към терасата дали може
майка му да го види от терасата, за да ме хване, а преди това няма как, защото
се притеснява майка му да не му се скара, защото тя не харесва детето да е в
добри отношения с мен. От самото запознаване с детето осъществяваме много
близък контакт. Той е близък с мен и с моите деца. Многократно се е
случвало аз да ги извикам с думите: „Хайде, мамо!“ и то също откликва, за
това после няколко пъти обяснявам на детето, че аз не съм му майка, но
докато е при баща си, аз ще се грижа за него като негова майка. Вече
присъствам и на взимането и на връщането на детето, за избягване на
конфликти и за да съм свидетел, ако има проблеми. Имаше ситуация, когато
връщахме детето на 20.11 миналата година в 17 часа. Аз бях седнала на
задната дясна седалка, но вече не сядам отзад, защото майка му се кара, че
детето е близко с мен и затова вече сядам отпред, за да не ядосвам майката на
детето. Въпросния ден, детето беше на столче с предпазен колан на задна лява
седалка на колата и аз бях отзад до него. На 19-ти предния ден детето беше
предадено болно. Беше хремаво. Й. го води на лекар и му изписаха лекарства.
Аз не съм присъствала на прегледа, но като връщахме детето, Й. искаше да
поговори с майката за това какво лечение е назначено на детето. Аз останах
вътре. Той излезе навън, като остави неговата предна лява врата отворена.
Това е шофьорската врата. Й. слезе и каза, че иска да поговори с майката, за
9
да й каже какво лечение е предписано на детето, а тя с жест имитиращ „не ме
занимавай“, каза, че няма време за неговите приказки. Това го чух. Тя се
приближи до вратата на детето, която е задна лява, но вратата беше
заключена, защото детето е вътре, там му е столчето, и за негова безопасност
е заключена вратата, а и самата врата е леко проблемна. Майката не успея да я
отвори и мина отзад, тогава видя, че аз съм вътре и не направи нищо.
Майката на К. се опита да отвори вратата на детето и също не стана. Тогава К.
през отворената шофьорска врата попита: „Може ли да си взема детето?“ и аз
казах, че няма проблем. В началото държах детето за ръчичка и му обясних,
че мака и татко първо ще поговорят и че е време да го връщаме на майка му.
Майката се наведе напред и попита: „Може ли да си взема детето?“. Аз
отговорих: „Да, разбира се“. Бабата на Д. влезе през вратата и избута майка
му назад към таблото и се пресегна да хване детето под мишница и го
издърпа, а аз в това време успях да откопчая колана на детето, за да не му
счупи нещо дърпайки го, че то е слабичко. Детето при нас е изключително
спокойно и весело, лъчезарно и щастливо. При нас детето е усмихнато.
Винаги се обаждаме на лелия му, след което го водим при родителите на Й.,
за да му се порадват. В някои случаи го водим и при моите родители, за да
има социални контакти. Водим го и на рождени дни при други деца, за да не е
дистанцирано детето. Детето си спи спокойно и непробудно при нас. Не
бълнува. При нас то е спокойно дете. При майката не мога да кажа какво е.
Мога само при нас да кажа как е. Аз работя в *** и съм му разказвала, че там
има униформени служители и то иска да види полицаи с костюми. Аз го
организирах да дойде да види какво е на моята работа, защото му е
интересно. Качих го да види моя кабинет. Детето видя униформите, запозна
се с хора и му беше забавно. Качих го на полицейски автомобил, направих му
снимка, и то беше доволно. Научи, че в *** са добри и помагат на хората в
нужда.
На в-си адв. Г., свид. Ж. отговори:
– Когато бабата взе детето и започна да го дърпа от седалката, Й. беше
навън зад бабата и нямаше видимост и не знае, че съм успяла да разкопчая
колана на детето, може би се притесни да не му наранят крачетата, като го
дърпат, и издърпа бабата за жилетката. Бабата държеше детето пред себе си,
не го даде на майката. След това, вече пред автомобила, тя държеше детето
между тях да става свидетел на конфликта. Той каза: „Какво правиш? Защо го
10
дърпаш?“. Той не знаеше, че аз съм успяла да разкопчая колана и най-
вероятно е помислил, че не съм и че може да се нарани детето, да му се счупи
нещо. Й. пита: „Ти защо го дърпаш?“ и в това време изскочи бащата на К. и
хукна ръкомахайки и викайки налетя на бой на Й.. Й. повтаряше: „Ти защо
дърпаш детето. Аз искам само да говоря с нея“. Той говори високо по
принцип. Не съм чула детето да казва: „Извикайте полиция!“. Аз останах
вътре в автомобила, защото аз съм там само както свидетел, а не да се
намесвам. Той искаше само да каже какви лекарства са изписали на детето.
Моите деца са момчета на 14 и половина и 17 години. Те живеят при нас.
Чатовете са по време на уговорките им да се вземе детето, но аз не ги чета,
защото това е личен телефон, но знам, че си пишат и че тя не иска да дава
детето, но не му ровя в телефона. Тя отакзва да дава детето. Не е искла да
вземе детето в други дни, а по режим трябва да го вземе и през седмицата,
когато е бил на работа е не е можал да го вземе събота и неделя. Не е имало
извън режима. Й. иска по съдебно решение. Непрекъснато се водят разговори
за това, че тя не спазва съдебното решение по бракоразводното дело, което
имат. С решение е определен режимът на свиждане между бащата и детето.
Режимът не е само в събота и неделя. Това не е извънреден режим. Има
съдебно решение. Тя не е склонна да спазва решението и не дава детето.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката Ж..
ПОКАНИ в залата свидетелката А. Д..
На в-си на адв. Д., свид. Д. отговори:
– Аз съм сестра на Й.. По принцип, с режима на контакти има проблем.
Има си дати, в които трябва да му дадат детето, но те или казват, че то е болно
или има някаква друга причина да не се дава, но основната причина да не
дават детето е, че е болно. Присъствала съм на срещи на бащата с детето.
Детето при самото вземане, в първите часове е изключително неконтактен с
мен, но след час-два или три започва да се отпуска и да си говорим с него и да
си играем. Познавам детето и когато те бяха съпрузи, определено има
11
огромна разлика. Детето е асоциирано. Детето сега в момента при последните
срещи по „Скайп“, защото не живея в Я.. Така ми се видя детето, че е
изключително напрегнато и изнервено. С брат ми се виждаме по „Скайп“ и
детето беше при брат ми. Детето беше напрегнато и неспокойно, и мисля, че
това е в резултат от редките срещи с бащата. Знам, че детето посещава
***лог. Майката го води и мисля, че оттам детето дръпна назад. Мисля, че
могат да се разберат за контактите, ако и двамата отстъпят и те трябва да
работят за това дете.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката Д. от с.з.
Адв. Г. – С оглед допусната и назначена по делото експертиза, освен
въпросите, които сме поставили, искам да поставим още 1 въпрос, който е
конкретен за предмета на делото, а именно: Какво трябва да се случи с това
дете и режима на личните контакти. Представям молба с това си искане и
формулирания въпрос.
Адв. Д. – Нямам против. Искам да представя снимки, които са скорошни,
че детето е щастливо с баща си.
Съдът намира, че поставената от ищцата допълнителна задача по
назначената комплексна експертиза е допустима, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА допълнителна задача по назначената от съда комплексна
експертиза, а именно: вещите лица да отговорят и на въпрос какъв режим на
лични контакти на детето с бащата е най-подходящ към настоящия момент, с
оглед гарантиране и запазване на психичното и физическото здраве на детето.
Представеният снимков материал не е допустим, като освен, че не е
изготвен по разпореждане на съда, не е изготвен и със средствата по ГПК,
поради което съдът
12
ОПРЕДЕЛИ:
Връща снимковия материал на ответника.
С оглед уваженто доказателствено искане на ищцова страна, за
допускане на комплексна експертиза, делото следва да бъде отложено за
друга дата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага делото и го насрочва за 29.06.2022 г. от 11,00 часа, за която дата и
час страните да се считат редовно призовани от днес.
Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за внесен
от ищцата депозит!
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,23
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
13