№260034
гр.
Силистра, 01.02.2021
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия К.Краева в.ч.гр.д.№ 4 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД против
Разпореждане № 2010 от 10.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 1418/2020г. на РС Силистра, с
което е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.С.К. относно сумите: 57,82 лв. –
административни разноски;
223,93лв.
– възнаграждение за предоставяне на поръчителство по Договор за предоставяне на
поръчителство от 15.11.2019г. относно Договор за кредит №2123867 от
15.11.2019г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД; 34,64лв. – лихва за забава по
Договор за предоставяне на поръчителство, като са намалени и претендираните разноски в
това производство за заплатена държавна такса и адв.възнаграждение.
Жалбоподателят
настоява, че разходите по договора за поръчителство не следва да се включват в
ГПР, тъй като: длъжникът сам е пожелал да сключи такъв договор и разходът по
него не е задължителен; поръчителството не е условие за отпускане на кредита;
на заемодателя не е известна сумата по договора между поръчителя и длъжника, за
да може да я включи към ГПР; условията по договора са индивидуално уговорени;
следователно не са налице предпоставките на пар.1, т. 1 от ДР към ЗПК за
включване на възнаграждението на поръчителя в общия разход по кредита. За
сумата от 57,82 лева се изтъкват доводи, че е разход за събиране на вземането и
не попада в обхвата нито на чл. 33, ал. 1, нито на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Това
е разход, който кредиторът е направил заради некоректното поведение на длъжника
и просрочието му. Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и уважаване
на заявлението в цялост.
Окръжният съд счита жалбата за допустима, но неоснователна.
За
да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е
приел, че клаузата, на която се основава претенцията за административни
разноски, противоречи на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК, поради което е нищожна, а
Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в нарушение на
императивните норми на ЗПК и ЗЗП, не отговаря на изискването за
добросъвестност, както и прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката
по чл. 16, ал. 1 ЗПК, поради което също е нищожен.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд, тъй като ги счита за правилни, допълвайки следното: независимо,че отношенията между "Ай Тръст" ЕООД, "Кредисимо" ЕАД и М. С. К. са представени като регламентирани от отделни договори – за потребителски кредит и за поръчителство, при анализа на последните става ясно, че между тях съществува функционална връзка, която съдът правилно е отчел. Според жалбоподателя процесният договор за потребителски кредит не зависи от договора за поръчителство, но тогава остава открит въпросът защо длъжникът е предпочел да осигури такова обезпечение чрез „Ай тръст“ ЕООД и защо в самия договор за предоставяне на поръчителство изрично е посочено, че „ПОРЪЧИТЕЛЯТ е получил от КРЕДИСИМО предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на ПОТРЕБИТЕЛЯ“. Поръчителството е вид обезпечение. То винаги е акцесорно правоотношение, защото не може да съществува самостоятелно, без вземане, което да обезпечава. Акцесорността опровергава тезата на жалбоподателя, че между договора му с длъжника и договора за заем няма зависимост, още повече че изрично е посочено в договора между жалбоподателя и „Ай тръст“ ЕООД, че „ПОТРЕБИТЕЛЯТ е избрал да сключи договор с КРЕДИСИМО при условията на договор с предоставено от ПОРЪЧИТЕЛЯ поръчителство. Провежда се изводът, че са изпълнени предпоставките на пар.1, т. 1 от ДР към ЗПК и разходите по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да се включат в ГПР, тъй като се явяват разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Дори
да се приеме, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя, а
необезпеченото кредитиране не е привидна възможност, остава обоснованата
вероятност, че клаузите, които предвиждат обезпечено и необезпечено
кредитиране, са включени в договора без потребителят да е разполагал с
възможност да прецени икономическите
последици от тяхното действие. Видно от представеното към заявлението по чл.
410 ГПК Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при
предоставен кредит от 2000лева за срок от 18 месеца, потребителят се е спрял на
това да поиска обезпечено кредитира като възнаграждението по договора за
поръчителство е в размер на 147,63 лева месечно за срока на договора за кредит
или общо 2657,34лева - над 100% от
размера на предоставения кредит. Тези действия са икономически нецелесъобразни,
поради което обосновават вероятност от реализиране на хипотезата на чл. 143,
ал. 2, т. 19 ЗЗП, съставляваща предпоставка за отхвърляне на заявлението в тази
част.
Всякакви
доводи за дължимост на така наречените от заявителя „административни разноски“
в резултат на неизпълнение от страна на длъжника, са неоснователни, тъй като са
в пряко противоречие с императива на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която разпоредба е
ясна и категорична: при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето
защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.
Водим
от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2010 от
10.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 1418/2020г. на РС Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.