Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

                                 

гр.Русе, 23.10.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2964 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу Р.С.Х., в която се твърди, че на 11.12.2017г. между ищцовото дружество и ответникът бил сключен договор за потребителски кредит №********** с ответника, по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер на 500,00 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени с контракта, общите условия към него и погасителен план и че кредитора  изпълнил задълженията си по този договор. Предоставеният от банката кредит бил надлежно усвоен от кредитополучателя. Съгласно договора, за месечна падежна дата било прието 1-ви ден от месеца, а месечната погасителна вноска – в размер на 42.00 лева. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 36 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В договора било посочено, че за предоставения кредит заемополучателя ще дължи годишна лихва в размер 49,90 %. В т.А от договора, страните постигнали съгласие, че неразделна част от Договор за потребителски кредит са “Общи условия за физически лица”, които били предадени при подписването на договора. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил само 6 пълни погасителни вноски и 1 непълна, като последната била с дата 01.10.2018г, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 09.10.2018г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост.

При прекратяване на ДПК на основание чл.12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихва за забава и такси.

Към настоящия момент размерът на погасеното от Р.С.Х. задължение по ДПК № ********** бил в общ размер на 323.60 лв. С плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 261.70 лв. Сумата от 11.90 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане." В настоящето производство „ПРОФИ КРЕСИТ България" ЕООД се отказвал да търси претендираните в заявлението лихви за забава в размер на 0.85 лв., поради липса на материален интерес. Поддържали претенцията си само за законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът Р.С.Х. дължал на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 1250.30 лв., неизпълнено парично задължение по ДПК.

Поради неизпълнение на договорното задължение, въз основа на подадено на 01.03.2019 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№9396 от 01.03.2019г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.дело № 1300/2019 г. по описа на РРС. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 690/06.03.2019 г. срещу ответника в настоящото производство, за сумата от 1250.30 лв  – главница по Договор за кредит от № **********/11.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 25,02 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид депозирано възражение от ответника по делото и  съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК съдът е указал на заявителя , че може да предяви иск за вземането си.

С оглед неизпълнение на задължението на ответника да заплати дължимите от него суми се претендира да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че Р.С.Х. дължи на „Профи Кредит България” ЕООД  сумата в размер на 1250,30 лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит. Претендира се и за законна лихва от датата на подаване на заявлението по заповедното производство и за разноските по делото.

В законоустановеният едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С писмена молба по делото ищецът моли с оглед липсата на отговор да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове съобразно представените писмени доказателства, като се присъдят и разноските по делото. 

            Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява негов представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявения иск следва да се уважи изцяло.

            Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в размер на 75.02 лв., колкото и следва да се присъдят на ищеца.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 325.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото (25.00 лева) и юрисконсултско  възнаграждение (300.00 лева).

            Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Х., ЕГН:**********,***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Р. И. сумата от 1250.30 лева, представляваща главница по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 1300 по описа за 2019 г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 690/ 06.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА Р.С.Х., ЕГН:**********,*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: *********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1300/2019г. на РРС разноски в общ размер на 75.02 лв.

ОСЪЖДА Р.С.Х., ЕГН:**********,*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: *********  сумата размер на 325,00 лв.- разноски в настоящото производство.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: