Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 167
20.07.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1325 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх. № 781/10.03.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична
полиция - МВР, чрез процесуалния представител К И– юрисконсулт, с която се
обжалва Решение № 21 от 24.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 690/2019г. по описа на Районен съд - Средец.
С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерството на вътрешните работи, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“, №46, да заплати
на К.С.У., с ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 334, 19 лева (триста тридесет и четири лева и
деветнадесет стотинки), представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.09.2016
– 30.09.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 300, 00 лева /триста лева/, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи е осъдена да заплати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер
на 50,00 лв., държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, в случай на издаване на изпълнителен лист, както и
150,00 /сто и петдесет/ лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено при съществено нарушение на материалния
закон, не е съобразено с приложимите към заплащането на трудовите
възнаграждения норми и не е мотивирано. Твърди се, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях,
работещи в МВР в частност, защото нито в
ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, че за неуредените в
тези закони случаи КТ се прилага съответно, а напротив – във всички случаи, в
които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в
КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретни правни норми.
Твърди се, че неправилно районния съд е
приел, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима НСОРЗ,
издадена на основание КТ, която се прилага само и единствено за работници и
служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния
период. Излагат се доводи, че защитата на служителите в МВР се изразява в
по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в
компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки,
по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и лицата
работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Сочи се, че ЗМВР
винаги изчерпателно е уреждал регламентираната материя и липсват каквито и да
било празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ.
Твърди се, че не са налице две от
предпоставките за прилагането на НСОРЗ и по-конкретно – продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се, че
разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не е
предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители
нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би
бил 1, а не 1,143. Цитирана е съдебна практика. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че е неоснователен и искът за законна лихва. Претендира
се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се
отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба
от въззиваемия У..
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
В съдебно заседание за въззивника не се явява представител.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. От пълномощника му – адв. Ж. е постъпило становище по
електронната поща на съда, с което изразява становище по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира
следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР. Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от К.С.У., чрез пълномощника адв. Желева, срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 273,00 лв представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 42
часа, за целия процесен период 01.09.2016г. до 30.09.2019г. по конкретния иск,
получен в резултата на приравняването му на дневен, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане,
както и всички направени по делото разноски, включително адв. хонорар. Ангажирани
са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд при 8 часови смени, предварително
определени с график за всеки месец на длъжност “***” в в ГПУ – Средец към РДГП Елхово, която било на структурно подчинение към Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР, като се посочва, че същият е със статут на
държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо около 300 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 342 часа извънреден труд, като разликата от 42
часа се явявала допълнителен труд, който следвало да бъде допълнително заплатен с 50 % увеличение над
основното месечно възнаграждение от ответника.
Посочен и е размерът на задължението – 273,00 лв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че
за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на ненормиран
8-часов работен ден, като при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд била приложима
нормативната уредба на ЗМВР, както и издаваните наредби по приложението му от министъра на
вътрешните работи. Тази нормативна база изчерпателно уреждала основанието и
редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, о отношение на
тях не били приложими разпоредбите на НСОРЗ, издадена на основание на КТ, която
се прилагала единствено и само за работници и служители по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не е бил за процесния период. Излага се, че
предявените искове били неоснователни и поради това, че преизчисляването с
коефициент 1,143 било с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел
натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд, като след
преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на
служителя би се дължало възнаграждение в увеличен разер, а не възнаграждение за
извънреден труд, каквото се претендирало, тъй като смените му не били превишавали
законоустановените 12 часа. По тези съображения прави искане да бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира съдебно-деловодни разноски.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са
представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 10.02.2020., на основание чл.214 от ГПК ищецът е изменил претенцията си на 334,19 лв. за положен извънреден труд от 51,34 часа.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно
правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е заеманата от ищеца и посочена в исковата
молба длъжност
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-икономическа
експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за процесния
период, ищецът е положил 359 часа нощен
труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 359 часа става на 410,34 часа. Разликата между преизчисления и отчетения
по протоколи положен труд е 51,34 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд
от 51,34 часа възлиза на 334,19 лв. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е
заплатена от работодателя като извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил иска за
заплащане на сумата от 334,19 лева (триста тридесет и четири лева и
деветнадесет стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 51,34 часа за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.,
които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба на 30.10.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност
намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове
труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове
труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне
на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. е действала само Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприетият подход е в съответствие с установения правен
принцип, че при липса на специално правило, което да регулира по особен начин
конкретни обществени отношения, приложение следва да намери общото правило,
което дава обща правна уредба на съответния вид обществени отношения – в
конкретния случай тези по престиране на работна сила при сумирано изчисляване
на работното време и работа на смени, включващи времето от 22:00 ч. до 06:00
часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. или
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.
или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., нито в който и да е друг нормативен
акт се съдържа правило, което по специален начин да регулира методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР. Ето защо при
липсата на такова специално правило не може да се приеме, че специалният закон
замества общия. Освен това възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха
получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано
изчисляване на работното време. Ето защо, настоящият състав намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва
да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22:00 до
6:00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т.1
от Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. и отменящата я Заповед №8121з-1429 от
23.11.2017г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00
и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило
на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения
нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при приравняване на положения
нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен
труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Следователно нормалната продължителност
на дневното работно време, установено при подневно отчитане на работното време
на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е една от двете величини,
необходими за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. По отношение на другата величина съдът намира следното. За работещите на
8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). От анализа на посочената
разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на
смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което е различна
форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсва разпоредба, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се
приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на приложимия
коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на
нощното работно време (7 часа), установени за подневно отчитане на работното
време за държавните служители в МВР, е 1, 143.
С оглед на изложеното съдът намира, че за държавните служители в МВР е
приложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.
По отношение на възражението, че при превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1, 143 не е налице положен извънреден труд:
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния
ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през
всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата претенция
за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по
основание. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд в размер
на 359 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 410,34 часа, като разликата от 51,34 часа
експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по платежни бележки.
Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 334, 19 лева.
Районният съд е приел, че искът за главницата е основателен за целия
предявен размер от 334, 19 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди в неговата цялост.
При този изход на спора, във въззивното производство, право на присъждане
на разноски има въззиваемият. Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, видно от
който договореното възнаграждение е в размер на 300 лв. с ДДС, представени са доказателства за
плащане. Направено е от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна. Съдът намира същото за основателно,
предвид измененията в Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения №1/2004г. - изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г. Съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от горепосочената наредба, за защита по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. – 100 лв., което в настоящия случай следва да се равнява на
тази сума.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 21 от 24.02.2020г., постановено по гр. дело № 690/2019г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на К.С.У., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: