Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9258
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Н.М.Е., ЕГН **********, адрес: *** срещу Е.К. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на 2400 лева по Споразумение от 16.12.2017
год. и представляващо подлежащ
на връщане като даден на отпаднало основание комисион по Договор за
посредничество при продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.05.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата
молба: по силата на сключения между страните на 16.12.2017г. договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищеца,
ответникът е следвало да посредничи за продажбата на имот в **** срещу
възнаграждение в размер на 3000 евро платими, както следва: 1500 евро при
подписване на предварителен договор и 1500 евро в деня на финализиране на
сделката. Съгласно чл.2 от договора, възнаграждението било дължимо само, ако
продаде имота на осигурен от посредника продавач. На 27.07.2017г. сключил
предварителен договор с купувач. На 01.08.2017г. платил на посредника 3000
лева/ представляващи половината възнаграждение/. Поради неспазване на сроковете
от купувача, предварителния договор бил прекратен и на 16.12.2017г.
сключил споразумение с ответника,
съгласно което до 31.05.2018г. следвало да му възстанови сумата в размер на
3000 лева, изплатена като комисионна по прекратения предварителен договор,
поради невъзможност за сключване на окончателен. На ответника била изпратена
нотариална покана, връчена лично на управителя на 12.04.2019г. Предвид
неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца
било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 6914/2019г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът
е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на
положително решение.
В отговор на исковата молба депозиран по реда
и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че
между страните е съществувало правоотношение по силата на договор за
посредничество от 16.12.2017г., както и факта, че между ищеца и купувача не е
сключен окончателен договор. Твърди, че е изправна страна по договора и е
изпълнил задълженията си по него със сключване на предварителен договор, за
което му се дължало възнаграждение в размер на 1500 евро. Липсата на сключен
окончателен договор не се отразявала върху дължимостта
му. Ищецът е задържал капаро от 10 % по разваления договорна. Счита
споразуменията за нищожни поради липса на съгласие, доколкото са подписани без
намерение за обвързване. Същите противоречат на добрите нрави, поради
неравностойност на престациите, тъй като е изпълнил
задълженията си по договора за посредничество. Въпреки нищожността е направил частични плащания - на
31.05.2018г.-100 лева; на 17.07.2018г.-300 лева и на 19.09.2018г.-200 лева, но
същите не представляват признание, а са извършени поради незнание от управителя
на сочените пороци. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
В полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 3642/10.05.2019 по ч.гр.д.№
6914/2019г. по описа на ВРС, 14 състав за сумата от 3000 лв. /три хиляди/ лева –
дължима главница представляваща получен на отпаднало основание комисион по Договор за продажба на недвижим имот и
Споразумение от 16.12.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер
на 60 лв. /шестдесет/ лева – внесена държавна такса и 500 лв. /петстотин/ лева
– адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от Е.К. ЕООД, за недължимост
на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е прието, наличието
на сключен между тях на 16.12.2017г.
договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, собственост на
ищеца, находящ се в ****; че на 27.07.2017г. ищецът
сключил предварителен договор с купувач, като на 01.08.2017г. платил на
посредника 3000 лева/ представляващи половината възнаграждение/; че по
отношение на имота не е сключен окончателен договор, като причината за това е в
поведението на купувача, поради което предварителния договор е развален.
На 16.12.2017г. между страните е сключен
договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот. Ищецът е
възложил на ответника да съдейства за продажбата на собствени на ищеца
недвижими имоти, находящи се в ****, за сумата 100
000 евро – 50 000 евро платими в деня на подписване на договора и 50 000 евро
платими в деня на нотариалното изповядване на сделката. Съгласно чл.2 от
договора, посредникът получава като възнаграждение 3% комисионна от стойността
на имота, а именно 3000 евро, ако продавачът продаде имота описан в договора на
осигурен от посредника купувач. В чл.3 продавачът се е задължил да изплати на
посредника възнаграждението уговорено в чл.2 по следния начин - 1500 евро в
деня на подписване на предварителния договор и 1500 евро в деня на финализиране
на сделката. Всички задължения на посредника се считат изпълнени, с връчване на
Нотариален акт за собственост на купувача, осигурен от посредника /чл.5/.
Представени са сключени между страните споразумение от 16.12.2017г.
и от 31.05.2018г.. В същите е отразено, че във връзка със сключен на 27.07.2017г. между ищеца и трето за
спора лице предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез
посредничеството на ответника, последният е получил на 01.08.2017г. комисионна,
съгласно договора за посредничество. Съгласили са се посредникът да върне
комисионна на ищеца, на вноски до 31.05.2018г., тъй като поради неспазване на
сроковете от страна на купувача, договорът за покупко-продажба е прекратен.
Със Споразумението от 31.05.2018г.
/л.44 от делото/ страните са приели, комисионна да се върне на вноски до
31.12.2018г. На гърба на споразумението са отразени извършените плащания от
ответника: 100 лева на 31.05.2018г.; 300 лева на 17.07.2018г. и 200 лева на 18.09.2018г..
Представена е нотариална покана, връчена на ответника на 12.04.2019г., с която
е поканен от ищеца да заплати сумата по споразумението, в 5-дневен срок. Посочено
е, че при липса на отговор ще счита, че ответникът признава дължимостта
на сумата.
В о.с.з, проведено на 13.12.2019г., ищецът
призна, че сумите посочени на гърба на представеното копие от споразумение от
31.05.2018г. в общ размер от 600 лв. са получени от него.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът счита, че страните са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение, на основание сключен на 16.12.2017г. договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на ищеца, находящи
се в ****. В чл. 2 от договора са се съгласили, че възнаграждението на
посредника в размер на 3000 евро се дължи, ако продавачът продаде имотите на
осигурен от посредника купувач.
Не
е спорно, че с посредничеството на ответника не е извършена продажба на имотите.
Съобразно споразуменията
от 16.12.2017г. и от 31.05.2018г.,
посредникът е приел, че следва да върне на продавача получената част от
комисионна, поради неосъществяване на сделката по продажба на имотите по вина
на купувача.
Спогодбата е двустранен договор, с който съгласно разпоредбата на чл.365, ал.1 ЗЗД, страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват
един възможен спор, т.е. това
е договор, с който се изменя едно
съществуващо правоотношение
между страните, посредством взаимни отстъпки. Договорът за спогодба е двустранен
договор и следва да е постигнато съгласие между страните по въпросите,
които урежда, волята на страните
да е ясно изразена и да обхваща
съответните претенции по ясен и категоричен
начин, като се констатира, че чрез взаимни
отстъпки страните са целели окончателно
уреждане на възникналите между тях спорни правоотношения.
Договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, срещу който ответникът може да се
защити само, ако оспори неговата валидност /в този смисъл опр.№
117/24.02.2011 г. по т.д.№
324/2010 г., на ВКС, І т.о., ТК/.
Ответникът
оспорва споразуменията, като счита същите за нищожни поради липса на съгласие, като
навежда доводи, че са подписани без намерение за обвързване, както и поради
противоречие на добрите нрави с доводи, че престациите
са неравностойни, тъй като е изпълнил
задълженията си по договора за посредничество.
Настоящият съдебен състав намира, че споразуменията са валидни и следва да
се зачете тяхното съдържание и материално правен ефект, тъй като
страните взаимно са се съгласили да считат, че комисионна подлежи на връщане от
посредника, поради липса на сключен договор за продажба на имотите, като задължението на ответника е в размер на 3000 лева. В случай на точно изпълнение
на задължението на длъжника-ответник,
в споразуменията са посочени отстъпките от
страна на ищеца /комисионна да се върне на вноски в рамките на 1 година/. Съгласно чл.20а ЗЗД, договорът
за спогодба има силата на
закон за страните, които са го сключили.
Следва да се има предвид, че дължимостта
на комисионна е обвързана със сключването на окончателен договор за
покупко-продажба на недвижимите имоти, а не на предварителен договор /ч.3 и
чл.5 от договора за посредничество/.
Ответникът е извършил частични плащания по споразуменията,
като последното е от 18.09.2018г. Извършеното
частично погасяване представлява извънсъдебно признание на факти.
Въпреки доказателствената
тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се
установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца,
произтичащо от възникналите помежду им правоотношения.
С оглед
горното, съдът счете предявения иск за основателен в заявения размер.
Законната лихва се дължи
от предявяване на претенцията
в съда – 08.05.2019 год. по арг.от чл.422 ГПК до пълното изплащане на вземането за главницата.
Относно
разноските:
Имайки
предвид частично установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12 и съобразно уважената част от иска,
които възлизат на 448 лева.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора
и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на
устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства,
обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно 60 лева за
държавна такса и 530 лева за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат. Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди
сумата 472 лева.
На основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на
разноски в размер на 100 лева, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК
в отношенията между ищеца Н.М.Е., ЕГН **********, адрес: ***, от една страна, и ответника Е.К. ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление:*** от друга, че В
ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на 2400 лева по Споразумение от 16.12.2017 год. и
представляващо подлежащ на връщане като даден на отпаднало основание комисион по Договор за
посредничество при продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.05.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №3642/10.05.2019г. по ч.гр.
дело № 6914/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Е.К. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Е., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 448 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.6914/2019г. на ВРС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.К. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Е., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 472 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат при настоящото разглеждане на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Е., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.К. ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни
разноски под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: