№ 3951
гр. Варна, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502075 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.275 вр.чл.213 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис Сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу разпореждане
№31631/31.08.2022г., постановено по ЧГД №11708/2022г. на 30 състав на ВРС, с което
заповедният съд е отхвърлил заявление по чл.410 ГПК на заявителя АСВ ЕАД за сумата от
2 463.95 лева, представляващо обезщетение за забава, начислено за периода от 19.12.19г. до
подаване на заявлението на 26.07.22г.
В жалбата се излага, че в отхвърлителната си част разпореждането на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно. В производството по чл.410 ГПК съдът не проверява
правилното изчисляване размера на лихвата за забава, а следва да основе акта си на
твърдението за изпадане на длъжника в забава спрямо основното вземане по договора за
паричен заем. Претендира се отмяна на разпореждането в обжалваната част и уважаване на
заявлението изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй като
изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.
С разпореждане №31631/31.08.2022г. РС - Варна, постановено по ЧГД №11708 по
описа за 2022 година, е отхвърлил заявлението на Агенция за събиране на вземания ЕАД
1
срещу длъжника М. И. М., ЕГН **********, с.***, за сумата от 2463.95 лева,
представляващи обезщетение за забавено изпълнение на основното задължение,
произтичащо от договор за потребителски кредит от 18.07.2018г., сключен между ТИ БИ АЙ
БАНК ЕАД и длъжника, вземанията по който са изцяло прехвърлени на Агенция за
събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 31.08.2018г. като обезщетението е
изчислено върху главницата от 7651.36 лева, за периода от 19.12.2019г. до подаване на
заявлението. В останалата част заявлението на АСВ ЕАД е било уважено, а именно за
сумите 7651.36 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит от
18.07.2018г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и длъжника М. М. ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на задължението, сумата от 3420.60 лева –
възнаградителна лихва по договора, начислена за периода от 18.12.2019г. до 25.07.22г. ведно
с разноски за заповедното производство до размера на 263 лева. Съобразно мотивите на
съдебния акт съдът е отхвърлил заявлението за мораторната лихва като приел, че същото не
е правилно изчислено, а в заповедното производство съдът не може да събере експертиза за
определяне точния размер на дължимото обезщетение. Съгласно съдебния акт, редът за
нейното изчисляване е законово определен с императивни правни норми, поради което
съдът следва служебно да прецени съответствие на претенцията със закона. Съдът е
отхвърлил изцяло претенцията по заявлението като противоречаща на закона.
Въззивният съд намира постановеното разпореждане за неправилно в обжалваната му
част.
Съдът намира, че подаденото заявление от АГЕНЦИЯ за събиране на вдземания ЕАД
по чл.410 ГПК отговаря в пълна степен на изискванията за редовност съгласно ал.2 и ал.3 на
същата разпоредба. В заповедното производство проверката на съда се ограничава
единствено в редовността на заявлението и отсъствието на отрицателните предпоставки за
издаване на заповед за изпълнение. Поради едностранния характер на производството на
този етап съдът извършва проверката въз основа на изложеното от заявителя, а с оглед
естеството на правоотношението, от което произтичат вземанията, и от приложените книжа
по арг. на чл.410, ал.3 ГПК.
Спрямо конкретната претенция съдът намира, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл.411, ал.2 ГПК да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение.
Претенцията за мораторна лихва е конкретизирана като размер, основание и период на
начисляване. Съгласно разясненията на т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и
законната лихва от настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащане. За
периода преди предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по действалия
до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. В случая договорът е с настъпил падеж на 25.07.22г. преди подаване на
заявлението на 28.07.2022г.
Съобразно приложения към заявлението договор за потребителски кредит, в чл.9.4 и
2
чл.11.1 от същия е предвидено задължение на кредитополучателя, при забава в плащанията
да дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва за периода на забавата.
Обезщетението е предвидено изрично в договора за кредит като не противоречи на закона и
морала, съобразено е с разпоредбата на чл.33 от ЗПК, който намира приложение с оглед
характера на предоставения кредит. Поради това, несъответствието в размера на
претенцията с изчислимата законна лихва върху главното вземане, не може да послужи за
отхвърляне на заявлението. Съдът отказва издаване на заповед за изпълнение само при
наличие на отрицателните предпоставки в чл.411, ал.2 ГПК. Точното изчисляване размера на
начисленото обезщетение за забава може да се извърши едва в исковото производство, при
равно участие на двете страни със събиране на доказателства за установяване на
релевантните факти, а не в производството по установяване наличието на вземане в полза
на заявителя по чл.410 ГПК.
Поради различните правни изводи на двете инстанции, разпореждането подлежи на
отмяна като вместо това бъдат присъдени и мораторните лихви в претендирания размер на
2463.95 лева.
Съобразно изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №31631/31.08.2022г., постановено по ЧГД №11708/2022г. на
ВРС, 30 състав, в отхвърлителната част за сумата от 2463.95 лева, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение по договора за потребителски кредит от 18.07.2018г.,
сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и длъжника М. И. М., вземанията по който договор
са изцяло прехвърлени на Агенция за събиране на вземания ЕАД като заявител по чл.410
ГПК, с договор за цесия от 31.08.2018г., изчислено върху главницата от 7651.36 лева, за
периода от 19.12.2019г. до подаване на заявлението на 26.07.22г. като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза
на заявителя АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис Сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 срещу длъжника М. И. М., ЕГН **********, с.***, за сумата от 2463.95 лева,
представляващи обезщетение за забавено изпълнение по договора за потребителски кредит
от 18.07.2018г., сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и длъжника М. И. М., вземанията по
който договор са изцяло прехвърлени на Агенция за събиране на вземания ЕАД като
заявител по чл.410 ГПК, с договор за цесия от 31.08.2018г., изчислено върху главницата от
7651.36 лева, за периода от 19.12.2019г. до подаване на заявлението на 26.07.22г., на
основание чл.410 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС, 30 състав, за издаване на заповед за изпълнение съобразно
определението.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4