Р Е Ш Е Н И
Е № 138
Гр. Сливен, 08.11.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Галя
Райкова-Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 159
по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 156 от
27.07.2021 г., постановено по АНД № 692/2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) №
570574-F593035 от 23.04.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Делуксе“ ЕООД гр. Сливен, ЕИК
*********, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева и
дружеството е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите сумата от
80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Делуксе“ ЕООД, което
чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за процесуална
и материална незаконосъобразност. Счита, че в конкретния случай извършването на
нарушението, за което е наложената санкция, не е установено по безспорен начин,
касаещ продажбата. Сочи, че събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, опровергават отразеното в протокола за
извършена проверка относно неизпълнение на задължението по чл. 25, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 г. Твърди, че са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание
чл. 11 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени
първоинстанционното решение, както и наказателното постановление. Претендира
направените разноски пред двете инстанции.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Г.Д.
***, която поддържа касационната жалба. Заявява, че предвид изложеното в
жалбата и трайната практика на СЕС, е недопустимо за едно и също деяние с две
административни мерки да бъде санкционирано лицето, извършило нарушението, какъвто
е настоящият случай с едновременно прилагане на принудителна административна
мярка – запечатване и образуване на административнонаказателно производство. Моли
съда да отмени решението на Районен съд – Сливен.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощен гл. юриск. Ж. Д., която оспорва касационната жалба. Посочва, че независимо
от практиката на СЕС, националното законодателство предвижда за извършено
нарушение на чл. 25 от Наредба № Н-18 - за неиздаване на фискален бон при
извършена продажба, да се търси административнонаказателна отговорност на
задълженото лице, като независимо от тази разпоредба законът предвижда да се
налага и принудителна административна мярка, съобразно условията на ЗДДС. Предвид
липсата на промяна на националното законодателство и с оглед
на всички събрани доказателства, счита че същото следва да бъде спазено. Моли
съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на
първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за основателност на
касационната жалба.
Касационната жалба
е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна
и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Видно от
установената по делото фактическа обстановка, на 13.02.2021 г. в 12:10 часа
служители на НАП посетили търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС
– ф. с. „ДЕЛУКСЕ“, находящ се в г. С., у.. „Б. М.“ № ***, стопанисван от
„ДЕЛУКСЕ“ ЕООД, с ЕИК *********.
Актосъставителят
извършил контролна покупка за 1 бр. услуга – п. на стойност 8,00 лева. Плащането
било извършено от него в брой с една банкнота от 10 лева и прието от х. в
търговския обект, като е било върнато ресто - една монета от 2 лева. За
услугата не е бил издаден фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан.
В обекта е било налично монтирано, въведено в експлоатация и работещо фискално
устройство, модел INCOTEX 181 KL-Q с ИН на ФУ: IN 030438 и ФП № 54030438. След
покупката проверяващите се легитимирали и продължили проверката в обекта, като
от фискалното устройство е бил отпечатан КЛЕН за 13.02.2021 г. (Клен запис № 20),
в който горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване
на фискален бон. За констатациите от проверката бил съставен протокол за извършена
проверка Серия АА № 0051120 от 13.02.2021 г. С протокола да се яви за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бил поканен представител
или упълномощено лице на дружеството.
На 22.02.2021 г. на
дружеството бил съставен АУАН, за това че при извършена на 13.02.2021 г.
проверка в търговски обект – ф. с. „ДЕЛУКСЕ“, при извършване на контролна
покупка преди легитимация – п. на стойност 8,00 лева не е бил издаден фискален
касов бон. Актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Въз
основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, с което за нарушение на чл.
25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
За
да потвърди НП първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и в НП административно нарушение. Изложил е съображения за неоснователност
на наведените в жалбата възражения; направил е извод за липса на нарушения на
процедурата при съставяне на АУАН и издаване на НП. Счел е, че наложените
наказания са определени правилно.
Обжалваното
съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
В
случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл. 25, ал. 1,
т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според който независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. С
разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко
регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. С нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е определено
административно наказание за лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1,
като на физическите лица, които не са търговци се налага глоба в размер от 100
до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лева.
Пред
касационната инстанция за пръв път са представени и приобщени по делото
следните писмени доказателства: Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-56-0051120 от 16.02.2021 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр. Бургас; Протокол за запечатване на търговски обект (ТО)
при наложена ПАМ от 06.03.2021 г. и Протокол за отпечатване на търговски обект
при наложена ПАМ от 20.03.2021 г.
С
Протоколно определение от 13.10.2021 г. производството по КАНД 159/ 2021 г. по
описа на Административен съд – Сливен е спряно до приключване с решение по
отправеното преюдициално запитване по Дело С-97 по описа за 21 г. на Съда на
Европейския съюз (СЕС). С Определение от 13.09.2023 г. производството по делото
е възобновено.
Видно
от ЗНПАМ № ФК-56-0051120 от 16.02.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ гр. Бургас, на дружеството – жалбоподател за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 3, ал. 1 от същата, във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, е била
наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – ф. с. „Делуксе“, находящ се в г.
С., у. „Б. М.“ №*** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е
била приложена, като на 06.03.2021 г. ТО е бил запечатан, а на 20.03.2021 г. –
отпечатан. С приложената ПАМ, съответно с обжалваното НП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за едно и също
нарушение, осъществено на същата дата, поради което следва да бъде съобразено Решение
от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС. Според даденото в решението тълкуване,
чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на ДДС и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да тълкува в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също
неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни
производства, на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка
имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които
подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна
уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до
стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените
мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции
съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Приел е, че липсата на
законови механизми за координиране на производствата към момента води до
невъзможност за преценка дали съвкупността от наказанието/ санкцията, наложено
с наказателно постановление и принудителната административна мярка са съответни
на тежестта на извършеното нарушение. По настоящия случай е видно, че спрямо
дружеството е реализирана ПАМ - запечатване на търговски обект – ф. с. „Делуксе“,
находящ се в г. С., у. „Б. М.“ №*** и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
В т. 54 от
решението на СЕС е прието още, че автоматичното кумулиране, което не зависи от
никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо
основното съдържание на правото, гарантирано в чл. 50 от Хартата. С оглед събраните
по делото доказателства и решението на СЕС по дело С-97/21 г. се обосновава
извод, че санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това
прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с
наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване
на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата.
Предвид изложеното,
като вземе предвид санкционния характер на ПАМ и размера ѝ в конкретния
случай, който не е незначителен, както и че същата е изпълнена, съдът намира,
че налагането с НП на имуществена санкция на дружеството за същото нарушение е
непропорционално и надхвърля необходимото за постигане на целения санкционен
ефект.
По
изложените съображения, решението следва да бъде отменено като неправилно и
вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени НП като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора е основателна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, която на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде уважена за сумата от 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, и да се възложи в тежест на ответника по касационната жалба.
Претенцията на ответника
по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 156 от 27.07.2021 г., постановено по АНД № 692/2021 г. по описа на
Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 570574-F593035 от 23.04.2021 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на
„Делуксе“ ЕООД гр. Сливен, ЕИК *********, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Делуксе“ ЕООД гр. Сливен, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Кара Колю“ №6а, сумата от 300
/триста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.