Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 13.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 168 по описа
за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по жалба на длъжника „Х.и.Б.“ АД, действащ чрез надлежно упълномощен
представител, срещу отказ да бъде прекратено изпълнително дело № 20158440403715
на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд, обективиран в постановление от 16.10.2019г., с което е
оставено без уважение молба с вх. № 044577/11.10.2019г. на длъжника „Х.и.Б.“ АД.
Жалбоподателят
твърди, че отказа за прекратяване на изпълнителното дело е незаконосъобразен и
неправилен, постановен в грубо нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Поддържа, че взискателят не е искал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, а и такива
изпълнителни действия не са извършвани по изпълнително дело № 20158440403715 на
ЧСИ С.Я., рег. № 844 в двугодишния срок, считано от 31.05.2016г., което е
основание за неговото прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че
липсата на мотиви на акта от 16.10.2019г., доказва основателността на искането
на „Х.и.Б.“ АД за прекратяване на изпълнителното дело, поради перемпция, респ. незаконосъобразността на отказа на ЧСИ.
По изложените
аргументи, жалбоподателят моли съдът да отмени обжалвания акт и на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да прекрати изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20158440403715 на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие
Софийски градски съд. Не сочи доказателства. Не претендира разноски.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК взискателят в изпълнителното
производство - „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, чрез синдиците А.Д.и К.М., е
подал писмено възражение в което изразява становище, че жалбата е
неоснователна, тъй като не са настъпили основания за прекратяване на
изпълнителното производство. Не сочи доказателства и не претендира разноски.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ С.Я., peг. № 844, в които излага
съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че по
изпълнително дело № 20158440403715 не са налице условията по чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК, като не е изтекъл и предвидения двугодишен срок. Моли да бъде оставена
без уважение жалбата, като неоснователна. Изпратено е заверено ксерокопие на цялото
изпълнително дело № 20158440403715.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от изпълнително
дело № 20158440403715 по описа на ЧСИ С.Я., същото е образувано по молба на взискателя „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, след като изпълнително
дело № 20158380408450 по описа на ЧСИ М.Б.е изпратено за продължаване на
производството. Изпълнително производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 22.08.2015г., издаден от Софийски районен съд, 49 състав,
по гр. д. № 44882/2015г., с взискател „К.Т.Б.“ АД против длъжника
„Х.и.Б.“ АД, за сумата
35100000.00 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2015
г. до окончателното й изплащане, лихви в общ размер на 4773496.46 евро, неустойка
в размер от 160919.46 евро и 1 175039.65 лева - разноски.
Поради липса на доброволно изпълнение от длъжника „Х.и.Б.“ АД, след връчване на покана за
доброволно изпълнение на 28.10.2015г. (лист 32 от изп.
дело), взискателят, в качеството си на заложен
кредитор по договор за реален залог на акции, с молба от 22.02.2016г. (лист 136
изп. дело) е поискал насрочване на опис, оценка и
продажба на притежаваните от длъжника акции от капитала на „А.“ АД. Установява
се, че след извършването на опис, съгласно протокол от 01.03.2016г. и оценка, е
насрочена публична продан на поименни акции от 08.04.2016г. до 08.05.2016г. За
купувач е обявена „Д.К.К.“ ЕАД за сумата от 28 941
111 лв., за което е изготвеното постановление за възлагане на недвижим имот от
13.05.2016г. (том ІІІ – лист 60-61 от изп. дело).
Последното е обжалвано и влязло в законна сила с определение по ч. гр. д. №
1212/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав (том ІV – лист 1082-1085
от изп. дело). Жалбоподателят е обжалвал и
предявеното на 05.05.2017г. разпределение, считайки
го за неправилно и в нарушение на закона, което е изменено с влязло в законна
сила решение № 223 от 23.01.2018г., постановено по гр. дело № 20/2018г., 10-ти
състав по описа на Софийски апелативен съд. Решението на САС е влязло в сила на
23.01.2018г., като необжалваемо. Сумата е преведена
на взискателя на 31.01.2018г. (том ІV – лист 1089 от изп. дело).
Установява се, че със запорно съобщение с изх. №
064644/10.12.2015г. е наложен запор на дружествените дялове, притежавани от
длъжника „Х.и.Б.“ АД в капитала на „К.” ЕООД, а с молба от 22.01.2016г. е
поискано от взискателя „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност (лист 76-77 от изп. дело) да се
изготви постановление за овластяване поради липса на заплащане на дължимите
суми.
Установява се, че взискателят е насочил
принудително изпълнение за паричното си вземане срещу всички дружествени дялове
от капитала на „К.” ЕООД, като на 27.01.2016г. е предявил иск за прекратяването
му по чл. 517, ал. 4 от ГПК, по който е образувано т.д. № 589/2016г. по описа
на СГС, TO, VI- 18 състав - за прекратяване и ликвидация на „К.“ ЕООД. Няма данни
решението по това дело да е влязло в сила.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема,
че частната жалба по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител. С измененията на чл. 435 от ГПК (обн.
в ДВ бр. 86 от 2017 г.) е разширен кръга на лимитативно изброените действия на
съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване. В чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК
е посочено, че длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Жалбата е
подадена в предписания от закона едноседмичен срок и изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение за
действие, изрично указано от закона като подлежащо на съдебен контрол. Внесена
е и дължимата държавна такса. В този смисъл настоящият съдебен състав приема,
че жалбата е редовна и допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Законът
изрично сочи пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен
контрол по реда на чл. 435 от ГПК.
Следва да се
разгледа дали са изпълнени предпоставките за прекратяване на изп. дело № 20158440403715 по описа на ЧСИ С.Я. при хипотезата
на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Изпълнителното
производство представлява предписан от закона способ за заместване на дължимо
поведение, но неосъществено доброволно. Законът предвижда различни средства за
осигуряване на принципно зачетени от правния ред интереси. В рамките на
изпълнителното производство длъжникът дължи подчинение, доколкото принудата е
оправдана. В закона изрично и лимитативно са очертани хипотезите, засягащи
отстоявания в изпълнителното производство интерес на длъжника.
В чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК законодателят
изчерпателно е посочил хипотезите, в които се стига до прекратяване и
приключване на изпълнението. Сред основанията водещи до прекратяване на
изпълнението е визирано и това по ал. 1, т. 8, където е уредено, че
изпълнителното производство се прекратява ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Позоваването на жалбоподателя е именно за реализацията на така соченото прекратително основание. Това основание изхожда от принципа,
че при иницииран изпълнителен процес взискателят е
субектът, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред
съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия
посредством приложението на които да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази процесуална норма
съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг
период от време (две години) бездействат, като не полагат необходимите усилия
за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително
изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното
производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени
права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но
освобождава длъжника от ограниченията които е търпял в рамките на водения
спрямо него изпълнителен процес.
По отношение
на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи
законовият двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е постановена тълкувателна
практика с Тълкувателно решение (ТР) № 2/2013 г. от 26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като в т. 10 е прието,
че прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) и това са: насочването
на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Посочените
правила, приведени към разглеждания случай, мотивират съда да приеме следното:
Установи се,
че изпълнителното производство е било образувано от страна на взискателя „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност с молба от 02.10.2015г.,
като жалбоподателят е адресат на това процесуално правоотношение, доколкото e
конституиран, като длъжник по изпълнението. Не е спорно, че с молба от 22.02.2016г.,
изходяща от взискателя „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност е поискано от ЧСИ С.Я., във връзка с образуваното изпълнително
производство да извърши следните действия: опис, оценка и продажба на
притежаваните от длъжника „Х.и.Б.“ АД акции от капитала на „А.“ АД. Установи се
също, че сумата от продажбата на акциите е преведена на взискателя
на 31.01.2018г. Доколкото по делото е установено, че в рамките на двугодишния
срок от образуване на изпълнителното производство, взискателят
е предприел действия по насочването на изпълнението чрез насрочване на опис, оценка и продажба на притежаваните от длъжника акции от капитала на „А.“ АД,
то следва да се приеме, че давността е била прекъсната за периода до
реализирането на този изпълнителен способ. Т.е. в периода от 22.02.2016г. до
31.01.2018г. – датата на която е постъпила парична сума от продажбата на
акциите по сметка на взискателя, давността е била
прекъсната и не е текла, респ. към момента на сезиране от длъжника (на
11.10.2019г. - том ІV, лист 1117 от изп. дело)
и постановяване на
оспорвания отказ, не са изпълнени предпоставките на соченото прекратително основание – чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК., тъй
като не е изтекъл срок от две години. В този смисъл съдът приема, че до момента
на плащането на постъпилата сума по изпълнителното дело, което изпълнително
действие е в рамките на конкретен изпълнителен способ, то на основание чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД, давността е прекъсната. По делото не се установи взискателят да е бил пасивен и да не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години. За настоящия спор е без
правно значение продължителността на изпълнителното действие в рамките на сочения
от взискателя изпълнителен способ. Поради
прекъсването на давността, не е изтекъл двугодишният преклузивен
срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По изложените
съображения съдът отхвърля жалбата, като неоснователна.
По
разноските.
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Х.и.Б.“ АД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20158440403715 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд, срещу отказ да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, обективиран в постановление от 16.10.2019г. по изпълнително дело № 20158440403715 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.