№ 550
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500034 по описа за 2021 година
С решение от 7.10.2020 г., по гр.д. № 86/20 г., СГС, І-21 с-в, ОСЪЖДА
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да
заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Н. Х. Д. сумата от 30 000 лв. като
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 14.03.2017 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до 40 000 лв..
Срещу решението, в частта, в която е присъдена сума над 10 000 лв., е
депозирана въззивна жалба от "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Сочи, че не е спазен принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД, не са съобразени събраните доказателства, съдът
не е отчел бързият възстановителен период и пълното възстановяване на
пострадалата. Сочи, че е налице случайно деяние, като се позовава на
експертизата, изготвена в наказателното производство и показания на водача,
отразени в СМЕ, също приложена в досъдебната фаза на наказателния
процес. Подчертава, че ищцата е допринесла за инцидента, тъй като тя е
можела да пропусне преминаващия автомобил и да не предприема пресичане
пред него. Претендира отмяна на решението, за сумата от 10 000 лв. до
1
сумата от 30 000 лв. (като сочи, че неоспорената главница е платена) и
разноски.
В постъпил писмен отговор от ищцовата страна Н. Х. Д. се оспорва
жалбата на застрахователя, като се сочи, че тя се позовава на неотносими
доказателства от досъдебното производство. Твърди, че данните по делото
сочат, че навлизането в пътното платно от пешеходката не е внезапно, а
според САТЕ спирането на автомобила е било възможно преди мястото на
удара. Изрично подчертава, че пешеходката е блъсната на пешеходна пътека.
Намира, че присъденото обезщетение е напълно съответно на физическите
увреждания, болки и страдания, както и на психоемоционалните последици за
пострадалата. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Н. Х. Д. твърди, че пострадал при ПТП на 1.09.2016 г., като
инцидентът бил причинен от виновно и противоправно поведение на водача
В. В. С., чиято гражданска отговорност била застрахована при
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
Сочи, че инцидентът настъпил при пресичане по пешеходна пътека от
ищцата, в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Ищцата получила фрактура с дислокация на шийката на дяната
раменна кост и контузия на лявата раменна става, контузия на главата,
дясното коляно и лявото подребрие. Лечението било консервативно, но
ищцата дълго време изпитвала болки, ограничение в движенията, търсила
лекарска помощ и ползвала болничен отпуск за 3 месеца. Тежко било
засегнато и психическото състояние на ищцата. За претърпените
неимуществени вреди претендира да получи от застрахователя обезщетение в
размер на 40 000 лв. ведно със лихва за забава от 14.03.2017 г. до
окончателното изплащане, както и разноски.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
2
Живот и Здраве" АД оспорва предявения иск. Твърди, че е налице случайно
деяние, както и че ищцата е съпричинила вредните последици като е
нарушила чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, тъй като е притичала без да се огледа.
Счита, че ищцата не е оказала необходимата грижа за възстановителния
процес. Оспорва вредите и размера на иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 1.09.2016 г. е настъпило ПТП, при което е
пострадала ищцата. Според приетата СМЕ тя е получила фрактура на дясната
раменна кост, контузия на лявата раменна става, контузия и хематом на лява
скула, на дясното коляно (с подкожен кръвоизлив) и на долната част на лява
гръдна половина. На дясното рамо е поставена превръзка Дезо, като общия
период на лечение е бил три месеца и половина. През това време е търпяла
болки и страдания, по-интензивни в областта на дясното рамо за два месеца.
Към датата на СМЕ няма данни за функционален дефицит.
Св. В. В. С., водач на процесния автомобил, няма ясен спомен за
събитията. Спомня си, че инцидентът настъпил при излизане от кръгово
кръстовище, но не може да каже дали е върху пешеходна пътека.
Св. К. И. Д., съпруг на ищцата, разказва, че след като я изписали от
болницата с диагноза за счупена раменната кост, тя се прибрала вкъщи.
Посъветвали ги да следят за последици от травми по главата. В къщи тя била
като едно дете – не можела да се обслужва, не можела да диша, да спи, като
стане и като легне все я боляло. Свидетелят я обслужвал, хранел и къпел, а
после за да се възстанови движението на ръката ходела на физиотерапия.
Оплаквала се, че при промяна на времето има болки и затруднения при
обслужването. Тя не смеела да излиза сама, свидетелят я хващал за ръка при
пресичане и казва, че се бил превърнал на бавачка. Ищцата работела като
брокер и след инцидента съпругът й я карал по огледи, но в крайна сметка тя
се отказала, тъй като не можела да ходи сама и трябвало някой да е с нея.
Сега вече излизала сама, при промяна на времето се оплаквала от болки в
рамото.
3
Според САТЕ пешеходката е предприела пресичане от ляво на дясно
считано от приближаващи автомобил, по пешеходна пътека, тип Зебра,
обозначена със знак Д17, като в това време водачът С. се е намирал на около
37 м при движение със скорост не по-висока от 50 км/ч. Посочено е, че
опасната зона за спиране от 22,32 м. при 40 км/ч е по-малка от реалното
отстояние от мястото на удара, водачът е имал възможност да спре пред
пешеходната пътека. Поради вероятно закъснение на реакцията той не е
успял да предотврати удара, който е настъпил при скорост 15-17 км/ч. в
дясната пътна лента на булеварда. Автомобилът е ударил с предната си лява
част дясната страна на пешеходката, тя се е покачила върху капака и е
паднала пред МПС. Вещото лице е посочило, че при скорост от 50 км/ч
ударът е бил предотвратим при бавен, спокоен и бърз ход на пешеходката, и
непредотвратим ако тя е тичала (спокойно или бързо). При разпит в о.з.
вещото лице е изтъкнало, че различията с експертизата в досъдебното
производство се дължат на различни изходни данни относно изминатия път
на пешеходката, които обаче вещото лице не може да каже от къде са били
взети в наказателния процес.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Установява се от доказателствата по делото и страните не спорят
относно факта, че на 1.09.2016 г. е настъпило ПТП, при което автомобилът,
управляван от св. С. е ударил ищцата Н.Д.. Според приетата САТЕ
настоящият състав приема, че инцидентът е настъпил върху пешеходна
пътека, като ищцата е пресичала от ляво на дясно спрямо приближаващия
автомобил, който се е движел със скорост не по-голяма от 50 км, а към
момента на удара тя е била 15-16 км/ч. Няма спор и досежно обстоятелството,
че гражданската отговорност на водача е застрахована при застрахователя -
ответник. Съдът с оглед събраните доказателства приема, че в случая
произшествието е настъпило изцяло по вина на водача С.. Според чл. 20, ал. 2
от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на
движението и пр., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Практиката на съдилищата
4
нееднократно е дала становище, че наличието на пешеходци в градска среда,
особено в райони с обозначени пешеходни пътеки, спирки на градския
транспорт (както и в случая) и пр. е обичайно и предвидимо препятствие.
Законът въвежда допълнителни изисквания за водачите спрямо уязвимите
участници в движението чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116 ЗДвП, а според действащия
към датата на събитията чл. 119, ал. 1 от с.з. при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. От данните по делото може да се
направи заключение, че водачът не се е движел с подходяща скорост, която
да е така подбрана с оглед собствените му възможности и условията на
движение, че да може да реагира при възникване на опасност за движението.
От друга страна се установява, че водачът не е осигурил възможност на
пострадалата да пресече платното, като премине по пешеходната пътека.
Според САТЕ, при всички случай на придвижване на ищцата чрез ходене
ударът е бил предотвратим. Единствено във вариант с тичане ищцата е
можела да бъде внезапно възникнало препятствие, съответно възможността за
реакция на водача да е била ограничена. Данни в тази насока обаче няма. Ето
защо следва да се приеме, че ударът е можел да бъде избегнат, ако св. С. е
реагирал своевременно със спиране. Няма основание да се счита, че ищцата е
способствала за настъпването на ПТП, тъй като липсват каквито и да било
данни, че тя е нарушила правилата за движение – чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
Що се касае до размера на обезщетението – настоящият състав приема,
че същият е надлежно определен от първоинстанционният съд. Сумата от
30 000 лв. е подходяща за обезвреда както за физическите увреждания (част
от които по-тежки, свързани с фрактура на кост, а друга – с по-лек характер,
но в различни области на тялото – рамо, лице, коляно, гърди), така и за
психо-емоционалните последици при ищцата. За този размер от значение е
лечебният период (продължителност и естество), който не е бил свързан с
оперативна намеса, но е изисквал ползване на превръзка „Дезо“ с присъщите
за това ограничения на движенията и трудности в ежедневното обслужване.
Съдът отчита времето на търпени болки от пострадалата, възрастта й,
остатъчният страх от коли и при пресичане, настъпилите негативни
последици при организацията на ежедневната й професионална дейност.
5
Взети са предвид както обичайната практика на съдилищата с оглед чл. 52
ЗЗД, така и обществено-икономическите условия към датата на инцидента.
Предвид казаното жалбата на застрахователя следва да се отхвърли, а
решението да се потвърди в обжалваната част за разликата над 10 000 лв. до
сумата от 30 000 лв.
При този изход на жалбоподателя не се следват разноски, а такива се
дължат на ответника в размер на 1130 лв., с оглед възражението за
прекомерност.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 7.10.2020 г., по гр.д. № 86/20 г., СГС, І-21
с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
на Н. Х. Д. сумата над 10 000 лв. до сумата от 30 000 лв., като
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 14.03.2017 г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД да заплати на Н. Х. Д. разноски в размер на 1130 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6