Р
Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Брезник, 07.05.2021г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Брезнишкият районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при секретаря М. Г., като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 333 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество и
ответникът В.С.В., с ЕГН: ********** се намирали в облигационни правоотношения,
които се регулирали от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, съгласно които ищецът доставил на
ответника, с електроснабден имот, находящ се в гр.**********, с клиентски № ************,
електрическа енергия за периода от 21.10.2019 г. до 20.02.2020 г., за което
били издадени 4 бр. фактури, както следва: 1. фактура № ********* от 30.11.2019
г., на стойност 270,34 лева за периода от 21.10.2019 г. до 20.11.2019 г., с
краен срок за плащане 23.12.2019г. Върху дължимата сума е начислена мораторна
лихва за периода на забава от 24.12.2019г. до 11.05.2020г. в размер на 8,49
лева; 2. фактура № ********* от 31.12.2019 г., на стойност 415,97 лева за
периода от 21.11.2019 г. до 20.12.2019 г., с краен срок за плащане 24.01.2020г.
Върху дължимата сума е начислена мораторна лихва за периода на забава от
25.01.2020г. до 11.05.2020г. в размер на 9,48 лева; 3. фактура № ********* от 31.01.2020г., на стойност 429,37 лева за
периода от 21.12.2019 г. до 20.01.2020 г., с краен срок за плащане 24.02.2020г.
Върху дължимата сума е начислена мораторна лихва за периода на забава от
25.02.2020г. до 11.05.2020г. в размер на 6,07 лева; 4. фактура № ********* от 29.02.2020г., на
стойност 103,67 лева за периода от 21.01.2020г. до 20.02.2020 г., с краен срок
за плащане 23.03.2020г. Върху дължимата сума е начислена мораторна лихва за
периода на забава от 24.03.2020г. до 11.05.2020г. в размер на 0,95 лева.
Задълженията по
посочените фактури били изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД
абонатът разполагал с 10-дневен срок за плащане на задълженията за консумирана
електрическа енергия, но в срока ответникът не изпълнил задължението си за
плащане на процесните суми, вследствие на което ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 264/2020 г. на РС – Брезник. В рамките на
образуваното дело съдът издал заповед за изпълнение в полза на заявителя и ищец
в настоящото производство за процесните суми, връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед
изложеното, ищецът моли да бъде признато в отношенията между страните, че по
договор за продажба на електрическа енергия ответникът му дължи следните суми:
1219,35 лева- главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за
периода от 21.10.2019 г. до 20.02.2020 г. 24,99 лева - мораторна лихва за
забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на
справката за възникнали задължения: от 24.12.2019г. до 11.05.2020г., законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, в съда до окончателното плащане на дължимите суми, както и
сторените от ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор, с който е оспорил иска, с твърденията, че не притежава
качеството на собственик или ползвател на имота, за което ангажира и писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищецът „ЧЕЗ
Електро България“ АД, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание се явява процесуалният
представител на ответника, като оспорва дължимостта на вземането, претендирано
от ищцовото дружество.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „ЧЕЗ Електро
България“ АД е подало на 28.05.2020 г. до Софийския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника В.С.В.
за дължими суми за ползвана електрическа енергия за периода от 21.10.2019 г. до
20.02.2020 г. за електроснабден имот, находящ се в гр. *******************“.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 20201110120199/28.05.2020г. по описа на СРС.
Впоследствие с определение № 113774/08.06.2020г. на съдия при СРС ч.гр.д. 20199/2020г.
е прекратено и изпратено по подсъдност на БРС, където на 07.10.2020г. е
образувано ч.гр.д. № 264/2020г. по описа на БРС. Именно по последното дело в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 186/07.10.2020г.
против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение ответникът В.С.В. е депозирал възражение
за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„ЧЕЗ Електро България“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети 4 бр. фактури, с получател
– ответника
В.С.В., както следва: 1. фактура № *********
от 30.11.2019 г., на стойност 270,34 лева за периода от 21.10.2019 г. до
20.11.2019 г., с краен срок за плащане 23.12.2019г. Върху дължимата сума е
начислена мораторна лихва за периода на забава от 24.12.2019г. до 11.05.2020г.
в размер на 8,49 лева; 2. фактура № ********* от 31.12.2019 г., на стойност
415,97 лева за периода от 21.11.2019 г. до 20.12.2019 г., с краен срок за
плащане 24.01.2020г. Върху дължимата сума е начислена мораторна лихва за
периода на забава от 25.01.2020г. до 11.05.2020г. в размер на 9,48 лева; 3.
фактура № ********* от 31.01.2020г., на
стойност 429,37 лева за периода от 21.12.2019 г. до 20.01.2020 г., с краен срок
за плащане 24.02.2020г. Върху дължимата сума е начислена мораторна лихва за
периода на забава от 25.02.2019г. до 11.05.2020г. в размер на 6,07 лева; 4. фактура № ********* от 29.02.2020г., на
стойност 103,67 лева за периода от 21.01.2020г. до 20.02.2020 г., с краен срок
за плащане 23.03.2020г. Върху дължимата сума е начислена мораторна лихва за
периода на забава от 24.03.2020г. до 11.05.2020г. в размер на 0,95 лева.
По делото от
дружеството-ищец беше представено заявление от 21.03.2013г. за продажба на
електрическа енергия от името на ответника. Като доказателство за съществуване
на облигационна връзка беше представен и Договор за наем от 01.02.2013г. на
недвижим имот находящ се в гр.********************* същия е със срок от една
година. Като писмено доказателство по
делото е приобщен и споразумителен протокол от 08.04.2014г. между страните по
делото, с който ответникът признава задължения в размер на 198,53 лв. и се
задължава да ги заплати на пет вноски с изготвен погасителен план.
От ответната страна по делото е представен
удостоверение от Директор ОДМВР-Перник, в което са описани регистрирани
пътувания на ответника зад граница за периода от 2017г. до 2020г. Представена е
и обява по решение от 09.06.2011г. по
т.д. № 2512/2010г. по описа на СГС, Търговско отделение VI-7 състав от синдик на „НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ“ АД /
несъстоятелност / за продажба на недвижими имоти собственост на дружеството.
От допуснатия до разпит свидетел В. С.В. е видно, че ответника е пребивавал като
наемател в апартамент в блок собственост на дружеството „НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ„
АД до 2015г., тъй като същия бил военен и работел в поделение на територията на
гр.Б.. След тази година напуснал армията и трайно отишъл да живее
в Англия, а административен адрес на територията на Република България е
родният му дом в с.Д. с.,
общ.Брезник, обл.Перник. Съдът като прецени показанията на свидетеля по реда на
чл.172 от ГПК намира същите за обективни, достоверни и им дава вяра. Същите се
подкрепят и от изброените по-горе доказателства по делото.
Наред с това по делото са
представени и приети Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, както и справка за консумация на клиента,
издадена от ищцовото дружество, за обект, находящ се в гр. ************** с потребител ответника В.С.В., с адрес: ***,
1320, с отразяване в последната на количеството използвана ел. енергия за
периода от 24.03.2020 г. до 11.05.2020г.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника електроенергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността ù, че е доставил определено количество
електроенергия, посочена в изброените в исковата молба фактури, единичната цена
на потребената ел. енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на
начисляването ù и че за ответника е възникнало задължение за плащане на
исковата сума.
За да възникне задължение за плащане
на доставена ел. енергия, то следва на първо място да се установи качеството на
потребител на ответника по иска.
По силата на чл. 98а, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия.
По делото са представени Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД. Съгласно чл. 19, ал. 1 от същите потребителят е длъжен да заплаща
потребената електрическа енергия веднъж месечно, като по силата на чл. 4, ал.
2 потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа.
От горните разпоредби следва, че за
да се приеме, че ответникът е потребител на електрическа енергия, то трябва да
се установи, че е собственик или ползвател на имот, като ползва ел. енергия за
домакинството си.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че не е установено, че през исковия период
ответникът е притежавал качеството потребител на ел. енергия, което е
достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. По делото липсват
доказателства, от които да може да се направи извод, че ответникът за процесния
период от 21.10.2019 г. до 20.02.2020г. е бил собственик или ползвател на имота
за процесния период. Напротив, от представените по делото Договор за наем от 01.02.2013г.
е видно, че се касае за имот с адрес различен от описан в исковата молба: гр.*************, а не този описан на представените фактури и горепосочения
договор за наем на недвижим имот: гр.*******************.
Но дори и да е налице идентичност на имотите / каквато не беше доказана от
страна на дружеството-ищец/ то въпросния договор за наем е бил прекратен много
преди възникването на претендираните задължения за заплащане на потребена
ел.енергия, тъй като се касае за едногодишен договор, в който една от клаузите
визира прекратяването му при продажбата на имота в производството по
несъстоятелност на собственика „НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ“ АД. Тези обстоятелства,
както и свидетелските показания на св.В. В. *** за пътуванията на ответника
зад граница установяват, че същия след 2015г. е напуснал жилището, описано в
договора за наем респективно няма облигационни отношения с дружеството-ищец.
Сам по себе си фактът, че на името
на ответника е открита партида за доставка на ел. енергия, не е достатъчен, тъй
като по делото не е установено въз основа на какви документи е извършено
откриването на партидата.
Предвид изложеното, неоснователно се
твърди в депозираната искова молба, че ответникът е страна по договор за
продажба на електрическа енергия, който договор не е прекратен и същият дължи
всички суми, начислени по откритата на негово име партида от момента на
сключване на договора до неговото прекратяване. За да могат да възникнат
облигационни правоотношения между страните, ответникът следва да има качеството
на потребител по смисъла на закона, каквито доказателства по делото липсват.
По изложените съображения искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска присъждане на
разноски, и доколкото по делото са налице доказателства за направени такива,
съдът намира, че дружеството –ищец следва да заплати на ответника сумата от 700
лева - платен адвокатски хонорар по исковото и заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, р-н „Младост“, бл. „Бенч Марк“, „Бизнес център“ иск с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът В.С.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи следните
суми: 1219,35 лева- главница за употребена и незаплатена електрическа енергия
за периода от 21.10.2019 г. до 20.02.2020 г.; 24,99 лева - мораторна лихва за
забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на
справката за възникнали задължения: от 24.12.2019г. до 11.05.2020г., законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, в съда до окончателното плащане на дължимите суми, както и
сторените от ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производства, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, р-н „Младост“, бл. „Бенч Марк“, „Бизнес център“ да
заплати на В.С.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 700 лева,
представляваща сторени разноски по делото - заплатен адвокатски хонорар по
заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: