РЕШЕНИЕ
№…………/30.06.2017 г.
Гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-2 състав, в публично заседание на двадесет и първи април през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от председателя търг. дело № 6677/2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с
вх.№111784/30.08.2016 г. на „Б.Е.Х.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Оборище“, ул. „********срещу „Т.С.“ ЕАД, ***, р-н „********“,
ул. „********.
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искове от „Б.е.х.” ЕАД
срещу ответната страна:
1)
иск по чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД във
връзка с чл. 99 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер от 2 971 750 лв. – представляваща незаплатена
погасителна вноска за уговорена за м. 08.2011 г. според погасителен план
утвърден с приложение 1 към подписано Споразумение от 26.03.2010 г., която
вноска съставлява част от вземане за продажна цена на доставено количество
природен газ, което вземане е придобито с договор за цесия от 17.03.2009 г.,
като наред с главната претенция се иска и присъждане на законна лихва върху
нея, считано от 30.08.2016 г. /датата на депозиране на ИМ в съда/ до окончателното
изплащане;
2)
иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във връзка
с чл. 99 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер от 373 506,91 лв. – представляваща дължима договорна
неустойка за забава в изпълнението на главното задължение за периода от
01.08.2013 г. до 30.08.2016 г. съобразно чл. 5 по споразумение от 26.03.2010
г., с което е изменен договор за доставка на природен газ от 1998 г.,
вземанията произтичащи от които са прехвърлени с договор за цесия от 17.03.2009
г.
В исковата молба ищецът
поддържа, че на 29.12.1998 г. между ответното дружество – „Т.С.“ ЕАД и
дружеството – „Б.“ ЕАД е бил сключен договор за доставка на природен газ, като
въз основа на уговореното с това съглашение
за „Б.“ ЕАД е възникнало задължение да доставя на „Т.С.“ ЕАД природен
газ при съгласувани минимални количества и при качество и налягане съобразно
Приложения 1 и 2 – неразделна част от подписания договор. Насрещната престация
по сделката, която „Т.С.“ ЕАД е поела спрямо доставчика на газ е да му заплаща
цената на доставените количества от стоката на месечна база с банкови преводи
по посочена в договора сметка. Прието е, че помесечното плащане следва да се
извършва на две части, при пропорции, както следва : до 15-то число на месеца
40 % от стойността на доставеното количество природен газ през месеца; до 27-мо
число на месеца оставащите 60 % от стойността на доставените количества през
текущия месец. Поддържа се, че доставчика на стоката /природен газ/ в лицето на „Б.“ ЕАД е спазил ангжимента си да достави на
купувача заявените количества природен газ, но „Т.С.“ ЕАД не е изпълнило
насрещната си парична престация да заплати цената на получените количества от
продукта. За да изправят допуснатите от купувача неизпълнения на задължението
за заплащане цената на доставените обеми природен газ между „Т.С.“ ЕАД и
доставчика „Б.“ ЕАД се подписало
споразумение от 25.11.2002 г. Видно от възприетото в това споразумение –
купувача по договора за доставка на природен газ „Т.С.“ ЕАД е признал, че има
непогасени и изискуеми задължения към доставчика на суровината при количества,
чиято парична равностойност съобразно уговорените единчни цени възлиза на общо
120 451 690,05 лв., което състояние е към датата 31.08.2002 г. Според
уговореното в това споразумение длъжника „Т.С.“ ЕАД е приело да изплати
признатите от него задълежения спрямо „Б.“ ЕАД при спазването на следната схема
на изпълнение : 60 000 000 лв. подлежат на изплащане от дружеството
за срок от 5 години при спазване на утвърден погасителен график, съставляващ
неразделна част от споразумението; останалите 60 773 494,50 лв. е
предвидено да се погасят от длъжника чрез предоставяне на доставчика на
суровината на определени ДМА /газопроводи и пр./ - собственост на „Т.С.“ ЕАД в
размер до 15 000 000 лв., а другите 45 000 000 лв. подлежат
на погасяване от длъжника в срок от 3 дни след продажбата на акции на същата
стойност на държавата. Ищецът допълва изложението на обстоятелствата, от които
извлича спорното право с това, че на 21.09.2007 г. страните по договора от 1998
г. и споразумението от 2002 г. са подписали ново споразумение с цел да уредят
отношенията си свързани с допуснатото от купувача „Т.С.“ ЕАД неизпълнение на
здължението му да заплаща цената на доставените му количества природен газ. С
него дружеството-купувач изрично е признало, че е получило доставка на суровина
в количества, чиято ценова стойност възлиза на 150 760 905,66 лв., които
не е заплатил своевременно според договореното между контрагентите по сделката,
като общата сума е формирана от следните компоненти : 15 451 690,05
лв. е непогаена част от задължението на „Т.С.“ ЕАД към доставчика съгласно
предходното сключено между тях споразумение от 2002 г.; останалата дължима
парична сума от 135 309 216,61 лв. е получена от неплатени текущи
задължения на купувача към доставчика на природен газ натрупани в периода
м.01.2007 г. до м.08.2007 г. /включваща главница и лихва за забава/, като
изрично се отбелязва, че относно тези си парични притезания „Б.“ ЕАД е издал
общо 19 фактури в периода от 15.01.2007 г. до 15.08.2007 г., чиито получател е
ответника - „Т.С.“ ЕАД. Страните са придали на подписаното през 2007 г. споразумение
действието на новация чрез което съглашение те са новирали цитираните парични
задължения в пълния им размер, като длъжника е приел да ги погаси в рамките на
новоопределен му срок от 6 години и при новоутвърден погасителен график на
плащанията. Този график предвижда, че първата погасителна вноска, която
дружеството-длъжник следва да осъществи възлиза на сумата от
1 760 905,66 лв. и тя трябва да се изпълни в срок до 27.09.2007 г.
Ищецът – „Б.е.х.“ ЕАД придобива възмездно въз основа на сключен на 17.03.2009
г. с първоначалния кредитор „Б.“ ЕАД парични вземания, чиито носител е
доставчика на природен газ, а длъжник по тях е „Т.С.“ ЕАД. Вземанията, които са
предмет на сключения цесионен договор касаят непогасени задължения от „Т.С.“
ЕАД, които са били ликвидни и изискуемикъм датата - 30.11.2008 г., а техния общ
размер е възлизал на сумата от 214 962 759 лв. и се състоят от
натрупани текущи вземания по договора за доставка на природен газ с балансова
стойност към 30.11.2008 г. в размер на 95 862 759 лв. /вкл. главница
и лихви за забава/, като тази част от вземанията са последица от осъщесвени
доставки на природен газ в периода от м.07.2008 г. до м.11.2008 г. и за цената
на тези доставени количества суровина „Б.“ ЕАД е издало общо 12 броя фактури в
периода от 15.07.2008 г. до 17.11.2008 г.; непогасени към 30.11.2008 г.
вземания на доставчика - „Б.“ ЕАД от купувача - „Т.С.“ ЕАД имащи за свои
източник сключеното споразумение между тези дружества от 2007 г. в размер на
119 100 000 лв. Относно разпростирането на материалното действие на
договора за цесия от 2009 г. се поддържа, че длъжника на вземанията, които са
предмет на транслирне чрез сделката е бил надлежно уведомен в приложение на чл.
99, ал. 3 ЗЗД от стария кредитор „Б.“ ЕАД, като това е станало на датата
26.03.2009 г. Сочи се, че договорните отношения между новия кредитор в лицето
на „Б.е.х.“ ЕАД и длъжника „Т.С.“
ЕАД са продължили своето развитие
през 2010 г. чрез подписване на споразумение от 26.03.2010 г. Чез това
споразумение „Т.С.“ ЕАД
изрично е признало пред новия си кредитор, че има непогасени задължения
за доставен й природен газ в размерите обективирани в договора за цесия, като
общия им размер към датата – 31.12.2009 г. възлиза на сумата от
223 155 417,09 лв. съставляващи, както следва : задължения в размер
на 213 966 375,92 лв. /стари задължения кумулирани в предходни
години/ и такива в размер на 9 189 041,17 лв. /новонатрупани
задължения/. Договорено е, че визираното задължение в размер от 213 966 375,92 лв. е дължимо като
плащане на неговия кредитор - „Б.е.х.“ ЕАД при уговорена разрочена схема на
погасяване в рамките на 6 годишен период, считано с начален момент – 01.07.2011
г. при спазване на утвърдена погасителна схема – неразделна част от
споразумението. Възприетое, че при неплащане на някоя от разсрочените вноски в
утвърдения срок и размер, то от „Т.С.“ ЕАД
се дължи на кредитора и договорна лихва за забава в размер на ОЛП
определен от БНБ плюс надбавка от 4 % върху неплатената в срок вноска до датата
на нейното окончателно заплащане. Регулацията на договорните правоотношения
между страните е влязла е претърпяла нова промяна със сключването на 02.08.2011
г. на споразумение, с което страните по търговското правоотношение са се
съгласили да извършат прихващания на дължимата от „БЕХ“ ЕАД на „Т.С.“ ЕАД цена
за доставена ТЕ с насрещни задължения на топлофикационното дружество към „БЕХ“
ЕАД утвърдени със споразумението от 2010 г. Във връзка с конкретното прихващане
на 29.02.2012 г. между страните е подписан протокол за прихващане на суми, като
по силата на така цитирания протокол ответника по иска отново е признал своите
парични задължения към „БЕХ“ ЕАД, които са установени според споразумението от
2010г. Според утвърдения чрез така подписаното споразумение погасителен план,
ответното дружество дължи на ищцовото такова съобразно чл. 1.1. погасителна
вноска за м.08.2011 г. при размер възлизащ на сумата от 2 971 750
лв., като предвидения срок за нейното изплащане е 31.08.2011 г., но въпреки
изтичането му действия по погашение не са предприети от адресата на
задължението в лицето на „Т.С.“ ЕАД, което пък мотивира ищеца да потърси тази
си претенция посредством активираната искова защита. Паралелно с претенцията за
заплащане на главното вземане се иска и присъждане на договорената лихва за
забава, която следва да се начисли за периода от 01.08.2013 г. до 30.01.2016
г., като размера това вземане съставляващо по своята правна природа уговорена
неустойка за забавено изпълнение е определено на сумата от 373 506,91 лв.
Ищецът поддържа да е кредитор на посочените парични притезания и иска от СГС да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответното дружество да му ги
заплати. Същевременно се иска и присъждане на разноските направени във връзка с
водене на делото, а така също и законна лихва върху вземането за главница,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на дълга в хипотезата на позитивно осъдително решение.
Ответната страна - „Т.С.“
ЕАД се е възползвала от правото си по реда на чл. 367 ГПК да упражни отговор по
насочените спрямо нея искови претенции. Възразява се изцяло против предявените
за разглеждане искови претенции, като се изтъква, че търсеното присъждане на
парични притезания е неоснователно, съобразно което исковете подлежали на
отхвърляне. Протовопоставя се правопогасяващото възражение, че съдебно
предявеното вземане за заплащане на цена на доставен природен газ е погасено по
давност, защото според правната природа на това вземане приложима е кратката
погасителна давност предвидена в чл. 111, буква „в“ ЗЗД, доколкото се касае до такова
с периодичен характер. Ответникът не се противопоставя относно заявените от
ищеца фактически твърдения обхващащи възникването на облигационното
правоотношение между ищец и ответник, вкл. и тези свързани с възникването на
правоотношението между праводателя на ищеца и ответника. Не се възразява и по
твърденията за извършени от праводателя на ищеца доставки в полза на ответника
на количества природен газ, за чиято продажна цена са издадени фактури
стойностите по които не са заплатени на продавача на енергийния ресурс. Опонира
се обаче по това, че подписаното през 2007 г. споразумение изпълнява функциите
на договор за новация, защото от тълкуването на волята на страните обективирана
в това съглашение сатавало ясно, че те не заместват едно съществуващо за длъжника
по облигацията задължение с друго, а напротив длъжника изрично признава, че
кредитора разполага с парично вземане, чиито адресат е длъжника, като това
вземане има за свои източник извършвани доставки на природен газ. По нататък в
изложението си ответника подробно мотивира виждането си, че цедираните вземания
от „Б.“ ЕАД в полза на ищеца „БЕХ“ ЕАД, по които длъжник се явява ответната Т.имат
периодичен характер, защото те са последица от извършването на периодични
доставки на природен газ, които са отнапред уговорени. В този смисъл, като
периодични плащания следва да се квалифицират и поетите от длъжника парични
задължения за разсрочено плащане на длъга на вноски, първата от които е с падеж
м.07.2011 г. Отделно се мотивира и схващането, че сами по себе си вземанията за
цени за доставка на природен газ са такива за периодични доставки. Тези
периодични доставки на природен газ е уговорено да се заплащат при отделните
доставки и съразмерно с тях в съответствие с нормата на чл. 208 ЗЗД, като
прогнозните количества, които са съгласувани чрез спецификациите съставляват
основа за формирането на цената, а реално потребените количества се отнасят към
прогнозните, а разликата се компенсира с последващи плащания или чрез
прихващането им от доставка за стари задължения. В детайли са развити
възраженията свързани с липса на договорна новация и с погасявае на съдебно
предявените вземания, поради изтекла специална погасителна давност, доколкото
се касае до вземания с периодичен характер. Предвид нормата на чл. 119 ЗЗД за
погасени по давност следва да се приемат и вземанията за договорна неустойка,
както и това за законна лихва. На самостоятелно основание вземането за
договорно обезщетение за забава е неосновтелно, поради приложени и спрямо него
на специалната погасителна давност в частта му касаеща периода от 01.08.2013 г.
до 31.08.2013 г. Отправя се претенция за присъждане на нашравените от ответника
по повод защитата му разноски в настоящото производство.
В предоставения на ищеца срок по
смисъла на чл. 372 ГПК от „БЕХ“ ЕАД не е упражнено правото да подаде
допълнителна искова молба, с която да поясни и/или допълни твърденията си във
връзка с очертаното спорно право заявени в първоначалната такава.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Безспорно е между страните по
делото, а това се установява и от събраните доказателства, че с договор, сключен
на 29.12.1998 год. „Б.“ ЕАД в качеството
му на доставчик се е задължило да доставя на ответното търговско дружество – „Т.
С.“ ЕАД в качеството му на купувач, природен газ в минимални годишни количества
по Приложение № 1 „А” с качество и налягане, уговорено със спецификацията за
съответната година от периода на действието на договора (Приложение 2 „А“), въз
основа на тримесечни и месечни спецификации. Купувачът пък е приел да изпълнява
насрещна престация състояща се в заплаща цената на доставения природен газ по
утврден с договора график. Според клаузата на чл.4.4 на цитирания търговски
контракт, стойността на количеството природен газ, което купувачът потребява
през съответния месец се определя въз основа на цената на природния газ за този
месец и договореното за него по спецификация минимално количество природен газ,
а съгласно чл.6.1 от договора, количествата доставен на купувача природен
газ за съответния месец, се установяват с двустранно подписан приемателен
месечен акт, съставен след изтичане на месеца. В клаузата на чл.5.1 е уговорено
заплащането на минималното количество природен газ за съответния месец на
части, а именно : до 15-то число на месеца - 40 % от стойността на количеството
по чл.4.4 и до 27-то число на месеца - оставащите 60 % от цената. Субектите по
сделката са договорирали и хипотезата, че когато преведената сума надвишава
стойността на действително потребеното количество природен газ през съответния
месец, с надвнесената разликата трябва да да се намалява сумата на следващото
дължимо плащане, ако купувачът няма стари задължения. Респективно когато
преведената от купувача сума е по-малка по размер от стойността на действително
потребеното през месеца количество природен газ, купувачът се е задължил до
7-мо число на следващия месец, да преведе разликата до пълния размер на цената
на действително потребения през предходния месец природен газ (чл.6.1, ал.4 и 5
от договора). Според чл.7.1 от обсъжданото съглашение между субектите по него е
уговорена мораторна неустойка за забава на плащането, като тази неустойка е
конфигурирана в размер на основния лихвен процент + 0.05 % от дължимата сума за
всеки просрочен ден до датата на окончателното ѝ изплащане. Добавено е,
че ако се касае до случай на забава,
продължила повече от 5 дни доставчикът може да ограничи или да спре подаването на
природен газ към купувача.
Приложено по делото е
споразумение подписано на 25.11.2002 г. с което страните по договора от 1998 г.
са установили, че задължението на „Т. С.“ АД /сега ЕАД/ към доставчика – „Б.“
ЕАД за доставен, но незаплатен природен газ към датата - 31.08.2002 г. е в
размер общо на 120 451 690,05 лева, като ответното дружество-купувач
се е задължило да изплати част от сумата визирана в т. 1 възлизаща на
60 000 000 лв., за срок от 5 години, считано от 01.09.2002 г., съгласно
утвърден погасителен график имащ характеристиката на неразделна част от
споразумението. Съгласно клаузата на т.3
от споразумението, считано от 01.09.2007 г. до окончателното изплащане на
сумата, дружеството-купувач „Т. С.“ АД е поело задължение да заплаща в полза на
дотавчика на енергийния ресурс – природен газ и лихва в размер на основния
лихвен процент, определен от БНБ плюс 1 пункт. Прочитът на т. 4 от цитираното
споразумение регулира, че в хипотеза на допуснато неизплащане в плащането на
някоя от вноските, дължими по погасителния график в уговорения срок, „Т. С.“ АД
дължи лихва в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ плюс 4 пункта
върху неизплатената в срок вноска. Относно останалата изискуема част от
дълга към „Б.“ ЕАД, която възлиза на сумата от 60 451 690,05 лв. е
прието, че погасяването й от страна на длъжника ще стане чрез предоставяне на
определени ДМА притежавания от „Т. С.“ АД, чиято развностойност е в размер до
15 000 000 лв., а останалия дълг от 45 000 000 лв.
дружеството ще погаси в 3-днвен срок след продажба на акции на същата стойност,
които ще бъдат изкупени от държавата.
Видно от споразумение
подписано на 21.09.2007 г. страните са установили, че задължението на „Т. С.“
АД /сега ЕАД/ към доставчика – „Б.“ ЕАД за доставен, но незаплатен природен газ
към датата - 31.08.2007 г. е в размер общо на 150 760 905.66 лева, като
ответното дружество-купувач се е задължило да изплати сумата по него в срок от
6 години, съобразно уговорен със същото споразумение погасителен график -
приложение № 1. В този възприет от страните по споразумението график ясно са
посочени размерите на отделните вноски и техните падежи (т.2). Съгласно
клаузата на т.3 от споразумението, считано от 01.09.2007 г. до окончателното
изплащане на сумата, дружеството-купувач „Т. С.“ АД е поело задължение да
заплаща в полза на дотавчика на енергийния ресурс – природен газ и лихва в
размер на основния лихвен процент, определен от БНБ плюс 1 пункт, която се
начислява върху остатъчния размер на сумата по главницата и се заплаша
ежемесечно, не по-късно от 27-мо число на съответния месец. Прочитът на т.
4 от цитираното споразумение регулира, че в хипотеза на допуснато неизплащане в
плащането на някоя от вноските, дължими по погасителния график в уговорения
срок, „Т. С.“ АД дължи лихва в размер на основния лихвен процент, определен от
БНБ плюс 4 пункта върху неизплатената в срок вноска.
Част от доказателствения материл по
делото е договор за цесия с № БГ 86/БЕХ № 43 от 17.03.2009 г., като според
съдържанието му първоначалния кредитор на вземанията за доставен природен газ -
„Б.“ ЕАД е прехвърлило възмездно на цесионераи ищец в настоящото производство –
„Б.е.х.“ ЕАД своите вземания към длъжника и ответник по делото – „Т.С.“ АД/
сега ЕАД/ възлизащи в общ размер към 30.11.2008 г. на сумата от 214 962 759
лева, заедно с всички привилегии и обезпечения и другите акцесорни права,
включително и дължимите мораторни и договорни лихви. В цесионния договор е
пояснено, че горецитираната съвкупна сума включва : текущи вземания по договор
№ 1 от 29.12.1998 г. за доставка на природен газ с балансова стойност към
30.11.2008 г. от 95 862 759 лева, дългосрочни (разсрочени) вземания на „Б.“ ЕАД
по споразумение от 21.09.2007 г. към същия договор с балансова стойност към
30.11.2008 г. от 119 100 000 лева, като последните цесионерът придобива ведно с
обезпечението, учредено в полза на първоначалния кредитор с договор за учредяване на залог върху вземане
от 15.02.2008 г.
Безспорно е между страните по
делото, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че
с писмо изх.№ БГ-51-001-808/23.03.2009 г. цедентът – „Б.“ ЕАД е уведомил
длъжника – „Т.С.“ ЕАД за извършеното с договора прехвърляне на вземанията към
него- видно от приложената към писмото обратна разписка, то е връчено на
длъжника на датата- 26.03.2009 г.
Със споразумение № 149 от 26.03.2010
г., сключено с цесионера – „Б.е.х.“ ЕАД, ответникът и длъжник по транслираните
вземания - „Т.С.“ ЕАД е признал, че задълженията му по договора за доставка на
газ, сключен с цедента „Б.“ ЕАД възлизат общо на сумата от 223 155 417.09 лв.,
от които главница в размер на 213 966 375.92 лв. и лихва в размер на 9 189
041.17 лв. По силата на така подписаното споразумение дружеството - „Т.С.“ ЕАД
се е задължило да заплати лихвата, дължима за периода от 1.12.2008 г. до
31.12.2009 г. в срок до 31.12.2010 г. на равни месечни вноски; лихвата за
периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г.- на равни месечни вноски в срок от
1.01.2011 г. до 30.06.2011 г. ; лихвата за периода от 1.01.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението – ежемесечно в срок до последния ден на
съответния месец и главницата от 213 966 375.92 лв. в срок от 6 години, считано
от 1.07.2011 г., съобразно уговорен със същото споразумение погасителен план,
на месечни вноски. Освен това дружеството - „Т.С.“ ЕАД е поело и задължението,
считано от 1.12.2008 г. да заплаща и лихва в размер на основния лихвен процент,
определен от БНБ ведно с надбавка от 1 пункт, а при неизпълнение- основния
лихвен процент, увеличен с 4 пункта, като в този случай не се начислява
редовната лихва по чл.4 от споразумението.
Съгласно погасителния план, който е
неразделна част от споразумението втората вноска в размер на 2 972 750 лв. е
платима в срок до 31.08.2011 г.
Приобщено е Споразумение от
02.08.2011 г., с което спорещите дружества са постигнали съгласие в посока, че
„БЕХ“ ЕАД в качеството му на потребител по сключен с „Т.С.“ ЕАД договор за
продажба на ТЕ подписан на 27.07.2011 г. е адресат на задължения за цена на
доставена му от ответника топлинна енергия, като тези парични задължения няма
да бъдат заплащани на носителя им, а ще се приспадат от задълженията, чиито
адресат е „Т.С.“ ЕАД според споразумението от 28.04.2010 г. – обсъдено по-горе.
За да се осъществяват приспаданията на насрещните задължения съществуващи между
двете дружества е възприето като механизъм, че това ще става с подписване на
двустранен протокол, като същия по установен образец се изготвя и подписва от „Т.С.“
ЕАД и се предоставя на „БЕХ“ ЕАД в срок не по-късно от 27-м число на същия
месец.
В изпълнение на уговореното според
упоменатото споразумение от 02.08.2011 г. между страните е бил подписан
протокол от 29.12.2012 г. , като с него те са установили в отношенията си, че
съобразно договор № 9476/ш0204 от 27.07.2011 г. стойността на доставената от „Т.С.“
ЕАД в полза на „БЕХ“ ЕАД през месец
01.2012 г. топлинна енергия, в съответствие с фактура № **********/ 31.01.2012
г. е в размер на 9403.01 лева, която фактура също е приобщена по делото.
Страните са се споразумели с тази сума да бъдат намалени сумите, дължими от„Т.С.“
ЕАД към „БЕХ“ ЕАД съгласно споразумение № У-61/28.04.2010 г. ( идентично на
№149/26.03.2010 г.).
По делото е допусната ССч.Е, по
която е изслушано и прието заключение, което съдът кредитира, като компетентно
и обективно изготвено, почиващо на информацията съдържаща се по делото и в
счетоводствата на спорещите дружества. Изводите по това заключение са, че
получените плащания от страна на „Т.С.“ ЕАД във връзка с подписаното
споразумение от 26.03.2010 г. възлизат на сумата от общо 32 689 250
лв., като платените главници са по вноските по погасителния план към
споразумението с поредни номера от 7 до 17 и падежи ситуирани във времето от
31.01.2012 г. до 30.11.2012 г. По отношение претендираната в настоящото дело
вноска с падеж – до 31.08.2011 г. вещото лице не е констатирало осъществяването
на плащане. Съобразявайки платените от „Т.С.“ ЕАД парични суми се формира
незаплатен остатък възлизащ на сумата от 181 277 125,92 лв. Даден е и
отговор, че в счетоводството на „БЕХ“ ЕАД, като дължими суми за лихви начислени
по споразумение от 26.03.2010 г. фигурират такива в размер на 8 192 658,09
лв. Проверката на вещото лице показва, че в счетоводството на „Т.С.“ ЕАД
задълженията по споразумението от 26.03.2010 г. са били предмет на редовно
осчетоводяване, като за процесната вноска имаща за падеж 31.08.2011 г. няма
осъществено осчетоводяване при ответника, че е осъществил плащане на стойността
й. Тоест тази вноска е редовно осчетоводена при счетоводствата и на двете
дружества при размер възлизащ на 2 971 750 лв. Вещото лице е пресметнало,
че договорната лихва за забава уредена в чл. 5 от споразумението от м.03.2010
г. начислена върху вноската за м.08.2011 г. /2 971 750
лв./ за периода от 01.08.2013 г. до 30.08.2016 г. е 373 079,29 лв. Допълнено
е, че фактурите касаещи стойност на закупен природен газ са били осчетоводени от
ответника, като разход – „Разходи за суровини и материали“, а впоследствие,
като разходи за производство на съответния топлоизточник. Начисленият ДДС по
фактурите е включен в дневника за покупки воден от „Т.С.“ ЕАД за съответния данъчен период, и е
намерил отражение в подадените до НАП справки-декларации за ДДС. В съдебно
заседание вещото лице Б. пояснява, че прихващанията са били извършвани въз
основа на споразумение между страните, като част от тях са ставали по
инициатива на „БЕХ“ ЕАД, а друга по инициатива на „Т.С.“ ЕАД. За всяко едно
задължение са били представяни конкретни протоколи, в които са били
инкорпорирани конкретните параметри на прихващането. Подобно съставяне е имало
до 2012 г., като след това През 2013 -2014 г. протоколите за прихващания са
изхождали от „БЕХ“ ЕАД, като са били изпращани на „Т.С.“ ЕАД, но това дружество
не ги е осчетоводявало.
Други доказателства от значение за
спора не са представени.
Относно предявения иск с
правна квалификация чл.79, ал. 1, т. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
възникването на облигационно отношение с ответника с твърдяното съдържание и
правопораждащ източник, както и изпълнение на собствените си задължения по
договора. В този контекст ищецът извежда легитимацията си на кредитор по
спорното право на вземане в размер на сумата от 2 971 750 лв., за
което поддържа да е уговорена вноска с падеж на погасяване 31.08.2011 г.
съобразно споразумение подписано на 26.03.2010 г. между него и ответното
дружество. Доказателствата събрани по делото несъмнено разкриват, че през 2009
г. „БЕХ“ ЕАД е придобил от „Б.“ ЕАД вземане в размер на сумата от
214 962 759 лв., като това е станало поредством сключен действителен
и пораждащ целените с него правни последици договор за цесия. Прехвърлителният
ефект на тази гражданско-правна сделка се е осъществил, както във вътрешните
отношения между страните по нея /стария и новия кредитор/, така и в отношенията
с длъжника по вземането, което се транслира, а именно ответника – „Т.С.“ ЕАД.
Последният е редовно известен за случилата се цесия, като считано от 26.03.2009
г. задължението му да осъществи плащане на паричния си дълг е променило субекта
- носител на вземането, а именно такъв е станало дружеството – ищец. Потвърждение
на това обстоятелство е подписаното между ищеца и ответника споразумение от
2010 г., в което кредиторът и длъжникът по прехвърленото вземане са ясно
обособени. Съществено за спорното право е да се отбележи, че прехвърляното
вземане по своето естество представлява – цена за доставен природен газ
съгласно осъществено от първоначалния кредитор изпълнение на ангажимент за
доставка на такъв Е.ресурс в полза на „Т.С.“ ЕАД, която не е изпълнила корелативното
си задълежение да погаси чрез плащане цената на доставената й суровина в
графиците уговорени между страните. Това неизпълнение се е трансформирало и в
неизпълнение на ангажиментите по последователно подписаните през 2002 г. и 2007
г. две предхождащи процесното от 2010 г. споразумения, чиято договорна цел е да
позволят на длъжника по натрупаните парични задължения да ги заплати, макар и
разсрочено във времето. Отказът си да осъществи плащане на съдебно предявеното
от ищеца вземане, ответното дружество обосновава с това, че претенцията е
погасена по давност, защото се касае до парично задължение формирано, като сбор
от множество повтарящи се периодични парични задължения, чиито източник е един
общ правопораждащ факт, а именно договора за доставка на природен газ подписан
през 1998 г. Това, че тези задължения са били предмет на отделни споразумения
насочени към тяхното разсрочване на погасяването във времето, вкл. и предмет на
цесионен договор не означава, че се внася промяна в характера им на периодични
такива за цена на доставен природен газ за отделни периоди от време. В този
контекст се прави позоваване, че претендираното парично притезание е погасено
по давност, доколкото приложение намира специалния установен в чл. 111, буква
„в“ ЗЗД тригодишен погасителен срок, а не общия петгодишен такъв визиран в чл.
110 ЗЗД. Настоящата съдебна инстанция анализирайки предмета на договора от 1998
г., които е първоизточника на облигационното вземане, което е предмет на
обсъждане в настоящия спор, приема, че престацията по този договор поета от
купувача по него в лицето на ответника, а именно за заплащане на цена за
доставени количества природен газ, за които между страните няма спор, че са
били доставени регулярно от доставчика на услугата е от категорията на периодичните
плащания. Това заключение се прави от решаващия състав при стриктното съобразяване на задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011г. от 18.05.2012г.
на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска
колегия и Търговска колегия, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. При споменатите критерии за понятието
периодични плащания и прилагането им към съдържанието на облигационното
правоотношение създадено с договора от 1998 г. за доставка на природен газ,
като се отчете, че страните по това правоотношение отнапред са определили
конкретните обеми природен газ, които ще се доставят на топлопреносното
предприятие, както и конкретните падежи, в рамките на които купувачът на тези
суровини трябва да ги заплати на доставчика им /посочени са конкретни дати от
месеца и процентно съотношение на цената, която трябва да се погаси в тези
срокове/, включително е уреден ред за уреждане на хипотези на надплащане или на
плащане в по-малък размер на потребеното количество газ, настоящия решаващ
състав споделя разбирането на ответника, че вземанията за цена на консумиран от
ответника природен газ следва да се квалифицират, като такива от категорията
на изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Поради това, и натрупаните
във времето вземания, чиито адресат е ответното дружество са периодични такива, поради което и за тези
вземания съобразно чл. 111, буква „в” от ЗЗД погасителната
давност е тригодишна.
Основният довод на ищеца в подкрепа
на това да поддържа, че е носител на вземане, което не е от категорията на
периодичните плащания е изводим от твърдението му, че съдебно предявеното вземане
не е равнозначно по своето правно естество на сбора от множество повтарящи се
периодични парични плащания за акумулиран дълг съставляващ цена на незаплатени
количества природен газ, а е едно новирано парично задължение, което има самостоятелна
правна природа и различен източник, а именно споразумението било от 2007 г.,
било това от 2010 г., с които страните ясно са изразили воля за постигане на
обективна новация на стария дълг с ново парично задължение, като а разсрочили
същото във времето при формиране на конкретни падежни вноски, които следва да
се заплатят от ответника в рамките на утвърден график. Този довод за осъществен
гражданско-правен способ насочен към трансформиране на задължението на
ответника от такова с характера на периодично плащане в такова с кредитен
характер с предмет заплащане на една обща сума не среща разбиране в настоящия
съдебен състав, защото сочените специфики на промяна в предмета на вземането не
говорят за състояла се обективна новация в отношенията между ищец и ответник. Разсрочването
на паричното задължение на длъжника въз основа на постигнато споразумение между
страните не може да бъде възприето и тълкувано като договор за обективна
новация, като намерение за новиране на задължението и за погасяване на предходното
такова за цена на доставен природен газ. Това съждение се базира на обстоятелството,
че в случая несъмнено отсъства задължителната и базисна предпоставка отличаваща
хипотезата на новационното правоотношение - разликата между старото и новото
задължение да засяга негов съществен елемент.
Няма засягане на такъв съществен елемент тогава, когато страните
уговарят констатираното изискуемо парично задължение да бъде погасено по нови
графици, на траншове на посочени падежи и т.н. Подобни уговорки, които са
предмет на подписаните споразумения и от 2007 г. и от 2010 г. не могат да
подчинят в себе си изразено намерение от страните за обективна новация, тъй като съществуващият
дълг не е погасен и няма изменение в предмета и основанието му.
Преструктурирането на паричния дълг чрез разсрочването му не променя същността
на задължението и не е индиция за новирането му по смисъла на чл.107 ЗЗД.
Волята на страните за възникването нов дълг, на мястото на съществуващия, с
ново основание или предмет следва да е ясна и изрично изразена, но такава воля
в разглежданите споразумения не се наблюдава. Подписването на изложените
по-горе споразумения преследва различна от новационната последица, а именно с
тях се цели установяването непогасения размер на конкретни парични задължения,
които ответното дружество не е изпълнило спрямо доставчика на природен газ в
лицето на първоначалния кредитор, които задължения през 2009 г. валидно са били
придобити от ищеца, както и утвърждаването на способ чрез които ответното
топлофикационно дружество да се улесни в изпълнението на тези си задължения, а
именно разсрочването на тяхното погашение във времето при въвеждането на
конкретен погасителен план с посочване на погасителни вноски и падежни дати, на
които да се извършва плащането на тези вноски. Тази договореност обаче по
никакъв начин не внася промяна в характера на паричния дълг и не го прави
различен от този за дължима цена на доставен и потребен природен газ. В
подкрепа на това е и уговорката на страните визирана в чл. 9 от споразумението
от 2010 г., която позволява на кредитора по дълга да обяви цялото задължение по
споразумението за изискуемо, ако длъжника се отклони от установения погасителен
план и не заплати дадена вноска по него. Тоест страните не са ликвидирали
съществуващи стар дълг за заплащане цена на Е.ресурс, а единствено са го
разсрочили във времето, като са променили падежите за плащането му. Добавянето
на ново задължение за заплащане на неустойка при неплащане на дадена вноска в
уговорения със споразумението срок също не интервенира върху характера на
паричното задължение, а единствено обезпечава възможност за кредитора да
потърси ангажиране договорната отговорност на длъжника за заплащане на подобна
неустойка за забава в изпълнението на главния дълг без да провежда доказване на
вредите от длъжниковата забава. Изложеното мотивира настоящата инстанция да
приеме за основателно въведеното от ответната страна възражение за погасяване
на съдебно предявеното от ищеца вземане за заплащане на сумата от 2 971 750
лв., което е падежирало и е следвало да бъде заплатено на датата - 31.08.2011
г. Липсата на плащане към тази дата от страна на длъжника, означава, че считано
от 01.09.2011 г. дружеството-ответник е изпаднало в състояние на забава относно
задължението за заплащане на този си дълг, като именно от този момент е
стартирал да тече специалния погасителен срок визиран в нормата на чл. 111,
буква „в“ ЗЗД, които както се обоснова по-горе е приложим за тази категория
вземане. Следователно погасителния ефект на давността е настъпил, считано от 02.09.2014
г., доколкото на 01.09.2014 г. е изтекъл тригодишни давностен срок спрямо
обсъжданото вземане. По делото няма проведено доказване за осъществило се
основание, било за прекъсване, било за спиране на течащата давност. Въпреки, че
през 2012 г. се констатира осъществена компенсация на насрещни вземания на
спорещите страни до размера на по-малкото от двете, то от приобщените по делото
доказателства и от заключението по приетата счетоводна експертиза става ясно,
че се касае до погасяване на дълг, които не попада в този формиран във вноската
с падеж – 31.08.2011 г. Отделно от това съдържанието на самия протокол за
осъщественото прихващане не покрива изявления на дружеството-длъжник, от които
да е възможно да се заключи, че то признава качеството си на длъжник за парични
задължения, които не попадат в прихванатото такова, тоест няма осъществена
хипотеза на чл. 116, буква “а“ ЗЗД, а именно прекъсване на течащия давностен
срок по отношение задължението на ответника възлизащо на сумата от
2 971 750 лв. падежирало на 31.08.2011 г. Без правно значение са и
други евентуални изявления за прихващане, които ищеца е предприел в периода от
2012 г. до 2014 г., доколкото при изслушване на заключението вещото лице
недвусмислено отбеляза, че ответника не е осчетоводявал при себе си отправени
му от ищеца изявления за прихващане в посочения период. Следователно няма как
да се приеме, че ответника е осъществил под някаква форма признаване на своя
дълг изследван в настоящия спор към момент преди същия да се погаси по давност.
Изложеното мотивира СГС да направи заключение, че предявения осъдителен иск за
присъждане на сумата от 2 971 750 лв. е недоказан в своето основание
и като такъв подлежи на отхвърляне.
Относно предявения иск с правна квалификация
чл.92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката е форма на договорна отговорност и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, когато длъжникът по изпълнението отговаря за тях,
т.е. в случаите на виновно неизпълнение. Следователно, за да възникне
задължението за плащане на неустойка за договорно неизпълнение, следва да се
установят следните кумулативно предвидени предпоставки: наличието на
облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение,
от което да възниква задължение за изпълнение; че кредиторът /ищците/ е
изпълнил задълженията си по сключения договор /че е бил готов да ги
изпълни/; уговорена по размер неустойка
в случай на неизпълнение или на забава при изпълнението на задължението на
ответника и какъв е размера на неустойката за исковия период. В поставения за
разглеждане спор от ищеца несъмнено е доказан всеки един от гореизброените
елементи на неустоечното вземане, което в случая се характеризира, като
уговорка за заплащане на неустойка за забава в плащането на вноска по
споразумение подписано между страните през 2010 г., чиито падеж на вноската е
утвърден от страните в срок до 31.08.2011 г. Размерът на това вземане също е
договорно дефиниран и определяем по своето естество, като вещото лице е дало
конкретен отговор, че за периода от 01.08.2013 г. до 30.08.2016 г. този размер
възлиза на сумата от 373 079,29 лв. Неизправност на длъжника несъмнено е
налице, защото същия не е заплатил в рамките на уговорения падеж следващата се
погасителна вноска в размер на сумата от 2 971 750 лв., което
договорно неизпълнение е активирало и клаузата за начисляване на неустойка за
забава, чиито носител е кредитора-ищец. Основното възражение на ответника и при
това съдебно заявено от ищеца парично притезание е фокусиран върху факта, че й
спрямо него е настъпило погашение, поради осъщественото погасяване по давност
на главното вземане – аргумент от чл. 119 ЗЗД. Съгласно чл. 119 ЗЗД, с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, дори и давността за тях да не е изтекла. Вземането за неустойка трябва да се квалифицира именно,
като такова допълнително вземане, защото източникът за нейното възникване е
именно неосъщественото плащане в срок на главния дълг описан по-горе. Предвид
това по давност е
погасено и вземането за неустойка, макар началният срок за неговата изискуемост
да е различен (чл. 114, ал. 4 ЗЗД), защото то се явява акцесорно по
отношение на главното вземане за
заплащане на падежирала вноска по споразумение подписано на 26.03.2010 г. Изложеното
мотивира СГС да направи заключение, че предявения осъдителен иск за присъждане
на сумата от 373 506,91 лв. лв. е недоказан в своето основание и като
такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда единствено за ответната страна – „Т.С.“
ЕАД, като установяващите се по делото реално извършени разходи за воденето му
пред настоящата инстанция съставляват сумата от 250 лв. – възнаграждение за
вещо лице по приета счетоводна експертиза и 121 064, 40 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за осъществено процесуално
представителство от адв. Г., като своевременно по делото са ангажирани
доказателства за реалната направа на този разход. Изложеното създава основание
в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК със съдебното решение да се
присъдят разноски в общ размер на сумата от 121 314,40 лв., които да се
възложат за заплащане в тежест на ищеца. Наведеното от последния възражение за
прекомерност на търсения за присъждане хонорар в полза на ответника е
неоснователно, защото формирания размер на адвокатското възнаграждение е при минимално
определените размери според Наредба 1/2004 г., като е съобразена цената на
исковете предмет на разглеждане в настоящото дело в приложение редакцията на
Наредбата към 19.10.2016 г., когато е осъществено договарянето на адвокатското
възнаграждение между ответното дружество и неговия процесуален представител.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Е. Х.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Оборище“, ул. „********срещу „Т.С.“
ЕАД, ***, р-н „********“, ул. „******** при условията на обективно и
кумулативно съединяване искове, както следва :
1)
иск по чл.79, ал.1, пр. І ЗЗД във
връзка с чл. 99 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер от 2 971 750 лв. – представляваща незаплатена
погасителна вноска за уговорена за м. 08.2011 г. според погасителен план
утвърден с приложение 1 към подписано Споразумение от 26.03.2010 г., която
вноска съставлява част от вземане за продажна цена на доставено количество
природен газ, което вземане е придобито с договор за цесия от 17.03.2009 г.,
като наред с главната претенция се иска и присъждане на законна лихва върху
нея, считано от 30.08.2016 г. /датата на депозиране на ИМ в съда/ до
окончателното изплащане;
2)
иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във връзка
с чл. 99 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер от 373 506,91 лв. – представляваща дължима договорна
неустойка за забава в изпълнението на главното задължение за периода от
01.08.2013 г. до 30.08.2016 г. съобразно чл. 5 по споразумение от 26.03.2010
г., с което е изменен договор за доставка на природен газ от 1998 г.,
вземанията произтичащи от които са прехвърлени с договор за цесия от 17.03.2009
г.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК „Б.Е. Х.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Оборище“, ул. „********да
заплати в полза на „Т. С.“ ЕАД, ***, р-н „********“, ул. „********, сумата в
размер от 121 314,40 лв., съставляваща направени съдебни разноски за
водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :