№ 5946
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100512420 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 14884/11.09.2023г. по гр.д. № 71741 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 178-ми състав е:
1. признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че К. Г. К. , ЕГН
********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:
гр.София, ул. ******* сумите, както следва: сумата от 773,32лв. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 15.03.2021г. до
изплащането й, представляващи част от стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 15.03.2018г. до 30.04.2020г.; и цената за разпределянето
й за периода от 01.12.2019г до 31.12.2019г ;сумата от 9,08лв. представляващи
мораторна лихва з върху главница за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 09.03.2021г. и мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 09.03.2021г. за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 14677/2021г. на СРС , като
неоснователни са отхвърлени исковете за горницата до 1097,07лв. и за периода
от 01.05.2017г. до 14.03.2018г. за главници и за горницата до 112,74лв. за
лихва, като К. К. е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от
199,13лв., а Т.С.”ЕАД е осъдено да заплати на К. К. съдебни разноски от
26,50лв;
2. признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от
1
ГПК вр. с чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М. С. К., ЕГН
********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:
гр.София, ул. ******* сумите, както следва: сумата от 2319,98лв. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 15.03.2021г. до
изплащането й, представляващи част от стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 15.03.2018г. до 30.04.2020г.; и цената за
разпределянето й за периода от 01.12.2019г до 31.12.2019г сумата от 27,23лв.
представляващи мораторна лихва з върху главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 09.03.2021г. и мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение за периода от 31.01.2020г. до 09.03.2021г. за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 14677/2021г. на СРС ,
като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата до 3291,19лв. и за
периода от 01.05.2017г. до 14.03.2018г. за главници и за горницата до
338,21лв. за лихва, като М. К. е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни
разноски от 597,40лв., а Т.С.”ЕАД е осъдено да заплати на М. К. съдебни
разноски от 79,48лв
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
266055/27.09.2023гг по регистъра на СРС от ответниците по исковете - К. Г.
К. , ЕГН ********** и М. С. К., ЕГН ********** в частта, в която исковете
срещу него са уважени. Изложили са съображения, че решението в тази част
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила
и на материалния закон, необосновано. Посочили са, че не било установено да
са потребител на топлинната енергия в имота за периода. Представените от
ищеца документи за правото им на ползване върху имота били издадени
много преди процесния период. При изрично оспорване на качеството им на
потребител, това доказателство не можело да обоснове извод, че те са
потребител на топлинна енергия в имота. Претендирали са разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* след е оспорило жалбата
Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.” ЕООД,
ЕИК ******* не е изразило становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
108729/15.12.2021г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу К. Г. К. , ЕГН
********** и М. С. К., ЕГН ********** с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М. С. К., ЕГН ********** с
квота от ¾ и К. Г. К. , ЕГН ********** с квота от ¼ дължат на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. ******* при
горепосочените квоти сумите в общ размер, както следва: сумата от 4385,51
лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.03.2021г. до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия
2
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.; сумата от 2,75лв. представляващи
цената за разпределянето й за периода от 01.12.2019г до 31.12.2019г в
апартамент № 51, гр. София, община Искър, ж.к. ******* , бл. *******
сумата от 450,84лв. представляващи мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 09.03.2021г. и сумата от
0,11лв., представляващи мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 09.03.2021г. , за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 14677/2021г. на СРС, като му се
присъдят разноски. Посочило е, че ответниците са клиент на топлинна
енергия в имота, потребили енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани
от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, дължали и
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на
плащането им.
Ответниците М. С. К., ЕГН ********** с квота от ¾ и К. Г. К. , ЕГН
********** са оспорили исковете. Посочили са, че потребител на топлинна
енергия е собственик или носителят на вещното право на ползване върху
имота. Задълженията били погасени по давност, не били изпаднали в забава
на плащането на сумите, ищецът не бил извършил дяловото разпределение на
енергията. Посочили са, че не оспорват количеството на начислената енергия,
не твърдели че са платили начислените суми. Нямало доказана облигационна
връзка за доставка на топлинна енергия в имота за периода, което да обвързва
страните. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК
******* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 14677/2021г. по описа на
СРС, съгласно което по заявление вх. № 23019392/15.03.2021г. е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК , с която е разпоредено М. С. К., ЕГН
********** с квота от ¾ и К. Г. К. , ЕГН ********** с квота от ¼ да заплатят
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. *******
при горепосочените квоти сумите в общ размер, както следва: сумата от
4385,51 лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
15.03.2021г. до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.; сумата от
2,75лв. представляващи цената за разпределянето й за периода от 01.12.2019г
до 31.12.2019г в апартамент № 51, гр. София, община Искър, бл. *******
сумата от 450,84лв. представляващи мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 09.03.2021г. и сумата от
0,11лв., представляващи мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 09.03.2021г. , както и съдебни
разноски от 146,78лв., за така издадена заповед длъжниците са уведомени на
21.05.2021г., на 03.06.2021г. са подали възражение, сочещо че не съществува
облигационно правоотношение между тях и ищеца за доставка на топлинна
енергия, задълженията са погасени по давност, на 15.11.2021г. заявителят е
3
уведомен, че следва да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване съществуването на
задълженията и такива са представени на 15.12.2021г.
По делото е приет неоспорен от страните договор от 23.05.1980г. съгласно
който на 23.05.1980г. М. К. и Г. К. са закупили от Софийски общински
народен съвет „Васил Левски” държавен имот, представляващ апартамент №
51 , гр. София, ж.к. ******* с кубатура от 387,31 куб.м.
Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено
на 17.04.2009г. от СО, район Искър, съгласно което Г. М. К. е починал на
20.03.2009г. и е оставил за наследници по закон съпругата си М. К. и синът си
К. К..
Прието е удостоверение от 15.05.2009г. издадено от СО, район Искър
съгласно което имената М. С. К. и М. С. К. са имена на едно и също лице.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 25.06.2002 г., договор от
17.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „Дружба,
******* е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дялово
разпределение на енергията в сградата., като в списъка на живущи в сградата
за ап. 51 е посочена М. К. , за нея е положен подпис срещу заявено желание за
монтиране на разпределители на 4 радиатора в имота с абонатен № 120879
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на
ответниците за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
и допълнително представени му такива от ищеца и от топлинния
счетоводител е посочило, че дяловото разпределение е направено коректно.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото при проверки при ищеца
е посочило, че при ищеца неплатени се водят процесните суми, нямало данни
за плащането им.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124 и чл. 415 от
ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – иск за установяване вземане за заплащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
4
дяловото й разпределение, за обезщетение за забава, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. .
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
5
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности, обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено от приетите по делото писмени
доказателства, че въззивниците са бил потребител на топлинна енергия в
имота през процесния период и отговарят пред ищеца за плащане на
стойността й, на цената за дяловото й разпределение и на обезщетението за
забава при квоти от ¼ за К. К. и ¾ за М. К.. Приетите по делото неоспорени от
страните нотариален акт, удостоверение зан аследници установяват, че имотът
е бил придобит от М. К. и от съпруга й Г. К. на 23.05.1980г., не се спори, че по
това време те са били в граждански брак. Така имотът е бил съпружеска
имуществена общност, прекратена на 20.03.2009г. със смъртта на Г. К.. В този
момент М. К. е станала индивидуален собственик на ½ от имота поради
прекратяване на съпружеската имуществена общност и на още 1/4 ид.ч. от
имота по наследство от Г. К.. Останалата ¼ ид.ч. от имота на 20.03.2009г. е
придобита от К. К. по наследство от Г. К.. По делото не се твърди, че в
последствие ответниците са загубили правото на собственост върху тези части
от имота или вещното право на ползване върху тях, че трето лице ги е
придобило. Така съдът приема за установено по делото че през процесния
период ответниците са били носители на правото на собственост върху имота
при посочените квоти и отговарят пред ищеца за заплащане на потребените в
него услуги и стоки във връзка с топлоснабдяването му при тези квоти.
Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите
на районния съд, че за процесния период стойността на доставената в имота
енергия и цената на дяловото й разпределение са в размери, за които исковете
са уважени, че обезщетението за забава е в размер, за който иск е уважен, като
забава на плащането им е настъпила. При обосноваване на тези изводи
районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма.
Изводите са обосновани с приетите по делото писмени доказателства и
заключения по съдебните експертизи. При така възприето и като съобрази
ограниченията на разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема, че решението
на СРС в частта в която са уважени исковете е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивниците.
На въззиваемия не се следват съдебни разноски . Доказателства за сторени
6
такива не са ангажирани, подадените отговор и допълнителна молба са
бланкетни и не обосновават извод, че разноски за възнаграждение за
юрисконсулт се следват на въззиваемия.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал.10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14884/11.09.2023г. по гр.д. № 71741 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 178-ми състав в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7