Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тридесети май
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 975по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Преглед Консулт“ ООД, подадена упълномощения си представител адв. А. против НП № 23-0000040/24.01.2019г. на Началника на
ОО „АА“ Варна, с което за нарушаване разпоредбата на чл. 24, ал.4 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, вр. ал.1 от същата, на
основание чл. 178а, ал.4, т.1, пр.1 ЗДвП на дружеството „П.К.“ ЕООД, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В жалбата се
твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно като се посочва, че по същество не
се оспорва факта на неизпълнението на изискването в седмодневен срок от
прекратяване на трудовото правоотношение с Милчо Киряков да бъде подадено
заявление по образец съобразно приложение № 3а от цитираната Наредба. Излага се
обаче, че към датата на извършване на нарушението управител и едноличен
собственик на капитала на едноличното тогава дружество е било трето за
настоящото производство лице, като понастоящем е извършена смяна на
собствеността след извършване на нарушението и
за настоящия управител липсва умисъл досежно извършването на
нарушението, поради което и не следва да се носи отговорност. По изложените
аргументи се пледира за отмяна на издаденото НП в това число чрез приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се
явява представлява се от управителя, който пледира за отмяна на постановлението
на изложените жалбата основания. Акцентира на обстоятелството, че
недекларирането на прекратения договор съвпада със срив в системата за
регистрация.
Въззиваемата страна,
редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител. По същество се твърди, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е
доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.06.2018 г. в гр.Варна, ул.
„Тролейна” № 48, в сградата на ОО "АА" Варна, след настъпила промяна на
обстоятелствата, посочени в списъка на техническите специалисти към издадено
Разрешение за извършване на периодични технически прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС № 1670 от 20.03.2018г., валидно до 20.03.2023г.,
лицето по чл.1б от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, а именно „П.к.“ ЕООД,
ЕИК: *********, не е подало в законоустановения 7
(седмодневен) срок заявление по образец, съгласно Приложение № 3а от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, относно документа по чл.18, ал.1, т.5, буква „д“
от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, а именно прекратяване на трудовото
правоотношение с М* Г* К* на 30.05.2018г., най-късно до 06.06.2018г.
Нарушението е установено при извършване на проверка, възложена на основание
писмо с peг. № 24-00-10-1671 от 12.10.2018г.,
извършена от М.Л. в присъствието на св. Р* С*.
Актът за констатираното нарушение бил съставен на
03.12.2018г. в гр.Варна, ПЗ Метро, м-ст „Атанас Тарла“, УПИII-6, кв.27 - адрес на КТП.
Процесното НП е било издадено на 24.01.2019г. и връчено на 14.02.2019г. на лицето А*
Ж*.
Видно от представените в рамките на въззивното
съдебно следствие писмени доказателства на 27.07.2018г. едноличния собственик
на капитала на „П.к.“ ЕООД М* К* Д* е продал на лицата А* Ж* Ж* и А*И* П* по петдесет дружествени дяла от собственото си
до този момент дружество, като видно от представеното УАС към датата на
съставянето на АУАН и НП дружеството вече е било ООД, а не ЕООД.
В
хода на съдебното следствие бе разпитан св. Р* С* –свидетел при съставянето на
АУАН, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. От
тях се установи, че към датата на извършване на проверката на проверяващите са
били представени единствено доказателства, че дружеството е ЕООД, поради което
е било санкционирано именно с тази правноорганизационна
форма.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № 23-0000040/24.01.2019г.
е издадено от компетентен орган- от Началника на Областен отдел
"АА"-Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН, като нарушението е било описано в
достатъчна степен, за да може санкционираният субект да разбере вида и
характера на вмененото му нарушение.
По отношение на възражението за това, че АУАН и
последвалото го НП са били съставени на дружеството като ЕООД, а не като ООД
каквато е била правноорганизационната му форма към
датата на установяване на нарушението, съдът намира същото за неоснователно
доколкото конкретната промяна не засяга правосубектността
на дружеството, а единствено неговата организационна форма, т.е. субектът
продължава да съществува в правния мир и да бъде надлежен носител на права и
задължения.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
счете, че НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните
съображения:
Съгласно разпоредба на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 год. на МИТС при промяна на обстоятелствата, удостоверени с
документите по чл. 18, ал. 1, лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя
на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването
й, като приложи документите, които я удостоверяват.
Съгласно ал. 4 на същия член от наредбата при промяна на
обстоятелствата, посочени в списъка на техническите специалисти към издадено
разрешение, извън случаите по ал. 3, лицето по чл. 16 подава заявление по
образец (приложение № 3а) до министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответното регионално звено на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", към което прилага
документите по чл. 18, ал. 1, т. 5.
По делото няма спор, а и по категоричен начин от
приложените писмени доказателства се установява, че въззивното
дружество е разполагало с разрешение за извършване на периодични технически
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, т. е. е лице по чл. 16
от Наредбата.
Не е спорно и това, че М* К* е бил в трудови
правоотношения с въззивника и е бил включен в списъка
на техническите специалисти – диагностик моторно превозно средство.
На свой ред от приложената към АНП справка от ТД на НАП
Варна се установява, че въззивното дружество е
прекратило ТД на Точев на 30.05.2018 год. и съобразно цитираните по-горе норми
на наредбата е следвало в 7-дневен срок от тази дата да подаде заявление
съобразно Приложение 3а от Наредбата. И доколкото такова заявление не било
подадено – в тази насока са както показанията на св. Стоянов, така и
приложеното към АНП писмо изходящо от ГД на ГД "АИ" при ИА
"АА", то нарушение на закона е налице.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 178а, ал. 4,
т. 1 пр. 1 от ЗДП като е наложил на въззивника
съответното адм. наказание което определил във
фиксирания в закона размер очевидно считайки че нарушението не е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът изцяло споделя становището на АНО, че нарушението
не пода в обхвата на чл. 28 от ЗАНН доколкото липсват данни още по-малко пък
доказателства които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите случаи на нарушения то посочения вид.
Горното наред с факта, че законодателят е предпоставил завишената степен на обществена опасност на
нарушението, предвиждайки, че във всеки случай на неподаване на заявление по
образец -приложение № 3а, до министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответното регионално звено на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", към което се
прилагат документите по чл. 18, ал. 1, т. 5, при наличието на промяна на
обстоятелствата, посочени в списъка на техническите специалисти към издадено
разрешение определяйки санкция във фиксиран размер и то не малък – 1000 лв.
мотивира съда да приеме, че в случая възможността нарушението да бъде отнесено
към хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е изключена.
За пълнота съдът счита за ирелевантно
за настоящия случай възражението, че в случая новият управител не е действал
умишлено доколкото на практика е „заварил“ вече извършено нарушение, тъй като в
конкретния случай отговорно е дружеството, а не неговият управител, а съгласно
трайно утвърдената съдебна практика отговорността на юридическите лица е безвиновна такава.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда
от пороци, които го правят процеуалноправно
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000040/24.01.2019г.
на Началника на ОО „АА“ Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 24, ал.4 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, вр. ал.1 от
същата, на основание чл. 178а, ал.4, т.1, пр.1 ЗДвП на дружеството, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: