МОТИВИ към присъда по НЧХД №1133/2016г. по описа на КРС
Л.Г.Т.-Ф. *** е повдигнала частно обвинение
срещу Е.В.Н. *** това, че на 02.12.2015г. в гр.Кюстендил е депозирала жалба вх.№277000-10035
пред директора на ОД на МВР - Кюстендил, в която се съдържали клеветнически
твърдения, в частност – приписала й престъпление по служба, в качеството й на
длъжностно лице, при изпълнение на службата й, от което са настъпили тежки
последици.
Частният тъжител е предявила и граждански
иск срещу подсъдимата за сумата
5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в резултат на инкриминираното с тъжбата деяние, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от посочена дата до окончателното й изплащане.
Съдът е конституирал частния тъжител като граждански ищец
и е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански
иск.
Така се поддържа обвинението и предявения граждански иск.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец изразява становище, че
обвинението е доказано. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна, като
й се наложи справедливо наказание. Моли да бъде уважен гражданския иск.
Подсъдимата не е изразила становище по обвинението, както и не е дала
обяснения свързани с него.
Защитникът й – адв.М. *** пледира за постановяване на оправдателна присъда
и отхвърляне на гражданския иск. Приема, че деянието, за което подзащитната му
е обвинена, е обективно и субективно несъставомерно. Подадената жалба от
подсъдимата била израз на упражнено право на такава. Инкриминираните изрази
били израз на нейната лична субективна оценка и мнение по отношение действията
на тъжителката, а не позорящи обстоятелства.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
в тяхната съвкупност и по отделно, ведно с доводите на страните, прие за
установено следното:
Подсъдимата
Е.В.Н. е родена на ***г. в гр.София, живуща ***, българка, *** гражданка, със средно образование, омъжена, управител
на търговско дружество, неосъждана, ЕГН **********.
Т.-Ф. от 2007г. била служител в МВР, като от
2012г. била назначена на длъжност „разузнавач V степен (ДПС) в група „Противодействие
на тежките престъпления“, сектор „Криминална полиция“ към РУ-Кюстендил при
ОДМВР-Кюстендил.
През
учебната 2015/2016г. децата на подсъдимата и тъжителката, съответно Владимир Н.
и Георги Ф., били съученици в 5а клас на Природоматематическа гимназия
"Проф. Е. И."***. Същите били и съотборници в
Карате клуб „Шурикен“.
Св.И.,
чийто син Валентин също бил съученик с посочените деца, разбрал от него, че бил
ударен от Владимир Н. в слабините с крак, а впоследствие с юмрук в корема, от
което изпитал силни болки и се почувствал унижен пред съучениците си. Тъй като
знаел, че и други деца са имали конфликти с посочения съученик на сина си,
провел разговор с класния им ръководител – св.А.. Понеже не бил удовлетворен от
него, решил да разговаря с Т.-Ф., с която били дългогодишни колеги. Той самият
бил служител в МВР от 20 години.
След
проведения разговор с И., Т.-Ф. решила, че следва да се ангажира по служба.
Подготвила писмо до ръководството на училището (л.198), в което се съобщавало,
че на 03.11.2015г. е постъпил пореден сигнал от родител за агресивно поведение
от страна на ученика В. Н. и се искала
информация за предприетите мерки спрямо детето. Същевременно подготвила сигнал
до Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Кюстендил, отдел „Закрила на детето“
(л.199). Писмото и сигналът били подписани от началника РУ-Кюстендил.
В
отговор на писмото директорът на ПМГ - св.К. изготвила и депозирала доклад, в
който се сочило, че с въпросния ученик са проведени множество разговори,
консултации и групови срещи (л.197).
Междувременно,
св.С.Н. (съпруг на подсъдимата и баща на В.)
отишъл в службата на Т.-Ф. и й дал да разбере, че не е доволен от случващото
се, както и че ще подаде жалба срещу извършените действия.
След
случилото се по преписката започнал работа св.Д. – инспектор ДПС. Събрал
обяснения от съученици на В. Н. и треньора Е. Д.. Въпреки
направените опити да разговаря с В., баща му
категорично отказвал да го доведе за разговор.
Предвид
създалата се ситуация св.К. първоначално разговаряла с директора на
ОДМВР-Кюстендил, а в последствие и писмено го уведомила за възникналите, според
нея, проблеми със служители от ДПС, които провеждали „собствено“ разследване
спрямо ученика В. Н., прескачали
училището като институция, създавали напрежение и „фрустрирали“ дете от V клас,
притеснявайки него и семейството му и др. (л.79).
Подсъдимата
Н. изготвила и на 02.12.2015г. депозирала жалба вх.№277000-10035 до директора
на ОДМВР-Кюстендил. В жалбата посочила следното:
„подложени
сме на злонамерен психологически тормоз и неспирни атаки от страна Л.Ф.,***,
която използвайки служебното си положение за лични цели оказва сериозен натиск
върху детето ми, извършвайки непрекъснати проверки по въображаеми устни доноси
и сигнали срещу него“;
„надявах
се тези родителски емоции да отминат, но за съжаление те се прехвърлиха и в
училище, където тя провежда истинска война срещу нашето дете, използвайки
служебното си положение, пускайки доноси и предизвиквайки проверки“;
„отговорът
на училищният психолог също е положителен, но това не успокоява Л.Ф., която
продължава атаките и създава проблеми на детето“ и
„Г-н
Директор, моля за Вашата намеса по повод агресивните действия на Л.Ф. срещу
едно 11 годишно дете, отличен ученик, спортист и приятел на децата, лишавайки
от възможността да учи и да се развива спокойно“.
Жалбата
била резолирана от директора на 07.12.2015г., като било разпоредено „да се
изготви предложение за образуване на тежко дисц. нарушение“.
Със
заповед на министъра на МВР от 18.12.2015г. било образувано дисциплинарно
производство срещу тъжителката.
В
хода на същото на 04.01.2016г. Т.-Ф. била запозната с процесната жалба.
След
проведено производство със заповед на министъра от 07.03.2016г. същото е
прекратено.
Със
заповед от 04.04.2016г. на директора на ОДМВР-Кюстендил на тъжителката е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
С
решение от 23.05.2018г. по адм.дело №462/2017г. на ВАС на РБ е оставено в сила
решението по адм.дело №142/2016г. по описа на АС-гр.Кюстендил, с което е
отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Решението е
окончателно.
След
като се запознала с процесната жалба и разбирайки за образуваното срещу нея
дисциплинарно производство Т.-Ф. била изключително притеснена и разстроена. В
периода след това започнала да се оплаква от главоболие, световъртеж, безсънни
нощи. Посетила личния си лекар св.Ц.-К., която установила повишено артериално налягане и
симптоми на вертижен синдром.
От
заключенията по назначените съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава
се установява, че при тъжителката е налична есенциална (първична) хипертония,
появила се в началото на 2016г. При извършваните преди 2016г. прегледи и
изследвания са отразявани обективни състояния и резултати в норма.Наличният у
тъжителката митрален пролапс е хемодинамично несъществен и няма отношение към
хипертонията. Липсват данни за наследствена обремененост.
Видно
от заключението на психиатричната експертиза е, че при тъжителката липсват
данни за наличие на същинско психично разстройство, а от съдебно-психологичната
такава се установява – след 04.01.2016г. същата е преживяла състояние на
емоционално унижение и страх, отразили се и променили жизнения й стил за кратък
период от време; налице е била реакция на емоционално унижение, болка и стрес –
състояние, предизвикано от външен фактор – процесната жалба и образуваното въз
основа нея дисциплинарно производство; последствията от преживяното се
изразяват в безпокойство и тревожност, невротично преекспониране и повтаряне на
ситуацията, нарушения в емоционално оценъчните функции на личността; по своята
същност тази реакция не представлява психотично разстройство; налице е
обусловена от личностовия профил и професионална роля продължителност на
негативните преживявания – емоционално депресивна тревожност, свързана с обида
и оронване на престижа.
Горната
фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите С., Д., И., К.,
Ф., Ц.-К., К. М., А. и Н., цитираните писмени доказателства,
в това число материалите от приобщената по делото дисциплинарна преписка,
образувана по повод процесната жалба, заключенията на посочените експертизи
справка за съдимост на подсъдимата.
Обясненията
на подсъдимата са извън контекста на обвинението, поради което са възприети от
съда като неотносими.
В събрания доказателствен материал няма
съществени противоречия, които следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Изложените в тъжбата фактически обстоятелства сочат на
повдигнато обвинение за извършено от подсъдимата престъпление – квалифицирана
клевета по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и 3 във връзка с
чл.147, ал.1 НК.
По тази правна квалификация съдът я призна за виновна.
Относно автора на жалбата няма никакви съмнения, че това е именно
подсъдимата. От доказателствата по делото безспорно се установи, че подсъдимата
е осъществила форма на изпълнително деяние на престъплението по чл.147, ал.1 НК, а именно: с депозираната жалба до директора на ОДМВР Н. е разгласила
невярна информация, приписвайки на тъжителката извършването на престъпление по
служба. Приписването/разгласяването е довеждане до знанието на трети лица на
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. В случая – извършване на престъпление по служба. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
подсъдимия с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото
добро име в обществото. Престъплението е общественоопасно и поради това
обществено укоримо поведение. Разгласяването на информацията за извършване на
несъществуващо престъпление във всички случаи позори сочения за негов автор. В
жалбата си подсъдимата твърди, че: тъжителката, използвайки служебното си
положение за лични цели, е оказвала сериозен натиск върху нейното дете,
извършвайки непрекъснати проверки по въображаеми устни доноси и сигнали. Тези факти сочат на извършено
престъпление по служба от страна на тъжителката, респ. обосновават отрицателни
изводи за нея и разгласяването им по посочения начин – чрез подаване на жалба
срещу нея, води до засягане на честта и достойнството й – нейния авторитет,
обществената й оценка.
Безспорно се установи по делото, че единствените действия от страна Т.-Ф.
по отношение сина на подсъдимата са били, след получен устен сигнал от св.И.
срещу него, подготвянето на писмо до директора на училището и сигнал до отдел
„Закрила на детето“, които са подписани от началника на РУ. Не се установи
същата да е извършила твърдените в жалбата действия, още по-малко да е нарушила
служебните си задължения или превишила властта си с цел да навреди на детето.
Същевременно, подсъдимата е била напълно наясно, че така посочените от нея
действия не са извършени от тъжителката. Точно това отграничава упражняването
на правото на информация, в частност на жалба и злоупотребата с него. В тази
връзка защитната позиция за противното е несъстоятелна.
Съдът
прие, че са налице квалифициращите признаци по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 НК.
Разгласяването/приписването е извършено чрез депозирането на жалба до директора
на ОДМВР, т.е. “по друг начин” по смисъла на посочената разпоредба.
Пострадалата е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ НК, доколкото с
оглед заеманата длъжност, й е било възложено да изпълнява със заплата постоянно
служба в държавно учреждение.
Отделно
от това, предвид установеното влошено здравословно състояние у пострадалата и
образуваното дисциплинарно производство срещу нея, съдът прие, че от клеветата
са настъпили тежки последици.
Субект
на престъплението е подсъдимата Н..
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е искала те да настъпят. Този извод следва несъмнено от обективно
извършеното от нея. Н. напълно съзнателно е разгласила посочените
обстоятелства, имайки ясното съзнание за това, че по този начин приписва
престъпление на пострадалата. От направена в жалбата формулировка е ясно
обективирано желанието у подсъдимата да оклевети пострадалата по посочения
начин.
Съдът прие, че по отношение на подсъдимата са налице материалноправните
предпоставки по чл.78а НК, поради което я освободи от наказателна отговорност и
й наложи административно наказание.
За престъплението чл.148,
ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1 НК се предвижда наказание
глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено
порицание. С престъплението не са причинени имуществени вреди. Подсъдимата не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на обсъждания
институт. Не са налице отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички
обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимата, както и целите на
наказанието.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид: степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на
престъпление и др. смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Деянието е със завишена степен на обществена опасност. Засегнати са
обществените отношения по гарантиране неприкосновеността на личността в аспекта
на естественото право на чест и достойнство.
Степента на обществена опасност на подсъдимата е ниска.
Липсват други отегчаващи отговорността обстоятелства.
Размерът на глобата бе определен при лек превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства – две хиляда лева.
В наказателното производство бе приет за съвместно
разглеждане предявеният от частния тъжител Т.-Ф. срещу подсъдимата Н.
граждански иск за сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди в резултат на нанесената й клевета, изразени в
злепоставянето й, уронване на честта и достойнството й. Сумата се претендира
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деянието до
окончателното й изплащане. Претендират се и сторените разноски.
Предявеният иск намира правното си основание в чл.45 ЗЗД
и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму. В
хода на наказателното производство безспорно се установи вината на подсъдимата
за извършеното от нея престъпление, в резултат на което пострадалата е претърпяла
душевни болки и страдания. Налице е причинно-следствена връзка между виновното
и противоправно поведение на Н. и причинения вредоносен резултат.
Като прецени всички
обстоятелства по делото, съдът прие, че предявеният иск е доказан по основание,
но завишен по размер. Отчитайки принципа, визиран в чл.52 ЗЗД, съдът прие, че законосъобразно и
справедливо е да уважи иска в размер 3000 лева, а до пълния му претендиран
размер да отхвърли същия като неоснователен. Размерът на обезщетението съдът
определи като прецени тежестта на нанесената клевета и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът прие, че
присъждайки такова по размер обезщетение ще реализира принципа за справедливо
възмездяване на претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
Основателни са акцесорните
претенции на пострадалата за присъждане на законната лихва върху сумата и
сторените деловодни разноски, поради което съдът присъди посочената сума, ведно
със законната лихва, считано от посочения момент до окончателното й изплащане,
както и сторените от нея деловодни разноски в размер на 1307 лева. Последните
са сбор от заплащането на държавна такса за образуване на делото, адвокатско
възнаграждение и възнаграждения на вещите лица.
Съдът осъди
подсъдимата да заплати по сметка на Районен съд-гр.Кюстендил 120 лева държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: