Решение по дело №589/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260030
Дата: 9 март 2021 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20205000500589
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260030

 

 

гр. Пловдив, 09.03.2021 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                                              РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 589/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 262322/12.11.2020 г. от „К-П“ АД, ЕИК ********* против решение № 656/30.06.2020 г., постановено по г. д. № 501/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска на „К. – П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** против О.П. за признаване за установено по отношение на О.П. че „К. – П.” АД е собственик на: сграда с идентификатор № … по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.” № 34, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №.., със застроена площ 63 кв. м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад, стар идентификатор № .., а по документ за собственост представляваща сграда - магазин със застроена площ от 80 кв. м., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.”, разположена в северната част на парцел I – основно училище, кв. .. по плана на „З. б.”, ведно с прилежащия на сградата терен с обща площ от 111 кв. м. (включваща терена под сградата и обслужващия я терен с бетонова настилка), който прилежащ терен представлява част от имот с идентификатор № … по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.. и е очертан с червена пунктирана линия на скица – приложение № 7 към заключението на вещото лице В. Г.., която следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявени от „К. – П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** против О.П.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на за установено по отношение на О.П. че „К. – П.” АД е собственик на: сграда с идентификатор № .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.” № 34, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №.., със застроена площ 63 кв. м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад, стар идентификатор № .., а по документ за собственост представляваща сграда - магазин със застроена площ от 80 кв. м., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.”, разположена в северната част на парцел I – основно училище, кв. . по плана на „З. б.”, както и на прилежащия на сградата терен с обща площ от 111 кв. м. (включваща терена под сградата и обслужващия я терен с бетонова настилка), който прилежащ терен представлява част от имот с идентификатор № .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. (според последното уточнение на исковата претенция, направено с молба вх. № 33764/14.11.2019 г. – л. 109 - 110 от делото на ОС).  Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

В исковата молба е посочено, че интересът от воденето на производството произтича от актуването на претендираните имоти като публична общинска собственост с Акт № .. г. Същевременно изрично е отбелязано, че сградата не е описана в акта за публична общинска собственост. С исковата молба е представено удостоверение (л. 23), от което е видно, че за сградата няма съставен акт за общинска собственост. В отговора на исковата молба ответникът заявява, че няма претенции за собствеността на сградата, а се твърди наличие на процедура по нейното събаряне.

Във въззивната жалба също е посочено, че в актове на о.П. процесната сграда е посочена като собствена на ищеца.

Няма твърдения или доказателства това право да е оспорвано от ответника. Напротив, същото изрично се признава. Следователно ищецът няма правен интерес от установяването на правото на собственост върху сградата, тъй като същото не е предмет на спор с ответника. Следователно искът по отношение на сградата е недопустим.

Налице е хипотезата на чл. 270, ал. 1, изречение първо от ГПК, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено по отношение искът за установяване правото на собственост върху сградата, а производството по този иск следва да бъде прекратено.  

Като основание за собственост върху процесния терен от 111 кв. м. е посочено придобиване при осъществен фактически състав по чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отменен).

 С Акт № ... за общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС във вр. с § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, като собственост на О.П. е актувано дворно място от 11 670 кв. м., представляващо парцел I – основно училище за 26 класни стаи, кв. .нов по плана на „З. б.”, гр. П.. Последно е издаден Акт за публична общинска собственост № .. г., в който имотът е описан с актуалните му характеристики по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. – поземлен имот с идентификатор № ...

От съдържанието на акта за държавна собственост, на който се позовава ищеца е видно, че предмет на актуване е само сграда – магазин с прилежащ терен. Съответно само сградата е предоставена за стопанисване и управление на държавното предприятие. Съдът счита, че не е актувана земя като част от парцел I, в който се намира постройката. Част от терена не е описан нито в т. 3 – вид и описание на имота, нито в т. 8 – граници на имота.

Прилежащият към сградата терен е очертан на скица – приложение № 7 към експертизата на вещото лице Г... Този прилежащ терен около сградата не може да бъде обект на собственост, тъй като представлява площ с обслужващо предназначение с оглед ползването на сградата, която площ има за цел да осигури достъп и възможност за ползване от собственика, който я държи в чужд терен. Не се установява право на собственост на ищеца върху терена под сградата, тъй като не се доказва годно придобивно основание. При положение, че дворното място е било държавна, след това общинска собственост и същото не е придобито от ищеца на основание чл.17а от ЗППДОП (отменен), искът за собственост на част от дворното място с обща площ от 111 кв. м. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Следва да бъде отбелязано, че сградата върху процесния терен е с временен статут, а самият терен няма самостоятелно съществуване като обект на вещно право.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази част следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдено „К. – П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на О.П. сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 656/30.06.2020 г., постановено по г. д. № 501/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска на „К. – П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** против О.П. за признаване за установено по отношение на О.П. че „К.. – П.” АД е собственик на: сграда с идентификатор № . по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.” № 34, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №.., със застроена площ 63 кв. м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад, стар идентификатор № .., а по документ за собственост представляваща сграда - магазин със застроена площ от 80 кв. м., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.”, разположена в северната част на парцел I – основно училище, кв. . по плана на „З. б.” и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 656/30.06.2020 г., постановено по г. д. № 501/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска на „К. – П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** против О.П. за признаване за установено по отношение на О.П. че „К. – П.” АД е собственик на прилежащия терен на сграда с идентификатор № .. с обща площ от 111 кв. м. (включваща терена под сградата и обслужващия я терен с бетонова настилка), който прилежащ терен представлява част от имот с идентификатор № .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. и е очертан с червена пунктирана линия на скица – приложение № 7 към заключението на вещото лице В. Г., която следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА „К. – П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на О.П. сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

                                   

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: