Р Е
Ш Е Н
И Е № 260030
гр. Пловдив, 09.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 589/2020 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 262322/12.11.2020
г. от „К-П“ АД, ЕИК ********* против решение № 656/30.06.2020 г., постановено
по г. д. № 501/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска на „К. – П.” АД – С., ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:*** против О.П. за признаване за установено по отношение на О.П. че „К. – П.” АД
е собственик на: сграда с идентификатор № … по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.” № 34, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №.., със застроена площ 63
кв. м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад, стар идентификатор
№ .., а по документ за собственост представляваща сграда - магазин със застроена
площ от 80 кв. м., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.”, разположена в северната
част на парцел I – основно училище, кв. .. по плана на „З. б.”, ведно с
прилежащия на сградата терен с обща площ от 111 кв. м. (включваща терена под
сградата и обслужващия я терен с бетонова настилка), който прилежащ терен
представлява част от имот с идентификатор № … по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П.. и е очертан с червена пунктирана линия на скица – приложение
№ 7 към заключението на вещото лице В. Г.., която следва да се счита за неразделна
част от настоящото решение.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго,
с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени
от „К. –
П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** против О.П.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на за установено по отношение на О.П. че „К.
– П.” АД е собственик на: сграда с идентификатор № .. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.” № 34,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №.., със застроена
площ 63 кв. м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад, стар
идентификатор № .., а по документ за собственост представляваща сграда - магазин
със застроена площ от 80 кв. м., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.”,
разположена в северната част на парцел I – основно училище, кв. . по плана на
„З. б.”, както и на прилежащия на сградата терен с обща площ от 111 кв. м. (включваща
терена под сградата и обслужващия я терен с бетонова настилка), който прилежащ
терен представлява част от имот с идентификатор № .. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П. (според последното уточнение на исковата
претенция, направено с молба вх. № 33764/14.11.2019 г. – л. 109 - 110 от делото
на ОС). Претендира разноски.
Ответникът не
признава исковете. Претендира разноски.
В исковата
молба е посочено, че интересът от воденето на производството произтича от
актуването на претендираните имоти като публична общинска собственост с Акт № ..
г. Същевременно изрично е отбелязано, че сградата не е описана в акта за
публична общинска собственост. С исковата молба е представено удостоверение (л.
23), от което е видно, че за сградата няма съставен акт за общинска собственост.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че няма претенции за собствеността
на сградата, а се твърди наличие на процедура по нейното събаряне.
Във
въззивната жалба също е посочено, че в актове на о.П. процесната сграда е
посочена като собствена на ищеца.
Няма
твърдения или доказателства това право да е оспорвано от ответника. Напротив, същото
изрично се признава. Следователно ищецът няма правен интерес от установяването
на правото на собственост върху сградата, тъй като същото не е предмет на спор
с ответника. Следователно искът по отношение на сградата е недопустим.
Налице е
хипотезата на чл. 270, ал. 1, изречение първо от ГПК, поради което обжалваното
решение следва да бъде обезсилено по отношение искът за установяване правото на
собственост върху сградата, а производството по този иск следва да бъде
прекратено.
Като
основание за собственост върху процесния терен от 111 кв. м. е посочено
придобиване при осъществен фактически състав по чл. 17а от Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отменен).
С Акт
№ ... за общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС във вр. с
§ 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, като собственост на О.П. е актувано дворно място от
11 670 кв. м., представляващо парцел I – основно училище за 26 класни
стаи, кв. .нов по плана на „З. б.”, гр. П.. Последно е издаден Акт за публична
общинска собственост № .. г., в който имотът е описан с актуалните му характеристики
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. – поземлен имот с
идентификатор № ...
От съдържанието на акта за държавна
собственост, на който се позовава ищеца е видно, че предмет на актуване е само
сграда – магазин с прилежащ терен. Съответно само сградата е предоставена за
стопанисване и управление на държавното предприятие. Съдът счита, че не е
актувана земя като част от парцел I, в който се намира постройката. Част от
терена не е описан нито в т. 3 – вид и описание на имота, нито в т. 8 – граници
на имота.
Прилежащият към сградата терен е очертан на
скица – приложение № 7 към експертизата на вещото лице Г... Този прилежащ терен
около сградата не може да бъде обект на собственост, тъй като представлява площ
с обслужващо предназначение с оглед ползването на сградата, която площ има за цел
да осигури достъп и възможност за ползване от собственика, който я държи в чужд
терен. Не се установява право на собственост на ищеца върху терена под
сградата, тъй като не се доказва годно придобивно основание. При положение, че
дворното място е било държавна, след това общинска собственост и същото не е
придобито от ищеца на основание чл.17а от ЗППДОП (отменен), искът за собственост
на част от дворното място с обща площ от 111 кв. м. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Следва да бъде отбелязано, че сградата върху
процесния терен е с временен статут, а самият терен няма самостоятелно съществуване
като обект на вещно право.
До тези
правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното
решение, в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78
от ГПК следва да бъде осъдено „К. – П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на О.П. сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за производството пред въззивната инстанция
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение
№ 656/30.06.2020 г., постановено по г. д. № 501/2019 г. по описа на ОС – Пловдив,
с което е отхвърлен иска на „К. –
П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** против О.П. за признаване за установено по отношение на О.П.
че „К.. – П.” АД е собственик на: сграда с идентификатор № . по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.” № 34,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №.., със застроена
площ 63 кв. м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад, стар
идентификатор № .., а по документ за собственост представляваща сграда - магазин
със застроена площ от 80 кв. м., находяща се в гр. П., бул. „Ш. с.”,
разположена в северната част на парцел I – основно училище, кв. . по плана на
„З. б.” и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
656/30.06.2020 г., постановено по г. д. № 501/2019 г. по описа на ОС – Пловдив,
с което е отхвърлен иска на „К. –
П.” АД – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** против О.П. за признаване за установено по отношение на О.П.
че „К. – П.” АД е собственик на прилежащия терен на сграда с идентификатор
№ .. с обща площ от 111 кв. м. (включваща терена под сградата и обслужващия я
терен с бетонова настилка), който прилежащ терен представлява част от имот с
идентификатор № .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. и
е очертан с червена пунктирана линия на скица – приложение № 7 към заключението
на вещото лице В. Г., която следва да се счита за неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА „К. – П.” АД – С., ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на О.П. сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: