РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Самоков, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесети януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 385 по описа на съда за
„Теленор България” ЕАД, гр. София, е предявило срещу Ю.А.А.,
с фамилно име понастоящем Боянова,
от гр. Самоков искове за установяване на съществуване на свои вземания срещу
ответницата за сумата от общо 336,25 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1028/2018 г. по описа на РС – Самоков, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.10.2018 г. – датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. Ищецът претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че
вземането по исковете представлява общ размер на неплатени месечни абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва:
- за сумата 80,46 лв. неплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 18.06.2016
г. до 17.09.2016 г., дължими на основание сключено между страните на 18.06.2015
г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сключен на 19.11.2013 г. между ищеца (с предишно наименование
„Космо България мобайл” ЕАД) и ответницата, изменен по заявление на ответницата
от 15.10.2014 г. за смяна на предпочетения номер от ++359********* на
++359*********;
- за сумата 64,79 лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски, дължими за отчетен период от
18.06.2016 г. до 17.11.2016 г. на основание договор за лизинг с предмет
временно и възмездно ползване на устройство марка „Telenor Smart Plus Black”, сключен между страните на
18.06.2015 г. по повод допълнителното споразумение от същата дата към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
- за сумата 101,26 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период от 18.06.2016 г. до 17.09.2016 г., дължими на основание сключено между
страните на 02.06.2016 г. допълнително споразумение към сключен между тях на
04.12.2014 г. договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
- за сумата 27,96 лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски, дължими за отчетен период от
18.06.2016 г. до 17.11.2016 г. на основание договор за лизинг с предмет
временно и възмездно ползване на устройство марка „Alcatel Onetouch Pop C7 White”, сключен между страните на
04.12.2014 г. по повод сключения между тях договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 04.12.2014 г., и
- за сумата 61,78 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от 18.06.2016 г.
до 17.09.2016 г., дължими на основание сключен между страните на 16.12.2015 г.
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.
Тези вземания били посочени в 4
бр. издадени от ищеца и описани в исковата молба общи фактури, както следва: 1.)
фактура № **********/18.07.2016 г., със срок за плащане 02.08.2016 г., за
сумата 112,62 лв., представляваща общ размер на неплатени абонаментни такси,
използвани услуги и лизингови вноски, дължими на горепосочените основания за
отчетен период от 18.06.2016 г. до 17.07.2016 г., от която в настоящото
производство се претендира сумата 112,18 лв. поради частично плащане по
фактурата на сумата 0,44 лв.; 2.) фактура № **********/18.08.2016 г., със срок
за плащане 02.09.2016 г., за сумата 107,09 лв., представляваща общ размер на
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, дължими на
горепосочените основания за отчетен период от 18.07.2016 г. до 17.08.2016 г.;
3.) фактура № **********/18.09.2016 г., със срок за плащане 03.10.2016 г,. за сумата
62,87 лв., представляваща общ размер на неплатени абонаментни такси, използвана
услуга и лизингови вноски, дължими на горепосочените основания за отчетен
период от 18.08.2016 г. до 17.09.2016 г. и 4.) фактура № **********/18.11.2016
г., със срок за плащане 03.12.2016 г., за сумата 682,70 лв., представляваща общ
размер на неустойки и лизингови вноски, дължими на горепосочените основания за
отчетен период от 18.10.2016 г. до 17.11.2016 г., от която в настоящото
производство се претендира сумата 54,11 лв., представляваща само размера на
дължимите лизингови вноски.
За тези свои претендирани в
настоящото производство вземания в общ размер 336,25 лв. ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. № 1028/2018 г. на РС – Самоков. Съдът издал заповед за
изпълнение, която била връчена на ответницата – длъжник в заповедното
производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя – настоящ ищец са дадени указания за
възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Тези
обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на
установителни искове с предмет – заявените в заповедното производство вземания.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. Ц.Т.,
назначен за особен представител на ответницата на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е представил отговор на исковата молба, в който е изразил становище, че исковете
са допустими, но по същество ги е оспорил и е изразил становище за тяхната
неоснователност. Твърди се в тази връзка в отговора на исковата молба, че
процесните вземания са погасени чрез плащане.
В писмено становище, постъпило в
съда на 25.11.2019 г., т. е. преди насроченото по делото открито съдебно заседание,
адв. Никола Шущарков – пълномощник на ищеца, е заявил, че поддържа предявените
искове и е изразил становище за неоснователност на възраженията, изложени в
отговора на исковата молба, депозиран от особения представител на ответницата.
В открито съдебно ответницата се
представлява от назначения й особен представител адв. Ц.Т., който поддържа
изцяло изразеното в отговора на исковата молба становище по исковете.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед
установените от приложеното ч. гр. д. № 1028/2018 г. на РС – Самоков
обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в
редакцията й, обн. ДВ, бр. 86/2017 г./ на заявителя - настоящ ищец е указана
възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за
изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен. Разпоредбата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК установява задължение за съда да укаже на
заявителя в заповедното производство да предяви иск за вземанията по заповедта
за изпълнение при определени предпоставки. Затова изменението на тази
разпоредба /обн., ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от 24.12.2019 г./, установяващо
допълнителна кумулативна предпоставка за даване на такива указания, не следва
да се прилага към случаи като конкретния, в които към датата на влизането му в
сила указанията за предявяване на иск при предходната процесуална уредба са
вече изпълнени и иск е предявен, с което този етап от динамичния фактически
състав на процесуалното правоотношение между заявителя и съда в заповедното
производство относно последиците от връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, вече е приключил.
Исковете са основателни.
Между страните валидно са
възникнали облигационни отношения, основани на сключени между тях допълнително
споразумение от 18.06.2015 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сключен на 19.11.2013 г. между ищеца (с предишно наименование
„Космо България мобайл” ЕАД) и ответницата и сключен по повод това допълнително
споразумение договор за лизинг от същата дата (18.06.2015 г.) с предмет
временно и възмездно ползване на устройство марка „Telenor Smart Plus Black”; допълнително споразумение от
02.06.2016 г. към сключен между тях на 04.12.2014 г. договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359********* и договор за лизинг от 04.12.2014 г., сключен
по повод този договор за мобилни услуги от 04.12.2014 г., с предмет временно и
възмездно ползване на устройство марка „Alcatel Onetouch Pop C7 White”; договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 16.12.2015 г.
Фактите и обстоятелствата относно
основанието на исковете, размера на вземанията при тяхното възникване и относно
настъпването на тяхната изискуемост, не са оспорени с отговора на исковата
молба, а и се установяват от събраните и неоспорени писмени доказателства.
Направеното с отговора на
исковата молба възражение, че процесните вземания са погасени чрез плащане, е
недоказано. Плащането е положителен правопогасяващ факт, чието доказване
съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК е в тежест на ответника и в този смисъл
доказателствената тежест за установяването на този факт му е разпределена от
съда с извършения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК в с. з. на 20.01.2020 г. С
така извършения доклад на ответника са дадени изрични указания по чл. 146, ал.
2 от ГПК, че не сочи доказателства за този факт, което не е последвано от
доказателствени искания на особения му представител в тази насока.
По изложените съображения исковете
следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските.
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от
съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени както в настоящото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство по ч.
гр. д. № 1028/2018 г. на РС – Самоков настоящият ищец е внесъл държавна такса
за разглеждане на заявлението в дължимия й размер от 25 лв. с оглед общия
размер на заявения материален интерес. В настоящото исково производство ищецът
е довнесъл 125 лв. държавна такса по обективно съединените искове, предвид
общия й дължим размер от 150 лв. с оглед предявяването на обективно съединените
искове в защита на три различни материални интереса, произтичащи от договори за
мобилни услуги, респ. допълнителни споразумения към такива и сключени по повод
тях договори за лизинг, за три отделни предпочетени номера, чрез които тези
услуги се предоставят.
Както в заповедното, така и в
исковото производство настоящият ищец е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 360 лв. с ДДС. Възражението на особения
представител на ответницата за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение поради неговата прекомерност, е основателно. По делото не са
налице данни пълномощникът на ищеца да е регистриран по ЗДДС адвокат, поради
което по аргумент от разпоредбата на § 2а от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да се приеме, че сумата 360 лв. по представените в заповедното и в
настоящото производство договори за правна защита и съдействие, представлява
адвокатско възнаграждение без ДДС, независимо от посочването на обратното в
тези договори. При положение, че общият размер на материалния интерес в
заповедното производство е 336,25 лв. и това е цената на иска в настоящото
производство, както и предвид ниската правна и фактическа сложност на делото,
дължимите от ответницата разноски на заявителя - настоящ ищец за платените от
него адвокатски възнаграждения, следва да се намалят на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК до минималните размери на тези възнаграждения – по 300 лв. за
заповедното и за исковото производство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7
от цитираната по-горе наредба.
Ответницата дължи на ищеца
внесения от него депозит в размер 200 лв. за възнаграждение на назначения й в
настоящото производство особен представител.
Така при този изход на делото и с
оглед направеното от ищеца искане ответницата следва да бъде осъдена да му заплати
разноски в общ размер 950 лв. От тях 325 лв. са разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 1028/2018 г. на РС – Самоков, от която сума 25 лв. е държавна
такса за разглеждане на заявлението, а 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, а 625 лв. са разноски на ищеца в настоящото производство – 125
лв. довнесена държавна такса по исковете, 200 лв. внесен депозит за
възнаграждение на особен представител на ответницата и 300 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземания на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост
ОСЪЖДА Ю.А.А.,
с фамилно име понастоящем Боянова, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост
УКАЗВА на ответницата Ю.А.А., с
фамилно име понастоящем Боянова, че сумата – предмет на уважените установителни
искове, както и присъдените с настоящото решение разноски, следва да бъдат
заплатени на ищеца „Теленор България“ ЕАД по следната банкова сметка: *** ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: