Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 06.01.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-14 състав в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова Галя Вълкова
Като разгледа докладваното ч.гр.д. №13915 по описа за 2020
г.
Производството е по чл. 435, ал. 2, т.6 и т.7, вр. чл. 436 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ю. Б.“АД
срещу действия на частен съдебен изпълнител Г.К., обективирани в разпореждане
от 05,10,2020год., изразяващи се в отказ да прекрати изпълнително дело №20209240400583
по описа на ЧСИ Г.К., както и отказ да бъдат намалени разноски на взискателя за адв.възнаграждение.
Поддържа се, че изпълнителното дело
подлежи на прекратяване на осн.чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като сумите дължими на взискателя са
погасени, чрез прихващане преди образуване на изпълнителното дело. Предвид
изложеното твърди да не е налице
основание за образуване на
изпълнителното дело. С оглед липсата на основание за иницииране на
производството не се дължат разноски за взискателя. При условията на
евентуалност поддържа да е налице
прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Твърди да се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1
от НМРАВ единствено за образуване на изпълнителното
дело, но не и по чл.10, т.2 от НМРАВ за правна защита и съдействие, както и адв.възнаграждение не отговаря на
фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно изложеното моли да бъде отменено разпореждане, с което е постановен
отказ за прекратяване на изпълнителното
дело, както и да бъдат намалени разноски за адв. възнаграждение.
Взискателят- Р.М.Р.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не излага съображения по основателност на жалбата. Приложени са становища на процесуален представител във връзка с
депозираната пред ЧСИ молба вх.№06797/11,09,2020год., в които са сочи да не са налице предпоставки за прекратяване на делото, а адв. възнаграждение е съобразено с
извършените и предстоящи изпълнителни действия.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ Г.К. излага становище за неоснователност
на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от активно процесуално легитимирана страна в производството срещу
подлежащ на обжалване акт на осн.чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК и в
законоустановения срок по реда на чл.436
от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Видно от преписката по делото, изпълнително дело № 20209240400583 по описа на ЧСИ Г.К. е
образувано по молба на взискателя Р.М.Р.от 24,08,2020г. на основание
изпълнителен лист от 20,05,2020г., издаден по гр. д. № 17981/2017г. по описа на
РС Варна срещу длъжник –Юробанк България ЕАД, за осъждане за сума в размер на 4359,93лв.,
1740,00шв.франка, законна лихва от 27,11,2017год. до изплащане на вземането,
1589,64лв.-разноски за първоинстанционно разглеждане на делото и 1118,53лв. –разноски за въззивна
инстанция. Взискателят се легитимира с договор за цесия от 17,07,2020год., с който
вземането е цедирано от Б.Н.Х.и С.Р.Х.в полза на Р.М.Р..
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна
защита и съдействие, от който е видно да е договорено и заплатено адв. възнаграждение в размер на 1300,00лв.,
от които 300,00лв. за образуване и
1000,00лв. за водене на делото.
Приложена е покана за доброволно изпълнение връчена на жалбоподателя на
04,09,2020год. С молба от 11,09,2020год. длъжникът Ю.Б. АД е заявил искане за прекратяване
на изпълнителното производство и
намаляване на адв. възнаграждение. С постановление от 05,10,2020год. ЧСИ е
оставил без уважение искането за прекратяване на делото, както и възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК.
По жалбата с пр.осн.чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция,
или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Изложеното налага извод основание за прекратяване на
производството да е реално изпълнение на
дълга, чрез плащане, респективно внасяне и предоставяне на сумата на
разположение за взискателя преди иницииране на принудителното изпълнение.
Действащият процесуален кодекс не предвижда възможност за прекратяване на изпълнителното дело, чрез погасяване на
задължението на различно основание,
включително чрез прихващане, тъй като преценката дали е настъпил погасителния
ефект по смисъла на чл.103 и чл.104 от ЗЗД на две насрещни вземания е в
правораздавателната компетентност на
съдилищата, а съдебният изпълнител няма правомощие да извършва или констатира компенсация. Още повече, че в този случай се твърди да е налице
цедиране на вземането предмет на издаден срещу жалбоподателя изпълнителен лист в полза на взискателя, в
която хипотеза подлежи на преценка и обстоятелството по чл.103, ал.3 от ЗЗД. В
случай, да се твърди погасяване на изпълняемото право, на основание факт настъпил след установяване на вземането или след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, то изявлението на длъжника за прихващане може да бъде преценено при предявен установителен иск по
чл.439 от ГПК, решението по който следва да бъде зачетено от съдебния
изпълнител на осн.чл.433, ал.1, т.7 от ГПК. Процесуалните норми сочещи на
основания за прекратяване на изпълнителното производство не подлежат на разширително тълкуване.
Дори хипотетично да се приеме възможност за преценка на
възражението за прихващане като способ за погасяване на дълга съобразно чл.433,
ал.1, т.1 от ГПК, то същото би било неоснователно, тъй като видно от
преписката по делото изявлението на жалбоподателя –Ю.Б. АД е от 24,08,2020год., връчено на
взискателя-цесионер и цедентите на
26,08,2020год. или след образуване на изпълнителното дело на 24,08,2020год. На самостоятелно основание изявлението
„насрещното вземане“ на банката срещу праводателя на взискателя по т.2 от
молбата изх.№13711/24,08,2020год. няма
данни да е ликвидно, доколкото е налице
висящо съдебно производство по ИМ вх.№18573/04,08,2020год. ОС Варна. Ето защо направеното от длъжника "Ю.Б."АД
изявление за прихващане срещу праводателя на взискателя не е основание
за прекратяване на изпълнението съобразно чл.433, ал.1, т.1 от ГПК,
предвид което жалбата в тази
част е неоснователна.
По жалба с пр.осн.чл.435, ал.2, т.7 от ГПК:
На осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски
извършени от взискателя, включително за адвокатски хонорар. Съгласно чл.10 от
НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително
дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. Приложимата
редакция на НМРАВ е към датата на
сключване на договор за правна
защита и съдействие/ ДВ бр.45/15,05,2020год. /. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи – 100,00лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2; Съобразявайки стойността на паричното вземане общо в
размер на 12359,84лв., минималният размер на адвокатския хонорар по чл.10, т.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ би бил 450,39лв. Тъй като изпълнителното
дело е спряно, а няма данни за извършени
от процесуалният представител на взискателя действия по
осъществяване на принудително изпълнение /различни от посочено в молбата
за образуване на делото искане за
налагане на запор/, които на този етап не са необходими, съдът намира,
че адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ не се дължи. Жалбоподателят претендира намаляване на
адв.възнаграждение за образуване на изп.дело до 200,00лв., поради което възнаграждението
по чл.10,т.1 от НМРАВ следва да бъде определено в този размер.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №303084/16,12,2020год. по описа на СГС, депозирана от „Ю. Б.“АД срещу действия на частен съдебен
изпълнител Г.К., обективирани в разпореждане от 05,10,2020год., в частта на
постановен отказ за прекратяване на изпълнително дело №20209240400583 по описа на
ЧСИ Г.К. като неоснователна.
ОТМЕНЯ
по жалба вх.
№303084/16,12,2020год. по описа на СГС, депозирана от „Ю. Б.“АД разпореждане от 05,10,2020год. по изпълнително дело №
№20209240400583 по описа на ЧСИ Г.К., в частта, с която е оставено
без уважение възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за дължимо адв.възнаграждение над
200,00лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.