Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
18.02.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 553 по описа за 2020 година, за
да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изп.д. № 20197850400366 по
описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, срещу постановление от 12.12.2019г., с
което съдебният изпълнител оставил без уважение възражението на длъжника, с вх.
№ 2217/21.11.2019г., за намаляване размера на приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и за намаляване размера
на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското възнаграждение от
230 лв., което било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не била налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, а единственото действие, извършено от
процесуалния представител на взискателя, било подаването на молба за образуване
на изпълнителното дело. Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до
размер от 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., както и да
намали размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „Ф.С.М.“ ЕООД, ЕИК *******,
чрез пълномощник адв. Н.И.е депозирал писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Претендира разноски за настоящото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, поради което, и доколкото в случая с
атакуваното постановление е налице произнасяне на съдебния изпълнител относно
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът приема, че жалбата е допустима и
в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20197850400366 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, е образувано по молба от 13.11.2019г. на „Ф.С.М.“
ЕООД, чрез пълномощник адв. М.Л., въз основа на
изпълнителен лист от 30.08.2019г., издаден по гр.д. № 79013/2017г. на СРС, 36
състав, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. К.И.Б.на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 313.35 лв. – адвокатско възнаграждение.
Към молбата е приложен договор за цесия от 07.10.2019г., с който К.Б.прехвърлила
на взискателя вземането си към длъжника по изпълнителния лист в размер на 313.35
лв., ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Цесията
е съобщена от цедента на длъжника на 10.10.2019г., видно от приложеното
уведомление на л. 5 от изпълнителното дело. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е поискано събиране на сумата по изпълнителния лист, както
и на таксата за изпълнителен лист в размер на 5.91 лв. (включваща и банковата комисионна
за превода). Претендирано е и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело
в размер на 230 лв. С молбата взискателят е посочил кумулативно няколко изпълнителни
способа - запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите му имоти
и запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове.
С молба от 14.11.2019г. пълномощникът на взискателя заявил, че оттегля
посочените в молбата за образуване изпълнителни способи, като посочил като
единствен способ запор на банковите сметки на длъжника.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 11.11.2019г., с което взискателят упълномощил Адвокатско съдружие
„Български правни услуги“, чрез адв. М.Л., да го
представлява по изпълнителното дело. Представено е и споразумение за адвокатско
възнаграждение от същата дата, съгласно което определеното адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане е в размер на 230 лв., платимо по банков
път. Сумата е платена от взискателя, видно от преводно нареждане от
13.11.2019г.
На 14.11.2019г. ЧСИ изпратил запорно съобщение до „ЦКБ“
АД за налагане запор по банковите сметки на длъжника до размер от 760.30 лв.
Със съобщение от 19.11.2019г., връчено на третото задължено лице на
21.11.2019г., ЧСИ наредил вдигане на запорите.
На 18.11.2019г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която като дължима е посочена сумата от общо 760.30
лв., от които 313.35 лв. – присъдени разноски, 6.91 лв. – такси по издаване на
изпълнителен лист и банкови преводи, 230 лв. – разноски по изпълнителното дело,
210.04 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, от които т. 5 включва и три броя връчване на
съобщения при прекратяване на делото – до страните и вдигане на запор, дължими
към 28.11.2019г.
С възражение вх. № 2217/21.11.2019г., подадено в
едноседмичен срок от получаване на поканата, длъжникът поискал от ЧСИ да намали
размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 230 лв. на 200 лв. с доводи,
поддържани и в жалбата, както и да намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ като
прекомерна и несъобразена с размера на дълга.
С обжалваното постановление (по правната си същност разпореждане
– арг. чл. 434, ал 1 ГПК) от 12.12.2019г. съдебният изпълнител оставил без
уважение възражение вх. № 2217/21.11.2019г. Видно от атакувания акт,
начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 55.03 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по изпълнително
дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая по делото се установи, че уговореното
възнаграждение от 230 лв. е заплатено по банков път. Съдът намира, че
незаконосъобразно с атакуваното постановление съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение. Приложима в случая е само разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от
процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело. Посочването в молбата за образуване на
изпълнителен способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е условие за
нейната редовност - арг. чл. 426, ал. 2 ГПК, като съгласно същата разпоредба
взискателят може да посочи едновременно няколко начина на изпълнение само ако
това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В случая, предвид материалния
интерес, посочване на няколко способа е било напълно ненужно, а доколкото
съдебният изпълнител без възлагане не би могъл да избере един от посочените три
способа, молбата е била нередовна. Отделен въпрос е, че посочените в молбата за
образуване способи са и неадекватни предвид обстоятелството, че изпълнението е
за събиране на парично вземане в минимален размер, и най-лесният и гарантиращ
бързото му събиране изпълнителен способ е посоченият впоследствие запор на
вземания на длъжника по банковите му сметки. Поради това съдът намира, че подаването
на молбата от 14.11.2019г. от взискателя е действие по отстраняване нередовност
на молбата за образуване на изпълнителното дело, а не действие, което да
обуславя приложението на т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004г., тъй като не е
налице кумулативно изискваното условие от пълномощника да са осъществени действия
с цел удовлетворяване на вземането. Доколкото на 19.11.2019г. съдебният
изпълнител е наредил вдигане на наложените запори по банковите сметки на
длъжника, съдът приема, че най-късно към тази дата сумите са постъпили по
сметка на ЧСИ.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 230 лв. на 200 лв.
По искането за намаляване на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ:
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение
на парично вземане се събира такса върху събраната сума, съобразно материалния
интерес, като приложима в случая е б. „б“ (за вземане от 100 до 1 000 лв. - 10
лв. + 10 на сто за горницата над 100). От разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ следва,
че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само
върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист –
именно това е материалният интерес по изпълнителното дело. Същият извод следва
и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25 от Тарифата.
Адвокатският хонорар за изпълнителното дело не представлява част от материалния
интерес – от вземането, подлежащо на изпълнение, поради което, макар да се
събира за взискателя, то не представлява „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ
и върху него не следва да се начислява пропорционалната такса. Сумата от 5.00
лв., представляваща проста държавна такса за издаване на изпълнителния лист, доколкото
е такса във връзка с изпълнителното производство, подлежи на събиране в същото
при заявено искане за това (без банкови комисионни), но пропорционална такса
върху тази такса също не следва да се начислява – арг. и от забележка 4 към т.
26 ТТРЗЧСИ. Или в случая, съобразно материалния интерес от 313.35 лв.,
определената по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса възлиза на 37.60 лв.
с вкл. ДДС, до който размер същата следва да бъде намалена.
В настоящото съдебно производство не следва да се присъждат
разноски. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г., ІV ГО, определение №
489/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019г.
по ч.гр.д. № 740/2019г., І ГО, определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. №
4561/2018г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г.,
ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., ІІІ ГО,
определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., ІІ ГО и др.). Ето защо,
макар жалбата на длъжника да е основателна, същият няма право на разноски в
това производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД постановление
от 12.12.2019г. по изп.д. № 20197850400366 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на
КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение с вх. № 2217/21.11.2019г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, на взискателя „Ф.С.М.“
ЕООД, ЕИК *******, адвокатско възнаграждение по
изп.д. № 20197850400366 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, както следва: от 230 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
НАМАЛЯВА дължимата от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, по изп.д. № 20197850400366 по
описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ както следва: от 55.03 лв. с вкл. ДДС на 37.60 лв. (тридесет и седем лева и 60 ст.) с
вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.