Определение по дело №3359/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   1830                 Година  16.05.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети май                                                                                                    Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3359 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че след уточнението й, исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими. 

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба и уточняващата я молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 735/2018 г. на Старозагорския районен съд.

Следва служебно да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е размера на предоставения от А. кредит на ответника по процесния договор от 18.12.2016 г., на коя дата/и е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/. извършвани ли са от ответника и/или от други лица някакви плащания за погасяването на този кредит, на А. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер задължения на ответника по договора и/или погасителния план, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания, като вещото лице посочи в заключението си и какви задължения (за главница, лихви, неустойки, обезщетения, такси, комисиони и прочие) е посочено, че се погасяват от/за длъжника с всяко плащане във всяко от платежните нареждания/РКО, с които е извършено, и какви задължения след това е погасил с всяко от тези плащания А. и/или ищеца в счетоводството си; 3/. какви точно по съдържание и размери вземания по този кредит, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца, от А., с подписаното на 09.11.2017 г. приложение № 1 към договора за цесия от 11.11.2016 г.; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от А. процесния кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо основание (поради неплащане на кои точно задължения по него, с какво съдържание, размери, падежи и неплатена част от същите) и с какво точно негово и/или на А. волеизявление, и уведомяван ли е ответникът за тази предсрочна изискуемост, от ищеца и/или от А., на коя дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответника по него суми и с какви точно размери, поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането му, на подписване на посоченото приложение № 1 към договора за цесия, на подаване в съда на заявлението по ч.гр.д. № 735/2018 г. на СтРС, на подаване в съда на исковата молба по настоящото дело и на представяне на заключението на вещото лице по делото; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на същата експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да ги внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и уточняващата я такава, и изразяват по същество в това, че на подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и за ищеца възниквал правен интерес от предявените искове. Обстоятелството, въз основа на което била издадена заповедта, било подписан договор за кредит „б." с № 490005 от 18.12.2016 г. между А., като кредитор и ответника, като кредитополучател. Подписвайки договора кредитополучателят удостоверил, че бил получил и бил запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него, както и че бил получил от кредитодателя стандартен европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК, със съдържание съгласно приложение 2 от ЗПК, което посочвало индивидуалните условия по кредита. Основанието, на което заявлението и исковата молба се подавали от името на ищеца, било сключен от него рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и приложение № 1 към него от 09.11.2017 г. с А.. По силата му вземането било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. С подписването на процесния договор, А. се задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 400 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта А., а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Необходимо било да се уточни, че с чл. 3 (1) от договора била предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоявал суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа съобразно чл. 3 (2) от договора зависело изцяло от поведението му – щял да настъпи единствено в случай, че същият усвоял част или в цялост максималния кредитен лимит. Заедно с подписване на договора, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта, която била издадена от И. /картоиздател/, със запечатан плик, който съдържал ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и приложение 2 към договора за кредит - условия за ползване на международна платежна карта А., които съдържали и тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта А.. Ответникът усвоил сума в общ размер от 400 лева от предоставения му кредитен лимит, като дължимата към момента главница била в размер на 400 лева. Върху усвоения размер на кредита, дължал дневен лихвен процент, който бил инкорпориран в сключения договор и представлявал договорна лихва, която в момента била в размер на 53.94 лева, за периода от 29.12.2016 г., което било датата на първата транзакция по кредитната карта, до 06.05.2017 г., което било датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Страните договорили, в случай, че кредитополучателят не заплатял текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, дължал да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнението му, дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото му задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В случая на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 80 лева. Разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че ако кредитополучателят не погасял текущото си задължение на посочения в договора падеж, бил длъжен да предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и платял сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужела за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащането й, ответникът дължал разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 лева, която включвала разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществявало и администрирало дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В случая ответникът дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 197.50 лева. Следвало да се има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл. 10а ЗПК и нямали характер на неустойка. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от ответника, цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06.05.2017 г. От тази дата ответникът дължал заплащането на лихва за забава/мораторна лихва/ върху главницата в размер на 27.27 лева за периода от 07.05.2017 г., което било датата, следваща деня на настъпване, и респективно обявяване на предсрочната изискуемост, до 31.01.2018 г., което било датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на валидност на договора, ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на договора до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, същият продължавал виновно да не изпълнява задълженията си.

С молба от 08.08.2018 г. ищецът уточнява, че предпоставка да бъдела обявена предсрочна изискуемост по процесния договор, съгласно чл. 22, ал. 1 от същия, била незаплащане на минимум 15 % от одобрения кредитен лимит (а именно главницата), в рамките на два последователни месеца, като не било изпълнено условието поне един месец да бъдели внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит. Предсрочната изискуемост била обявена на длъжника от цедента на 06.05.2017 г., посредством кратко текстово съобщение на посочен от последния телефонен номер в договора, като следвало да се има предвид, че законодателят не бил предвидил форма и начин за обявяване на предсрочна изискуемост. Ответникът било уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената продажба на вземането на 10.11.2017 г. от А., посредством уведомително писмо, което било изпратено с обратна разписка. Кредитният лимит от 400 лева бил усвоен от ответника на 29.12.2016 г. Договорното основание за начисляване на неустойка било чл. 21 от процесния договор. На първо място, ответникът не бил изпълнил договорното задължение за предоставяне на допълнително обезпечение, вследствие на което на 06.02.2017 г. му била начислена неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, а именно 40 лева. На следващо място, било видно от справка, длъжникът усвоявал периодично суми от кредитния лимит, като не изпълнявал поетите договорни задължения - да върне минимум 15 % от усвоената сума, ведно с договорната лихва на уговорения в договора падеж. За всяко такова неизпълнение страните уговорили неустойка, която била с обезпечителен характер и в съответствие с действащото законодателство към момента на сключване на договора, и в частност с посоченото в молбата ТР. В случая длъжникът усвоил 400 лева (целия кредитен лимит), след което не извършвал плащания в два последователни месеца - януари 2017 г. и февруари 2017 г., вследствие на което на 07.03.2017 г. отново му била начислена неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, а именно 40 лева. В чл. 22 ал. 4 и 5 от договора било уговорено, че при забава за плащане на текущото задължение или на посочената по-горе сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на сумите. Освен това, подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се съгласил, че при настъпване на предсрочна изискуемост, дължал на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, която включвала разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществявало и администрирало дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В приложената справка-извлечение в табличен вид подробно било описано на кои дати какви суми били начислявани за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в процесния случай.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от 400 лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 53.94 лева възнаградителна лихва от 29.12.2016 г. до 06.05.2017 г., с 80 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение, със 197.50 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, с 27.27 лева лихва за забава/мораторна лихва  от 07.05.2017 г. до 31.01.2018 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 735 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор назначеният от съда особен представител на ответника заема становище, че искът бил недопустим и неоснователен. На първо място бил недопустим, защото извършената цесия между А. и ищеца не можела да бъде противопоставена на ответника. Договорът за цесия винаги предполагал съществуването на вземане, което произтичало от друго правно основание. Правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД поставяло като условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица уведомяването на длъжника от предишния му кредитор. До съобщаването на длъжника, той можел валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да можела да му бъде противопоставена. Уведомяване по чл. 99, ал. 4 ЗЗД създавало сигурност на длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов и обезпечавало точното изпълнение на задължението му спрямо лице, което било легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Затова, релевантно за действието на цесията било единствено съобщаването й от цедента. Тя не му била надлежно съобщена от цедента, поради което не можела да му бъде противопоставена. Ищецът твърдял, че ответникът бил уведомен чрез уведомително писмо с обратна разписка на 10 ноември 2017 г., но не бил приложил никакво доказателство за това свое твърдение. Към исковата молба липсвали приложени доказателства за уведомяването на ответника, като копие от обратна разписка, копие от плик, информация по какъв начин било изпратено уведомителното писмо. С разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, което прехвърляне на вземане имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъдело съобщено на последния. Следователно, не била изпълнена хипотезата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и за ответника не било възникнало задължението за изпълнение към новия кредитор. В случая било правно релевантно само съобщението, извършено от цедента. След като ищецът не успявал да установи валидно уведомяване на длъжника от страна на цедента, се налагал извода, че договора за цесия, респ. приложение № 1 към него, който бил сключен между А. и ищеца, по силата на което вземането на А., което произтичало от договора за заем, било прехвърлено в собственост на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, нямало действие спрямо длъжника и той не можел да извършва валидно плащане на цедента, което да имало погасителен ефект. Налагал се извода, че рамковия договор за прехвърляне на парични задължения /цесия / от 11.11.2016 г., нямал действие по отношение на ответника, поради което и цесията на вземанията не била породила действие по отношение на длъжника, и предявеният иск се явявал напълно недопустим и следвало да бъде отхвърлен като такъв. На второ място искът бил неоснователен в частта му по отношение на претендираните „разходи за действия по събиране на задължението" на обща стойност 197.50 лева. Ищецът претендирал, че тази такса по чл. 22, ал. 4 и 5 от договора за кредит била в съответствие с чл. 10а ЗКП. Тази разпоредба попадала в хипотезата на чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗКП. Поради това следвало да бъде обявена за нищожна. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон, общ разход по кредита за потребителя били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. „Допълнителни услуги" по чл. 10а, ал. 1 ЗПК били такива услуги, които нямали пряко отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и връщане на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж. Допълнителни услуги били например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче, било изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Посоченото допълнително възнаграждение се явявало нищожно, поради противоречие с императивна правна норма, поради което се явявало недължимо. На следващо място, предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпвало с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играела ролята на падеж и представлявала различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР 4-2013-ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост била уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявявала по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следвало да уведомял длъжника за обявяването й. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост било необходимо уведомяването на длъжника, за да можело договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на посочената точка от посоченото ТР и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намирали проявление и по отношение на небанковите финансови институции, в който смисъл било посоченото в отговора решение на ВКС. Въз основа на представената с молба от 03.08.2018 г. по делото справка от кредитодателя А., се твърдяло, че длъжникът по договора за кредит бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора, чрез CMC съобщение, което му било изпратено на 06.05.2017 г., на телефонен номер -. Но този телефонен номер бил различен от посочения в договора за кореспонденция с ответника номер -, което било видно от стр.1 на договора за кредит „б." от 18.12.2016 г. При това положение не можело да бъде направен извод, че кредиторът бил изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на 06.05.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК, а по този начин не можело да се приеме за установена и изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Уведомяването на длъжника, че кредиторът считал кредита за предсрочно изискуем, което било направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин, не можело да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обусловяло основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито можело да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, а представлявало ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който смисъл било посоченото в отговора решение на ВКС. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба, с която бил предявен иска, предсрочната изискуемост на кредита била наведена като основание за възникване на вземането, без да имало разграничение на падежирали и непадежирали вноски, поради което било недопустимо за първи път в процеса по чл. 422 ГПК да се установявало съществуване само на вземане за погасителни вноски за главница, изискуеми към датата на заявлението по чл. 410 ГПК, в който смисъл било посоченото в отговора решение на ВКС. Моли съда да бъдело намалено претендираното възнаграждение на юрисконсулт съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изложеното, искът следвало да бъде отхвърлен изцяло, като недопустим, а ако съдът преценял, че бил допустим, да изменял цената му, като обявял за недължима претендираната от ищеца сума от 197.50 лева.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба и уточняващата я такава, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора на особения му представител, тъй като на тях са основани възраженията за неоснователност на тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: уведомление до ответника; договор за кредит от 18.12.2016 г. с приложение № 1 към него; общи условия, тарифа за дължимите такси, рамков договор от 11.11.2016 г., пълномощно, приложение № 1/09.11.2017 г., потвърждение за сключена цесия, справка по договор за кредит № 490005/18.12.2016 г., справка-извлечение на транзакциите по кредитна карта № 490005.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 735 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ищеца и цедента, както и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 12.06.2019 г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: