Р Е Ш Е Н И Е
№1023/16.12.2020г.
гр.
Пазарджик, 16.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стоян Пешев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1120 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е
образувано по искова молба, подадена от Н.И.Н. ***, чрез адв. П.М., съдебен
адрес: *** против Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с адрес за
призоваване гр. П.., ПК .., площад С.. № .., с искане ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 370 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление №
1/18.12.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР Панагюрище към ОД на МВР
Пазарджик по КАНД № 585/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, във
връзка с АНД № 5/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – № 1/18.12.2018 г., издадено от
Началник на РУ на МВР Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 370
лв., представляващи сторени разноски по КАНД № 585/2019 г. по описа на
Административен съд Пазарджик, във връзка с АНД № 5/2019 г. по описа на Районен
съд Панагюрище, във връзка с обжалване на посоченото по-горе
наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски хонорар. Твърди, че по посоченото дело от
административнонаказателен характер пред Районен
съд Панагюрище
и Административен съд Пазарджик е
ползвал адвокатска защита, за която е заплатил съответния хонорар. Моли съда да
уважи изцяло предявените искове за заплащане на сумата от 370 лв., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане,
както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, не се явява. Явява се упълномощеният му процесуален
представител – адвокат П.М.. Поддържа исковата молба. Моли да се приемат
писмените доказателства, представени с нея, както и представените по делото,
вкл. и КАНД
№ 585/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик и АНД № 5/2019 г. по
описа на Районен съд Панагюрище,
представя списък на разноските и излага доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Областна дирекция на МВР Пазарджик – в писмено становище счита, че
исковата молба е допустима, но не е доказана по основание и размер. Излага
доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена
имуществена вреда, да се отхвърли съответно и претенцията за лихва и им се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки. Моли
съда да уважи исковата молба.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца Н.И.Н. е било издадено наказателно
постановление № 1/18.12.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР Панагюрище
към ОД на МВР Пазарджик, с което му е наложено наказание глоба в размер на 2000
лв. за нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН.
Ищецът
е обжалвал в срок пред съда НП, поради което било образувано АНД №
5/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище, като за
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат
П.М. *** и е заплатил сума от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща
адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и
съдействие от 20.12.2018 г. до приключване на делото на всички инстанции,
приложен по АНД с подадената жалба. По делото е проведено едно съдебно
заседание, в които адвокат М. е участвал. С Решение № 39 от 30.04.2019 г. Районен съд Панагюрище е
потвърдил наказателното постановление. Адвокат М. е подал касационна жалба,
поради което е било образувано КАНД №
585/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Проведено е едно съдебно
заседание и с Решение № 465/04.07.2019 г., влязло в законна сила на същата
дата, Административен
съд Пазарджик е отменил решението на РС Панагюрище и
съответно е отменил атакуваното НП като незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен
акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни
предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно
постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени
от него разноски по обжалваното наказателно постановление в размер на 370 лева
за процесуално представителство. Издаването на отмененото наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл
наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
Следва да се отбележи, че отговорността е обективна, защото законодателят не
изисква наличието на виновно поведение. Което означава, че дори дадена
административна дейност да е извършена напълно добросъвестно и съобразно
конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на
закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Именно такъв
е и конкретният случай.
В
конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат
П.М. *** да го представлява по пред
Районен съд Панагюрище по жалба срещу наказателно постановление №
1/18.12.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР Панагюрище към ОД на МВР
Пазарджик до приключване във всички инстанции. Договорили са адвокатско
възнаграждение в размер на 370 лева, които е отбелязано, че е заплатено изцяло
в брой.
Неоснователно е възражението и,
че с оглед наложения размер на глобата с отмененото НП – 2000 лв.,
претендираният размер на вредата, изразяваща се в заплатения адвокатски хонорар
в размер на 370 лв. е прекомерен. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв.“ Тъй като чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредбата сочи, че при
интерес до 1000 лв. възнаграждението отново е минимум 300 лв., то е видно, че така
заплатените малко над минимума 370 лв. се явяват съответни на разпоредбите на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в своя
чл.1 сочи, че:
„Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ“, т.е. в случая няма как да бъде уговорен по-нисък размер
на възнаграждението от 300 лв. По договор е уговорено възнаграждение в размер
на 370 лв., реално са заплатени и се претендират с исковата молба. Следва да се
отбележи, че размерът на глобата съвсем не е малък – 2000 лв., поради което макар
и над минималния такъв, размерът на възнаграждението е оправдан, а освен това адвокат
М. е имал активна позиция по делото – изготвил е подробни въззивна и касационна
жалба, явил се е в едно от проведените две съдебни заседания, представил е
устно пред съда и подробно становище. По тази причина възражението
на ответника за прекомерност в този смисъл е неоснователно.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 370 лева.
Основателен
се явява и искът за присъждане на законната лихва върху сумата от 370 лв. от
датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане с правно основание чл.86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи, че
вземането за главница е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. С оглед изложените мотиви, вземането за главница в размер
на 370 лв. е възникнало. Подаването на исковата молба е и покана за заплащането
му, от който момент ответникът е поставен в забава. Съгласно гореизложеното
ищецът посредством проведено главно и пълно доказване е обосновал задължението
на ответника за заплащане на главница в размер на 370 лв. и законната лихва
върху нея от датата на завеждане на исковата молба - 05.10.2020 г.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 410 /четиристотин
и десет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска
бележка. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
и в настоящето производство, като и в него адвокат М. отново е изготвил
подробна искова молба, ангажирал е писмени доказателства, явил се е в
проведеното съдебното заседание и е представил устно становище по съществото на
спора пред съда.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. П…, ПК .., площад С.. № 3 да
заплати на Н.И.Н.
с ЕГН: ********** *** сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с отменено
наказателно постановление № 1/18.12.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР
Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик по КАНД № 585/2019 г. по описа на
Административен съд Пазарджик, във връзка с АНД № 5/2019 г. по описа на Районен
съд Панагюрище, ведно
със законната лихва върху главницата в размер на 370 лв. от
датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ПК 4400, площад С. №…
да заплати на Н.И.Н. с ЕГН: ********** *** сторените по делото разноски в
размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/