№ 5655
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100507666 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20028284/08.04.2022г. по гр. д. № 46665/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 39 състав, Г. М. Ш. е осъден да заплати на ищеца А. И. Ф. сумата от 5 000 лева,
представляваща дължим задатък съгласно т. 2.5. от разписка за капаро от 22.08.2019 г., както
и 656,63 лева - разноски по делото, като е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за сумата от 545.83
лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.09.2019г. до 27.09.2020г.
Решението е обжалвано от Г. М. Ш., действащ чрез процесуалния си представител
адв. А.В. - САК, срещу неизгодната за него част от решението. Във въззивната жалба се
излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при съществени
процесуални нарушения. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му се присъдят
направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемата страна - А. И. Ф., действащ чрез адв. Д.С.
от САК, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението на районен съд в обжалваната
част да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2
принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето
договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на
изявлението за разваляне на договора с изискване за писмена форма, когато договорът е в
писмена форма, включително и възможността развалянето на договора да се реализира с
исковата молба, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с предоставяне на изправната страна срок за изпълнение или чрез
безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът
носи отговорност, при безполезност на изпълнението или при уговорка за изпълнение
непременно в определено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е
сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Според ал. 2 на чл. 93 ЗЗД, ако
страната, която е дала задатъка не изпълни задължението си, другата страна може да се
откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната,
която е получила задатъка другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в
двоен размер. Задатъкът е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се обезпечава
изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от неизпълнението. Задатъкът
служи като доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението на
задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната страна да
изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в двоен размер. От предвидените в чл.
2
93, ал. 2 ЗЗД последици на неизпълнението при уговорен задатък се извлича и
обeзщетителната му функция, тъй като той служи и като предварително и общо определяне
на обезщетението, на което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение /в този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. решение № 865/23.12.2010 г. по гр. д. №
1831/2009 г., ІV ГО, решение № 110/29.06.2017 г. по гр. д. № 3868/2016 г., III ГО, решение
№ 198/17.01.2020 г. по гр. д. № 661/2019 г., III ГО, решение № 120/31.07.2019 г. по гр. д. №
992/2018 г., III ГО, решение № 474/13.07.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г., IV ГО, и др./.
Уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по
чл. 87 ЗЗД, като кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с
предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята договора за
развален. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна – чл. 93, ал. 2
ЗЗД.
Основателността на предявената искова претенция по чл. 93, ал. 2 ЗЗД се предпоставя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) валидно сключен между страните договор, чието изпълнение да е
обезпечено с даване на задатък /капаро/; 2) виновно неизпълнение от страната, която е
получила задатъка; 3) отказ от договора от другата страна – тази, която е дала задатъка, като
последната трябва да е изправна – да е изпълнила задълженията си по договора или да е
готова да престира; 3) спазване на особените изисквания, предвидени в договора – аргумент
от чл. 9 ЗЗД.
По делото се установи наличието на валидно сключен между страните договор.
Видно от представения такъв, озаглавен „разписка за капаро“, Г. Ш. и П. Ш.а са
декларирали, че са получили от А. Ф. сумата от 5000 лв. като гаранция, че ще закупи от тях
собствените им недвижими имоти, подробно описани в разписката. Уговорено е, че
окончателен договор ще бъде подписан на 23.09.2019г. Цената, която купувачът се е
задължил да заплати на продавачите възлиза на 151 000 евро. Съгласно чл. 2.5 от договора в
случай, че продавачът се откаже от покупко – продажбата, то той трябва да върне
получената сума от 5000 лв. в двоен размер.
Като доказателство по делото е представено пълномощно от П. Раднева Ш.а към Г.
М. Ш., с което същата го е упълномощила да сключва договори за заем с „Кредитна къща
Е.”.
Установява се от представеното извлечение от Агенция по вписванията, че имотите,
за които е била подписана разписката за капаро, са продадени на трето лице – „Кредитна
къща Е.” ЕООД.
От показанията на разпитания по делото свидетел е видно, че същият е бил
посредник в покупко – продажбата. А. капарирал имота и дал парите на Ш., за което била
подписана разписката. След това Ш. спрял да си вдига телефона и с него не могъл да бъде
осъществен контакт. В крайна сметка имотът бил продаден на друго лице.
Ето защо, съдът приема, че е налице договор, съдържащ уговорка за заплащане на
капаро в размер на 5000 лева. От същия се установява и заплащането, като видно от стр. 3
3
от договора Г. Ш. е удостоверил, че е получил сумата от 5000 лв. лично и като
пълномощник на П. Ш.а. Установи се, че е налице и договорка за връщане на получената
сума в двоен размер, в случай, че продавачът се откаже от покупко – продажбата – т. 2.5.
По делото не е спорно, че окончателен договор не е сключен на посочената в
договора дата, като имотът е бил продаден на трето за спора лице.
Спорният по делото въпрос е по чия вина не се е стигнало до подписване на
окончателния договор за продажба. Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че
вината за това е на продавача.
Видно от нотариален акт № 110/2019г. на нотариус И., Г. Ш., действащ лично и като
пълномощник на другия продавач – П. Ш.а, е продал на 30.08.2019г. на трето за спора лице
– „Кредитна къща Е.” ЕООД, имотите, предмет на сделката, за които е получено капарото.
Разписката за капаро е подписана на 22.08.2019г., като в същата е уговорено, че окончателен
договор между страните по настоящия спор ще бъде подписан в срок до 23.09.2019г. По
делото нито се твърди, нито се доказва сключения между страните договор, озаглавен
„разписка за капаро”, да е развален към датата на продажбата на имотите на третото лице,
поради което страните са обвързани от уговореното с разписката. Продавайки имотът на
трето лице на 30.08.2019г., преди да изтече уговореният срок за сключване на окончателен
договор, въззивникът сам се е поставил в невъзможност да изпълни поетото от него
задължение по договора за капаро. Нещо повече, към момента на продажбата на имотите на
трето лице не е бил изтекъл дори срокът за сключване на предварителен договор, който
изтича на 30.08.2019г. в 18.00 ч.
Горните обстоятелства се установяват и от показанията на разпитания по делото
свидетел, посредник при закупуването на имотите, който твърди, че след подписването на
разписката за капаро и предаването на парите, Ш. спрял да си вдига телефона и с него не
могъл да бъде осъществен контакт.
Ето защо, съдът приема, че вината за неизпълнение на договора е изцяло на
продавача.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че въззиваемият не е
осъществил контакт с Ш.. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства. По делото
не беше установено по никакъв начин, че Ш. не е могъл да осъществи контакт с купувача за
продажбата. Представеното извлечение от Агенция по вписванията и датата, на която е
направена справката, по никакъв начин не може да обоснове извод, че купувачът не се е
интересувал от имотите, за които е заплатил капаро. Напротив, от събраните писмени и
гласни доказателства се установява точно обратното – продавайки имота на трето лице,
преди да изтекат сроковете за сключване на окончателен и дори предварителен договор,
въззивникът сам се е поставил в невъзможност да изпълни поетото обещание за продажба.
Неоснователно е и другото възражение на въззивника. Наличието на вписани
тежести действително не е пречка за извършване на покупко – продажба и СРС не е твърдял
4
обратното. В случая обаче страната е поела задължение да прехвърли имота без вписани
върху него тежести и е обезпечила това свое задължение с връщане на платеното капаро в
двоен размер. Именно поради неизпълнение на поетото задължение, другата страна има
право да претендира платеното капаро в двоен размер, доколкото видно от извлечението
възбраните и договорната ипотека са били вписани в Агенция по вписванията преди
подписване на разписката за капаро.
Съгласно т. 2.5 от договора в случай, че продавачът се откаже от покупко –
продажбата, то той трябва да върне получената сума от 5000 лв. в двоен размер. Сумата от
5000 лв. е получена от Г. Ш., съгласно разписката за капаро, лично и в качеството му на
пълномощник на П. Ш.а. Тоест всеки от тях е получил по 2500 лв., като по силата на т. 2.5
от договора дължи полученото в двоен размер или всеки от тях дължи по 5000 лв.
За пълнота на изложението следва да се посочи и, че по делото е установено и друго
неизпълнение на договора, озаглавен „разписка за капаро”, а именно хипотезата на т. 2.4 от
същия. Видно от приложеното по делото извлечение от Агенция по вписванията имотите,
предмет на бъдещата продажба, са били с учредена договорна ипотека и няколко наложени
възбрани, съответно на 03.04.2014г., 26.06.2015г. и 29.11.2016г. Съгласно т. 2.4 от договора
в случай, че след проверка в Агенция по вписванията се окаже, че върху имота има тежести,
които не позволяват извършването на продажбата, платената гаранция се връща на купувача
в двоен размер.
Неоснователни са и възраженията на въззивника за допуснато нарушение на
процесуалния закон. В проведеното на 29.11.2021г. съдебно заседание, делото е било
отложено за 07.02.2022г. от 13:45 ч. за събиране на доказателства. Удостоверено е, че
страните са били редовно уведомени за тази дата. С определение от 10.02.2022г. СРС е
допуснал ОФГ, като е посочил, че делото следва да се счита за насрочено за 14.03.2022г. от
14.00 ч. На страните са били изпратени съобщения, като съобщението за Г. Ш. е получено на
11.03.2022г. в деловодството на съда, видно от направеното върху съобщението
отбелязване. В проведеното на 14.03.2022г. съдебно заседание се е явил процесуалният
представител на ответника, като е възразил да се даде ход на делото. СРС е счел, че не са
налице пречки за това, доколкото страните са били редовно уведомени за датата от
предходното съдебно заседание, а промяната в датата е била отстранена по реда на чл. 247
ГПК. Дори да се приеме, че СРС неправилно е дал ход на делото, с оглед на това, че не е
изтекъл едноседмичният срок, предвиден в ГПК, правата на ответника не са били нарушени
по никакъв начин. Въззивникът не е поискал да му се даде възможност да представи каквито
и да било доказателства пред СРС. Липсват твърдения, че именно поради неотлагане на
делото е бил лишен от възможността да ангажира относими към делото доказателства. Нещо
повече, събирането на такива не е било поискано и пред въззивния съд, поради което
неоснователни са възраженията на въззивника и в тази връзка.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва изцяло да
се потвърди.
5
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемият не представя доказателства за разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20028284/08.04.2022 г., постановено по гр. д. №
46665/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6