№ 71
гр. Враца, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500291 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на Х. Т. Р., ЕГН **********, с адрес
с.*** срещу Решение №498603/01.10.2018г., постановено от Софийски
районен съд по гр.д.№80524/2018г., с което е отхвърлен предявен срещу
Софийски градски съд иск с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от 1 600лв., претърпени в периода от
15.12.2016г. до 19.06.2017г., вследствие на бездействие – невръчване на
заверен препис от решение по гр.д.№6834/2016г. на СГС, ІV Г състав. В
жалбата не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение, но от
непоследователното и трудно разбираемо изложение може да се извлече
оплакване на жалбоподателя от това, че първоинстанциноният съд
неправилно е отрекъл да е налице соченото в исковата молба неправомерно
бездействие на СГС, изразяващо се в невръчване на решението по делото,
1
приемайки, че същото не подлежи на обжалване и е публикувано в
интерфейса за съдебни актове, с което страните са могли да узнаят неговото
съдържание. Въззивникът поддържа, че той и страните по дела изобщо не са
задължени да имат компютър и да са компютърно грамотни, и настоява, че не
е получил решението на СГС въпреки подадените от него множество молби,
които са архивирани, без да бъдат удовлетворени, с което е осуетена
възможността му да подаде жалба до ЕСЗПЧ. В жалбата се сочи, че исковата
молба, подадена до АССГ и впоследствие изпратена на Софийски районен
съд, е тази, приложена към нея, и въззивникът настоява, че претенцията му
срещу Софийски градски съд е за присъждане на обезщетение за нанесени
материални вреди в размер на 160лв. и за морални вреди в размер на 5 000лв.
Във връзка с това оплакване на въззивника следва да се отбележи, че ако
първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане на ищеца, то
средството му защита е подаване на молба за допълване на решението по реда
на чл.250 ГПК, от която възможност обаче страната не се е възползвала.
Нататък в жалбата се сочи друго дело, образувано пред Софийски районен
съд по предявен от ищеца срещу Софийски градски съд иск /гр.д.№307 от
2016г./, което според въззивника няма нищо общо с настоящото.
Чрез процесуалния си представител С. Р. въззиваемият Софийски
градски съд е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба и настоява
обжалваното решение да бъде потвърдено. В отговора се излагат съображения
в подкрепа на поддържаното от въззиваемата страна, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон.
Страните не са заявили доказателствени искания пред тази инстанция.
След като е преценил, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът
е внесъл същата за разглеждане в отрито съдебно заседание, в което страните
не се явяват и не се представляват, като процесуалният представител на СГС
представя писмено становище.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по изпратена
2
по подсъдност от АССГ искова молба, с която Х. Т. Р. е предявил срещу
Софийски градски съд иск за присъждане на обезщетение за морални вреди в
размер на 5 000лв. за това, че този съд е отказал да го снабди в срок със
своето решение по гр.д.№6834/2016г., с което е осуетил възможността му "да
го обжалва пред Общия съд на ЕС в Люксембург и пред ЕСПЧ в Страсбург".
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Ответникът Софийски градски съд е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. В отговора се сочи, че постановеното от СГС
решение по в.гр.д.№6834/2016г. е окончателно и не подлежи на обжалване и е
било публикувано на базирания интерфейс на съдебни актове, както и това, че
съдът не е длъжен да връчва акта, нито по някакъв начин да уведомява
страната, че същият е постановен. От това според ответника следва, че не е
налице твърдяното от ищеца бездействие като кумулативна предпоставка за
уважаване на иска. В отговора се оспорва твърдението на ищеца, че
невръчването на решението е препятствало възможността му да го обжалва
пред Общия съд в Люксембург и пред ЕСПЧ, тъй като посочените съдилища
не упражняват юрисдикционен контрол върху актовете на националните
съдилища, като в тази връзка са изложени подробни правни съображения.
Нататък в отговора се сочат обстоятелствата във връзка с изпращането на
въззивното дело на първоинстанционния съд за архивиране и това, че на СРС
са изпращани и подаваните от ищеца молби за издаване на препис от
въззивното решение.
По делото е приложено гр.д.№52556/2014г. по описа на СРС, с което е
отхвърлен предявен от Х.Р. срещу "ЧЕЗ Разпределение"АД иск за сумата
160лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в
стойността на повреден фризер вследствие токов удар в електропреносната
мрежа. Това решение е потвърдено с окончателно и неподлежащо на
обжалване Решение №9147/15.12.2016г., постановено от СГС по гр.д.
№6834/2016г. Видно е от съпроводително писмо изх.№29653/16.12.2016г., че
делото на въззивната инстанция, ведно с първоинстанционното такова са
върнати на СРС. В материалите по делото на СРС се съдържат молби на
ищеца за снабдяване с препис от въззивното решение на СГС.
С определението си по чл.140 ГПК Софийски районен съд е разпределил
3
доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че носи тежестта на
доказване за фактите, че поведението на състава на СГС е противоправно,
както и че са настъпили вредите, описани в исковата молба, които са пряка и
непосредствена последица от това поведение.
В първоинстанционното производство на ищеца е предоставена правна
помощ по ЗПП и както от негова страна, така и от страна на представляващия
го адвокат не са ангажирани доказателства в подкрепа на исковата претенция
и в съответствие с дадените му от съда указания.
При тези обстоятелства районният съд е намерил предявения иск за
неоснователен и недоказан и го е отхвърлил, излагайки правни съображения в
следния смисъл:
С предявения иск се търси отговорност на ответника за вреди,
причинени от бездействие на негови служители. С ППВС №9/28.12.1966г. е
прието, че вредите са причинени при изпълнение на възложената работа,
когато настъпят в резултат на бездействие, което се изразява в неизпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите или други правила
или от характера на възложената работа. Чл.7, ал.2 ГПК предвижда, че съдът
връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно
обжалване, а в чл.73, ал.2 от ПАС е уредено правото на страните на достъп до
информация по делата по реда, предвиден в процесуалните закони, както и
такова да им бъдат издадени преписи от актовете на съда по тяхно писмено
искане.
Нататък в мотивите правилно е подчертано, че съдът няма задължение
по процесуалния закон да връчва на страните препис от актовете си, които не
подлежат на обжалване, и такъв именно акт представлява посоченото от
ищеца решение на СГС. Посочено е, че от страна на ищеца са подавани
молби за снабдяване с препис от въззивното решение на СГС, но тези молби
са подавани в СРС.
Вземайки предвид, че за да е основателен предявеният иск, освен
бездействие, следва да е доказано и настъпването на вреди за ищеца и пряка и
непосредствена причинна връзка между тях и поведението на състава на СГС,
районният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на основание за
4
ангажиране на отговорността на ответника Софийски градски съд.
По отношение на твърдението на ищеца, че е пропуснал възможността
да оспори решението на СГС пред Съда на ЕС и пред ЕСПЧ,
първоинстанционният съд е изложил обстойни правни мотиви в подкрепа на
извода си за липса на компетентност на посочените съдилища да разгледат
искането и да упражнят контрол върху акта на националния български съд.
За недоказано е прието и твърдението на ищеца за претърпени
неимуществени вреди от загуба на доверие в правосъдието.
Като взе предвид релевираните от ищеца като правопораждащи правото
му на обезщетение факти, ангажираните от него доказателства и
установените по делото обстоятелства във връзка с развитието на исковото
производство по предявения от него срещу "ЧЕЗ Електроразпределение"ЕАД
иск, този състав на въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл.272 ГПК чрез
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
При този изход на делото в настоящата инстанция в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за процесуално
представителство в размер на 100лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №498603/01.10.2018г., постановено от Софийски
районен съд по гр.д.№80524/2017г.
5
ОСЪЖДА Х. Т. Р., ЕГН **********, с адрес с.*** да заплати на
Софийски градски съд направените във въззивното производство разноски за
процесуално представителство в размер на 100лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6