Р Е Ш Е Н И Е
№
875 17.04.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд
ІIІ-ти граждански състав
На
двадесет и първи март две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 7525 по описа за 2018
г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.А.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, против А.Г.А. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира
осъждането му за заплащане на сумата от 5 350 лв., представляваща
припадаща му се част от парична сума, явяваща част от наследствената маса от
наследството, оставено от майка му А.Д.А.,***, починала на ****г., ведно със
законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.10.2018 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че след смъртта на майка му, ответникът – негов баща, изтеглил от
банковата й сметка, чрез дебитната й карта от банкомат, на части сумата от
общо 10 700 лв., като половината от
тях били собственост на ищеца въз основа на наследяване от майка му, доколкото
същите приживе били нейни лични средства, формирани от получаваната от нея
пенсия.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Със същия не се оспорва твърденията на ищеца за изтеглените
пари в размер на 10 700 лв. Твърди се обаче, че припадащата се на ищеца
част от тях в размер на 3 000 лв., вече му била дадена на ръка веднага
след завръщането му в България. За остатъка от 2 350 лв. се сочи, че не му
се дължи, доколкото ищецът сам дължал на ответника сумата от 2 418. 50 лв.
за погребението на майка си, помените й и поставения надгробен камък на гроба
й, за което се предявява възражение за прихващане. Също търси присъждане на
разноските по делото.
Правното основание на иска и на
депозираното възражение за прихващане е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе
предвид постъпилата искова молба и изложените в нея факти и обстоятелства,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото няма спор, че общата наследодателка на страните А.Д.А.,***, е починала на ****г.,
както и че след смъртта й съпругът й – ответникът по делото, е изтеглил от
банковата й сметка лични нейни парични средства в размер на 10 700 лв.
Съгласно закона /чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от ЗН/ и представеното в тази връзка удостоверение за наследници на А. А.
е видно, че след смъртта си, същата е оставала за свои законни наследници сина
си – ищец по делото, и съпруга си – ответник, като всеки от тях следва да
получи по наследяване ½ част от наследствената маса, в това число и
½ идеална част от горните парични средства или по 5 350 лв.
Спори се дал ли е ответникът част от тях
в размер на 3 000 лв. на ищеца – негов син.
В тази връзка по делото са ангажирани
гласни доказателства. От показанията на свидетелите Я. А. – брат на ответника,
и Р.К.– съпруга на брата на покойната А., се установява, че същите са били
свидетели на това как ответникът е предал на ищеца сумата от 3 000 лв.,
като дял от наследството на майка му. По молба на А. присъствали в дома му и
наблюдавали от терасата как той му ги предава, като преди това ги преброил пред
тях. Предприел тези мерки по предаването на парите в присъствието на свидетели,
тъй като имал някакви опасения, доколкото отношенията между Г. и родителите му
от дълго време, над 30 години, свидетелите твърдят, че не са били нормални.
Свидетелите също така са запознати, че
във връзка с погребението на А., са били ползвани услугите на траурна агенция,
за което били заплатени над 1 000 лв. А. дори взел от брат си пари на
заем, тъй като не бил подготвен за внезапната кончина на съпругата си. Видял
как А. е дал пари и на гробарите на самото погребение, но не знае каква точно е
била сумата. Впоследствие платил и 2 000 лв. за надгробен камък, като
свидетелят Я. А. лично го е закарал до гроба. След това А. организирал и помени
– първо били само той и брат му, след това направил 40-то дни, на които
присъствали повече хора, след това и 60-то дни. Отделно от това имало опело на
гроба й на 40-то дни, на шестия месец, след това и на едната година, за което
доколкото й е известно на свидетелката за това се заплащат около 40-50 лв.
Почерпката на всеки от помените пък излизала около 100-150 лева, като
свидетелката лично е ходила да пазарува и участвала при приготвянето й.
От показанията на свидетелката Т. А. –
съпруга на ищеца се установява, че семейството им трайно живее в чужбина, това,
че отношенията им с родителите на Г. не били много добри, както и че баща му
дори не е съобщил на Г. за смъртта на майка му и как са разбрали за това, което е без пряко отношение към делото. Сочи
и за изтеглените от ответника парични средства, което не е спорен по делото
факт. Върнали се България и се срещнали с ответника, като Г. поискал половината
от парите, тъй като му се полагат по закон, но А. отказал да му ги даде, като
казал, че ще ги задържи, защото така е решил.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предоставя защита на лицата, които с оглед на определено разместване на имуществени блага
не са могли да получат полагащото
им се възмездяване за сметка на обогатяването
на други лица, при което в отношенията между обеднелите и обогатилите подържането на това състоЯ.е е
несправедливо и неоправдано. Неоснователно обогатилият
се за сметка на другиго дължи
да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването, т.е. дължи
се връщането на по-малката
сума между обедняването и обогатяването.
За уважаване на претенция
за неоснователно обогатяване
е необходимо да бъде установено
по безспорен
начин наличието на следните
предпоставки: получаването от ответника на определена имуществена полза; настъпило в резултат на това неблагоприятно засягане на правната сфера на ищеца; връзка между обедняването и обогатяването, която може и да не е причинно-следствена,
но следва да се основава на
настъпването на общ факт или група
общи факти.
При това и с оглед на събраните по делото
доказателства съдът намира, че по делото се установи, че ответникът е дал на
ищеца сумата от 3 000 лева, като част от полагащия му се дял от
наследството на майка му в размер на 5 350 лв. В тази връзка следва да се
отбележи, че съдът кредитира показанията на свидетелите А. и К., тъй като
изхождат от лица, които не са заинтересовани от изхода на настоящия имуществен
спор, а и поради съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал. При това няма как да се възприеме,
че ответникът се е обогатил с нея, а ищецът съответно обеднял.
Липсват обаче твърдения да е предадена и другата
дължима сума в размер на 2 350 лв., при което искът досежно
същата като основателен следва да бъде уважен и съответно отхвърлен за
горницата над уважения размер от 2 350 лв. до пълния заявен размер от
5 350 лв.
Основателна е и акцесорната
претенция за законна лихва върху уважената част от иска от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
При това положение следва да се разгледа и заявеното
възражение за прихващане:
Досежно същото съдът намира, че по делото по категоричен
начин се установи, чрез представените писмени и платежни документи, че
ответникът е заплатил за погребението на съпругата си 1 317 лв., плюс
2 000 лв. за надгробен камък, или общо сумата от 3 317 лв. От
гласните доказателства се установи, че е направил и допълнителни разходи за
помени и опела – за 40-то дни, за 60-то дни, за шестте месеца, за една година,
възлизащи поне на 200 лв. за всяко едно от тях. Независимо от това обаче така платените парични средства от
ответника не се явяват задължение от наследството по смисъла на чл. 60, ал. 1
от ЗН и следователно ищецът не следва да отговаря за тях, съобразно дела си от
наследството. От една страна само по себе си организирането на погребение,
поставянето на надгробен камък, извършването на опела и помени, по никакъв
начин не води до обогатяване на ищеца – син на починалата, дори и да се приеме,
че ответникът е обеднял, давайки средства за погребението на своята съпруга. От
друга страна любовта на ответника, уважението му към покойната му съпруга и
всъщност изпълнението на неговия морален дълг са причината за извършването на
разходи за погребението и последващите го
възпоминания. Така и всъщност обичаят като източник на правото въвежда в дълг
на близките на починалото лице да го погребат, в съответствие и с религиозната
му принадлежност, показвайки по този начин обичта и уважението си към него. Това
е вътрешно осъзната и доброволна дейност от страна на близките на покойника. Дори
и да се приеме, че ищецът, като син на починалата, има същия морален дълг, то
последният може да бъде изпълнен само доброволно. С горните мотиви съдът
намира, че ищецът не следва да отговаря за направените разходи за погребението,
надгробния камък, опелата и възпоменанията в памет на неговата майката. При
това депозираното възражение за прихващане е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено на основание чл. 298, ал. 4 от ГПК.
При този изход на спора частично основателна се явява
претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски и следва да
се осъди ответника да му заплати сумата от 291. 66 лв. на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, съобразно уважената част от иска. Ответникът също имат право да
получи част от направените от него разноски по делото в размер на 336. 44 лв.
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
А.Г.А. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Г.А.А.
с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
2 350 лв. /две хиляди триста и петдесет /лева, представляваща
припадаща му се част от парична сума, явяваща се част от наследствената маса от
наследството, оставено от майка му А.Д.А.,***, починала на ****г., ведно със законната лихва за забава върху горната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018 г., до
окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за горницата над уважения размер от 2 350 лв. до пълния заявен размер
от 5 350 лв., ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част.
Отхвърля
възражението на А.Г.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, срещу Г.А.А. с ЕГН **********, адрес: ***, за прихващане със сумата от 2 350 лв., представляваща
половината от заплатените от А.Г.А. разходи по погребението на А.Д.А.,***,
починала на ****г., поставянето на надгробен камък, извършените опела и
възпоменания в нейна памет.
Осъжда
А.Г.А. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на Г.А.А. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 291. 66 лв. /двеста деветдесет
и един лева и 66 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда
Г.А.А. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А.Г.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 336. 44 лв. /триста
тридесет и шест лева и 44 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив.
Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.