№ 217
гр. Сливен , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Инициирано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София,
чрез пълномощник, с която атакува Разпореждане № 2027/25.06.2021г.,постановено по
ч.гр.д. № 2400/2021г. на СлРС в неговата отхвърлителна част, досежно договорно
възнаграждение. С атакувания акт, съдът издал заповед за изпълнение в полза на
дружеството жалбоподател, като присъдил главница в размер на 2466,51 лв. по договор за
потребителски кредит, заедно със законната лихва върху нея, считано от 24.06.2021г. до
окончателното изплащане, 34,74 лв. мораторна лихва за периода на забавата 16.12.2018г.-
31.07.2019г., 724,97- мораторна лихва за периода на забава 31.07.2019г. – 23.06.2021г. и
разноски по съразмерност в размер на 94,57 лв., като отхвърлил заявлението за
претендирани суми от 424,63 лв.- договорна лихва за периода 15.04.2019г.-31.07.2019г.,
1687,50-възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга, 30 лв.-неплатени
такси, както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния
претендиран размер.
Жалбоподателят счита акта в обжалваната част неправилен и незаконосъобразен.
Счита за недопустимо заповедният съд да прави изводи, относно незаконосъобразност на
сключения договор, респ.за валидност на сделката. Промените в чл.411, ал.2, т.3 ГПК от
2019г. даващи правомощия на заповедния съд за преценка наличието на неравноправни
клаузи в потребителски договори не изключвало тълкуването за липса на правомощия този
съд да се произнася по валидност на сделката, поради нарушение на закона или добрите
нрави. В конкретния случай се сочи, че съда не направил задълбочен анализ на
разпоредбите на ЗЗП - чл.143 и чл.145. Смята за неправилен извода на съда, касателно
договорната лихва, като сочи, че ГЛП по договора отговарял на законовите ограничения и
не противоречи на долрите нрави. Страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент,
посочен в договора за кредит, както и ГПР в законовите граници, т.е.кредиторът в случая,
предвид фиксирания лихвен процент нямал задължение да изготвя и посочва методика на
формиране на ГПР. Така при условие, че били спазени императивни законови изисквания,
досежно ГПР, нямало как да се приеме за недобросъвестно поведението на кредитора и
уговорената договорна лихва не представлявала неравноправна клауза.
1
Иска се от въззивния съд отмяна на разпореждането в обжалваната му част, относно
отхвърлената договорна лихва и издаване на заповед за изпълнение и по отношение и на
тази претендирана сума.
В хипотезата на чл.413, ал.2 ГПК, какъвто е настоящия казус препис от частната
жалба не се връчва на длъжника.
Съдът след като обсъди доводите, наведени в жалбата и след като се запозна с ЧГД
№2400/2021г. на СлРС, намира за установено от фактическа страна следното:
Горепосоченото заповедно производство било образувано по заявление на настоящия
жалбоподател от 24.06.2021г., като заявител по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение против двама солидарни длъжници. Били заявени следните суми: 2466,51 лв.-
главница, дължима по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане, 424,63
лв.- договорно възнаграждение за периода 15.04.2019г.-31.07.2019г., 1687,50 лв.-
възнаграждаение за допълнителни услуги, 30 лв. за периода 30.12.2018г.- 31.07.2019г. -
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 34.74 лихва за забава от
16.12.2018г.-31.07.2019г., лихва за забава от 31.07.2019г. до 23.06.2021г.
С Разпореждане от 10.02.2021г. съдът издал исканата заповед, като присъдил
главница в размер на 2466,51 лв. по договор за потребителски кредит, заедно със законната
лихва върху нея, считано от 24.06.2021г. до окончателното изплащане, 34,74 лв. мораторна
лихва за периода на забавата 16.12.2018г.-31.07.2019г., 724,97- мораторна лихва за периода
на забава 31.07.2019г. – 23.06.2021г. и разноски по съразмерност в размер на 94,57 лв., като
отхвърлил заявлението за претендирани суми от 424,63 лв.- договорна лихва за периода
15.04.2019г.-31.07.2019г., 1687,50-възнаграждение за закупена и използвана допълнителна
услуга, 30 лв.-неплатени такси, както и претендираните разноски за разликата от уважената
част до пълния претендиран размер. По отношение на договорната лихва съдът приел, че не
бил посочен размера за целия период на договора, а след сборуване на вноските, дължими за
това било установено, че били наполовина на търсената главница.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Частната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалване на съдебен
акт, чрез постановилия го съд.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
При произнасянето на атакувания с жалбата съдебен акт, заповедния съд е извършил
проверка на заявлението и констатирал наличие на неравноправни клаузи, поради което
уважил искането и издал заповед само по отношение на главницата и мораторните лихви.
Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Най-общо частният
жалбоподател счита, че в заповедното производство не могат да се обсъждат въпросите
свързани с валидността на сделката, но тези правомощия на съда са въведени с нормата на
чл.411, ал.2, т.2, когато искането е в противорчие със закона или с добрите нрави и т.3 ГПК,
когато се касае за договор, сключен с потребител.
В случая в договора за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено
съдържанието на т.10 на чл.11, ал.1 ЗПК- ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключването на договора, като се посочет взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определен в приложение № 1
2
начин. Посочени са само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на
кредита и общата дължима сума по кредита без да е описана методиката на формиране на
ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49,89 %.
Неоснователно е възражението, че кредитора не е длъжен да посочва това при фиксиран
годишен лихвен процент, първо защото законът ясно разписва задължение да се посочва
методиката и второ защото ГПР не включва само и единствено ГЛП / в случая ГПР е 49,89%
, а ГЛП 41,17%/. Доколкото е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, то съобразно чл.22 ЗПК
договорът за кредит е недействителен и по арг. от чл.23 ЗПК се дължи чистата стойност по
кредита, т.е. само главница.
Освен това, макар и да не се обжалва в тази част разпореждането на СлРС, следва да
се подчертае, че към договора за кредит е включено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 2 250 лв. /при главница от 3000 лв/. Предоставените за
тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, според
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана и
посочена цена за всяка от услугите по отделно. Разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК предвижда
ясно и точно определяне в договора за кредит на вида, размера и действието, за което се
събират такси и/или комисиони. В случая е посочен само видът на допълнителните услуги в
споразумението за предоставянето им и в ОУ приложими към договора. Липсва обаче
посочване на цената на всеки вид от различно изброените допълнителни услуги, а е
предвидено общо заплащане за всички тях, при това предварително и дължимо за една
„възможност“ за предоставяне на услуга, т.е. възможно е потребителя изобщо да не се
ползва от допълнителните услуги или поне не от всички, но дължи общо възнаграждение за
всички тях. Клаузите по допълнителните услуги въвеждат задължение на едната страна по
договора да плати при това предварително за нещо, което има по силата на самия закон -
правото да променя срок на падежа, както и свободата да се отлага една или повече
погасителни вноски.
Изложените по-горе аргументи дават основание да се приеме, че клаузите, относно
закупен пакет от допълнителни услуги са в противоречие с разпоредбите на чл.10а и чл.19,
ал.4 ЗПК. Възнаграждението, предвидено за тях на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включена в годишния
процент на разходите. Ако сумите бяха включени в ГПР, то заедно с общия размер на
договорната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Следователно, налице е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Макар и да не се обжалва по
отношение на сумата дължима за допълнителни услуги, възнаграждението за тях е дължимо
и включено в погасителния план по договора за потребителски кредит, поради което следва
да се отчете и съобрази при общата преценка за наличието на неравноправни клаузи.
По изложените съображения и приложението на чл.23 ЗПК длъжниците не дължат
заплащане на договорна лихва- предмет на обжалване и атакуваната част от разпореждането
се явява правилно и законосъобразно и бива потвърдено, а частната жалба, като
неоснователна бива оставена без уважение.
Разноските на частния жалбоподател за това производство остават за негова сметка.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
гр.София, чрез пълномощник, с която атакува Разпореждане №
2027/25.06.2021г.,постановено по ч.гр.д. № 2400/2021г. на СлРС, относно договорно
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2027/25.06.2021г.,постановено по ч.гр.д. № 2400/2021г.
на СлРС, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4