РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието
на прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от
съдия РАЙЧЕВА КАН
дело № 355 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Х.Й.
(H. Y.), гражданин на Република Турция, чрез адвокат Д.С. ***, против Решение
№ 735/29.10.2019 г. по АНД № 1604/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено
НП № 38-0000973/26.07.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе (ОО „АА“ – Русе) за наложено на касатора административно
наказание «глоба» в размер на 200 лв., на основание чл. 93б, ал. 11, т. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за извършено нарушение на чл. 8, § 6,
б. „а“, (ii)
от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че
са налице процесуални нарушения в хода на образуваното
административно-наказателно производство, тъй като в наказателното
постановление не се посочва мястото на извършване на нарушението, а от там не е
възможно да се прецени дали въобще същото може да бъде санкционирано по реда на
ЗАНН. Сочи се и наличие на неяснота по отношение на правната квалификация на
установеното нарушение в наказателното постановление, която била различна от
посочената в АУАН, т.е. налице била недопустима преквалификация на нарушението,
а така също неяснотата препятства реализирането на правото на защита на
жалбоподателя. Претендира се отмяна на решението на РРС и вместо него да се
постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правило и правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях приел, че
административното нарушение, за което касаторът е санкциониран е надлежно
установено, доказано и правно квалифицирано. Съдът е обсъдил също така подробно
и е отхвърлил като неоснователни възраженията на наказаното лице, свързани с
твърдения за неяснота при описване на извършеното нарушение. Тези изводи дали
основание на въззивния съд да потвърди оспореното пред него наказателно
постановление.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2
от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършените
нарушения и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Настоящият състав намира за
неоснователно твърдението на касационния жалбоподател, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и
издаването на НП, тъй като същите не съдържали посочване на мястото на
извършване на административното нарушение. По този начин не било доказано, че
нарушението е извършено на територията на Република България и на основание чл.
4 от ЗАНН е допустимо санкционирането му на тази територия. В случая се касае
за административно нарушение, извършено чрез бездействие – чрез неползването на
законово регламентираните почивки от водача. По тази причина и съобразно
константната практика на ВКС, според която административните нарушения,
осъществени чрез бездействие, се считат извършени там, където е било дължимо
съответното правнорелевантно действие, правилно в АУАН и в наказателното
постановление мястото на извършване на
нарушението е описано чрез посочване на маршрута, по който е бил
извършван международния обществен превоз на товари, по време на който е
следвало да бъдат ползвани почивките – от Холандия – Румъния до Република
Турция. По делото липсва възражение, още по-малко пък доказателства, че процесния
период не попада във времето, в което е осъществяван транспорта по описания
маршрут.
Административният съд не споделя и
възраженията на касатора за неяснота относно правната квалификация на
извършените нарушения. При издаване на наказателното постановление, в частта
относно правната квалификация на нарушението, не е използван обичаен разказен
словоред, а на колонен принцип е посочена конкретната нарушена разпоредба (чрез
цифрово изписване на нормата) и нормативният акт, от който е тази разпоредба. В
случая това е нормата на чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) от AETR. В допълнение към тази разпоредба са
посочени и относимите свързани разпоредби на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП и чл.
2, § 3 от Регламент 561, чието допълващо значение касае не нарушението по
същество, а обстоятелството, че приложение намира именно AETR. В този смисъл, както правилно е
посочил и въззивния съд, въпреки различната граматическа структура на текста,
не е налице твърдяната неяснота в правната квалификация, още повече, че текстът
на наказателното постановление е бил преведен и разяснен на жалбоподателя на
турски език и той е имал възможност да изрази своето становище още при
връчването му. Към преписката е приложен и превод на турски език на
установените нарушения на касатора в проверявания от органите ОО „АА“ период,
извършен чрез използвания програмен продукт за извличане на данните от дигиталните
карти на водачите, в който превод също е посочена нарушената разпоредба.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 735/29.10.2019
г. по АНД № 1604/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000973/26.07.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.