Присъда по дело №1153/2022 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 46 |
| Дата: | 14 ноември 2022 г. |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20224110201153 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 23 септември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НЧХД № 1153/2022 год. по описа на ЕРС
Постъпила е тъжба от В.С.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес
*****, срещу Р.Д.В. ЕГН ********** с настоящ адрес: *****, за извършени от
нея престъпления по чл. 182, ал. 2 от НК.
С тъжбата на основание чл. 193а от НК тъжителят сезира съда относно
няколкократни нарушения на режим на лични контакти от страна на Р.Д.В.
ЕГН **********, майка на децата му Д.В. В. ЕГН ********** и С.В.В. ЕГН
**********, като твърди, че има постановен режим налични отношения
съгласно приложения изпълнителен лист, издаден от СРС, 80-и състав
съгласно Определение за привременни мерки от 22.01.2020 на същия съдебен
състав.
С тъжбата се твърди, че след постановяване на привременните мерки на
22 януари 2020 г. имало 5 уикенда (20.03.-22.03.2020 ; 3.04.-5.04.2020 ; 9.04. -
11.04.2021, 29.01-01.02.2022, 22.04.-24.04.2022 ) в които майката е отказала да
му предаде децата въпреки задължението си, общо за 10 денонощия. Сочи, че
имало свидетел на телефонни разговори с майката и електронни съобщения
по „Вайбър“ и SMS за повечето откази. Твърди се, че от май 2021 майката
вероятно след получен правен съвет е завела тетрадка, в която тя се подписва,
кога му предава децата, кога ги приема, и кога тя ги приема от него с дата и
час. Сочи, че ако тази тетрадка бъде проверена, ще се установи, че за
уикендите 29.01-01.02.2022 и 22.04.-24.04.2022 лисват данни, т.е. децата не са
му били предавани, от цитираните писмени и устни доказателства ще се
установи по безспорен начин, че съставът на 182 ал. 2 от НК е осъществен
няколкократно. С тъжбата се сочи още, че при някои от неуспешните опити
на тъжителя да вземе децата си в ден, който има това право, са се появявали
роднини на майка им, вместо нея, като поведението им било агресивно и
непристойно. Сочи, че в преписка 994 / 2020 на РП В. Търново има повече
подробности.
С тъжбата се твърди още, че за уикенда 09.04. - 11.04.2021 (уикенд от
четна седмица, в който тъжителя има право да вземе децата) прилага снимка
на SMS съобщение, което доказвало извършено престъпление от ЧХ на
майката по чл. 182, ал. 2 от НК. Сочи, че се е наложило да образува ИД №
323/2021 при ЧСИ С.К. - В. Търново, за да си гарантира бъдещо изпълнение
на РЛО. Воден от чисто човешко отношение към майката и спестил стреса и
тогава не подал частна тъжба за извършените престъпления с надеждата, че
след намесата на ЧСИ тази порочна практика ще престане.
В тъжбата се сочи също така, че на 22.04.2022 год. в 18 часа (петък от
четна седмица) Р. В. отново отказала да му предаде децата за уикенда и освен
това е сигнализирала на органите на МВР, че той е нарушавал обществения
ред, като я заплашвал, което изобщо не отговаряло на истината. В разговор с
нея в 17.55 тъжителя я предупредил, че ще потърси и съдействие от органите
1
на реда, в следващата минута видял, че пред блока на ул. „Козлодуй“ № 1 е
пристигнал полицейски патрул, който тя е извикала с невярно изявление, че
тъжителя я заплашвал. Обяснил на полицейските служители, че не е я
заплашвал, а я е предупредил, че ще предприеме правни действия. Двамата
представители на РПУ В. Търново доловили бързо и професионално, че пред
тях не стои човек с престъпни наклонности им предложили да се споразумеят
помежду си. Това обаче се оказало невъзможно.
В тъжбата си тъжителя сочи, че счита, че поведението на майката в
тази връзка освен, че е системно осъществяване на състава на чл. 182 ал. 2 от
НК, действа силно негативно на децата и е нарушение на нейния морален
дълг към тях. Сочи, че децата чакат с нетърпение уикендите с него, а вместо
това понякога наблюдават тези грозни сцени на омраза на тяхната майка към
бащата, от което те биват ощетени.
Тъжителя счита отбелязва в тъжбата, че уикендите, които децата
прекарват с него са винаги уникално и незабравимо преживяване за тях –
посещават различни красиви и интересни места, всевъзможни атракции на
много места в България, вкл. морски и планински курорти, плувни басейни,
детски увеселителни комплекси, катерачни стени, въжени паркове,
зоопаркове, пещери, виенски колела и др. Твърди, че при него имат
просторен и комфортен дом, своя стая за всеки от двамата, свои лаптопи,
телефони, велосипеди. Сочи, че техния дом е пълен със спомени от техните
щастливи години, в които имали и майка и татко ежедневно до себе си.
Твърди, че полага ежедневни грижи за децата, храни ги с първокласни храни,
спортува с тях. Отговаря с обич и търпение на всички детски въпроси,
свързани с научно и чисто житейско детско любопитство, поднасяйки им
информацията по достъпен и разбираем за тях начин. Общо хоби им е да пеят
на различни езици, основно немски и английски, които тъжителят владеел на
ниво С1.
В тъжбата се сочи още, че за сравнение майката им осигурявала къпане
средно веднъж седмично, за да пести от ток и вода, ядели каквото има,
обикновено най-евтините и нискокачествени храни, майката е окупирала
жилище със спорна собственост, завещано на него, безцеремонно
използвайки смъртта на покойната му леля, на жилището е нужен основен
ремонт, който само той можел да си позволи, обикновено не било достатъчно
проветрено и отоплено, банята нямала отоплително тяло, децата стояли над
90% от времето в къщи и в училище, майката нямала нито автомобил, нито
шофьорска правоспособност, нито нужната физическа кондиция, нито
нужния дар слово, нито научни или езикови познания или певчески талант.
Сочи също така, че същевременно майката отказвала да му позволи да води
децата в чужбина, включително в страни от ЕС.
В тъжбата се твърди още, че майката е предупреждавана няколкократно
за неправомерността на деянието неспазване на РЛО и възможните последици
от разследващи полицаи и прокурори по преписки 994/2020 и 2328/2021, и от
2
ЧСИ С.К. по ИД 323/2021, като тя си е позволявала това нарушение на закона
поне 5 пъти след постановяването на привременните мерки. Подписвала е и
протоколи по чл. 56 от ЗМВР, доколкото му е известно от прокурорските
постановления по цитираните преписки. В тази връзка, тъжителят счита, че тя
не може да се ползва от предвидената в чл. 182, ал. 3 от НК привилегия.
Предвид изложеното, тъжителят моли съда с тъжбата си, на основание
чл. 247, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 81 НПК, да бъде образувано наказателно
производство срещу Срещу Р.Д.В. ЕГН ********** за няколкократно
осуетяване на постановен режим на лични контакти с двете му деца, съгласно
гореописаното и след доказване на частното обвинение да постанови присъда,
с която да признае Р.Д.В. за виновна по частното обвинение и да и наложи
справедливи наказания.
Към тъжбата са приложени писмени доказателства: 1. Копие от
изпълнителен лист от 08.04.2020 год.; 2. Разпечатка от комуникация по
„Вайбър“; 3. Копие от Протокол от 18.04.2022 год. изготвен от ЧСИ С.К.,
квитанция за платена ДТ.
С тъжбата са направени и доказателствени искания.
В съдебно заседание съдът указва на тъжителя да направи уточнение за
кои деяния е повдигнал обвинения с тъжбата си – дали се касае за няколко
деяния или за последното от 22.04.2022 година.
След направено уточнение, съдът прие, че с тъжбата е повдигнато
обвинение за извършено деяние по чл. 182, ал. 2 от НК на дата 22.04.2022
година.
В съдебно заседание частният тъжител поддържа повдигнатото срещу
подсъдимата обвинение, като счита същото за доказано по безспорен и
категоричен начин. Излага кратки доводи в тази насока.
В съдебно заседание подсъдимата се явява лично и с адвокат М.Н. от
ВТАК – редовно упълномощен. Подсъдимата дава обяснения по
повдигнатото с тъжбата обвинение, като не се признава за виновна. Не отрича
обстоятелството, че на 22.04.2022 год. не е предала децата на тъжителя, тъй
като счита, че съгласно постановените привременни мерки той няма право да
ги взема за великденските празници в четна година, каквато е 2022 година.
Сочи, че в тази връзка е била извикана при ЧСИ С.К., която също е отказала
да предаде принудително децата на тъжителя поради гореописаната причина.
Представя писмени доказателства. По същество подсъдимата не се признава
за виновна и моли да бъде оправдана.
Защитника на подсъдимата също счита, че подзащитната му не е
извършила престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК на посочената дата, като
излага доводи в тази насока. Моли същата да бъде оправдана изцяло.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
3
Тъжителя В.С.В. и подсъдимата Р.Д.В. са сключили граждански брак
през 2001 год., от който били родени децата С.В.В. (роден на ***** год.) и
Д.В. В. (родена на ***** год.). С Решение № 161641 от 27.07.202 год. по Гр.д.
№ 47699/2019 год. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Решение
№ 262190 от 01.07.2022 год. на Софийски градски съд, брака между В. В. и Р.
В. е бил прекратен. С решението по гр. дело № 47699/2019 год. родителските
права по отношение на непълнолетните деца С.В.В. и Д.В. В. са предоставени
на майката Р.Д.В., като на основание чл. 59, ал. 2 от СК съдът е определил
местоживеенето на децата при майката.
Със същото решение съдът е определил режим на лични отношения на
бащата В.С.В. с децата С.В.В. и Д.В. В., както следва: бащата има право да
вижда и взима децата при себе си всеки втори и четвърти петък, събота и
неделя от месеца за времето от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя;
всяка четна година – по време на Пролетната ваканция, с време и
продължителност определена от МОН за съответната година, за времето от
10.00 ч. на първия ден от ваканцията до 19.00 ч. на последния ден; всяка
четна година – от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми декември;
от 10.00 ч. на 29-ми декември на всяка нечетна година до 19.00 ч. на
последния ден на Коледната ваканция на децата Д. и С., определена от МОН
за съответната нечетна година; всяка нечетна година от 10.00 ч. на Разпети
петък до 19.00 ч. на Светлия понеделник, както и четиридесет дни през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на основание
чл. 59, ал. 2 от СК.
Тъй като посоченото съдебно решение е било обжалвано и не било
влязло в законна сила, с протоколно определение по делото от 22.01.2020 год.
били постановени привременни мерки и допуснато предварително
изпълнение на решението, като е бил определен режим на лични контакти
между бащата В.С.В. с децата С.В.В. и Д.В. В., до приключване на делото с
влязло в сила решение или до промяна на обстоятелствата в рамките на
висящия процес. В тази връзка бил издаден изпълнителен лист от 08.04.202
год., с който бил определен режим на лични контакти между бащата В.С.В. с
децата С.В.В. и Д.В. В. както следва: бащата има право да вижда и взима
децата при себе си всяка четна според поредния номер в годината седмица за
времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с приспиване; 40 (четиридесет
) дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; всяка
четна година – по време на пролетната ваканция, с време и
продължителност определена от МОН за съответната година,за времето от
10.00 ч. на първия ден от ваканцията до 18.00 ч. на последния ден, и за част
от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от
10.00 ч. на 24-ти декември до 15.00 ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна
година – за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните
празници, за времето от 10.00 ч. на 28-ми декември до 18.00 ч. на последния
ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето
от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Понеделника след Великден, като
4
взема и връща децата от дома на майката.
Във връзка с този изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 20218090400323/2021 год. по описа на ЧСИ – С.К. с рег. № 809 в
Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – В. Търново.
След определяне на посочения режим между тъжителя и подсъдимата
няколкократно възниквали спорове относно спазване на същия, като майката
отказвала да предава децата, за което тъжителят сигнализирал прокуратурата.
Около приближаване на Великденските празници през 2022 год.
тъжителят уведомил подсъдимата, че желае съобразно определения режим на
лични контакти и издадения във връзка с това изпълнителен лист, да вземе
децата на 22.04.2022 год. (петък) за великденските празници. Между двамата
бил проведен чат по телефона, при който тъжителят В. отново предявил
претенции да получи децата за великденските празници. По време на този
чат подсъдимата отново отказала да предаде децата с мотив, че годината е
четна и съобразно привременните мерки децата трябва за великденските
празници да са при нея, при което подсъдимия я предупредил, че ще получи
покана от ЧСИ.
Действително била сезирана ЧСИ, поради което ЧСИ С.К. призовала Р.
В. да се яви в кантората й. На 18.04.2022 год. Р. В. се явила в кантората на
ЧСИ С.К., при което последната запознала В. с получените от взискателя В.
В. електронни съобщения. Тогава Р. В. заявила пред ЧСИ, че съобразно
постановеното решение счита, че през идната седмица няма законов
ангажимент да предаде децата на бащата, защото 2022 год. е четна и
съобразно изпълнителния лист този Великден през 2022 год. децата следва да
бъдат при нея и въпреки, че се касае за четна седмица, не дължи предаване на
децата.
За извършеното действие ЧСИ съставила протокол от 18.04.2022 год. в
който описала действията си и заявеното от Р. В., като предвид това ЧСИ е
разпоредил, че отказва да извърши принудително предаване на децата на дата
22-ри април в 18 часа, независимо, че се касае за четна седмица, именно
защото предстоящите четири почивни дни от седмицата са Великденски
празници, които децата следва да прекарат с майка си. Препис от този
протокол е бил изпратен по електронната поща на взискателя (В. В.).
Въпреки горното, на 22.04.2022 год. В. В. се явил пред адреса на който
живеели децата и майката – гр. В. Търново, ***** където пожелал децата да
му бъдат предадени. Майката обаче отказала с мотива, че не дължи предаване
на децата на тази дата, тъй като следващите дни са Великденски празници от
четна година. Възникнал спор, при който били извикани и органите на
полицията, но същите при пристигане на място и запознаване обстоятелствата
не взели отношение, а подканили страните да се изяснят помежду си. В
крайна сметка подсъдимата отказала и не предала децата на бащата на
22.04.2022 година.
На 23.09.2022 год. В. В. подал настоящата тъжба пред ВТРС, с която е
5
повдигнал обвинение срещу Р. В., че същата на 22.04.2022 год. е осъществила
състава на чл. 182, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното следствие по искане на тъжителя бе допуснат и
разпитан в качеството на свидетел М.Х.С.. Същия потвърждава в показанията
си пред съда, че действително на 22.04.2022 год. около 18 ч. е присъствал,
когато подсъдимата Р. В. е отказала да предаде децата на бащата В. В., както
и че на място са пристигнали полицейски служители.
По искане на подсъдимата и нейния защитник в качеството на свидетел
бе разпитана и С.Т.Д. – майка на подсъдимата. Същата потвърждава в
показанията си пред съда, че около великденските празници през 2022 год.
тъжителят е имал претенции да получи децата на 22-ри април, но дъщеря й е
отказала да ги предаде, тъй като според привременните мерки децата по
великденските празници през четна година следва да бъдат при нея. Твърди
също така, че заедно с дъщеря си (подсъдимата) са ходили при ЧСИ, която е
съставила протокол и е заявила, че подсъдимата е в правото си децата да са
при нея за великденските празници през 2022 година.
В хода на делото от защитника на подсъдимата бяха представени и
писмени доказателства, а именно копия от Решение № 161641/27.07.2020 год.
по Гр. дело № 47699/2019 год. по описа на СРС, както и от Решение №
262190/01.07.2022 год. по Въззивно гр. дело № 12256/2020 год. по описа на
СГС, с което е потвърдено изцяло решението по Гр. дело № 47699/2019 год.
на СРС.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелите М.Х.С. и С.Т.Д., от обясненията на подсъдимата, както и от
останалите, приложени към делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съдът намира за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства, че действително на 22.04.2022 год. подсъдимата Р.Д.В. е
отказала и не е предала децата С.В.В. и Д.В. В. на бащата В.С.В.. С това си
деяние обаче настоящия съдебен състав намира, че Р. В. не е осъществила
нито от обективна, нито от субективна страна престъпния състав на чл. 182,
ал. 2 от НК.
Както бе посочено по-горе, въз основа на протоколно определение от
22.01.2020 год. по Гр. дело № 47699/2019 год. по описа на Районен съд
София, подлежащо на предварително изпълнение, е определен режим на
лични контакти между бащата В.С.В. и децата С.В.В. и Д.В. В. и е издаден
изпълнителен лист от 08.04.2020 год., съобразно които бащата има право да
вижда и взема децата при себе си всяка четна според поредния номер в
годината седмица за времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с
приспиване, както и всяка нечетна година – за част от Коледната ваканция,
включваща и Новогодишните празници, за времето от 10.00 ч. на 28-ми
декември до 18.00 ч. на последния ден от ваканцията, както и по време на
6
Великденските празници за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч.
на Понеделника след Великден, като взема и връща децата от дома на
майката.
Настоящия съдебен състав намира, че съобразно посочения и така
определен режим на лични отношения, децата С. и Д. В.и по време на
великденските празници през четна година следва да бъдат при майка си.
Датата за която тъжителят претендира, че е извършено престъплението е
22.04.2022 год., т.е. през четна година и независимо, че се касае за четна
седмица, именно защото предстоящите почивни дни от седмицата са
Великденски празници, то децата е следвало да бъдат през тези дни при
майката. В този смисъл са и действията на ЧСИ С.К. по образуваното
изпълнително дело № 323/2021 година. Съдът намира, че тъжителят
превратно тълкува привременните мерки с които е определен режима на
лични контакти с децата, като счита, че децата следва да му бъдат предавани
на всички великденски празници. Посоченото определение и издаден въз
основа на него изпълнителен лист не е необходимо да бъдат тълкувани, като
от същите е пределно ясно, че подсъдимата е длъжна да предаде децата на
бащата за великденските празници, но само през нечетна година. В
изпълнителния лист ясно е посочено: „…всяка нечетна година – за част от
Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от
10.00 ч. на 28-ми декември до 18.00 ч. на последния ден от ваканцията, както
и по време на Великденските празници за времето от 10.00 ч. на Разпети
петък до 18.00 ч. на Понеделника след Великден…“. Ясно е, че задължението
за предаване на децата по Великденските празници от майката на бащата
касае само тези празници през нечетна година. Обратното тълкуване (че
подсъдимата дължи предаване на децата на бащата през Великденските
празници, независимо от това дали годината е четна или нечетна) би довело
до неравнопоставеност и до обстоятелството, че децата през всички
Великденски празници (всяка година) следва да бъдат при бащата, което
противоречи на духа на съдебното решение и принципите на Семейния кодекс
въз основа на които са определени и привременните мерки. Ако съдът е има
предвид, че децата трябва да бъдат предавани на бащата на всички
великденски празници, то той е щял да посочи това изрично, а не след
подробното описание кога трябва да ги получава през четна и през нечетна
година, като ясно е посочил, че децата трябва да бъдат предавани на бащата
всяка нечетна година за част от Коледната ваканция, както и по време на
Великденските празници.
При това положение съдът намира, че с деянието си (отказ на
подсъдимата да предаде децата на бащата – тъжител на дата 22.04.2022 год.),
Р. В. не е осъществила нито от обективна, нито от субективна страна
престъпния състав на чл. 182, ал. 2 от НК. С това си деяние тя не е осуетила
изпълнението на съдебно решение, нито пък не е неизпълнила решението на
съда. Подсъдимата е била с ясното съзнание, че не дължи предаване на децата
на бащата за Великденските празници през 2022 год., тъй като годината е
7
четна, а съобразно постановените привременни мерки и издадения
изпълнителен лист, тя дължи предаването на децата на бащата за
Великденските празници само през нечетна година.
Предвид горното, съдът счете, че обвинението срещу Р.Д.В. за
извършено от нея престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК на 22.04.2022 год. не е
доказано, поради което а призна за невиновна и я оправда по обвинението в
това, че на 22.04.2022 год. в гр. В. Търново, като родител на малолетните деца
Д.В. В. с ЕГН ********** и С.В.В. с ЕГН **********, не изпълнила съдебно
решение по Гр.д. № 47699/2019 год. по описа на РС – София относно
определения с привременни мерки, подлежащи на предварително изпълнение,
режим на лични контакти с деца, като не предала на бащата В.С.В. с ЕГН
********** децата Д.В. В. и С.В.В..
При този изход на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК
тъжителят В.С.В. с ЕГН ********** от гр. София, бе осъден да заплати на
подсъдимата Р.Д.В. с ЕГН ********** от гр. В. Търново, сумата от 500.00
(петстотин) лева, представляваща направени от нея съдебни разноски по
делото за процесуален представител.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
8