РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Бургас, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20212000500457 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
М. В. ХР. от гр.Я. ул.“М.“ №*, чрез упълномощен адвокат П.К., както и по
насрещна въззивна жалба от ЗД“Б. АД, чрез упълномощен адвокат Г.Д.,
против решение № 36/ 10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 783/ 2020 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, с което дружеството е осъдено да заплати на
М. В. ХР. сумата от 140 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й В.М.Х., настъпила в
резултат на ПТП, възникнало на 09.01.2020 год., ведно със законната лихва за
забава от 28.07.2020 год. до окончателното изплащане на обезщетението,
като претенцията за горницата над уважения размер на обезщетението до
предявения от 180 000 лв. частично от 200 000 лв., както и претенцията за
присъждане на законна лихва върху уважената част от иска за периода от
16.01.2020 год. до 27.07.2020 год. са отхвърлени.
Въззивникът-ищец М. В. ХР. е депозирала въззивна жалба против
решението в частта, в която е отхвърлен иска й за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 140 000 лв. до
претендирания размер от 180 000 лв., частично от 200 000 лв., както и в
1
частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на лихва за забава за периода
от 16.01.2020 год. до 27.07.2020 год. Излагат се съображения, че претенцията
за обезщетение на неимуществените вреди от безвъзвратната загуба на
нейния баща е уважена в изключително занижен размер, който не съответства
на претърпените морални вреди, в противоречие е с принципа на
справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените вреди от
морално естество. Твърди се, че присъденото обезщетение не е съобразено и с
действащия лимит на застрахователя, който за 2020 година е в размер на
10 000 000 лева.
Поддържа се, че съдът неправилно е определил размера на паричния
еквивалент на търпените от ищцата морални вреди. Заявява се, че съдът
въобще не е коментирал личността на загиналия, това, че е бил в
работоспособна възраст, бил е деен, активен, в добро здравословно състояние,
опора на семейството, на когото всички са разчитали. Твърди се, че не е взета
предвид изключително близката връзка между пострадалата и починалия
баща, с когото до момента на настъпване на инцидента ищцата живеела в
едно домакинство, помагали си и се подкрепяли за всичко. Сочи се, че съдът
не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства, не е
изследвал в дълбочина отношенията между ищцата и нейния баща, това, че са
живеели в едно домакинство, това, че Велико е работил и е помагал на децата
си и бил много грижовен баща. Твърди се във въззивната жалба, че следва да
се вземе предвид възрастта на децата на починалия които остават без баща,
възрастта на ищцата, която към момента на произшествието е била едва на 17
години, ученичка и най-много се нуждаела от грижите, издръжката и
помощта на баща си. Поддържа се, че не е отчетено в достатъчна степен
обстоятелството, че починалият е бил най-близкият човек на ищцата предвид
загубата на майката няколко месеца по-рано. Заявява се, че напълно
необосновано и неправилно Сливенският окръжен съд е изложил мотиви за
това, че ищцата е навършила пълнолетие и в бъдеще може да се издържа
сама. Поддържа се, че на практика липсва задълбочен анализ на всички
доказателства по делото, които са формално споменати, без реално да бъдат
отчетени при определяне на справедливото обезщетение. Заявява се също, че
изобщо не е взет предвид установения лимит към датата на произшествието,
който е в размер на 10 000 000 лева и съгласно задължителната съдебна
практика е един от критериите, които следва да бъдат отчетени.
2
Въззивницата-ищца твърди, че внезапната, неочаквана и насилствена
смърт на баща й е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания,
които продължават и ще продължават до края на живота й. Твърди, че
независимо от изминалото време, болката от загубата не утихва и тя
продължава да страда и да скърби. Поддържа се, че несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна загуба на В.Х. е особено трагично обстоятелство,
което завинаги е променило живота на М.Х.. Предвид настъпилите
изключителни, тежки и огромни по обем неимуществени вреди, се поддържа,
че претенцията отговаря на принципа на справедливостта и е съобразена
изцяло със съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип.
Заявява се, че Сливенският окръжен съд неправилно е присъдил
лихва за забава върху определеното обезщетение, считано от 28.07.2020
година, като отхвърлил претенцията на ищцата за заплащане на мораторна
лихва за периода от 16.01.2020 до 27. 07.2020 година. Заявява се, че
посочената в исковата молба дата, от която се претендира лихвата за забава –
16.01.2020 година, не е датата на увреждането, а датата, на която изтича срока
по член 429 ал. 3 от КЗ, връзка с член 430 ал.1 от КЗ. Според въззивницата-
ищца, неправилно съдът е отхвърлил акцесорната претенция за
претендирания по-ранен период, тъй като ответникът не е оспорил
посочената в исковата молба за начална дата, от която се претендира
законната лихва, нито е въвел каквото и да е възражение по отношение на
законната лихва. Сочи се, че ищцата е представила доказателства за
уведомяване на застрахователя на 28.04.2020 година и ответникът не е
възразил за уведомяването си на тази дата, нито е възразил, че застрахования
при него водач го уведомил в 7-дневния срок след ПТП, нито съдът е указал
на ищцата, че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Заявява се, че
приложимата норма на чл.429 ал.3 от КЗ задължава застрахователя да заплати
лихви от датата на уведомяването си от застрахования или от датата на
уведомяване или предявяване на претенция от пострадалото лице. Твърди се,
че тъй като за застрахования възниква задължение за уведомяване на
застрахователя в 7-дневен срок от събитието, то за застрахователя възниква
задължение за изплащане на законна лихва от изтичане на този срок, а именно
в случая от 16.01.2020 год. Посочва се, че от пострадалата ответникът е
уведомен на дата 28.04.2020 год. и това е най-късната дата, от която се дължи
лихва за забава.
3
Отделно се поддържа, че при деликт лихви за забава се дължат от
датата на непозволеното увреждане.
Моли се за отмяна решението на Окръжен съд Сливен в обжалваната
част и за постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважен
предявения частичен иск за обезщетяване на неимуществените вреди до
размера от 180 000 лв., т.е. да се присъди обезщетение в размер на още 40 000
лв., както и да се присъди законна лихва върху обезщетението от 16.01.2020
год., евентуално от 28.04.2020 год., до 27.07.2020 год.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
ЗД„Б. АД, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Заявява
се, че в отхвърлителната част решението е обосновано и законосъобразно,
като не са налице сочените отменителни основания.
Твърди се, че при постановяване на решението Сливенският окръжен
съд е съобразил разпоредбите на закона и задължителната за съдилищата
съдебна практика и противно на твърденията в жалбата, присъдената сума не
е занижена, а напротив - тя е завишена. В основата на преценката за
справедливия размер на обезщетението, освен всички обективни данни,
касаещи уврежданията на ищеца, стои също обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. Целта е да се постигне
баланс между настъпилите вреди и тяхното парично измерение, без
обезщетението да представлява средство за обогатяване и изкуствено
повишаване стандарта на живот на увреденото лице. Заявява се, че като
отправна точка за извършване на преценката, следва да послужат обективните
данни за стандарта на живот, каквито се явяват статистическите данни на
НСИ. През 2019 година средномесечния осигурителен доход на едно лице
страната е бил 986,52 лв. или годишен такъв размер на 11838, 24 лв. Според
отговора, присъденото обезщетение възлиза на средния доход на лице за
близо 12 години и не намира по никакъв начин своята обществена и
икономическа обосновка.
Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Въззиваемият-ответник ЗД“Б. АД е депозирал насрещна въззивна
жалба, с която обжалва решението в частта, в която претенцията за
присъждане на обезщетение е уважена над размера от 100 000 лв. до
присъдения размер от 140 000 лв., както и в частта за разноските. Сочи се, че
4
решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е констатирал
разминаванията в свидетелските показания, както и не се е отнесъл критично
към показанията на единия свидетел, който несъмнено е заинтересован от
благоприятния изход на делото, предвид близката родствена връзка с ищцата.
Заявява се, че размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е прекомерно завишен спрямо твърдените
неимуществени вреди, принципа на справедливостта, заложен в член 52 от
ЗЗД, задължителната съдебна практика и неблагоприятните последици от
настъпилото пътно-транспортно произшествие за ищцата. В основата на
преценката за справедливия размер на обезщетението, освен всички
обективни данни, касаещи уврежданията на ищеца, стои също обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Целта
е да се постигне баланс между настъпилите вреди и тяхното парично
измерение, без обезщетението да представлява средство за обогатяване и
изкуствено повишаване стандарта на живот на увреденото лице. Заявява се,
че като отправна точка за извършване на преценката, следва да послужат
обективните данни за стандарта на живот, каквито се явяват статистическите
данни на НСИ. През 2019 година средномесечния осигурителен доход на едно
лице страната е бил 986,52 лв. или годишен такъв размер на 11838, 24 лв.
Според въззивника-ответник, присъденото обезщетение възлиза на средния
доход на лице за близо 12 години и не намира по никакъв начин своята
обществена и икономическа обосновка. Заявява се, че напрактика в мотивите
на обжалваното решение липсва конкретика за това как е определен размера
на обезщетението с оглед обществено-икономическата конюктура към
момента на увреждането.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над 100 000 лв. до размера от 140 000
лв., като се присъдят разноски за двете инстанции съобразно резултата от
обжалването.
Постъпил е отговор от М.Х., чрез адв.К.. Изразяват се доводи за
неоснователност на жалбата. Въззивницата-ищца счита, че е не се сочи нито
един относим критерий, въз основа на който присъденото обезщетение не
5
бъде намалено. Според нея, налице са единствено основания за увеличаване
размера на присъденото обезщетение за вредите от смъртта на нейния баща.
Оспорва се твърдението за разминавания в показанията на разпитаните по
делото свидетели. Заявява, се че изводите за близките отношения между
пострадалата и нейния баща се установяват от събраните гласни и писмени
доказателства, които не са оспорени от страните. Според въззивницата-ищца,
в случая не е от значение точно кога е починала майка й, от значение е това,
че тя за кратък период от време загубва и двамата си родители и брат си, като
след смъртта на нейната майка, баща й се е грижил за нея като единствен
родител. Сочи се, че въпреки настъпилото пълнолетие, ищцата все още е била
ученичка, не е работила и е разчитала изцяло на своя баща, както финансово,
така и морално, предвид скорошната смърт на нейната майка. Твърди се, че в
останалата част свидетелските показания са еднопосочни, няма разминавания
в тях и правилно са кредитирани от съда. Като ирелевантно се сочи
обстоятелството кога точно е починала майката на пострадалата, доколкото
предмет на настоящото дело, не е смъртта на майката на ищцата, а внезапната
и неочаквана смърт на единствения й жив родител.
Оспорват се доводите на въззивника-ответник за неправилно
приложение на чл.52 от ЗЗД и за отклонение от съдебната практика по
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Оспорва се отправната точка, спрямо която въззивникът-ответник
аргументира справедливия размер на обезщетението – данните за
средномесечния осигурителен доход според НСИ за едно лице през 2019 год.
Според отговора, критерият „обществено-икономическа конюнктура в
страната“ неправилно е възпроизведен като еквивалент на
средностатистическия доход на лице от домакинство. Заявява се, че този
критерий всъщност е помощен и неправилно е представен във въззивната
жалба на застрахователя като основен и решаващ. Сочи се, че този критерий
представлява илюстрация на конкретните икономически условия в страната,
които са нивата на застрахователно покритие, а те са нормативно определени
в член 492 от КЗ. Изразява се становище, че в полза на насрещната страна не
следва да се присъждат разноски във въззивното производство.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е
сезиран, взе предвид следното:
6
Предявеният иск пред Окръжен съд Сливен е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред Окръжен съд Сливен е образувано по искова молба
от М. В. ХР. против ЗД „Б. АД, за присъждане на обезщетение в размер на
180 000 лв., частично от 200 000 лв., за претърпени от въззивницата-ищца
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния баща в
резултат на ПТП от 09.01.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.01.2020 год. до окончателното изплащане. Ищцата е
поддържала, че в резултат на произшествието е настъпила смъртта на В.М.Х.
и това събитие й причинило неописуема мъка, душевни болки и страдания,
които продължават и ще продължават. Поддържала е, че между нея и
загиналия е съществувала изключително силна, изпълнена с обич, уважение и
привързаност емоционална връзка, която е била прекъсната внезапно и
трагично. Първоначално претенцията е заявена в частичен размер от 80 000
лв., от общия размер от 200 000 лв., като в производството пред
първоинстанционния съд е увеличена на 180 000 лв., частично от 200 000 лв.
Претендира се също обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 16.01.2020 год. – дата, която едва във въззивната жалба е
конкретизирана като начало на забавата на застрахователя, считано от
изтичане на срока по чл.429 ал.3 от КЗ, вр.чл.430 ал.1 т.2 от КЗ, а именно от
изтичане на срока, в който застрахованият е бил длъжен да уведоми
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
С обжалваното решение претенцията е счетена за основателна до размера
от 140 000 лв., както и е присъдена лихва върху обезщетението, начиная от
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната
претенция.
С влизане в сила на решението в необжалваната от застрахователя част,
а именно до размера на присъденото обезщетение от 100 000 лв., спорни пред
настоящата инстанция остават единствено справедливия размер на
обезщетението и началния момент, от който застрахователят дължи лихва.
Въззивницата-ищца е обосновала размера на претендираното
обезщетение със силния шок от внезапната загуба на баща си, с когото имала
изградена силна емоционална връзка, с преживените страдания, със загубата
на грижи, финансова обезпеченост и морална подкрепа. Допълнително се
7
подчертава в жалбата, че към момента на произшествието бащата е бил
единствен родител, който се е грижил за своята непълнолетна дъщеря, поради
скорошната смърт на майката.
Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от
25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала. Обезщетението се
определя от съда по справедливост, а конкретните критерии, които следва да
се съобразят при претенция за обезщетяване на вреди от смърт на близък, са
очертани още в ППВС №4/68 год. – конкретните обстоятелства, при които са
настъпили вредите, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. По-новата практика последователно приема, че при
определяне размера на обезщетението следва да се има предвид динамиката
на обществено-икономическите отношения, променените критерии за
справедливо обезщетение, постоянно нарастващите размери на
застрахователните лимити.
За доказване на претърпените неимуществени вреди въззивницата-ищца
е ангажирала гласни доказателства. От показанията на свидетелите И. и Х. се
установява, че семейството било задружно, децата и родителите им живеели в
една къща и дори били заедно в И., където родителите работили. Там
починала майката, след което бащата, заедно с децата, се прибрал в България.
Свидетелите сочат, че за да изхранва семейството си с четири деца, В. държал
заведение в къщата си. След смъртта на съпругата си, той поел грижите за
децата. Към датата на катастрофата въззивницата-ищца и по-малката й сестра
били ученички, живеели в едно домакинство с баща си. Починалият
издържал М. купувал й дрехи и й давал джобни пари. М. приела загубата на
баща си трагично, плачела и всеки ден ходила на гробищата. Според
свидетеля Х., тя все още не се е успокоила, от стрес се събужда през нощта и
някой възрастен остава да спи при момичетата, които сега живеят сами.
От свидетелските показания нееднозначно се установява, че бащата се е
грижел за децата си, включително и за М. че той и децата са живеели заедно в
една къща като задружно семейство, той ги издържал и единствен работел. За
8
сплотеността на семейството и отношенията на разбирателство и близост
говори обстоятелството, че В. съпругата му и децата Н. М. и А. били заедно в
И., където родителите работели, за да съберат пари за жилище на Н.
Установява се също, че към датата на катастрофата починалият е бил вдовец
(препис-извлечение от смъртен акт на л.8 от първоинстанционното дело), като
констатираните различия в свидетелските показания за момента, в който
съпругата му починала в И. (една година или три месеца преди катастрофата)
са ирелевантни. Определящо е обстоятелството, че след внезапната загуба на
майката, бащата е останал единствен родител, който поел грижите за по-
малките си деца. След неговата кончина М. тежко понесла загубата и
страдала. Неоснователни са възраженията на въззиваемия-ответник за
заинтересованост на свидетеля Н. Х., който не е от най-близкия роднински
кръг, а отделно от това, неговите показания кореспондират с показанията на
другия свидетел и писмените доказателства по делото. С оглед на така
установеното до тук въззивният съд приема, въззивницата-ищца е претърпяла
душевни болки и страдания от смъртта на нейния баща, които следва да
бъдат обезщетени от застрахователя на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ.
По определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази
следните обстоятелства: Става въпрос за загубата на мъж на 57 год., в активна
работоспособна възраст, без данни за здравословни проблеми, който е останал
единствен родител и е издържал непълнолетните си дъщери, а има данни, че е
подпомагал и семейството на пълнолетния си син Н. който е починал в
същата катастрофа. Установяват се отношения на задружност, сплотеност и
грижа в рамките на нормалните за едно семейство. Към момента на смъртта
на В.Х. две от по-малките му деца, включително въззивницата-ищца, не са
били отделени от рожденото си семейство – те са живеели заедно с баща си,
не са работили и са били ученички. Именно поради възрастта си и липсата на
самостоятелни доходи въззивницата-ищца изцяло е разчитала на финансовата
издръжка и подслон, осигурявани приживе от бащата. След неговата
внезапна загуба тя е останала сирак броени дни преди да навърши пълнолетие
и както се установява от свидетелските показания, наложило се е роднините
да й помагат, включително някой да остава да пренощува при нея и по-
малката й сестра. При отчитане на тези обстоятелства съдът намира за
справедлив размер на обезщетение сумата от 160 000лв., която е съобразена с
обществено- икономическите условия в страната и застрахователните лимити
9
към момента на настъпване на вредите - м. януари 2020г.
С обжалваното решение е присъдено обезщетение за забава върху
главницата под формата на законна лихва, не от 16.01.2020 год., както е
поискано от въззивницата-ищца, а от изтичане на тримесечния срок от
предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение
пред застрахователя. В тази част решението е обжалвано, като се претендира
присъждане на лихва в по-ранен момент – от 16.01.2020 год. (моментът, в
който е изтекъл срока за уведомяване на застрахователя от застрахования)
или от 28.04.2020 год. (моментът, в който е предявена застрахователна
претенция от М.Х.).
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на
увредените лица от момента на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от
ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид
определения размер на обезщетението. Уведомяването на застрахователя от
застрахования е положителен факт, от който въззивницата-ищца извлича
изгодни правни последици и по общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК тя
носи доказателствената тежест. В случая липсва твърдение, че застрахованият
е уведомил застрахователя за настъпването на събитието, още по-малко са
направени доказателствени усилия за установяване на такъв факт от
въззивнищаца-ищца. Обстоятелството, че въззивнитът-ответник не е оспорил
посочената в исковата молба начална дата, от която се претендира законна
лихва, не освобождава насрещната страна да въведе в процеса релевантните
за началото на забавата на застрахователя факти, както и да ги докаже.
Доказано е по несъмнен начин предявяване на застрахователна претенция от
10
пострадалата чрез представяне на отрязъка от известие за доставяне с дата на
връчване 28.04.2020 год. Тази е именно датата, от която застрахователят
дължи законна лихва върху присъденото обезщетение.
Тъй като изводите на двете инстанции не съвпадат по отношение
размера на справедливото обезщетение и началния момент на дължимост на
законната лихва от застрахователя, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която претенцията е отхвърлена над размера от 140 000
лв. до размера от 160 000 лв., в частта, в която е отхвърлена претенцията за
присъждане на законна лихва от 28.04.2020 год. до 28.07.2020 год. и в частта,
в която въззивницата-ищца е осъдена да заплати разноски и вместо него да се
постанови ново, с което в полза на въззивницата-ищца да се присъди
допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв. и върху целия размер на
обезщетението да се присъди законна лихва, считано от 28.04.2020 год.
Съобразно изхода на делото, в полза на представлявалия
въззивницата-ищца адвокат следва да бъде определено възнаграждение при
условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, както за настоящата инстанция, така и
допълнително възнаграждение за първата инстанция в следните размери –
5 676 лв. с ДДС за настоящата инстанция и допълнително 480 лв. за първата
инстанция.
Въззивнищата-ищца дължи на застрахователя разноски пред първата
инстанция в размер на 747 лв. с ДДС съразмерно на отхвърлената част от
иска. Пред настоящата инстанция на застрахователя не се дължат разноски.
Следва да бъде определена допълнителна държавна такса върху
увеличения размер на обезщетението в размер на 800 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №36 от 10.06.2021 г. по гр.д. №783/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Сливен в частта, в която е отхвърлена претенцията на М. В.
ХР. от гр.Я. ул.“М.“ №*, против ЗД“Б. АД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща
й В.М.Х., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 09.01.2020 год. над
размера от 140 000 лв. до размера от 160 000 лв., предявени частично от общо
11
200 000 лв., в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на
законната лихва за забава от 28.04.2020 год. до 28.07.2020 год., както и в
частта, в която М. В. ХР. е осъдена да заплати на ЗД“Б. АД разноски в размер
на 1 493 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД“Б. АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. „Д.Б.“ № *** представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на М. В.
ХР. от гр.Я. ул.“М.“ №*, с ЕГН ********** следните суми:
1. Допълнително обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на баща й В.М.Х., настъпила в резултат на
ПТП, възникнало на 09.01.2020 год., в размер от 20 000 (двадесет
хиляди) лв.
2. Законна лихва за забава върху целия размер на присъденото обезщетение
от 160 000 лв., предявено частично от общия размер от 200 000 лв.,
начиная от 28.04.2020 год. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №36 от 10.06.2021 г. по гр.д. №783/2020 г.
по описа на Окръжен съд –Сливен в останалата част.
ОСЪЖДА ЗД“Б. АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. „Д.Б.“ № *** представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на
адв.П.К. от АК С., със служебен адрес гр. С., ул.“Л.“ № *, ап.9,
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на М. В. ХР.
при условията на чл. 38, ал.2 от Закон за адвокатурата в общ размер от 6 156
лв. с ДДС за двете инстанции.
ОСЪЖДА М. В. ХР. от гр.Я. ул.“М.“ №*, с ЕГН **********, да
заплати на ЗД“Б. АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.
„Д.Б.“ № *** представлявано от С.С.П. и К.Д.К. разноски пред първата
инстанция в размер на 747 лв. с ДДС (седемстотин четиридесет и седем) лв.
ОСЪЖДА ЗД“Б. АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. „Д.Б.“ № *** представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Сливен
допълнителна държавна такса в размер на 800 (осемстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13