Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
гр. Пловдив, 27.02.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХ – административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Розалия Петрова |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 3102 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на С.А.Д., ЕГН ********** против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001621004528-091-001
от 24.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 552/ 07.11.20122 г. на Директора на Дирекция „обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
С оспорения РА допълнително са
начислени за 2014 г. данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 в размер на 10841; за
2015 г.-13500,03 лв.; за 2016- 12329, 40 лв; за 2017- 30 116,83 лв и лихви за
2014-8052,05 лв; за 2015- 8 652,21 лв.; за 2016- 6 651, 56 лв., за 2017- 13
193,90 лв.- общо 66 787, 50 лв. главница и 36549,72 лв. лихви.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли се да бъде отменен. Подробни съображения са изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и представлява.
Ответникът - Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от юрк. Н., която оспорва жалбата. Допълнителни аргументи
излага в подробни писмени бележки. Претендира разноски.
Административен съд - Пловдив,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на ревизионното производство е поставено със
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621004528-020-001/28.08.2021 г.,
изменена със заповед № Р-16001621004528-020-002/07.12.2021 г., спирана със
Заповеди № Р-16001621004528-023-001/21.12.2021 г. и №
16001621004528-023-002/10.02.2022 г., възобновявана със Заповеди
Р-16001621004528-143-001/06.01.2022 и Р-16001621004528-143-002/30.06.2022 г. на
огани по приходите на ТД на НАП Пловдив. Същото е проведено във връзка с решение № 425/2021
г. на директора на дирекция ..Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
гр. Пловдив. С това решение е отменен Ревизионен акт №
Р-16001620006159-091-001/27.05.2021 г. в обжалваната част за установения данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г.. 2015 г.. 2016 г.
и 2017 г.. ведно с начислените лихви, и на основание чл. 155. ал. 4 от ДОПК
преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт.
Ревизията e
за данък по чл.
17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014-31.12.2017 г.
В
хода на ревизионното производство са предприети действия за събиране на
доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на ревизираното
лице: на основание чл. 37. ат. 3. чл. 53 и чл. 56. ат. 1 от ДОПК. на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които
имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените
разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество,
притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица
и др. за ревизирания период, подкрепени с доказателства; на основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица; на основание чл.
37. ал. 5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ); с протокол са присъединени
доказателства от извършената предходна ревизия на лицето, приключила с РА№
Р-16001620006159-091 -001 /27.05.2021 г.; отправено е искане за обмен на
информация по реда на чл. 24 от СИДДО и чл. 143 от ДОПК № ER0023BE0122 до
данъчната администрация на Белгия; получени са отговор № М-24-15-120#2/11.04.2022
г. и отговор № М-24-15-120*3/29.06.2022 г.
Ревизиращите органи са установили, че за
2014 г., лицето е получило парични средства по банковите си сметки в
Райфайзенбанк (България) ЕАД от Е. П. Ж. П. от Кралство Белгия общо 31 841.62
лв. (14 000.00 евро и 4 460.00 лв.) и от сметка с наредител ревизираното лице
от FORTIS BANK SA BRUXELLES 39 150.00 евро (равностойност в лева 76 570.74
лв.)., но тези суми не са декларирани като получени доходи от него, в резултат
на което не е внесен дължимият данък по ЗДДФЛ. По отношение на получените суми
от Е. П. Ж. П.. при предходната ревизия с възражението срещу РД са представени
копия на договори за дарение (които не са нотариално заверени); в договорите е
отбелязано, че ..Надареният дължи местен данък по сметка на Община
Пловдив", но доказателства в тази насока не са представени. В тази връзка,
в хода на ревизията, от ревизираното
лице са изискани доказателства за деклариране и плащане на данък по Закона за
местните данъци и такси през 2014 г. във връзка с получените дарения, но
исканите доказателства не са представени.
Отделно от това, от получена справка от ОДМВР Хасково е установено, че
лицето Е. П. Ж. П. не е осъществявало влизания/излизания в/от територията на
Република България през цялата 2014 г. и няма как да е извършило дарения. Във
връзка с получени суми по банковата сметка в Райфайзенбанк (България) ЕАД.
преведени от сметка с наредител ревизираното лице от FORTIS BANK SA BRUXELLES.
в подадените при предходната ревизия възражение и жалба е посочено, че
получените по банковите й сметки суми са от изплатени удови възнаграждения,
които са обложени с данъци в Белгия. В тази връзка, органите по приходите
отправили искане за обмен на информация № ER0023BE0122 до данъчната
администрация на Белгия. Съгласно получения отговор, лицето е било директор на
дружеството Manu Service до 24.06.2021 г.: в периода 2014 г. - 2017 г. е подало
годишна данъчна декларация в Белгия единствено за 2015 г.: през 2015 г. С.Д. е
получила от дружеството Manu Service възнаграждение в размер на 6 600.00 евро.
Допълнително е уточнено, че С.Д. не е получавала други възнаграждения след 2015
г. и че не са налични данни за притежавано от лицето недвижимо имущество на
територията на Белгия. Ревизиращите са приели, че за сумите в размер на 39 150.00 евро. не са
представени доказателства, че същите са от източник трудови възнаграждения,
изплатени в Белгия. Счетено е. че внесените суми по сметка на ревизираното лице
са без посочено основание, за същите не са представени доказателства за
приходоизточника им. С оглед на това. ревизиращите органи са приели, че сумата
общо 108 412.36 лв.. получена по банкови сметки на ревизираното лице е с
неустановен произход и представлява други облагаеми доходи, съгласно чл. 35. т.
6 от ЗДДФЛ. респ. определена е годишна данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ.
За 2015 г., жалбоподателката е получила
парични средства (внесени в брой) по банкова сметка ***елгия общо в размер на
47 720.00 евро (левова равностойност 93 332.21 лв.) и преведени от лица и фирми
по същата сметка общо в размер на 16 025.30 евро (левова равностойност 31
372.76 лв.). Предвид получения отговор от данъчната администрация на Белгия, е
прието, че за сумите внесени в брой и преведените от лица и фирми не са
представени доказателства, че същите са от източник трудови възнаграждения,
изплатени в Белгия, не са декларирани от С.Д. в Белгия и за тях не са
представени доказателства от ревизираното лице за произход. Направен е извод,
че сумата общо в размер на 124 674.97 лв.. получена по банкова сметка ***руги
облагаеми доходи, т.е. определена е от ревизиращите органи като годишна данъчна
основа по чл. 36 от ЗДДФЛ. Освен това са получени от Х. Р. М. с ЕГН **********
- 12 067.00 лв.. за които е установено е. че са от продажба на лек автомобил
Мерцедес Е200 ЦДИ с per. № ***. Направен е извод, че на основание чл. 13 ал. 2
от ЗДДФЛ сумата подлежи на облагане, тъй като периодът между датата на
придобиването и датата на продажбата е по-малък от една година - автомобилът е
закупен на 26.05.2015 г. и е продаден на 06.04.2016 г. Покупната стойност, на
която е придобит лекият автомобил е установена, след извършена проверка на
нотариус Н. М. Б.. Съгласно представен договор за покупко-продажба на МПС.
процесният автомобил е закупен на 26.05.2015 г. от Н. Ж. Д. за сумата от 800,00
лв. Получените суми по сметката на ревизираното лице от Х. Р. М. са с посочено
основание - лизинг за Мерцедес Е200 с per. № ***. като органите по приходите са
приели, че продажна цена на лекия автомобил е 16 096.01 лв. (сбор от получените
през 2015 г. - 12 067.00 лв. и през 2016 г. - 4 029.01 лв.). При съобразяване с
правилото на чл. 33. ал. 2. т. 1 от ЗДДФЛ и чл. 33. ал. 8 от с.з.. облагаемият
доход от продажбата на превозното средство за 2015 г. е определен в размер на
10 324.81 лв.. респ. това е изчислената годишна данъчна основа по чл. 34 от ЗДДФЛ.
За 2016 г., лицето е получило парични
средства (внесени в брой) по банкова сметка ***елгия общо в размер на 11 975.00
евро (левова равностойност 23 421.06 лв.) и преведени от лица и фирми по същата
сметка суми общо в размер на 7 700 евро (левова равностойност 15 059.89 лв.).
Предвид получения отговор от данъчната администрация на Белгия, е прието, че не
са представени доказателства, че същите са от източник трудови възнаграждения,
изплатени в Белгия, не са декларирани от С.Д. в Белгия и за тях не са
представени доказателства за произход. За получените суми по банкова сметка ***.M.Van
Dongen с посочено основание - fammily asist - 2 000.00 евро (левова
равностойност 3 911.66 лв.); по сметка в Райфайзенбанк (България) ЕАД от Ж. П.
- 1 900.00 лв.; от И. Н. Т. - 1 850.00 лв.. също не са представени
доказателства за произход. Относно платената сума от И. Н. Т. е констатирано,
че е за закупуване на Шевролет Круз, собственост на ..С. 2013" ЕООД
(собственик и управител е РЛ): при извършената насрещна проверка на посоченото
дружество не са установени внесени парични средства в дружеството от С.А.Д.,
във връзка с посочените в писмените обяснения обстоятелства. В хода на
ревизията е установено, че Ж. П. е бил наемател на С.А.Д., за което от РЛ са
декларирани доходи от наем с приложение № 4 на ГДД по чл. 50 в размер на 1
950.00 лв.. но общо получените парични средства са в размер на 3 850.00 лв..
поради което ревизиращият екип е приел сумата от 1 900.00 лв. за доход от друг
източник. С издадения РА е определена годишна данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ
в размер на 46 142.61 лв. Освен това. през 2016 г. е изчислена годишна данъчна
основа по чл. 34 от ЗДДФЛ общо 77 151.36 лв. Установено е. че лицето е получило
облагаем доход от продажба: на лек автомобил Мерцедес Е200 с per. № *** в
размер на 3 441.60 лв.: лек автомобил Мерцедес МЛ 350 с per. № ***
размер
на 8 000.00 лв.: лек автомобил Мерцедес МЛ 350 с per. № ***в размер на 5 000.00
лв.: сумите са определени на основание чл. 33. ал. 2. ал. 1 от ЗДДФЛ. във
връзка с чл. 33. ал. 8 от същия закон. Ревизираното лице е получило и облагаем
доход от продажба на апартамент в гр. Пловдив ул. ..Мара Гидик" № 17. ет.
5. ап. 13 в размер на 60 709.76 лв.. представляващ разликата между продажната
цена от 77 255.29 лв. и покупната цена в размер 9 800.00 лв.. намалени с десет
на сто разходи - 6 745.53 лв. Посочено е. че на основание чл. 13. ал. 1. т. 1.
б. ..б" от ЗДДФЛ. доходът подлежи на облагане, тъй като апартаментът е
закупен на 15.04.2014 г. и не са изминали повече от 5 години между датата на
придобиването и датата на продажбата.
За 2017 г., лицето е получило парични средства
(внесени в брой) по банкова сметка ***елгия общо в размер на 123 085 евро
(левова равностойност 240 733.34 лв. ) и преведени от лица и фирми по същата
сметка суми общо в размер на 9 370.00 евро (левова равностойност 18 326.13
лв.). както и от наредители. подробно описани в РД - 32 508.89 лв. След като не
са представени доказателства за произхода на средствата, ревизиращите органи са
приели, че сумата от 291 568.36 лв.. получена по банкови сметки на ревизираното
лице е с неустановен произход и представлява други облагаеми доходи, респ.
годишна данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ.
За ревизираната 2017 г. е установена
годишна данъчна основа по чл. 34 от ЗДДФЛ общо 9 600.00 лв.. тъй като
ревизираното лице е получило облагаем доход от продажба: на лек автомобил per.
№ ***. марка Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ в размер на 2 800,00 лв.; лек автомобил per.
№ ***. марка БМВ 530 Д ГТ в размер на 2 800.00 лв.; лек автомобил per. № ***.
марка Ауди А8 в размер на 1 000.00 лв.; лек автомобил Мерцедес ЦЛС 500 с №*** в
размер на 3 000.00 лв.; сумите са определени на основание чл. 33. ал. 2. ал. 1
от ЗДДФЛ. във връзка с чл. 33. ал. 8 от същия закон.
С ревизионен акт / РА/ №
Р-16001621004528-091-001 от 24.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Пловдив на жалбоподателката били начислени за 2014 г. данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 в размер на 10841; за 2015 г.-13500,03 лв.; за 2016- 12329, 40
лв; за 2017- 30 116,83 лв и лихви за 2014-8052,05 лв; за 2015- 8 652,21 лв.; за
2016- 6 651, 56 лв., за 2017- 13 193,90 лв.- общо 66 787, 50 лв. главница и
36549,72 лв. лихви.
Този РА бил оспорен по
административен ред пред Директора на „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, който с
Решение № 552/ 07.11.20122 г. го потвърдил.
С жалбата пред съда не се
оспорва изложената в решението на директора на ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП
фактическа обстановка, оспорва се редът по който е проведена ревизията, като се
твърди, че след като органите на приходите не са установили произхода на средствата,
ревизията е следвало да бъде проведена по реда н чл. 122 от ДОПК
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима като подадена в срок от активно лигимирано лице, а разгледана по
същество- за неоснователна.
РА № Р-16001621004528-091-001 от 24.08.2022г. е издаден от компетентни органи- възложилият
ревизията началник сектор В. А., съгл.Заповед РД 09-2433/16.12.2019 г. и / и П.
А.- главен испектор по приходите-ръководител на ревизията /съгл. заповед №
РД-09-2514/29.11.2021 г./.
ЗВР, ЗИВР РА и РД са са
подписани с квалифицирани електронни подписи на издателите му, валидни към
датата на издаването на всеки от изброените документи. което се потвърждава включително от служебно
извършената от съда справка в публичния електронен регистър на доставчика на
удостоверителни услуги по чл. 28 ЗЕДЕУУ,
в който регистър съобразно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ и задължението си по чл. 22, т. 4 ЗЕДЕУУ, доставчикът на удостоверителни услуги публикува удостоверенията по чл. 24 ЗЕДЕУУ,
което публикуване е форма на самото издаване на удостоверение по чл. 24 ЗЕДЕУУ
– арг. чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ.
Спазена е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр.
1 ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК с
всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК, в
т. ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените
задължения с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1 ДОПК и
кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди и в рекапитулация. Фактическите констатации и правни изводи на РА са
допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № Р-16001621004528-092-001
от 28.07.2022г., съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК
неразделна негова част. Ревизионното производство е проведено без съществени
процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с
издаването на заповед за
възлагане на ревизия №
Р-16001621004528-020-001/28.08.2021г. Възлагателният акт има
задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 ДОПК –
ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2–5 ДОПК;
определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите;
конкретизирани са ревизираните задължения и ревизираните периоди; даден е
3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114, ал. 1 ДОПК. ЗВР е изменена със заповед №
Р-16001621004528-020-002/07.12.2021г. Ревизионното производство е спирано със
Заповеди № Р-16001621004528-023-001/21.12.2021 г. и №
16001621004528-023-002/10.02.2022 г. и е възобновявано със Заповеди Р-16001621004528-143-001/06.01.2022
и Р-16001621004528-143-002/30.06.2022 г. на органи по приходите на ТД на НАП
Пловдив. Ревизията е извършена в законоустановения срок, като за резултатите й
е издаден РД
№ Р-16001621004528-092-001 от 28.07.2022г. от
ревизиращия екип чието съдържание е предписаното от чл. 117, ал. 2, т. 1-10 ДОПК; към
него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 ДОПК.
Правният спор се
концентрира около обстоятелството дали правилно е извършена ревизията по общия
ред и жалбоподателката е обложена с данъци по материалния закон, без да й бъде
връчено уведомление по чл. 122 от ДОПК. Твърди се, че основанията за извършване
на ревизия по особения ред са изрично изброени в разпоредбата на чл.122 ал.1
т.1-7 от ДОПК. Изложени са съображения, че след като се приема, че
средствата са от неустановен източник и след като не е доказан
наличен доход от конкретен източник, неправилно е приложен чл. 35 от ЗДДФЛ. без
да е приложен процесуалният ред, установен в чл. 122 от ДОПК. Намира, че
незаконосъобразно е определена данъчна основа за доход по чл. 35. т. 6 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 35. т. 6 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е брутната сума на облагаемите
доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са
изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на
този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Годишната данъчна основа
за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35 от ЗДДФЛ. придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40. ал. 5
от 330 (чл. 36 от ЗДДФЛ).
В ЗДДФЛ липсва легално
определение на понятието ..доход", като в разпоредбата на чл. 10 от закона са
определенни идовете доходи в зависимост от източника са
определени вкл. доходи от източниците по чл. 35. Доходите
могат да бъдат с различни източници, изброени в чл. 8 ЗДДФЛ. Безспорно изброяването на източниците на
доходи в чл. 35 ЗДДФЛ не е
пълно, доколкото в т. 6 е посочено, че облагаем е и доходът от всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно
облагане. Въпреки липсата на легална дефиниция в ЗДДФЛ на
понятието "доход", цитираните норми дават основание да се определи
като положително изменение в имуществото, което ако не е посочено в чл. 13 ЗДДФЛ, е
облагаемо по аргумент на 12, ал. 1 от
същия, независимо от това дали е от източник, изрично посочен в този закон
според чл. 35, ал. 6.
Ревизията правилно
е проведена по общия ред, а не по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като
органите по приходите не са констатирали превишение на разходите над приходите,
в който случай, данъчната основа няма как да бъда определена по материалния
закон, а следва да се премине по реда на чл. 122 от ДОПК ./Тълкувателно решение
№ 11 от 03.12.2021 г. на ВАС/. Не може да се сподели доводът, че в случая не е
доказан конкретен източник на дохода, поради което органът е следвало да
премине към реда за облагане по чл. 122 от ДОПК. Както се каза, облагаем е
доходът от всички други източници, които не са обложени с данък по ЗДДФЛ и ЗКПО.
По
правилото на чл. 170, ал. 1 АПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК
изцяло в доказателствена тежест за органите по приходите е да докажат
осъществяването на предпоставките за възникване на установените с РА публични
задължения, с която същите са се справили в хода на процеса. Безспорен е фактът
на получаване на спорните средства по банковите сметки на физическото лице, внесени в брой и преведени от посочените физически и
юридически лица, и то през разглежданите тук данъчни периоди. /В този смисъл Решение № 1774 от 23.02.2022 на ВАС по адм. д. 9230/20, VIII/. Не се твърди от жалбоподателя, че получените банкови преводи, са доходи
от източници, които не подлежат на облагане. Напротив, оборени са твърденията,
че сумите, получени през 2014 г. от Е. П. Ж. П. в размер на 31 841,62 лв. са
дарение, тъй като представения договор за дарение не е с достоверна дата,
липсват данни за заплащане на местен данък, а и също така и че дарителят е
пребивавал на територията на Република България през 2014 г. От отговора на
данъчната администрация на Кралство Белгия се оборва твърдението, че получените
парични средства през 2014 г./39 150 евро/, през 2015 г. в общ размер на 47 720
евро/внесени в брой / и 16 025,30
евро/преведени от лица и фирми по сметак на РЛ/, през 2016 г. в общ размер на
11 975 евро/внесени в брой/ и преведени от лица и фирми в размер на 7 700 евро;
през 2017 в общ размер на 123 085 евро/внесени в брой/ и 9370 евро/преведени от
лица и фирми/, както и наредители, описани в РД в размер на 32 508,89 лв. са с
източник трудови възнаграждения, изплатени в Белгия. За сумите, получени от JMVan
Dongen, от Ж. П. и от И. Т. през 2016 г. също не са представени
доказателства за източник на дохода. При това положение и след като не са
представени доказателства за източника на средствата, правилно органите по
приходите са приели, че получените по банковата сметка на РЛ средства през
ревизираните години са с неустановен произход и подлежат на облагане по реда на
чл. 35 т.6 от ЗДДФЛ. Правилно, при съобразяване на правилото на чл. 33 алл.2
т.1 вр. ал.8 от ЗДДФЛ е определен
облагаем доход от продажбата на л.а. „Мерцедес“ с рег. № *** за 2015 г. и 2016
г., от продажбата на л.а с рег. № ***; ***за 2016 г. и за л.а. с рег. № ***; ***;
***;*** за 2017 г. На основание чл. 13 ал.1 т.1 б „б“ от ЗДДФЛ е обложен и
доходът от продажбата на апартамент през 2016 г., тъй като апартаментът е бил
закупен през 2014 г.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на процесуалните и материално правни норми по
издаването му, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването
следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от
ответната страна, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 161, ал.
1 от ДОПК, жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сторените по делото разноски 8 783,48 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
изчислени на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл.7 ал.2 т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1,
предложение последно от ДОПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалба на С.А.Д.,
ЕГН ********** против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001621004528-091-001 от
24.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с
Решение № 552/ 07.11.20122 г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА С.А.Д.,
ЕГН **********да заплати в
полза на НАП гр. София,
направените по делото разноски в размер на 8 783,48 лв. /осем хиляди седемстотин
осемдесет и три лева и 48 ст/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: